М О
Т И В И
към присъда, постановена по НОХд.№464/2012г. по описа
на РС Б.С.
Подсъдимият Г.А.Ц. ***, понастоящем в Затвор гр.В., е
предаден на съд по обвинение в това, че в условията на опасен рецидив на
19.07.2012г. в гр.Б.С., обл.В. е отнел от владението на П.Н.С. *** от 1000,00
/хиляда/ лева и 300 /триста/ лева, на обща стойност 1586,75 лева, собственост
на С., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои-
престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.“б” от НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и служебният му защитник.
Участващият в делото прокурор намира обвинението за
доказано по несъмнен и категоричен начин. Предлага на подсъдимия да се наложи
наказание при условията на чл.58а НК под
средния предвиден в закона размер. Изразява становище, че следва да бъде
извършено групиране, като на подсъдимия се определи едно общо наказание по
настоящето НОХ дело и наложеното му с Определение № 92/01.08.2012г., с което е
одобрено споразумение по НОХ дело № 299/2012г. по описа на РС Б.С., Присъда №
35/17.09.2012г., постановена по НОХ дело № 208/2012г. по описа на РС Б.С. и Присъда № 40/22.10.2012г.,
постановена по НОХ дело № 352/2012г. по описа на РС Б.С. в размер на най-тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален режим на
изтърпяване „строг”.
На основание чл.25, ал.2 НК от така определеното общо
най-тежко наказание, предлага да се приспадне времето през което подсъдимият Ц.
е изтърпял от части наказанието лишаване от свобода по НОХ дело № 299/2012г.,
по НОХ дело 208/2012г. и двете по описа на РС Б.С., считано от 09.08.2012г. до
влизане на настоящата присъда в сила.
Служебният защитник на подсъдимия адв.Т.Н. ***
предлага на подзащитния му да бъде наложено наказание предвид разпоредбата на
чл.58а НК.
При
предварителното изслушване, подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
С оглед на направеното самопризнание от подсъдимия и
съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.Ц. е роден на ***г***. Същият е българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б.С., обл.В., ул.”Сердика”
№ 19, понастоящем в Затвора гр.В., без образование, неженен, безработен, с ЕГН **********,
осъждан многократно, като осъжданията
му са както следва:
1. С
определение по НОХД № 73/01г. на РС – Б.С., в сила от
31.05.2001г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, за извършено деяние на 31.12.2000г. по чл.194 ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на
което е отложено за срок от три години, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
2. С присъда по НОХд№153/2001г
на PC-Б.С.,
за престъпления по чл.194 ал.3, вр. ал.1 от НК, на основание чл.23 ал. 1 от НК и
чл.24 ал. 1 от НК, му е наложено едно общо увеличено наказание от шест месеца лишаване
от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.03.2002 г.
3. С присъда по НОХд№32/2002 година на PC-Б.С.,
за престъпление
по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода.
На основание чл.25 ал1 вр. чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание между това и наложеното по НОХд№ 153/2001 г. в размер на 1 година
лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 31.05.2002 г.
4. С присъда по
НОХд№145/2001г на PC-Б.С., за престъпления по чл.194 ал.З
вр. ал.1 от НК, на основание чл.23 ал.1 от НК, му е определено общо
наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на
05.07.2002 година.
5. С присъда по
НОХд№56/2002г на PC-Б.С., за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр чл.28 ал.1 от НК, му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от една година. Присъдата влязла в сила на 10.10.2002 година.
6. С присъда по НОХд№76/2002 година
на PC-Б.С., за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца. Присъдата влязла в сила на 11.03.2003 година.
Тези наказания
подсъдимият Ц. е изтърпял в Затвор гр.Ловеч от 01.12.2002 г. до 27.02.2004 г.,
когато е освободен на основание чл.70 от НК.
7. С присъда по НОХд
№40/2002 година на PC-Б.С., за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.20ал.2 от НК, му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.25 ал. 1 вр.
чл.23 ал. 1 от НК, му е определено едно общо най - тежко наказание между това и
наложените по НОХд153/01г., НОХд№32/02г., НОХд№145/01г. и НОХд№56/2002г., всички на
РС-Б.С.,
в размер на най-тежкото от тях, а именно: 1 година лишаване от свобода. Общото
най-тежко наказание е увеличено на основание чл.24 ал.1 от НК и е
определено общо увеличено наказание в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила
на 29.10.2003 година.
