Решение по дело №101/2021 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260105

 

гр. ВРАЦА,  20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на  14.04.21 г.      в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Росица Иванова

                                    

в присъствието на:

прокурора             секретар  Христина Цекова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

        в. гр.      дело N`101    по описа за 2021   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 261008/18.01.21 г. на Г.В.В. с ЕГН ********** ***, чрез адв. М.М. от Врачанска адв. Колегия, срещу решение на районен съд гр. Враца № 260286/18.12.20 г. постановено по гр. дело № 1310/20 г. по описа на същия съд, с което районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от жалбоподателя Г.В. срещу  ответника В.Г.В., негов син, иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от недвижим имот находящ се в гр. Враца и представляващ апартамент с адм. адрес ***. С решението са присъдени съдебни разноски.

Без да оспорва факта, че не е приел наследството на покойните си родители под опис, въззивникът  Г.В. намира, че решението на районен съд е неправилно и незаконосъобразно, доколкото по делото са събрани доказателства, че той е приел наследството от родителите си и освен процесния апартамент в гр. Враца, няма оставен в наследство друг техен имот, при което, според въззивника той има право на запазена част от наследството на своите родители, която те са накърнили, като са дарили приживе апартамента на внука си - ответника В.Г..

При заявените оплаквания, жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който исковата претенция бъде уважена.

Ответникът по жалба В.Г.В., чрез адв. К.Т. от Врачанска адв. колегия, представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски.

Страните нямат доказателствени искания към въззивния съд.

Окръжен съд гр. Враца, след като обсъди доводите във въззивната жалба и в отговора, и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на решението следва да се добави и следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

В исковата молба ищецът Г.В.В. излага твърдения, че е единствен законен наследник на покойните си родители В.Г.В. починал на 12.06.18 г. и М. Г. В. починала на 16.12.18 г. По време на брака си  двамата придобили апартамент в гр. Враца с адм. адрес, ***, с площ от 61 кв. м., разположен в поземлен имот № 12259.1010.270. Твърди се, че с нотариален акт № 86 от 13.02.18 г., том I, рег. № 983, нот. дело 35/18 г. на нотариус С. Б., рег. № 482 и р-н на действие районен съд гр. Враца, родителите на ищеца дарили апартамента на ответника В.Г.В. с ЕГН **********, който е син на ищеца. Ищецът счита, че с извършеното разпореждане е накърнена запазената част от наследството на покойните му родители, поради което моли за намаляване на дарението и възстановяване на запазена част от 1/2  от наследството, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В.Г.В., с който се оспорва предявения иск, тъй като ищецът не е приел наследството на родителите си под опис, каквото изискване се съдържа в нормата на чл. 30, ал. 2 и във вр. с чл. 61, ал. 1 от ЗН.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от удостоверение за наследници изх. № 6268/08.06.2020 г. и у-ние № 6569/12.06.20 Г. и двете на община гр. Враца, В.Г.В. е починал на 12.06.18  г., а М. Г. В. на 16.12.18 г., като са оставили за свой единствен наследник по закон сина си Г.В.В. - ищец в производството.

От приетите в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства (договор за покупко-продажба № 184/08.06.1981 г. сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, стр. 47 и нот. акт. № 86/13.02.18 г., стр. 8) се установява, че покойните родители на ищеца са били собственици на процесния недвижим имот /описания по-горе апартамент в гр. Враца/, който приживе семейството е дарило на своя внук - ответника Г.В.В..

По делото не се твърди от ищеца и съответно не са представени доказателства, че той е приел наследството на покойните си родители по реда на чл. 61, ал. 1 от ЗН, тоест под опис.

След предявяване на процесния иск на 19.06.20 г., ищецът е вписал на осн. чл. 49 от ЗН в особената книга при районен съд гр. Враца приемане наследството на своя баща – под № 67.14.07.20 г. и на майка си под № 69/15.07.20 г., видно от представените удостоверения на стр. 28 и стр. 29 от делото.

