О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.С., 09 април 2019 г.
Софийски
окръжен съд, наказателно отделение, трети
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
след като се запозна с докладваното от съдия ТОДОРОВА ВНЧД № 192/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от пострадалото
лице Г.В.Т., ЕГН **********, с посочен адрес ***,
срещу определение на Районен съд – гр.К. от 14.02.2019
г., постановено по ЧНД № 297/2018 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна
прокуратура – гр.К. от 18.09.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 87/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1129/2014 г. на РП гр.К..
В жалбата се излагат твърдения, че атакувания съдебен
акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с доказателствената
съвкупност по делото. Релевират се доводи за несъгласие с тезата на районния
съд за липса на виновно поведение на обвиняемите лица за настъпване на
трудовата злополука с пострадалия и за реализирането й единствено по вина на последния.
В тази насока се твърди в жалбата, че събраните по делото доказателства изобщо
не са анализирани от първия съд, както и не са били обсъдени заявените от
пострадалия възражения срещу прекратителното постановление на прокурора. Сочи
се, че при изграждане на изводите си за липса на съставомерност в поведението
на обвиняемите, първоинстанционния съд не е обсъдил несъмнено установените по
досъдебното производство факти, свързани с липсата на извършен на пострадалия
инструктаж за безопасност, съгласно изискванията на КТ, ЗЗБУТ, Наредба №
2/22.03.2004 г., което е било задължение на обвиняемата А.; - непредоставянето
на пострадалия на лични предпазни средства при изпълнение на трудовите му
функции; - неизпълнението на задълженията на обвиняемия Бочев, в качеството му на
ръководител на групата за монтаж, да осигури електрическо подаване на работния
обект, лични предпазни средства на работниците и предпазни заграждения; -
заключението на НОИ – ТД С. област, съгласно което е констатирано, че на
работния обект „не са били осигурени защитни мероприятия за предотвратяване на
риска от падане от височина на хора”. В заключение се иска от въззивната
инстанция да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд.
С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи
и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания
съдебен акт, приема за установено следното:
При условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно производство №
306/2014 г. по описа на РУ на МВР гр.К., впоследствие преобразувано в ДП № 87/2017
г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – гр.С., срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл.134 ал.1 от НК, а именно за това, че
на 18.11.2014 г., в гр.К., ул.”******” № **, в новострояща се сграда, при
монтаж на ПВЦ врата, е причинил средна телесна повреда на Г.В.Т. – служител на
„Р. С.”ООД, поради немарливо изпълнение на занятие.
С постановление от 05.08.2015 г. на прокурор при Районна
прокуратура – гр.К. е прекратено наказателното производство по ДП № 306/2014 г.
по описа на РУП – гр.К., пр.пр. № 1229/2014 г. по описа на РУП К., водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.134 ал.1 НК. С определение от 14.09.2015 г. на Районен
съд – гр.К., постановено по ЧНД № 191/2015 г. по описа на същия съд, е
потвърдено изцяло това прекратително постановление на прокурора. С определение
на С. окръжен съд от 02.11.2015 г., постановено по ВЧНД № 618/2015 г. по описа
на същия съд, по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК е отменено като незаконосъобразно
и необосновано посоченото по-горе определение на КРС, както и постановлението
на КРП от 05.08.2015 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
306/2014 г. по описа на РУП – гр.К., като делото е върнато на КРП за
доразследване. С посоченото определение, съставът на СОС е дал конкретни
указания за извършване на допълнителни действия по разследването, при което да
бъдат събрани всички възможни относими към делото доказателства.
След извършеното допълнително
разследване и на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК, с
постановление от 28.07.2016 г., прокурор от Районна прокуратура – гр.К. отново
е прекратил наказателното производство по ДП № 306/2014 г. по описа на РУП –
гр.К., пр.пр. № 1229/2014 г. по описа на РУП К.. Това прокурорско постановление
е било потвърдено с определение от 19.08.2016 г. на Районен съд – гр.К.,
постановено по ЧНД № 304/2016 г. по описа на същия съд. С определение на С.
