№ 601
гр. Варна, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело
№ 20223100900198 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК, на
второ четене:
Ищцата М. ХР. М. , редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Ю.Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС" АД ,
редовно призован, чрез ЕПЕП, не изпраща представител.
Третото лице-помагач на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призовано, представлява се от адв.
Н.В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Н. Н. Н., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Св. К. К., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Д. Анг. Д., явява се лично.
Д. Д. е депозирал молба вх. № 20775/08.09.2022 г., с която сочи, че
предвид ползването на платен годишен отпуск в периода 01.08.2022 г. –
02.09.2022 г. и поради участието му в комплексната четиричленна
съдебномедицинска експертиза, няма възможност да участва в изготвянето на
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
като моли за нова възможност да изготви заключението.
Вещото лице Й. Люб. М., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Т. К. Авр., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Б. Сл. Б., редовно призован, явява се лично.
1
Свидетелят Д. АП. Ф., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят ЛЮБ. ИЛ. ИВ., редовно призован, явява се лично.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
АДВ. Г.: Поддържам исковата молба. Запознати сме с проектодоклада.
Нямам възражения.
Водим нашите свидетели.
АДВ. В.: От името на представляваното от мен дружество, заявявам, че
оспорвам предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди,
акцесорния иск и иска за забава по размер, не и по основание, като считаме,
че искът за неимуществени вреди се явява прекомерно завишен.
По отношение на иска за имуществени вреди, считаме, че същият е
неоснователен, като оспорвам твърдението на ответното дружество „ЗК Бул
Инс“ АД, че вина за инцидента има водачът на застрахованото в
представляваното от мен дружество МПС.
Ще имаме и искания по доказателствата.
Запознати сме с проектодоклада. Нямам възражения.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1074 от 14.07.2022 година и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го
обективира в протокола от днешното съдебно заседание, като добавя
становището на третото лице-помагач ЗК „Лев Инс“ АД:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД от М. ХР. М., ЕГН **********, с адрес ****, против "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за заплащане на
следните суми:
1/ сумата в размер на 99 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП на 28.02.2019 г. по вина на ЛЮБ. ИЛ. ИВ., като водач на л.а.
2
марка „Волво“ модел С60, с рег. № ****, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2019 г. /датата на ПТП/ до окончателното изплащане
на сумата.
2/ сумата в общ размер от 853.82 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди във връзка с проведено лечение на причинените от
процесното ПТП травми и заболявания през периода 2019 г. - 2020 г.,
съставляваща сбор от следните суми:
- сумата от 340 лева - направени разходи по лечение на зъби, във връзка
с некомплицирани смесени фрактури на зъб 11, 12, и 22 и фракуриран в
областта на зъбната шийка зъб 33 - девитализиран и
- сумата от 513.82 лева - закупени лекарства и консумативи, ведно с
дължимата мораторна лихва върху главницата от 853.82 лева, в размер на
146.11 лева, считано от 21.07.2020 г. /датата на последно доплащане на
лекарства/ до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата от 853.82 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
3/ сумата в общ размер от 1075.41 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи , изразяващи се в разликата между неполученото трудово
възнаграждение и изплатеното на ищцата обезщетение за временна
неработоспособност за периодите от 28.02.2019 г. до 07.06.2019 г. и от
15.01.2020 г. до 27.10.2020 г., съставляваща сбор от :
- сумата от 522.80 лева - разлика в заплащането за периода от 28.02.2019
г. до 07.06.2019 г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 148.14
лева, считано от 13.06.2019г. /датата на заплащане на последното
обезщетение и помощ/ до датата на завеждане исковата молба в съда;
- сумата от 552.61 лева, представляваща разлика в заплащане между
дължимо трудово възнаграждение и изплатено обезщетение и помощи поради
временна нетрудоспособност за периода от 15.01.2020 г. до 27.08.2020 г. -
датата на заплащане на последното обезщетение и помощ до датата на
завеждане исковата молба в съда, ведно с дължимата мораторна лихва в
размер на 89.19 лева, считано от 27.08.2020 г. /датата на заплащане на
последното обезщетение и помощ до датата на завеждане исковата молба в
съда/, ведно със законната лихва върху главницата от 1075.41 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че на 28.02.2019 г. в гр. Варна, пътувайки към работа с
л.а. „Фиат Панда“, с рег. № В 7430 НА, управляван от Д. АП. Ф., е настъпило
ПТП с участието на л. а. „Волво C60“ с per. № ****, управляван от ЛЮБ. ИЛ.
3
ИВ., в резултат на което по непредпазливост последният причинил на М. ХР.