8. Със споразумение по НОХд№210/2004 година на
PC-Б.С., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца. Присъдата
влязла в сила
на 24.06.2004 година. Със същото определение и на осн. чл.70 ал.7 от НК е
приведено в изпълнение не изтърпяната част в размер на 6 месеца и 4 дни
лишаване от свобода, определено му с наказание с Определение № 14/25.11.2003г.
по НОХ дело № 76/2002г. на РС Б.С. в размер на 1 година и 9 месеца лишаване от
свобода, по което е било постановено УПО с Определение от 27.02.2004г. по ЧН
дело № 108/2004г. по описа на ОС Ловеч, който остатък следва да се изтърпи при
„строг” режим.
9. С определение по ЧНД № 213/04г.
на РС – Б.Слатина, в сила от 14.10.04г., на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, е определено едно общо най – тежко наказание по присъдите му както следва:
по НОХд.№ 153/01г., по НОХд.№32/02г., по НОХд.№ 145/01г., по НОХд.№56/02г.,
НОХд.№ 76/02г., по НОХд.№40/02г., - лишаване от свобода за срок от една година
и три месеца. На осн.чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко
наказание със седем месеца, или следва да изтърпи наказание лишаване от свобода
за срок една година и десет месеца. Постановено е отделното изтърпяване на
наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено по НОХд.№ 73/01 г. на
РС Б.Слатина. На осн. чл.25, ал.2 НК е приспаднато от така определеното общо
наказание и постановеното за отделно изтърпяване наказание изцяло изтърпяното
наказание от осем месеца лишаване от свобода по НОХд.№ 73/01г. на РС Б.Слатина,
както и изтърпяната част на наказанието, наложено по НОХд.№ 76/02г.
10. С присъда по НОХд№261/2004 година на PC-Б.С., за престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.25
ал.1 вр. чл.23
от НК е определено едно общо най-тежко наказание между наложеното по НОХд№261/04 и по
НОХд№210/2004 година на PC-Б.С. в размер на две
години
лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 08.12.2004 година.
Подсъдимият Ц. ***
на 14.07.2004 г. за изтърпяване на присъда по НОХд№40/2002 г., което е
групирано и е приспадната изтърпяната част и общото наказание, изтърпяно на
14.08.2004 година. От тази дата той започнал да търпи общото наказание по
НОХд№210/2004 година и НОХд№261/2004 година, което е изтърпял на 24.06.2006
година, когато е освободен от Затвор град В..
11. Със споразумение
по НОХд№473/2006 година на PC-Б.С., за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.З вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук.”а” и бук.
„б” от НК, му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година.. Определението е влязло в сила на
28.12.2006 година.
12. Със споразумение
по НОХд№30/2007 година на PC-Б.С., за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1
вр. чл.29
ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е определено наказание лишаване от свобода в
размер на една година. Споразумението влязло в сила от 01.02.2007 година. На основание
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание между наложените
му със Споразумение по НОХ дело № 473/2006г. на РС Б.С. и по настоящето
Споразумение, като му е наложено
най-тежкото наказание от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година
при „строг” режим. На основание чл.25
ал.2 НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието, наложено със
Споразумение № 344/28.12.2006г. по НОХ дело № 473/2006г. на РС Б.С., считано от
15.01.2007г.
13. С присъда по
НОХд№6/2007 година на ОС-В., за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е наложено
наказание една година лишаване от свобода. Присъдата влязла в законна сила на 09.03.2007 година. На основание чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание между наложените му по
НОХ дело № 473/2006г. по описа на РС Б.С. и по НОХ дело № 6/2007г. на ВрОС,
като е определено едно общо най-тежко наказание от 1 година лишаване от
свобода, при първоначален „строг” режим.
14. С присъда по НОХд№42/2007 година на PC-Б.С.,
за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
бук. „а” и бук. „б” от НК, му е определено наказание лишаване от свобода в
размер на една година и три месеца. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено
едно общо най-тежко наказание по това и
наложените по НОХд№473/06г., НОХд№30/07г. на PC-Б.С. и НОХд№6/07 г. на ОС-В.
в размер на една година и три месеца лишаване от свобода. Присъдата влязла в
сила на 14.05.2007 година. На основание чл.25 ал.2 НК приспада от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието, наложено по
Присъда, постановена по НОХ дело № 30/2007г. на РС Б.С., считано от
15.01.2007г.
