№ 96
гр. Силистра, 01.08.2019г.
Силистренският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: Пламен
Неделчев
Членове: Виолета
Александрова
Кремена Краева
с участието на секретаря Д.Георгиева като
разгледа, докладваното от съдия Краева в.гр.д.№ 142/ 2019г. по описа на СОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
С.Р.П. с обжалва
решение № 118/ 09.04.2019г. постановено по гр.д. № 1336/2018г. по описа на РС
Силистра, с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че между ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1 ЕООД с ЕИК ********* и С. Р. П. съществува
арендно правоотношение по договор за аренда, вписан в СВ – Силистра на
02.04.2013 г. под № 236, т.IV и допълнително споразумение – анекс към него,
вписано в СВ – Силистра на 19.12.2017 г. под № 279, т. VIII, сключени между
ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1 ЕООД и И. П. Г., по
отношение на нива с площ от 10 дка, находяща се в м. „Черковното”, землището на
с. Сребърна, съставляваща имот № 002050, който имот е прехвърлен в полза на
ответницата С. Р.П. чрез НА № 56, т.IV по описа на СВ – Силистра за 2018 г.
С жалбата
се иска неговото обезсилване като недопустимо, евентуално прогласяване за
нищожно, евентуално отмяна на решението изцяло или в частта му за прието
съществуване на арендно правоотношение и по Анекс от 19.12.2017г., като се
прогласи неговата нищожност.
Претендира
разноски за производството.
Ответникът
по жалбата - ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1 ЕООД с ЕИК
********* депозира становище за неоснователност на жалбата.
ОС по оплакванията в жалбата и след преценка
на събраните по делото доказателства приема следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна при наличие на правен интерес и е
допустима.
По допустимостта на обжалваното решение:
Оплакванията за
недопустимост на първоинстанционно решение с доводи за нередовно упражнено
право на иск и липса на правен интерес от търсената защита, са неоснователни.
Съдът приемайки, че подадената
по гр.д. № 1336/2018г искова молба е нередовна, тъй като в нея не е посочен
законният представител на търговското дружество – ищец, е дал указания да се
посочат имената на законния представител на дружеството, който е подписал
исковата молба и допълнителната от 20.2018г., или на пълномощника, ако някоя от
молбите е подписана от пълномощник. Указанията действително не са изпълнени в
срок, но в първото о.с.з въз основа на заявеното от договорния представител на
дружеството, съдът е приел за направени уточненията, които е указал да бъдат
сторени с определението от 03.12.2018г. По този въпрос на първо място следва да
се посочи, че органното представителство на юридическите лица не е типично
законно (задължително) представителство, каквото е това на непълнолетните и поставените по
запрещение, поради което данните за представителството на юридическото лице не
са задължителен реквизит от съдържанието на исковата молба по чл.127, ал.1 т.2 ГПК – в този смисъл Определение №332 от 09.06.2009г. по ч.т.д.№266/2009г. на
ВКС. Поради това и неизпълнението на тези конкретни указания поначало не може
да има за последица прекратяване на производството. Отделен е въпросът, че
според застъпваното в практиката на ВКС извършената поправка на исковата молба
и след срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, поражда целените с нея правни последици,
когато към тази дата все още съдът не е разпоредил връщането и по реда на чл.
129, ал. 3 ГПК - арг. от чл. 62, ал. 3 ГПК.
Изложеното в жалбата, че
първоначалната молба и молбата, уточняваща петитума, са подписани от две
различни лица – не може да доведе до друг извод, тъй като в конкретния казус несъответствия
относно сочените обстоятелства не са били констатирани от съда, респ. указания
в такъв аспект не са били дадени с разпореждането от 12.2018г. Освен това по
повдигнатите в жалбата въпроси относно представителството на дружеството следва
да се има предвид, че възражението за липса на представителна власт принадлежи
на страната, която понася ефектите на правораздавателния акт.