М. две средни телесни повреди, Ищцата била откарана и хоспитализирана в
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където по спешност е била настанена в
Клиника по неврохирургия за лечение до 09.03.2019 г. След преглед на
ищцата са установени Дифузна травма на главния мозък, без открита
вътрешно – черепна травма, придружаващи заболявания – травматичен CAX
(S06.06), леки телесни повреди - охлузвания, кръвонасядания и прорезни рано
по лицето и главата, които били хирургично обработени. След изписването от
болничното заведение ищцата установила, че са налице счупени зъби. След
известен период от време ищцата усетила и болки в пръстите на лявата ръка,
като след преглед се установило счупване на основната фаланга на пети пръст
на лява ръка. Поради наличието на тежка травма било приложено
консервативно лечение и рехабилитация. На 08.04.2019 след преглед се
установила фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка,
дисколация в екстензия около 30 градуса, за което е назначена физиотерапия
и рехабилитация, като е била поставена и гипсова имобилизация и направена
репозиция. Проведено е домашно лечение за периода 09.03.2019 до края на
месец април 2019 г., с приложение на медикаменти, вследствие на които
ищцата била в постоянно сънно състояние при липса на спомени за случилото
се или за себе си. За периода на лечението ищцата била в невъзможност да се
грижи сама за себе си или битовите си нужди, поради което грижите били
полагани от членове на семейството. След премахването на гипсовата
имобилизация се установила деформация на пети пръст, поради което и било
затруднение движението на ръката. Проведени били в домашни условия
физиотерапия и рехабилитация, които впоследствие продължили в
извъндомашни условия. От средата на април 2019 г. ищцата с чужда помощ
започнала да извършва движения, като впоследствие излизала и навън с
помощта на инвалидна количка и придружител. Излага се, че след ПТП
съпругът на ищцата напуснал работата си, за да се грижи за съпругата си и за
двете им деца. През месец ноември 2019 г. състоянието на ищцата рязко се
влошило. При осъществен преглед се установила краева некроза на втори
пръст на лява ръка с регионално мекотъканно възпаление, за което е
предписано кортикостероидно лечение с медикаменти. Ищцата започнала да
получава и хипертонични кризи, придружени със силно главоболие, лесна
умора и задух при минимални физически усилия. Проявили се симптоми на
зачервяване и болки в четвърти пръст на дясна ръка, а по – късно същите
симптоми се появили и на трети пръст на лява ръка, поради това посетила
лекар. При прегледа се установило некроза в областта на втори и четвърти
пръст на лява ръка и на трети пръст в областта на дисталните фаланги.
Ищцата била хоспитализирана за диагностика и лечение с пулс – терапия с
ендоксан. На 28.01.2020 г. ищцата е изписана с домашна терапия, като в
4
последствие е постъпила отново за продължаване на лечението, чрез
прилагането на седем курса пулс – терапия с ендоксан. На 15.04.2020 г. е
постъпила по спешност в болнично заведение с оплаквания от болки и нови
некротични зони. Емоционалното състояние на ищцата също се влошило,
поради което и били предписани медикаменти, които приема и към момента,
тъй като била с оплаквания за постоянна умора, отпадналост, задух и
повишено кръвно налягане. Независимо от проведените лечения
здравословното състояние на ищцата продължило да се влошава до степен, в
която част от трети пръст на лява ръка и трети и четвърти пръст на дясна ръка
се самоампутирали. При преглед се констатирало кушунгоиден хабитус,
луновиден фациес, некрози в областта на трети пръст на лява ръка и трети и
четвърти пръст на дясна ръка, самоампутация на дисталаните фаланги,
запазени пулсации на а. радиалис в дясно, по – отслабени в ляво, с назначено
продължаване на медикаментозното лечение. Ищцата се явила пред ТЕЛК –
Варна, при която установили 80 % трайно намалена работоспособност за срок
от две години, считано от 20.05.2021 г. Към момента ищцата все още
преодолява психическата травма от случилото се, а здравословното й
състояние довело до множество страдания и огромни затруднения в
семейство и в начина й на живот. Ищцата е била в добро здравословно
състояние и напълно активна до настъпването на ПТП. Трудно й е да се върне
към нормалния си живот, тъй като среща проблеми дори в битово си
ежедневие. В невъзможност е да полага грижи за децата си. Срамува се от
ръцете си, ограничила е социалните си контакти. Изпитва страх и
безпокойство при движение на МПС в близост до ищцата.
Твърди се, че освен неимуществените вреди М. ХР. М., е претъпяла и
имуществени вреди във връзка с проведено лечение на причинените от
процесното ПТП травми и заболявания през периода 2019 г.- 2020 г., в общ
размер от 853.82 лева. Ищцата е претърпяла и пропуснати ползи, изразяващи
се в разликата между неполученото трудово възнаграждение и изплатеното й
обезщетение за временна неработоспособност за периодите от 28.02.2019 г.
до 07.06.2019 г. и от 15.01.2020 г. до 27.10.2020 г. в общ размер от 1075.41
лева.
Ищцата предявила писмена претенция пред ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение, но ответника не е отговорил по
предявената писмена претенция, поради което предявява претенцията си пред
съда.
С допълнителна искова молба се поддържа иска и се оспорват
направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоснония
резултат от пострадалия, както и за причинно – следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените увреждания.
5
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва иска за неимуществени вреди по размер, а по отношение на
исковете за неимуществени вреди, ответникът оспорва и по основание и по
размер, оспорва причинно – следствената връзка между твърдените телесни
увреждания и настъпилото ПТП. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. Излага, че е налице съпричиняване на вредосния резултат в
размер на 1/3, тъй като пострадалата не е била с поставен обезопасителен
колан. Застрахователят възразява, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е изключително завишено по размер. Оспорва
дължимостта на лихва от 28.02.2019 г., като посочва, че за първи път
застрахователят е уведомен за ПТП с предявяването на писмена претенция от
ищцата на 24.02.2021 г., поради което и сочи, че тримесечният срок за
произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ е започнал да тече от този момент. Твърди,
че е налице независимо съизвършителство на вредоносния резултат от страна
на двамата водачи.