окръжен съд от 16.01.2017 г., постановено по ВЧНД № 910/2016 г. по описа на
същия съд, по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК е отменено като незаконосъобразно
и необосновано посоченото по-горе определение на КРС, както и постановлението
на КРП от 28.07.2016 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
306/2014 г. по описа на РУП – гр.К. и делото е върнато на КРП за извършване на
допълнителни действия по разследването, при дадени конкретни указания в тази
насока.
В хода на разследването по образуваното наказателно
производство, при условията на чл.219 ал.1 от НПК са привлечени в качеството им
на обвиняеми лицата В. П. Б., от гр.С., с ЕГН ********** и Д. С. А.-И., с ЕГН **********,
от гр.С., както следва:
- с постановление от 25.06.2018 г. на Д. С. А.-И. – длъжностно
лице по безопасност на труда в „Р. С.”ЕООД, й е било повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 18.11.2014 г., в строяща се сграда, находяща се в гр.К.,
ул.”*******” № **, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност /монтажна работа/, при независимо
съпричиняване с В. П. Б., е причинила на Г.В.Т., тежка телесна повреда –
посттравматична епилепсия, довела до постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота, в нарушение на задълженията си като длъжностно лице по БЗР не
е провела ежедневен инструктаж на пострадалия, съгласно чл.15 ал.1 и чл.11 ал.5
от Наредба № РД – 07-02/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; т.3 на раздел 2 от
Заповед № 3295/17.09.2014 г. на управителя на „Р.”ЕООД – престъпление по чл.134
ал.1, т.1 от НК.
- с постановление от 25.06.2018 г. В. П. Б. е
привлечен като обвиняем за това, че на 18.11.2014 г., в строяща се сграда,
находяща се в гр.К., ул.”*******” № **, поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
/монтажна работа/, при независимо съпричиняване с Д. С. А. – И., е причинил на Г.В.Т.,
тежка телесна повреда – посттравматична епилепсия, довела до постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, в нарушение на задълженията си като
„монтажник – лидер”, предвидени в длъжностната му характеристика в раздел 1,
т.17 и в чл.33, чл.34 ал.1, т.4 от ЗЗБУТ – престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК.
С постановление на прокурор при Районна
прокуратура – гр.К. от 18.09.2018 г. по ДП № 87/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, водено срещу
обвиняемия В. П. Б. за престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК и срещу Д. С. А.
– И. – за престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК, на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по посоченото досъдебно производство. За да
постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че от
съществуващата по делото доказателствена основа, не могат да се изведат такива
действия в поведението на други лица, които по своето обективно и субективно
проявление да осъществяват състава на престъпление по чл.134 ал.1 от НК. В
частност прокурорът е приел, че изготвените по досъдебното производство
експертни заключения сочат, че трудовата злополука, в резултат на която на
пострадалия Т. била причинена тежка телесна повреда е настъпила единствено от
неговото виновно поведение, доколкото при извършваната от него работа е нарушил
разпоредбите на чл.33 и чл.34 ал.1, т.4 от ЗЗБУТ, и чл.283 и чл.284 ал.2 от КТ.
