№ 17094
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20241110101263 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.
55, ал. 1. пр. 3 от ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата от 3118,19
лева, претендирана на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумите.
Ищците-Д. Х. Т., Ю. Х. К., М. П. К. и И. В. Д. твърдят твърдят, че са
наследници по закон на Д.К.К., починал на 29.10.2019 год.. Поддържат, че след
смъртта му са узнали, че последният е имал задължения към ответното дружество и е
образувано гр.д. №53954/2018 год. по описа на СРС, 118 с-в. Сочат, че на 10.02.2020
год. са сключили с „Т.С.“ ЕАД споразумение за плащане на дължимите суми, като
сумата посочена в споразумението е изцяло платена на 14.02.2020 год.-259,85 лева и
на 28.02.2020 год.-2858,34 лева. Излагат, че след извършеното плащане, на 16.04.2020
год., е постановено решение по гр.д. №53954/2018 год. по описа на СРС, 118 с-в
/влязло в законна сила/, с което предявените искове срещу наследодателя им са
отхвърлени. Твърдят, че основанието, на което са платили процесната сума е
отпаднало, поради което за ответника е отпаднало основанието за получаване на
сумата. Твърдят, че с оглед на изложеното срещу „Т.С.“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 35078/2020 г. по описа на СРС, 75
състав като на длъжника е разпоредено да плати сумата от 3118,19 лева,
представляваща недължимо платена, на отпаднало основание. Сочат, че в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, което обуславя и правния им
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането им. Молят
1
съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, по отношение
на ответника, че им дължи исковата сума както следва: на Д. Х. Т.-779,55 лева, на Ю.
Х. К.-779,55 лева, на М. П. К.-779,55 лева и на И. В. Д.-779,55 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
04.08.2020 год. до изплащане на задължението. Претендират направените по делото
съдебни разноски.
Ответникът-„Т.С.“ ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер, като излага, че
ищците са признали дължимостта на процесната сума, поради което са сключили
споразумението, както и че са изпълнили своя нравствен дълг.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, съдът приема, че е
сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД, кондикционният иск
за неоснователно обогатяване, при който в тежест на ищеца е да докаже, че се е
обеднил, както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил
поради отпаднало основание. Следователно дължимото следва да е дадено пряко от
обеднилия се на обогатилия се и то на основание, което впоследствие е отпаднало, т.е.
даването да е станало правомерно, но не й неговото задържане.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал.1
от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на основание за даване на
сумата, което в последствие е отпаднало, както и даване на сумата.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основание за
задържане на сумата.
Съдът приема, че в настоящия случай от страна на ищците е проведено
успешно доказване, поради следните съображения:
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно сключеното
между страните споразумение от 10.02.2020 год., че процесната сума в размер на
3118,19 лева е платена на ответника, както и че на 16.04.2020 год. е постановено
решение №73616 по гр.д. №53954/2018 по описа на СРС, 118 с-в, с което предявените
от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД срещу Д.К.К. са отхвърлени.
От приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници
№0382/07.04.2020 год. се установява, че Д.К.К., починал на 29.10.2019 год., е оставил
наследници по закон-Д. Х. Т., Ю. Х. К., М. П. К. и И. В. Д..
2
В случая ищците са платили процесната сума, общо в размер на 3118,19 лева,
вследствие на сключено споразумение с „Т.С.“ ЕАД от 10.02.2020 год., в качеството им
на наследници на Д.К.К., срещу когото ответникът е предявил искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД и е било образувано гр.д. №№53954/2018 по описа на СРС, 118 с-в. Съгласно
споразумението сумата е следвало да се плати на 12 вноски от по 259,85 лева, в
периода от 10.02.2020 год. до 10.01.2021 год. От приетите и неоспорени фискални
бонове е видно, че сумата визирана в споразумението е платена, както следва: на
14.02.2020 год.-259,85 лева и на 28.02.2020 год.-2858,34 лева. Решение №73616 по гр.д.
№53954/2018 год. е постановено на 16.04.2020 год., а съдебното дирене е приключило
на 17.09.2019 год., към която дата наследодателят на ищците не е бил починал.
Съгласно чл. 3 от споразумението страните е следвало да поискат спиране на
производството по гр.д. №53954/2018 год., което не е сторено. Следва да се посочи и
че ответникът не е десезирал съда след извършеното от ищците плащане, което
предхожда постановяването на съдебния акт. От изложеното следва, че към момента на
сключване споразумението ответникът е имал основание да получи процесната сума,
което обаче, е отпаднало с влизане в сила на решението, с което исковете срещу Д.К.К.
