№ 2345
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207110 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21 – 1030 – 009288/ 30.09.2021
г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на жалбоподателката И. Д. П. на основание чл. 175, ал. 3 пр.
1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
– „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, респективно за правилност и законосъобразност на обжалваното
постановление. Не претендира разноски.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:
1
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 01.09.2021 г., около 11,50 ч. в град Пловдив на ул. „Брезовско шосе“ №
178, жалбоподателката П. управлявала лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.
№ ***, което МПС било с прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП
регистрация, считано от 23.07.2021 г.
На същата дата бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № 510496, в който административното
нарушение било квалифицирано по чл. 140, ал. ЗДвП. Жалбоподателката се
запознала със съдържанието на акта и го подписала без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност,
която включва освен приложените по преписката писмени доказателства, така
и изрично изисканата от страна на съда справка по история за ППС. Отделно
от това разпитан беше и актосъставителят Ч., който макар и да нямаше
конкретен спомен за процесното нарушение потвърди изложените в акта
констатации.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не беше оборена от жалбоподателката, съдът приема за
доказани посочените в акта обстоятелства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен
състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези
действия, съгласно представените Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи
относно компетентността на административнонаказващия орган и
актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл.
30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
2
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правилва правна квалификация на установеното
нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и
ясно, така че жалбоподателката да разбере за какво поведение е
санкционирана.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2
и чл. 142 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, при промяна в
регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва
при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер,
продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на
ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при
промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият
3
собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в
съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е
длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията
или прекратяване на регистрацията.
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП "Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство.
В случая от доказателствата по делото се установява, че на посочените в
АУАН дата и място жалбоподателката, като водач на лек автомобил " Форд
Фиеста", с рег. № *** е управлявала посоченото МПС с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 23.07.2021 г.
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в АУАН и НП
място, П. е управлява гореописаниея лек автомобил, поради което е имала
качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване.
Както вече беше отбелязано, прекратяването на регистрацията на описания
лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15
ЗДвП – служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата
на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито
чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В
хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното
прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на
4
същия. Видно от доказателствата по делото – справка по история на ППС и
справка за прекратяване на регистрация /л. 9 и л. 10 от съд. дело/ се
установява, че П. е придобила процесното МПС, като за изповядания пред
Нотариус с рег. № *** на НК договор, е подадено заявление към Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив по електронен път на 21.05.2021г.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава единствено
възможния извод, че П. е осъществила от обективна и субективна страна
вмененото й нарушение. След като е придобила описаното МПС – во П. е
била длъжна да предприеме необходимите действия по регистрирането му в
законоустановения срок. Като не е сторила това, с факта на управление на
гореописания автомобил на процесните ден и място, същата виновно е
извършила нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като същевременно не бяха
ангажирани от нейна страна каквито и да било доказателства за
опровергаване на залегналите в АУАН констатации.
В аспект на горното и предвид изрично наведеното от страна на
жалбоподателката възражение за това, че й е предоставено нечетливо копие
от АУАН, съдът държи да отбележи следното:
Както вече беше отбелязано, процесният АУАН е съставен в деня, в който е
констатирано нарушението в присъствието на жалбоподателката. Същият й е
бил надлежно предявен, като П. се е запознала със съдържанието му,
подписала го е без да посочи каквито и да било възражения. Такива не са
постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН. Ето защо връчването на копие от
АУАН, което жалбоподателката твърди да е нечетливо за нея, няма как да
обуслови извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото същата не е била лишена от възможността да се запознае
с акта, респективно да релевира възражения. Отделно от горното,
действително представеното с допълнителна молба копие от АУАН е
нечетливо, но по делото е представен неговият оригинал, който е ясен,
разчита се добре и е подписан от П. без възражения. Връчването на АУАН,
при съставянето му в присъствие на санкционираното лице не е елемент от
процедурата по съставянето му, актът се предявява на П. да се запознае със
съдържанието му и да го подпише - чл.43 ал.1 от ЗАНН. Ето защо, дори да му
е било предоставено някакво копие, което не се чете, последното
обстоятелство не съставлява нарушение при съставянето му. Отново следва
5
да се отбележи, че доколкото жалбоподателката е била запозната със
съдържанието на акта към момента на съставянето и връчването му, то
връчването на нечетлив препис от същия не представлява нарушение на
правото й на защита. Предвид изложеното, съдът намира доводите за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се във връчване
на нечетливо копие на акта, за неоснователни.
На следващо място, съдът намира, че по отношение на настоящия случай не
се установяват основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2007 г. по
тълкувателно дело № 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на
случая е такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да
бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане
на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да деянието
ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения. Нещо повече, в случая се наблюдава завишена степен на
обществена опасност на деянието по чл. 140 ЗДвП, която е недвусмислено
подчертана и с въведената през 2016 г. криминализация на управление на
МПС без регистрационни табели с нормата на чл. 345, ал. 2 НК. Фактът, че в
случая деянието е квалифицирано като административно нарушение, а не като
престъпление не обосновава извод, че деянието е маловажно, точно обратното
- последното сочи по един недвусмислен начин на значението, което
6
законодателят отдава на високата степен на обществена опасност на това
деяние. Отделно от това, по делото не се установиха, а и не бяха ангажирани
каквито и да било доказателства за това жалбоподателката да е била
обективно възпрепятствана повече от три месеца след придобиване на
процесното МПС да регистрира същото в сектор „Пътна полиция“.
Неизпълнението на посоченото задължения в толкова продължителен период
от време след придобиването на МПС без наличието на уважителна причина
за това е допълнителен довод случаят да не може да се третира на плоскостта
на чл. 28 ЗАНН.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив, Пети н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 1030 – 009288/
30.09.2021 г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ – Пловдив, с което на И. Д. П. ЕГН ********** на основание чл.
175, ал. 3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание – „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
7
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8