С отговора на допълнителната искова молба поддържа направените
оспорвания.
Третото лице – помагач оспорва иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по размер, а исковете за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди изцяло. Излага, че водачът на застрахованото в третото
лице-помагач МПС няма вина за настъпването на ПТП.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 300 от ГПК влязлото в сила
решение № 260064/21.01.2021 г., постановено по НОХД № 4816/2021 г. по
описа на ВРС е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване: че лек автомобил
марка „Волво С60“ с per. № **** към дата 28.02.2019 г. е бил застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество;
на 28.02.2019 г. ЛЮБ. ИЛ. ИВ. при управление на МПС марка „Волво С60“ с
per. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил на М.Х. М. две средни телесни повреди, както и
обстоятелството, че ищцата е отправила писмена претенция пред ответника
на 24.02.2021 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че
носи доказателствената тежест за установяване на конкретния механизъм на
настъпване на пътно - транспортното произшествие; следва да установи
характера на претърпените неимуществени вреди, както и да установи
6
причинно – следствената връзка между настъпилите след влизане в сила на
решение № 260064/21.01.2021 г., постановено по НОХД № 4816/2021 г. по
описа на ВРС и настъпилото ПТП телесни увреждания, да установи.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника -
застраховател, че при условие, че ищецът докаже изгодните за него факти,
ответникът, при условията на пълно и главно доказване, дължи да установи
възраженията си, вкл. възраженията за съпричиняване на вредоносния
резултат и за независимо съизвършителство на вредоносния резултат в
претендираните размери.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на страните, че не са
налице обстоятелства, за които не се сочат доказателства.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 1074 от 14.07.2022 г. е допуснал
събирането като доказателства по делото на представените по делото писмени
доказателства.
Докладва постъпило писмо вх. № 19228/15.08.2022 г. от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна, с което уведомяват съда, че констативен
протокол за ПТП № 365, настъпило на 28.02.2019 г. е изпратен на М.М..
Докладва постъпила молба вх. № 19885/24.08.2022 г. от ищцата М. ХР.
М., с която същата представя копие от протокол за ПТП № 365/28.02.2019 г.
от Сектор „Пътна полиция“.
Докладва постъпила молба вх. № 21007/12.09.2022 г. от ищцата М. ХР.
М., с която същата представя копие от фискален бон №
00173940070/04.05.2020 г. за закупени лекарства.
АДВ. Г.: Господин Председател, с оглед на това, че вещото лице Б. каза,
че са нечетливи копията на протокола за ПТП и затова Ви представям
четливи копия.
Моля да се приемат писмените доказателства.
Само по отношение на доклада, господин Председател, на стр. 3, абзац
1-ви, сумата от 522.80 лв., моля Ви да отчетете, че освен отбелязаното от Вас
за мораторна лихва, претендираме и законна лихва след срока така, както е
отбелязано за втората сума от 552.61 лв.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по
делото представените по делото писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените по
делото заверени преписи от писмени документи, съобразно електронния
образ в ЕИСС.
7
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото наказателно дело
№ 4816/2020 г. по описа на ВРС, 36 състав.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 21021 на 13.09.2022 г.
по допуснатата психолого-психиатрична експертиза и констатира, че същото
е депозирано след срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид, че допуснатата съдебна психолого-
психиатрична експертиза, изготвена от Д-р Т.А. не е депозирана в срок, а
ответникът не се явява в днешно съдебно заседание, намира, че следва да
отложи изслушването на експертизата за следващо съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА изслушването на допусната и изготвена съдебна психолого-
психиатрична експертиза за следващо съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 20754 на 08.09.2022 г.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
лице, както следва:
Вещото лице Б. Сл. Б. – ****, българин, български гражданин, ****,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Б.: Поддържам представената експертизата.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е от съществено значение
за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с
приложената към него справка-декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
200.00 лева, съобразно представената справка-декларация от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 200.00
лева от Бюджета на съда.
8
(Издаден РКО за 200 лв. от Бюджета на съда)
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 20766 от 08.09.2022 г. заключение
по допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза и с вх. №
20768/08.09.2022 г. /в частта относно въпросите за специалист по дентална
медицина/ и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица,
изготвили комплексната съдебномедицинска експертиза, като пристъпва към
снемане самоличността им:
Вещото лице Св. К. К. - ****, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и трудовоправни отношения със страните,
предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. К.: Представили сме писмено заключение, което поддържам.
Вещото лице Р. Б. М. – ****, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и трудовоправни отношения със страните,
предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. М.: Представили сме писмено заключение, което поддържам.
Вещото лице Д. Анг. Д. - ****, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и трудовоправни отношения със страните,
предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Д.: Представили сме писмено заключение, което поддържам.
Вещото лице Н. Н. Н. – ****, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и трудовоправни отношения със страните,
предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Н.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. Г. : /относно етапната експертиза на л. 11 и л. 10,
долу на д-р С.Х., изг. на 17.05.2021 г./
В.л. К.: Етапната експертизата е изготвена на определен етап от
лечението на заболяването, а накрая е друга. Не знам каква е специалността
на Д-р С.Х. и не ме интересува.