Това общо наказание
подсъдимият Г.Ц. ***, където е постъпил на 15.01.2007 година и е освободен на
15.04.2008 година по изтърпяване.
15.
С Присъда по НОХд№396/2008 година на PC-Б.С., за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" вр. чл.26 ал.1
от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца" при първоначален
режим „строг". Присъдата е
влязла в законна сила на 05.12.2008 година.. на осн.чл.59 ал.1 НК съдът е
приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с МНО „Задържане под стража”,
считано от 16.07.2008г.
16. С Присъда по НОХд№564/2008 година на ОС-В.,
за извършено
от него престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.З вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1
бук. „а”
и бук. „б" от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от две години".
Присъдата е влязла в законна сила на 05.01.2009 година.
17. С Определение по ЧНД№29/2009
година на ОС-В., на основание чл.25 ал.1 вр чл.23 ал.1 от НК, е определено едно общо най-тежко
наказание между определените по
НОХд№396/2008 година на PC-Б.С. и по
НОХд№564/2008 година на ОС-В., като на основание чл.24 ал.1 от НК, определеното общо
най-тежко
наказание е увеличено с пет месеца или е определено общо увеличено наказание в размер на
„две години и пет месеца лишаване от свобода", при първоначален
режим „строг". Определението за
групиране е влязло
в сила на 10.04.2009год.
Това общо увеличено наказание
е изтърпял в затвор град В., където е
постъпил на 30.09.2008 г. и е освободен на 19.08.2010г. по изтърпяване.
18. С
определение по НОХД № 299/12г. на РС – Б.С., в сила от 01.08.2012г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, за
извършено деяние на 23.07.2012г. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален режим строг в затвор.
19. С Присъда по НОХд№208/2012 година на
РС – Б.Слатина, за извършено
от него престъпление по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1, т.3 и т.4, вр. Чл.26, ал.1, вр. чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода за срок от две години". Присъдата е влязла в законна сила на 03.10.2012
година. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК е определено едно общо
наказание между наложените му със Споразумение по НОХ дело № 299/2012г. на РС Б.С.
и по настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а именно 2 години
лишаване от свобода, при „строг” режим. На основание чл.25 ал.2 НК съдът е
приспаднал от така определеното общо най-0тежко наказание изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по НОХ дело № 299/2012г. на РС Б.С., считано от
09.08.2012г.
Видно от приложената справка на
ГД”Изпълнение на наказанията” София, Затвора гр.В., подсъдимият Ц. е започнал
да изтърпява наказанието по НОХд.№ 299/12г. на РС – Б.С. с начало 09.08.2012г.
20. С Присъда №40/22.10.2012г. по НОХ
дело № 352/2012г. на РС Б.С., по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.29
ал.1 б.”а” и б.”б” вр. чл.58а ал.1 НК съдът го е осъдил на 2г. лишаване от
свобода при първоначален режим на изтърпяване „строг”. На основание чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия с Определение
№ 92/01.08.2012г., с което е одобрено Споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХ дело № 299/2012г. по НОХ дело № 208/2012г. и
двете на РС Б.С. и по настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а
именно 2 години лишаване от свобода, при „строг” режим. На осн.чл.25 ал.2 НК
съдът е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната
част по НОХ дело № 299/2012г. на РС Б.С.,
считано от 09.08.2012г.
През юли месец 2012г. подсъдимият Г.А.Ц.
*** / понастоящем се намира в Затвора гр.В./. В същото населено място живее св.
П.Н.С. ***. На 19.07.2012г. свидетелят бил в дома си, като сутринта около 10.00
часа отишъл до центъра на града. Тръгвайки той заключил дворната си порта, но
не заключил входната врата на лятната си кухня, в която живее. Когато св. С.
напуснал дома си, на поляна в близост до имота му се намирал подс.Г.А.Ц.. Той
видял, че свидетелят излиза и решил да влезе в дома му. Изчакал да мине малко
време и се приближил до имота, прескочил дворната оградна телена мрежа на едно
от местата, където над нея имало метална тръба, за която се хванал. Отишъл до
лятната кухня в имота на С. и установил, че входната врата на постройката е
отворена, при което проникнал в лятната кухня на пострадалия. От остъклението,
в което влязъл се придвижил по коридора и проникнал в една от стаите на лятната
кухня. Там отворил чекмеджето на масата
и в него намерил едно портмоне. Взел го и го отворил. Вътре имало
„..една пачка с банкноти по 10 лева и евро”. Подсъдимият взел парите – 1000
лева в банкноти с номинал 10 лева и 300 евро, върнал портфейла на мястото му и
излязъл от имота на свидетеля отново прескачайки дворната телена оградна мрежа.