По делото е изслушана специализирана оценителна експертиза, която е определила пазарната стойност на процесния апартаменти и притежаваните от покойните родители на ищеца движими вещи, към 16.12.19 г., както следва: - апартамента е с цена 41 278 лв., движимите вещи: портативен телевизор "Сони", неработещ -20 лв.; радио "Орфей" неработещо – 60 лв.; кухненска маса 50 лв.; столове 3 бр. 60 лв.

От представената справка от Агенция по вписванията №254486/01.10.20 г. за лицето М. Г. В. с ЕГН **********, наследодателка на ищеца, се установява, че на основание делба тя е собственик на два имота – 1. поземлен имот, парцел - 485006, площ от 9.499 дка, обл. Монтана, общ. Медковец, село *** и 2. поземлен имот, парцел - 267011, площ от 0.998 дка, обл. Монтана, общ. Медковец, село ***.    

 Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

 Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Материалноправно легитимирани по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН са наследник с право на запазена част и лицето, облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя, респективно неговите наследници.

При предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът трябва да установи наследственото си качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, а ответникът - че наследството не се изчерпва само с дарения имот, а наследодателят е оставил и друго имущество, което е достатъчно да покрие запазената част на наследника, претендиращ възстановяването (така решение № 50 от 16.05.2014 г. по гр. д. № 3614/2013 г. на ВКС, І г. о. и др.).

Накърняване на запазената част на наследник, разполагащ със запазена част, е възможно само при наличие на безвъзмездна сделка, с която наследодателят приживе се е разпоредил със свое имущество, било веднага (с дарение), било за след смъртта си (със завет). В конкретния случай ищецът твърди, че запазената му част от наследството на покойните му родители е накърнена именно посредством безвъзмездно разпореждане – дарение.

Независимо от изложеното, предявеният иск е неоснователен на следното основание: - Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН се имат предвид само призованите към наследяване наследници на наследодателя, а не всички наследници по закон, изброени в Глава втора от ЗН - така ТР № от 04.02.2005 г. по тълк. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните разяснения на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС (т. 4 и 5) приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане наследството по опис. Приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН се свързва само с обстоятелството дали лицето, по отношение на което се упражнява право на възстановяване на запазена част, е призовано към наследяване, но не и с други факти (дали наследникът, упражняващ правото си на възстановяване на запазена част е ползвал или не имуществото на наследодателя или част от него към момента на откриване на наследството) - в този смисъл са решение № 108 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 105/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 57 от 7.05.2014 г. по гр. д. № 5702/2013 г., I г. о., определение № 280 от 11.05.2015 г. по гр. д. № 1257/2015 г. на ВКС, I г. о. и др.

В случая ищецът упражнява правото си на възстановяване на запазена част по отношение на лице, което не е призовано към наследяване (внук на наследодателите В.Г.В. и М. Г. В.) и ищецът не е приел наследството по опис в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН. Той е сторил това след предявяване на процесния иск, по предвидения в чл. 49, ал. 1 ЗН ред - чрез писмено заявление, вписано в специалната книга, което се установява от приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства. Първоинстанционният съд правилно е приел в решението си, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, при липса на която искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен, в съответствие с посочените тълкувателни разяснения.

Следва да се посочи още, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално (в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството), както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че имуществото на наследодателите не се изчерпва само с процесния апартамент, поради което не е налице изключение от необходимостта наследството да е прието по опис.

Предвид изложеното, поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

По разноските:

При този изход на правния спор, предмет на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна в размер на 660 лв. /адв. хонорар/, предвид представения пред въззивния съд, като доказателство по делото, договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното окръжен съд гр. Враца

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260286 от 18.12.20 г., постановено по гр. д. № 1310/2020 г. по описа на районен съд гр. Враца.

ОСЪЖДА Г.В.В. с ЕГН ********** ***, ***, *** да заплати на В.Г.В. с ЕГН ********** *** сумата 660 лв. представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

 

 

 

 

Председател:.......... Членове:1........2..........