В. л. М.: Д-р С.Х. е ревматолог.
В. л. К.: **** ищцата не е отключила това заболяване, а го отключва
след ПТП-то, защото просто така се е случило. Може всякакво друго нещо да
е минало през живота и и да отключи заболяването. Теоретично няма как да
́
9
има връзка и ние сме го написали.
В. л. М.: Теоретично не е изяснена етиологията на това заболяване – от
какво се причинява, кога се отключва. Тъй като е неизяснена, всяка причина е
възможна, но тъй като ние обсъждахме, че в нашата практика сме нямали
случай да се отключи това заболяване от травма и сме го написали.
В. л. К.: Чисто статистически почти всеки човек е преживявал някаква
травма, дори в частност и черепно-мозъчна. Няма как да стане чисто
теоретично.
В. л. М.: По въпрос 5 от заключението: Тъй като не сме приели, че
липсата на част от фалангите на пръстите, е във връзка с тази травма и от тази
гледна точка …
В. л. Д.: Травмата не води до обезобразяване.
В. л. Н.: Липсата на един зъб може да се дължи на много неща. Не е
задължително да е от травмата. Може самият зъб да е изгнил. Аз съм го
описал това. В амбулаторния лист на Д-р А.В. също е описано това счупване,
фрактурата е описана още много преди инцидента.
Относно счупването на предните зъби фронтално, според мен това
частично счупване е възможно теоретично да се получи от удари по време на
самото ПТП, но в амбулаторния лист на Д-р А.В. повечето зъби, за които се
твърди, че са счупени, вече са описани като фрактурирани, т.е. са обтурации
и фрактури. Имаме обтурация с фрактура, която по някакъв начин е
абразирала, т.е. износена.
Няма как да знам от какво са причинени тези фрактури и обтурации,
защото, когато дойде при мен за преглед ищцата, всичко беше възстановено
напълно.
В. л. Д. на въпроси на съда: Всички лекарства, които са описани на л.
15 от делото, са относими към заболяването. Във връзка с получените
травматични увреждания това е проведеното лечение, което е адекватно и
съобразно добрата медицинска практика.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза е
компетентно дадено и отговоря на поставените въпроси и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представените от вещите лица справки-декларации по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещите лица следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
10
размер, както следва: на в.л. М. - 850.00 лв., на в.л. К. - 850.00 лв., на в.л. Д. -
850.00 лв. и на в.л. Н. – 575.10 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
комплексна четиричленна съдебномедицинска експертиза, ведно с
представените справки-декларации от вещите лица – 4 бр.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице М. в
размер на 850.00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице К. в
размер на 850.00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Д. в
размер на 850.00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Н. в
размер на 575.10 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица по допуснатата
комплексна съдебномедицинска експертиза, както следва: на в.л. М. - 850.00
лв., на в.л. К. - 850.00 лв., на в.л. Д. - 850.00 лв. и на в.л. Н. – 575.10 лв.,
всички от Бюджета на съда.
(Издадени 4 бр. РКО, както следва: на в.л. М. - 850.00 лв., на в.л. К. -
850.00 лв., на в.л. Д. - 850.00 лв. и на в.л. Н. – 575.10 лв., всички от Бюджета
на съда).
АДВ. Г.: Оспорвам експертизата в частта, в която вещите лица
констатират, че не е налице причинна връзка автоимунното заболяване на
ищцата и ПТП-то.
Ще имам искане в тази връзка.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водените от ищците трима свидетели,
като снема самоличността им, както следва:
Свидетелят Д. АП. Ф., ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, без родство със страните, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Ф. на въпроси на адв. Г. : М. ХР. М. е моя клиентка. Аз бях
таксиметров шофьор и съм я возил в продължение на 2 години, даже над 2
години поред от жилището и до работата и – тук. Много добре се разбирахме.
́́
Много пъти съм я взимал. Семейството й даже съм качвал. Децата и съм
́
возил на училище. Синът и съм взимал от музикалното училище, чакал съм го
́
зимата. Имахме много добри отношения. Тя е много добра жена.
Тя сядаше в таксито на задната седалка вдясно. Тази задна седалка е
11
оборудвана с колани и тя винаги използваше тези колани. Когато беше със
семейството и и децата, също ги поставяха. Те са шофьори – М. и мъжа й и
́
знаят правилата, ползват коланите.
Винаги се усмихваше, когато се поздравявахме, влизайки и излизайки
от колата.
Имаше здрави зъби. Даже си спомням, че съм я водил на зъболекар в кв.
„Чайка“ и съм я чакал отвън пред зъболекаря. Грижеше се за зъбите си.
На ул. „Шипка“ аз карах точно където са хали „Шипка“ и пресичах
„Шипка“. Аз спрях на Стоп-а. Отдолу идва един засилен. Имаше един храст.