Когато П.Н.С. се прибрал в дома си около 12.30 часа на същата дата - 19.07.2012г.,
влязъл в лятната си кухня, отворил чекмеджето на масата и извадил портфейла си.
Тогава установил, че държаните в него 1000 лева в банкноти с номинал 10 лева и
паричната сума от 300 евро в една банкнота с номинал 100 евро и 4 бр. банкноти
с номинал 50 евро, всички негова собственост, ги няма. Други липси, освен на
парите, пострадалият не констатирал.
След като се прибрал в района на дома
си, подс. Ц. *** с продавач и собственик св. М.И. ***. Подсъдимият извадил
банкнота с номинал 100 евро и поискал от св. М. да му я обмени в български
парични средства. Св. М. отказал, тъй като банкнотата била „..късана..” Тогава
обв.Ц. извадил останалите евро отнети от св.С., а именно 4бр. банкноти с
номинал 50 евро и предложил на св. М. да му обмени в български парични средства
тези банкноти. Св. М. се съгласил, прибрал дадените му от подсъдимия пари и му
дал 190 лева. На следващия ден подс..Ц. отново посетил св.М. и поискал да му
даде още български лева, тъй като разбрал, че „.курса е по – висок” и св.М. му дал още 140 лева. По– късно подс.Ц.
*** с продавач св.Р.И.Р. ***, към който магазин подсъдимият имал задължения.
Той дал на св. Р. банкнотата с номинал 100 евро, за да си погаси задълженията.
Св. Р. отишъл до съседен магазин, където обменил банкнотата от 100 евро в
български лева и след това прихванал дължимата от подсъдимия сума, като му
върнал рестото. Тези получени пари, предоставените му от св.М. и отнетите от пострадалия С. 1000 лева, подс..Ц.
похарчил като закупил хранителни продукти, алкохол и дрехи за рождения ден на
св. С.С.А. ***. Закупил строителни
материали, за да прави ремонт в дома си, които били транспортирани от св. И.А.И.
*** - шофьор при ЕТ”Мирели” със седалище
и адрес на управление гр.Б.С.. Заплатил парична сума на св.Г.Ж.А. и съпругата
му св. Й.И. ***.
От назначената и изготвена по досъдебното производство
съдебно оценителна експертиза е видно, че стойността на предмета на
престъпление – 1000 лева в банкноти с номинал 10 лева и 300 евро в банкнота с
номинал 100 евро и 4бр. банкноти с номинал 50 евро, собственост на П.Н.С. *** е
общо 1586,75 лева. Минималната работна заплата за страната е 290 лева.
От протокола за
следствен експертимент, проведен, за да се проверят и уточнят данни, получени
от разпита на подсъдимия Ц., е видно, че подс..Ц. ***, спрял е пред дома на
пострадалия П.Н.С. *** и прескочил дворната телена оградна мрежа на място, където
над нея има метална тръба. После подсъдимият е стигнал до лятната кухня на пострадалия С. и е посочил входната врата,
откъдето влязъл в постройката на свидетеля. Отишъл в стаята, където показал как
е отворил чекмеджето на масата, откъдето взел портфейла и извадил и прибрал от
него паричните средства. След което е посочил как е напуснал имота на пострадалия по същия
начин – прескачайки дворната телена оградна мрежа. Проведения следствен
експеримент потвърждава изцяло заявеното от подс.Ц. и описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка,
кореспондирайки с другите доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства, показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели пострадалият П.Н.С. – л.6 от ДП, М.И.М. – л.12
и л.40 от ДП, С.С.А. – л.13 от ДП, Р.И.Р. – л.41 от ДП, Й.И.Г. – л.42 от ДП, Г.Ж.А.
– л.43 от ДП, И.А.И. – л.44 от ДП, както и от обясненията на подсъдимия, дадени
на досъдебното производство.
Показанията на тези свидетели
съдът възприема и им даде вяра, като прецени, че са логични, последователни и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и са относими към
предмета на доказване по настоящето производство.