са отхвърлени. Неоснователно е възражението на ответника, че ищците са изпълнили
нравствен дълг. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД не може да иска връщане
онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Съдът приема, че
възражението е неоснователно, тъй като правилото на чл. 55, ал. 2 ЗЗД се прилага в
случаите на получаване без правно основание, в който смисъл е и Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, посветено на въпросите на
неоснователното обогатяване, в което се посочва: „От систематическото място на
нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД се вижда, че тя може да се отнесе само към уредените в
първата алинея случаи, но не и към чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Освен това логически е
невъзможно да е налице изпълнение на нравствен дълг в случаите на отпаднало или
неосъществено основание. Съзнателно изпълнение на нравствен дълг само по себе си е
основанието на престацията, а при втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е друго, но даденото може да се иска обратно, защото то или е отпаднало,
или не е могло да бъде осъществено. Затова следва да се приеме, че въпросът за
съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на
начална липса на основание.“
Предвид изложените съображения съдът приема, че с влизане в сила на
Решение №73616 по гр.д. №53954/2018 по описа на СРС, 118 с-в, е налице отпадане на
основанието за задържане на сумата от 3118,19 лева и като последица от това за
ответника е възникнало задължението да върне полученото. При хипотезата на
получено нещо на отпаднало основание вземането става изискуемо от деня, в който е
отпаднало основанието, като от този момент неоснователно обогатилия се, в
3
конкретния случай – ответника, дължи връщане на полученото без основание. Предвид
това съдът приема, че изискуемостта на вземането на ищеца да претендира от
ответника да му възстанови сумата, която му е дал на отпаднало основание, е
настъпила на 25.06.2020 год.. От страна на ответника са ангажирани доказателства, че
е върнал процесната сума, поради което съдът приема, че предявения иск е
основателен и доказан.
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на ищците,
ответникът следва да бъде осъден да им заплати на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК направените в настоящото производство разноски и разноските по гр.д.
№35078/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в, както следва: на Д. Х. Т.-931,61 лева, на Ю.
Х. К.-931,61 лева, на М. П. К.-931,61 лева и на И. В. Д.-931,61 лева.
Воден от гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Х. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ///////// иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД против “Т.С.” ЕАД, ЕИК //////////, със седалище и адрес
на управление гр. //////////, че “Т.С.” ЕАД дължи на Д. Х. Т. сумата от 779,55 лева
(седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща
дължима на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 04.08.2020 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 35078/2020 г. по описа на СРС, 75 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ю. Х. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ///////// иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД против “Т.С.” ЕАД, ЕИК //////////, със седалище и адрес
на управление гр. //////////, че “Т.С.” ЕАД дължи на Ю.Х. К. сумата от 779,55 лева
(седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща
дължима на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 04.08.2020 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 35078/2020 г. по описа на СРС, 75 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ///////// иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД против “Т.С.” ЕАД, ЕИК //////////, със седалище и адрес
на управление гр. //////////, че “Т.С.” ЕАД дължи на М. П. К. сумата от 779,55 лева
(седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща
дължима на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 04.08.2020 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед за
4
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 35078/2020 г. по описа на СРС, 75 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ///////// иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД против “Т.С.” ЕАД, ЕИК //////////, със седалище и адрес
на управление гр. //////////, че “Т.С.” ЕАД дължи на И. В. Д. сумата от 779,55 лева
(седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща
дължима на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 04.08.2020 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 35078/2020 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ////////// да заплати на Д. Х. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата от 931,61 лева (деветстотин тридесет и
един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща разноските в настоящото
производство и разноските по ч.гр.д. 35078/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ////////// да заплати на Ю. Х. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата от 931,61 лева (деветстотин тридесет и
един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща разноските в настоящото
производство и разноските по ч.гр.д. 35078/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ////////// да заплати на М. П. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата от 931,61 лева (деветстотин тридесет и
един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща разноските в настоящото
производство и разноските по ч.гр.д. 35078/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ////////// да заплати на И. В. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата от 931,61 лева (деветстотин тридесет и
един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща разноските в настоящото
производство и разноските по ч.гр.д. 35078/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5