Аз всеки ден минавам оттам с М.. Там има едно изкачване и от храста много
не се виждаше пътя. Има ограничение от 30 км/ч за тези, които минават през
подлеза, а той караше доста по-бързо. Аз спрях и после съвсем лекичко
тръгвам и той ме удари, много силно ме удари. Колата се завъртя в посока
към жп гарата. Тогава се учудих от този удар и инстинктивно погледнах М. -
главата и висеше надолу. След това и аз не помня нищо, изглежда съм
́
загубил съзнание за малко. Никой не държеше главата й. Просто от удара тя
гледаше надолу. Исках да й кажа нещо, но и аз в този момент изгубих
съзнание. Не помня кога са ми взели документите, кога са дошли полицаите,
кога са изкарали М. от таксито. Не помня. Когато вече се съвзех, помня, че
един полицай ме пита къде съм отивал с таксито. Аз бях толкова зашеметен,
че не можах да му кажа, че отивам към съда. И тогава извикаха линейка и ме
закараха в Окръжна болница. Там ми взеха кръвна проба, направиха ми
рентген и констатираха, че нямам счупено.
М. беше с колан на задната седалка. Тя просто стоеше и нищо не ми
каза.
Коланът беше на нея. Коланът, с който беше М. си работеше и след
произшествието. Кога са я извели, не знам. Мисля, че са викали Пожарна, за
да се отвори вратата, но бях в безсъзнание и не знам какво се е случило.
Свид. Ф. на въпроси на адв. В.: Точно тръгвах след стопа бавно и
тогава той ме удари, беше много засилен. Естествено, че се огледах преди да
тръгна. Всеки ден оттам минавам и пътя го знам наизуст. Не го видях. Той
дойде като хала с голяма скорост. Ако караше с 30 км/ч, той щеше да спре,
щеше да има някакъв спирачен път. Той нямаше никакъв спирачен път. Такъв
силен удар беше, че аз и М. загубихме съзнание.
Колата ми след произшествието отиде за скрап. Застрахователите са я
гледали.
Ударът беше в лявата част на колата. Моята врата се отваряше, но
дясната задна врата не се отваряше и колата беше доста смачкана.
12
Свид. Ф. на въпроси на съда: Ударът беше от задна лява врата от
страната на шофьора. Вратата на М. беше смачкана. След удара колата се
завъртя.
Свид. Ф. на въпроси на адв. В.: След удара се озовах на средата на
пътя. Колата, която ни удари, спря, защото и той беше много ударен. Лявата
му гума беше изкъртена и левият му калник доста беше ударен.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същия беше освободен и напусна съдебната зала.
Свидетелят ЛЮБ. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, без родство със страните, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Осъждан съм във връзка с процесното ПТП.
Свид. И. на въпроси на съда: ПТП-то беше преди много време – 2019
г. мисля. Сещам се, че докато изкачвах баира от подлеза, като изкачих
възвишението, има кола. Дали е тръгвала в същия момент или е била там, не
мога да кажа, защото я видях в последния момент, при което натиснах
спирачки, завих надясно и се опитах да избегна удара с колата, да не я ударя и
се хвърлих на паркинга. Това е, което си спомням. След това слязох от
автомобила и се опитах да окажа първа помощ на пострадалите, ако има
такива лица. Видях, че има пострадал човек, който се движеше и се опитваше
да говори. За мен това означаваше, че той е добре. Няма сериозна опасност за
живота му. Този пострадал човек стоеше на задната седалка на автомобила.
Беше жена. Смътно си спомням. Видях, че го бяха прегърнали вече и се
движеше. Беше доста отдавна и бях в шок.
Свид. И. на въпроси на адв. В.: Движех се максимум с 50-55 км/ч.
Ударих автомобила, доколкото си спомням в задна лява врата от
страната на шофьора.
Свид. И. на въпроси на адв. Г. : Тази жена я подкрепяха много хора –
граждани, които бяха наоколо. Скупчиха се много хора около самия
автомобил. Аз видях, че нямаше как да достигна до нея, защото вратата,
която беше огъната не можеше да се отвори. В този момент реших да се
отдръпна. По-късно дойдоха Пожарната и след това линейката и Полицията.
Не помня, не съм видял дали тази жена после са качили в линейката.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същия беше освободен и напусна съдебната зала.
Свидетелката А.И.Б., ЕГН **********, българка, български
гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
13
Свид. Б. на въпроси на адв. Г. : Да, познавам М.М. от 2003 г. Колежки
сме. Мога да кажа, че сме и приятелки. Знам за инцидента, тъй като бях пряк
свидетел за състоянието и след катастрофата. Узнахме това, неидвайки на
́
работа. След като разбрахме, бях от хората, които отидоха в болницата, за да
установим какво е станало и да помагаме с каквото можем, така че от първия
момент, когато са я възстановили в болницата я видях.
Когато я видях, тя беше в съзнание, но определено не изглеждаше
много добре, мога да кажа - в неадекватно положение, не говореше изобщо.
Това беше часове след като е станал инцидентът. Мисля, че не ме позна.
Впоследствие съм ходила също. Почти всеки ден ходех. Това, което ми
направи впечатление е, че постепенно започна да говори, но с кратки думи, не
мога да кажа даже и изречения. Не искаше, просто нямаше силите да става от
леглото. Не знам дали е време, но може би трябва да кажа, че беше с памперс.
Не искаше да се храни. С една сламка насила и давахме някакви неща. Беше
́
много неадекватно състоянието и. Това, което ми правеше впечатление беше,
́
че тя постоянно се опипваше по главата, зад ухото и тогава всъщност
установихме, че пръстчето й е счупено и че има една рана зад ухото.
Тя беше 10-ина дни в болницата и правеше определени движения с
устата и казваше, че зъбите и не са наред.