В подкрепа на установената по делото
фактическа обстановка са и приобщените по чл.283 НПК писмени доказателства, а
именно: Протокол за оглед на местопроизшествие –л.4 от ДП, Съдебно-ценова
експертиза – л.10-л.11 от ДП, Справка за съдимост на подсъдимия – л.15-л.21 от
ДП, характеристична справка на подсъдимия – л.24 от ДП, протокол за следствен
експеримент – л.31-36 от ДП, писмо от затвора гр.В. – л.24 от делото.
Събраните по делото доказателствени материали са
непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са
категорични, непосредствени и обективни.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат
да се направят следните правни изводи:
Подс.Г.А.Ц. е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК, за това, че в условията на опасен рецидив на
19.07.2012г. в гр.Б.С., обл.В. е отнел от владението на П.Н.С. *** от 1000,00
/хиляда/ лева и 300 /триста/ лева, на обща стойност 1586,75 лева, собственост
на С., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия
с факта на отнемане на вещите /пари/, предмет на престъплението, обстоятелство,
доказано по несъмнен начин, както от гласните доказателства, така и от
обясненията на подсъдимия.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и
е искал те да настъпят с присвоително намерение.
Този умисъл е доказан по несъмнен начин от разпитаните
в досъдебното производство свидетели, както и от самопризнанията на
подсъдимия.
Съдът прие, че правилно деянието на
подсъдимия е квалифицирано като значително по-тежко наказуемо, тъй като е
осъществено при условията на опасен рецидив и в двете му проявни форми –
квалификация по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б.“б” от НК, тъй като
подсъдимият е извършил престъплението след като е бил осъждан за други тежки
умишлени престъпления, които не са отложени по реда на чл.66 от НК и вече е
бил осъждани два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Налице е и
изискването по чл.30 от НК, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на
наказание лишаване от свобода по предишните присъди. Релевантни в случая са
следните осъждания: по НОХД №42/2007г., с което са групирани наказанията по
НОХд.№473/2006г., НОХд.№ 30/2007г. и по НОХд.№ 6/2007г., като е определено общо най-тежко и увеличено
наказание в размер една година и три месеца лишаване от свобода, по НОХД № 396/2008г. и по НОХД № 564/2008г.,
които наказания са групирани и е определено общо най-тежко и увеличено
наказание в размер на две години и пет месеца лишаване от свобода, които
наказания е изтърпял ефективно, съответно на 15.04.2008г. и на 19.08.2010г. в затвора гр.В., т.е. при условията на опасен рецидив.
При определяне вида и размера на наказанието, което
съдът наложи на подс.Ц., взе предвид смекчаващите вината му обстоятелства –
тежкото му материално положение – безработен, без средства за препитание,
относително младата му възраст, а като отегчаващи вината степента на обществена
опасност на деянието, лошите характеристични данни, другите му осъждания, които
не влияят на квалификацията на деянието, относително високата стойност на
предмета на престъплението, приблизително пет пъти по-висока от минималната
работна заплата за страна. Поради което съдът прие, че следва да му наложи
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства при
условията на чл.54 ал.1 НК или намира, че следва да наложи средното, предвидено
за това престъпление наказание, именно 6
години лишаване от свобода. Взе предвид и разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и
намали наложеното му наказание с 1/3 или подсъдимият Г.А.Ц. следва да изтърпи
наказание от 4 години лишаване от свобода.
На осн.чл.25 ал.1 НК, вр.чл.23 ал.1 НК съдът определи
едно общо наказание на подс.Ц. по настоящата присъда и по споразумение
№92/01.08.2012г., постановено по НОХд.№ 229/2012г., влязло в законна сила на
01.01.2012г., по Присъда № 35/17.09.2012г., постановена по НОХ дело №
208/2012г., по описа на РС Б.С., влязла в законна сила на 03.10.2012г. и по Присъда
№ 40/22.10.2012г., по НОХ дело № 352/2012г. по описа на РС Б.С., влязла в
законна сила на 07.11.2012г. в размера на най-тежкото от тях, а именно 4 година
лишаване от свобода, което да изтърпи при СТРОГ режим в затвор, съгласно чл.61
т.2 ЗИН и ЗС. Тъй като подсъдимият Ц. е извършил престъплението преди да е
влязла в сила, която и да е от горепосочените присъди.
На осн.чл.25 ал.2 НК съдът приспадна от така
определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието лишаване
от свобода по НОХ дело № 229/2012г. на РС Б.С., считано от 09.08.2012г.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът с
присъдата си осъди подсъдимия Ц. да заплати в полза на държавата, в бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 33.04
лева.
При горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :