Р Е Ш Е
Н И Е
№ 486
гр.Бургас,18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 611 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от ЕТ„*” с ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет.*,
ап. *, срещу Наказателно постановление № */30.11.2018г., издадено от
директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС) и на основание чл. 178 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и
неправилност. Застъпва се, че АУАН и НП са издадени в нарушение на
правилата на ЗАНН, доколкото не ставало ясно за коя хипотеза на чл. 96 ЗДДС се
касае. В допълнение се застъпва, че неправилно контролните органи са
пресметнали оборота на търговеца, доколкото не са взели предвид наличните сторно бележки.
В открито съдебно
заседание едноличният търговец не се явява и не се представлява. В постъпило
писмено становище от жалбата се поддържа
по изложените в нея доводи. Моли се за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Тодорова,
която оспорва жалбата посочвайки, че фактът на извършеното нарушение се
установява безспорно. Счита, че не следва да се взимат предвид приложените сторно бележки, доколкото те не отговарят на изискванията
на закона. Моли за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне на л.5-гръб - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 24.01.2019г., а жалбата е депозирана на 30.01.2019г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.
Във връзка с резолюция №
022691801599632/03.08.2018г. св. П.И. – гл. инспектор в ТД на НАП-Бургас,
извършила проверка за установяване на наличие на основание за регистрация по
ЗДДС по инициатива на органа по приходите на ЕТ„*”. На 10.08.2018г. било
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. №
022691801599632/03.08.2018г. След представяне на изисканите от органа по
приходите документи било установено, че задълженото лице е реализирало облагаем
оборот за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г. от извършени продажби от
павилион за странджанки в размер на 50 362,69 лева – т.е. за него е
възникнало задължението за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 ЗДДС,
но същото не е подало заявление в срок до 07.02.2018 г. В хода на същата
проверка се установило, че за периода от 01.09.2017г. до 31.08.2018г.
търговецът е реализирал оборот в размер на 46778,11 лева – т.е. отпаднало е
задължението за регистрацията му ЗДДС. Актосъставителят
И. констатирала, че за периода от 22.02.2018г. (т.е. денят след изтичане на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявление за регистрация в срок – т.е. до 07.02.2018г.) до 31.08.2018г.
(датата, на която са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС) ЕТ е
реализирал оборот в размер на 24241.12 лева, върху който е следвало да начисли
ДДС, но не го е сторил. В хода на проверката св. И. проверила и кочан със сторно бележки от №1/02.07.2017г. до № 382/29.06.2018г., но
преценила, че същите не отговарят на изискванията на закона, поради което и не
ги взела предвид при изчисляване на достигнатите обороти.
На база горните факти
П.И. преценила, че ЕТ„*”, е нарушил разпоредба на чл. 96, ал.1 ЗДДС, поради което на 11.10.2018г. съставила
срещу него АУАН с № F421442. Актът бил предявен на упълномощено лице, което
го подписало посочвайки, че ще подаде възражение по него. Такива възражения
били депозирани на 12.10.2018г., като в тях едноличният търговец посочил, че за
проверявания период са извършени множество сторно
операции, които са надлежно документирани, но не са били взети предвид от
контролните органи и които водят до извод за оборот по-нисък от 50 000
лева.
АНО не
дал вяра на изложеното във възражението и въз основа на съставения акт на 30.11.2018.
издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 96,
ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.
178 ЗДДС наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева
Така
изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Ясно е посочена и нарушената разпоредба, като фактическото описание е
достатъчно, за да се разбере фактическата обстановка. Изрично в НП е посочено, че
оборот над 50000 лв. е реализиран в периода 01.02.2017 г.-31.01.2018 г., т. е.
ясно е посочено, че се касае за хипотезата на възникване на задължение за
регистрация, когато оборотът е реализиран в рамките на 12 месеца, което е една
от хипотезите на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. С оглед това съдът счита, че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
опорочаване на издаденото НП.
Съставът обаче счита и че
нарушението е останало недоказано. За да приеме, че се касае до възникване на
задължение за регистриране по ЗДДС, актосъставителят
и АНО са приели, че оборотът за периода 01.02.2017г – 31.01.2018г. е в размер
на 50362,69 лева – т.е. надхвърля горната граница с 363,69 лева. Спорно по
делото е дали от този оборот следва да се извадят сумите, които са били предмет
на сторно операции във визирания период. Приспадането
на тези суми би довело до извод, различен от направения от данъчните органи,
тъй като реализираният облагаем оборот би възлязъл на сума по-ниска от 50 000
лева.
По делото са приложени множество сторниращи касови бележки, които противно на становището на
актосъставителя съдържат всички реквизити, изискващи
се по чл. 31, вр. с чл. 26, ал.1 т.1-9 от Наредба
Н-18. Въпросните бележки са били представени на проверяващия, видно и от
неговото изявление в съдебното заседание, като по мнение на настоящия състав
неправилно са били изключени от доказателствената
маса. Няма данни по делото сторно бележките да са
били оспорени по надлежния ред или да е доказано, че същите са неистински
документ.
Тук следва да се отбележи, че към
периода, в които са били издаване бележките, чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-18 е
изисквала единствено сторно операцията да се
„документира“, като едва с ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г. се въвежда изискване тази
операция да се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД, с което
се цели получаване на по-детайлна информация за реалните регистрирани и
натрупани обороти от продажби на задължените лица, като се премахне издаването
на бележки от кочан. Иначе казано, представените бележки представляват надлежен
документ, с оглед периода, за който се отнасят. При това положение за съда не
съществуват основания да се приеме, че тези бележки са били създадени
единствено с цел избягване на административнонаказателна
отговорност и следва да се зачете доказателствената
им стойност. Освен това, общата сума по сторно
бележките значително надвишава сумата, с която се твърди да е надвишен оборотът
от 50000 лв., което още веднъж сочи, че същите са издавани съобразно закона и с
оглед спазване неговите цели.
По посочените причини съдът
счита, че реално търговецът не е реализирал оборот в размер на сторнираните суми. Със същите - в размер надвишаващ 363,69
лева - следва да се намали облагаемия оборот за процесния
период, в който случай, същият е в размер под 50 000 лева – т.е.
недоказано остава изначално за ЕТ да е възникнало задължение за регистриране по
ЗДДС на посоченото основание, което от своя страна води до извод за
недоказаност на описаните в АУАН и НП нарушения.
След като нарушението е останало
недоказано, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */30.11.2018г.,
издадено от директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-Бургас, с
което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл. 178 ЗДДС на ЕТ„*” с ЕИК: *, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.