́
Тогава всъщност установихме, че има един зъб, който е счупен и други,
които се клатят и тогава тя осъзна тези неща. Доколкото ги е осъзнавала не
мога да кажа. Впоследствие разбирам, че тя изобщо не си ги спомня тези
неща.
Преди катастрофата тя нямаше проблеми със зъбите, нямаше счупени
зъби.
Пак ще кажа - колежки сме, работата ни е свързана и всеки ден сме си
общували. Има моменти, в които си говорим и лични неща. Тя е много
стриктен и отговорен човек и по отношение на здравето си полагаше всякакви
грижи.
Тя беше в болница 10 дни. С памперс беше до момента на изписването
и. Докато я изпишат, тя беше в това състояние. Присъствах на изписването и
́́
и я придружих. Тогава и съпругът и се върна.
́
На изписването беше като една кукла. Сложихме я на инвалидния стол.
Сложихме я в колата, стигнахме до паркинга до блока. Тя се опита, но
нямаше сили да ходи и мъжът и я носи на ръце. Това беше състоянието и.
́́
Опитахме се по някакъв начин и ние да я придържаме, но краката и се огъваха
́
и не можеше да ходи. Н. беше принуден да я занесе на ръце. Качих се и аз
горе, сложихме я на леглото, но видът и даваше основание да мислиш, че това
́
е един не много адекватен човек.
14
След това съм ходила, но може би 2 пъти. Най-вече с Н. съм
поддържала връзка по телефона.
По късно разбрах от нея, че тя няма никакъв спомен за катастрофата, за
престоя си в болница, за времето, което след изписването си е била вкъщи и
аз го отдавах на силните лекарства, които е приемала, защото аз бях свидетел,
когато Н. ходи до аптеката и и ги купи след изписването. Н. е съпругът на М..
́
Когато тя ми каза, че има счупен зъб и коронката и е паднала. Аз тогава й
́
казах, че сме говорили в болницата за това. И тогава всъщност установих, че
тя няма спомен. Тогава разбрах, че тя няма спомен от това, което
коментирахме в болницата, вкл. конкретно за зъбите.
Впоследствие, като се върне на работа и като сме говорили, тя тръгна и
си оправи зъбите. Пак казвам, тя е от хората, които полагат грижи за здравето
си.
След изписването е споделяла с мен за автоимунните и проблеми. Аз
́
бях свидетел как започна целия процес по ръцете и, как тръгна по доктори,
́
как го установиха като заболяване и как тя самата го преживя и как
преминаха всичките и влизания и излизания в болница всеки месец, вливания
́
и т.н.
Но преди това, може би е редно и това да кажа, познавайки я, тя сключи
една застраховка към дружеството, в което съм аз. Тогава се правеха
прегледи, за да ти разрешат да сключиш застраховката, какво ти е
състоянието. Значи тя си беше напълно здрава. Нямаше никакви проблеми.
Не се е оплаквала от хипертонични проблеми.
Първоначално, когато тя сподели с мен за автоимунното и заболяване,
́
преди още да ми каже какво са казали лекарите, аз и казах, че според мен това
́
е от стрес. Като тръгна вече да ходи по лекари, ми каза, че съм излязла права
и че всъщност отключването на автоимунното заболяване е станало от
стреса, който е преживяла. Тръгнаха пак коментари в тази посока, че всеки
един го носи в себе си, но идва момент при такива ситуации и се отключва.
Тя мина ТЕЛК.
Има разлика от преди катастрофата и сега, като служител, в работата й.
Това е мое мнение, разбира се. Стана по-несигурна и по-плаха. Това, че по
някакъв начин работата и е свързана с хора и всички я гледаха в ръцете, я
́
притесняваше много.
И за семейните и задължения вкъщи сме си говорили. Също го преживя
́
тежко, защото тя в един момент не можеше нищо да прави с ръцете си, беше с
ръкавици и не можеше нищо да прави вкъщи и да помага на децата си. Доста
време беше с тези ръкавици. Тя първо започна с едни мехлеми, после с тези
15
вливания и не трябваше да се замърсява. Може би месеци беше с тях. Бяха
гумени, после и други. Като дойде студения период, тя слагаше една върху
друга ръкавици, защото ръцете и бяха студени.
́
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна съдебната зала.
Свидетелката М.Д. Г.а, ЕГН **********, българка, български
гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. Г.а на въпроси на адв. Г. : От 10 години познавам М.М.. Аз
работя там, където тя живее. Работното ми място е точно до нейния дом. От
10 години вече съм там и от 10 години тя ми е клиент. Фризьорка съм.
Майка и беше дошла да гледа децата. Понеже М. ден през ден
́
минаваше при мен да пием кафе. Като се прибира от работа, вечерно време
след 5 часа, минава винаги и се обажда. Имаше един период, в който спря да
минава. Видях майка и да гледа децата. Мъжът и Н. беше на кораб тогава.
́́
Питах майка и каква е причината, че М. не е идвала и майка и почна да плаче,
́́
каза, че е претърпяла катастрофа. М. още е била в болницата ми каза. Това
беше някъде 10 дни след катастрофата.