С атакуваното определение на Районен съд
– гр.К. от 14.02.2019 г., постановено по ЧНД
№ 297 по описа на съда за 2018 г., е
потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано
и законосъобразно. В мотивите си към този съдебен акт, предмет на съдебна
проверка в настоящото производство, съставът на първостепенния съд не е изложил
фактически анализ на доказателствения обем по делото. С неангажирани с правни съображения изводи и без
каквато и да е конкретика, районният съд е обосновал и заключението си за
липсата на безспорна и категорична установеност на съставомерно престъпно
деяние по чл.134 ал.1 от НК, с оглед на което е споделил и крайният извод на
прокурора относно необходимостта воденото срещу обвиняемите И. и Б. наказателно
производство да бъде прекратено, на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като
се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания
съдебен акт намери същия за незаконосъобразен – постановен в несъответствие с
процесуалния закон /допуснати са съществени процесуални нарушения при постановяването
му/ и необоснован /допуснато е съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата/. При постановяването на своя акт, първостепенният съд напълно
формално е изпълнил задълженията си по чл.243 ал.5 от НПК, а по същество –
изобщо не ги е изпълнил, доколкото буквално и изцяло е възпроизвел в акта си,
мотивите на контролираното от него прекратително постановление на прокурора. В
частност, липсва изложен от първата инстанция фактически и юридически анализ на
доказателствения обем по делото, както и изведени съдебни правни доводи за
законосъобразност и обоснованост постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство. Събраните по делото доказателства, които са множество по
обем и разновидни по съдържание, изобщо не са обсъдени от районния съд в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, и отсъства какъвто и да било анализ и
оценка на всяко едно от тях. Изложена е единствено възприетата от първостепенния
съд за доказана фактическа обстановка по делото, без да е посочено въз основа
на какви доказателства и доказателствени средства същата се приема. Липсва
сторен от районния съд и съответно изложен фактически анализ на съществуващата
по делото доказателствена основа, както и излагане на съдебни доводи какви
правни заключения следват от приетите констатации по фактите. Единственото
изведено от районния съд правно заключение е констатацията му за липса на
осъществен в конкретния случай състав на престъпление по чл.134 ал.1 от НК, без
обаче същото да е ангажирано с аргументи и каквато и да е конкретика.
Предметът
на дължимата съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК съдебна проверка е
убягнал от вниманието на първоинстанционния съд при извършения от него контрол
на прокурорското постановление. Отсъства изложен фактически и юридически аргументиран
отговор на въпроса, който е същински за настоящото частно производство, а
именно въпроса относно ангажирани ли са по досъдебното производство
доказателства за извършено престъпление и ако такива са събрани – налице ли са
доказателства за неговия автор. Позоваването от страна на първоинстанционният
съд на приетите от прокурора изводи по фактите и правото, чрез буквалното им
преповтаряне в съдебния акт, съвсем не означава, че този съд е изпълнил
задължението си по чл.243 ал.4 от НПК – да се произнесе по обосноваността и
законосъобразността на прекратяващото наказателното производство постановление
на прокурора. От своя страна задължението за проверка на обосноваността на един
акт предполага излагане на фактически и правни съображения защо становището на
прокурора, че не е извършено престъпление е вярно, респ. невярно. В
контролирания от настоящата инстанция съдебен акт липсват каквито и да са
мотиви по отношение на посочените по-горе въпроси, свързани с обосноваността на
прокурорското постановление.
Неизпълнението
на визираните в разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК процесуални задължения от
районния съд, в производството по съдебна проверка на прекратителното
постановление на прокурора, не позволява да бъде извършена проверка от
контролиращата въззивна инстанция на действителната воля на съда и на
съдържанието на взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка
съставлява липса на мотиви. Предвид характера на допуснатото нарушение,
въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено единствено при ново
произнасяне по същество от първоинстанционния съд в процедура по чл.243 ал.5 от НПК. Противното би означавало страните да
бъдат лишени от една инстанция по съдебен контрол на прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство, с решението на
която могат и следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на
въпросите, по които първият по степен съд дължи произнасяне в рамките на
посочената процедура.
Гореизложеното от своя страна обуславя и
заключителният извод на въззивната инстанция за отмяна на атакуваното съдебно
определение и за връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг
състав на същия първоинстанционен съд.
Воден от това С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА определение № 19 на Районен съд – гр.К. от 14.02.2019 г., постановено по ЧНД
№ 297/2018 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане и произнасяне
по реда на чл.243 ал.4-5 НПК от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от
определението да се изпрати за сведение на пострадалото лице Г.В.Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.