С. Р. П., като приобретател на
правото на собственост върху отдадените под аренда земи, е отправила покана за
изпълнение на договора за аренда и предупреждение за развалянето му,
позовавайки се на виновно неизпълнение
на поетото от насрещната страна парично задължение за изплащане на рента за
стопанската 2017/2018г. в размер на 400лв. След изтичане на определения от нея
срок с поканата - на 18.06.2018 г. по нейно искане в имотния регистър бил
вписан акт за едностранното прекратяване на договорната връзка. Тезата на ищеца
е , че предпоставките за разваляне на договора не са налице, тъй като той е
изпълнил задължението си за заплащането на рента в полза на предишния
арендодател, който към момента на плащането е бил собственик на имота. При положение,
че последващият приобретател на земята С. Р. П. оспорва съществуването на
правоотношението, породено от договор за аренда, сключен между собственика на
земеделската земя и ищцовото дружество – несъстоятелна е тезата за липса на правен
интерес от установяване съществуването на посоченото правоотношение. Предвид
това се отклонява и възражението за недопустимост на исковото производство,
обусловено от липса на правен интерес.
По възражения на жалбоподателя за неправилност
на съдебното решение:
По делото не се установява виновното неизпълнение на поетото от ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ
1 ЕООД парично задължение за рента. Съвсем обосновано съдът е приел за доказано
точното осъществяване на паричния дълг в лицето на първоначалния арендодател –
И. Г., обуславящо погасяването на това задължение на дружеството. Ищецът е
представил РКО 21.09.2017 г., чрез който последната удостоверила получаването на сумата от 400
лв. от дружеството - ищец, представляваща авансово плащане на рента за
стопанската 2017/2018 г. по процесния доготовор договор за аренда. Ответницата
първоначално е оспорила подписа на получателя на сумата И. Г., но показанията
на предходния собственик и арендодател на ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1 ЕООД и съдебно-счетоводната експертиза не дават
опора за изводи в желания от страната аспект. Обстоятелството, че процесния РКО
от 21.09.2017 г. е съставен на компютър с изключение на датата и отбелязването
„авансово за 2017 – 2018 стоп. год.“, които са изписани ръкописно, не
съставлява самостоятелно основание за игнориране на документа, представен от
ищеца. Аргументите от чл.8 ЗСч не могат да бъдат взети под внимание, тъй
като правилото на чл. 8 ЗСч касае само счетоводните записвания, които имат
отношение към данъчното облагане на търговските субекти. РКО от 21.09.2017 г. носи всички белези на
разписка – чл.77 ЗЗД и в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства е годно доказателство за осъщественото изпълнение на паричния
дълг. Затова наведените
от въззивваемия – ответник оплаквания в противния смисъл са неоснователни и не
се подкрепят от събраните по делото доказателства.
В конкретния случай не намира
приложение и чл. 16 ЗАЗ, който урежда особено производство за едностранно
изменение на сключен договор за аренда, даващ право на едната страна, при
визираните от закона предпоставки, да иска промяна на клаузите на договора, в
която всъщност хипотеза е налице забрана за промяна на срока на договора за
аренда. Поради това и
поддържаното възражението за нищожност на допълнителното споразумение - анекс
от 19.12.2017 г., правилно е преценено от съда като неоснователно.
Ето защо обжалваното решение като
правилно и законосъобразно се потвърждава, като въззивният съд на основание
чл.272 ГПК препраща и към мотивите на районния съд, които споделя.
Воден от изложеното и на основание
чл.271, ал.1 ГПК съставът на ОС Силистра
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/ 09.04.2019г. постановено по
гр.д. № 1336/2018г. по описа на РС Силистра.
Решението подлежи на
обжалване в месечен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2:
На основание чл. 236, ал.3, предл. ІІ ГПК решението по в.гр.д. дело № 142/2019 г. на Силистренски окръжен съд се
предава с подписите на двама от съдиите, от състава, който го постановява.
Съдия Александрова е в платен отпуск.
/П.Неделчев/