Аз я видях може би месец и повече след катастрофата. Абсолютно не
беше същата. На първо място, което ми направи впечатление е, че не
говореше свързано. Тя беше на легло. Аз даже от вкъщи имах един стол,
който беше много удобен за баня и го дадох на Н., той вече се беше прибрал,
за да могат вкъщи да я къпят, защото тя не можеше самостоятелно да се
обслужва. Тя много бързо започна да напълнява. Доколкото разбрах от майка
и това беше от лекарства, инжекции, някакви вливания, които са и правили.
́́
Тя редовно беше в болницата за някакви вливания. Тя визуално се промени
коренно. Започна да и пада косата. Това поне мина през моите ръце. Косата и
́́
окапа много. От нейната буйна коса, тя остана с пет косъма на главата си.
Доколкото знам Н. я хранеше, майка и я хранеше. Децата слизаха
́
редовно да и пазаруват. Често се е случвало децата да оставят покупките при
́
мен в салона, отиват нещо друго да купят, аз се качвах горе да оставя
покупките. Основно майка и, мъжа и и децата и се грижеха за нея. Тя лежеше
́́́
непрекъснато. Даже исках да слиза при мен да и мия косата, защото тя не
́
можеше и косата да си мие.
Започнаха да и капят пръстите. Окапаха и пръстите на ръцете. Тя е без
́́
пръсти на ръцете. Ходеше с ръкавици. Това беше вледствие от тези тромбове
ли, не знам какво е направила. Впоследствие като се почна с лекарства, с
инжекции. Виждах в началото, че ходи с ръкавици и после вече свали
ръкавиците и се видя каква е ситуацията.
16
Да не говорим, че стана двойна откъм килограми. Визията и, лицето и
́́
всичко се промени. Новата и визия много я притесняваше. Тя се криеше,
́
притесняваше, даже не искаше долу да слиза да пием кафенце още като беше
в болничен. Казвах и да слиза при мен в салона да се разсейва. Много рядко
́
слизаше. Като слизаше все плачеше. Даже не и се и говореше и заради това си
́
стоеше вкъщи.
Доколкото знам е идвал и рехабилитатор вкъщи и доколкото знам Н. я
водеше в болница, често постъпваше в болница.
Разказа ми за катастрофата, че друга кола сече пътя на таксито, с което
тя е пътувала.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна съдебната зала.
Свидетелят Н. К. И., ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след
което същият обеща да говори истината.
Съжителствам с ищцата. Желая да дам показания.
С М. живеем на семейни начала от 2003 г. и имаме две деца.
Свид. И. на въпроси на адв. Г. : Работя като главен механик в немска
компания за контейнерни превози. Тръгнах на 3.01 и на 28.02 получих
съобщение от сина ми по Вайбър с кратка снимка и обяснение и научих, че
жена ми е претърпяла катастрофа на 28.02.2022 г., тръгвайки за работа. Каза,
че е пострадала, с леки контузии е и е в болница. Това получих от него.
Аз трябваше да взема някакви мерки, защото се притесних. Жена ми е
сама вкъщи с двете ни деца. 2-3 месеца в годината аз отсъства, понеже
плавам. Информирах компанията и те предприеха вътрешно тяхно
разследване, за да разберат дали това е истина.
Прибрах се от самолета, с таксито, с багажа директно отидох в
болницата. Това беше на 5 март. Пристигнахме в болницата. Тя беше в
лежащо състояние с контузни рани, мисля по ухото и под брадичката, като
имаше някакво медикаментозно лечение като тип упойващи, за да може да
забрави случилото се или да го преживее по някакъв начин. Тя не ме позна.
Реагираше само на повикване на лекуващия я доктор, като викаше името и.
́
Тогава тя отваряше очите като реакция някаква от нея. Това, което забелязах
на пръв поглед и ми направи впечатление е, че с езика си опипваше счупен
зъб, който имаше вследствие на претърпяното произшествие. Преди това
нямаше проблем със зъбите, тя си ги поддържа, ходи редовно на зъболекар.
Тя в болницата беше някъде около 9 дена. След като я изписаха писаха
в епикризата, че излиза в ходещо състояние, а реалността беше, че ние я
17
взехме в количка и вкъщи я занесохме на ръце с помощта на приятели. След
това, предвид на това, че тя беше в неподвижно състояние и на практика не
можеше сама да се обслужва, поехме грижата за нея с бабата /тъщата/, която
за късмет е тук. Ежедневните грижи бяха като грижи за бебе, като я хранехме
предимно с течности, защото много трудно отваряше отначало устата си,
само със сламка можеше да се храни, памперси - сутрин и вечер. В тази
ситуация много трудно успях да говоря с децата, защото за тях това беше
като психологическа травма, поради простата причина, че тя винаги е била
стожера в семейството и виждайки я в такова състояние и вследствие на
медикаментите, които приемаше, комуникацията с тях беше много трудна, на
практика невъзможна. Имаше тип по-неадекватно поведение към собствените
деца.
Впоследствие успях да им обясня и благодарение на школата, която те
посещаваха по рисуване, там изразяваха емоциите си. Наши приятелски
семейства също успяваха да разведрят малко обстановката. Изпратих тогава
сина ни на пленер, да може малко и той да разпусне от психологическата
травма.
Тогава тя не можеше да познае децата си.
До около средата на април, те помагаха, отиваха при нея, но дефакто
реакция от нейна страна нямаше. Чувството, че тя е майка на тези деца
някакси липсваше. Предполагам и мисля, че е вследствие на медикаментите.
Лекарите и препоръчаха да и показваме снимки, да и пускаме релаксираща
́́́
музика, да и пускаме по Скайп сестра и да разговаря с нея, за да може да и
́́́
провокираме паметта и да може да започне да се раздвижва по някакъв начин.
За целта някъде след 15.04 започнах леко да я вдигам и да правим по няколко
крачки в стаята. Съответно се обадих на един рехабилитатор, който я
посещаваше вкъщи 2-3 пъти в седмицата, за да може с масажни движения да
провокира мускулите на краката и тялото, за да може по-бързо да навлезе да
си възстанови нормалните двигателни функции.
Аз бях помощта, не е използвала помощни средства. Когато ходехме да
свалят гипса, ползвахме количка, за да може да стигне до колата и да я качим
в болницата. Вече към края на април мисля вече започна реално да прохожда
неуверено. В периода 15-20.04 ходехме и на разпит в Полицията и тогава вече
беше на ход.
От самото начало се използваха памперси. Сменяли сме ги сутрин и
вечер. Трябваше пак помощ от тъщата, тъй като смяната на памперс на голям
човек е трудно. В някои случаи даже и децата помагаха.
Първите индикации на проблемите с пръстите започнаха през ноември
месец. Преди това възстановихме зъбите. Първите индикации бяха поява
18
първоначално на сини петна на единия от пръстите, което не го приехме за
съвсем нормално, но когато вече започна да става по-синьо, съпроводено с
болки, вечер основно, отидохме при общо-практикуващия лекар, който ни
насочи към ревматолог и съответно назначиха лечение, което е свързано с
посещения в болницата и вливане на лекарство. Казаха, че най-вероятно
вследствие на стреса и психологическата травма, претърпяна от катастрофата,
се предизвиква това автоимунно заболяване, което предизвиква образуването
на антитела и се образуват тези тромби. Вследствие се получава това
възпаление на кръвоносните съдове – некротичния васкулит, но не мога
съвсем медицински да го обясня. Общо взето мнението на ревматолога беше,
че отключващото се автоимунно заболяване е вследствие на стреса.
Бих казал, че има огромна разлика от преди катастрофата и сега, защото
оставих действаща жена вкъщи, стожер в семейството, а когато се върнах,
животът и, съпроводен от много социални контакти, се обърна на 180
́
градуса, изразяващо се в постоянен психологически стрес от минаващи коли
и шумове от коли, когато сме на улицата. Трябва да съм постоянно с нея, тъй
като се страхува. Вследствие на ампутираните пръсти на ръцете, тя вечно си
държи свити в юмруци ръцете. Това и създава дискомфорт, който и пречи на
́́
социалните контакти. Даже съвсем я травмира мисля, че коментар на колега
около нея, че е инвалид.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същия беше освободен и напусна съдебната зала.
АДВ. Г.: Господин Председател, не се отказваме от допълнителните
въпроси, които сме поставили на поисканата комплексна медицинска и
автотехническа експертиза.
Искам назначаването на нова повторна експертиза. В исковата молба
съм поискал в състава на медицинската експертиза да участва ревматолог.
Вие във Вашето Определение № 1074/14.07.2022 г. сте посочили, че
назначавате и д-р П.К. И.-С., но така или иначе във Вашето определение
липсва ревматолог. Искането ми е да назначите експертиза, като ревматолог
да даде заключение по въпроса налице ли е причинна връзка между
автоимунното заболяване на ищцата и процесното ПТП. Имаме категорично
становище на д-р Христова, че според нея има причинна връзка.
Нека да е единична експертизата.
АДВ. В.: Моля, към задачата на автотехническата експертиза да
добавите въпроси от наша страна да се установи скоростта на виновния водач
и опасната зона.
АДВ. Г.: Имаме присъда и там е посочена скоростта на виновния водач
- 70-85 км/ч.
19
СЪДЪТ намира, че направеното от ищцовата страна искане за
допускане на повторна съдебномедицинска експертиза с вещо лице
ревматолог, който след запознаване с доказателствата по делото и преглед на
ищцата, да даде заключение дали автоимунното заболяване на ищцата е в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, е основателно и следва да
бъде уважено.
Искането на третото лице-помагач за допълване на задачата на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съдът намира
за неоснователно, тъй като скоростта, с която се е движил виновният водач е
посочена в присъдата на наказателния съд, а опасната зона е без съществено
значение.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на третото лице-помагач за допълване задачата на назначената комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в смисъл каква е била
скоростта на виновния водач и каква е била опасната зона.
НАЗНАЧАВА повторна съдебномедицинска експертиза със задача
вещо лице – ревматолог, който след запознаване с документите по делото и
преглед на ищцата, да даде заключение дали автоимунното заболяване на
ищцата е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещото лице в размер на 300 лв.
от Бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ писмо до Ректора на Медицински университет – гр.
Варна за посочване на вещо лице - ревматолог.
С оглед изготвяне на назначените комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, СПЕ и съдебномедицинска експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 14
октомври 2022 година от 14:30 часа, за която дата и час ищцата и третото
лице-помагач, вещите лица Д. и А. се считат редовно уведомени от съдебно
заседание, ответникът по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се уведоми вещото лице Й.М..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:49
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
20
Секретар: _______________________
21