Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001/07.01.2021
год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Ели
Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Р. С. в.т.дело № 501 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260043/13.07.2020год.
по т.д. № 5/2020год съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.П., ЕГН: ********** *** сума в размер 12 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на брат й С. И. С.,
настъпила на 13.09.2017 год. вследствие ПТП, виновно причинено от В. Й. В., при
управление на МПС „Фолксваген Голф“, рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО
на автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/02/116002721631, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД като е отхвърлил иска за обезщетение
за неимуществени вреди за горницата над 12 500 лева до предявения
размер от 50 000 лева, като неоснователeн: Осъдил е ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Д.И.П., сумата от 1 000 лева – сторени
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.: Осъдил
еищцата да залати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата от 450 лева – сторени
разноски пред ВОС, на основание чл.78, ал. 3 ГПК: Осъдил е ЗД „БУЛ ИНС“ АД, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 500 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Недоволни от решението са останали страните по делото.
Ищцата
Д.И.П., чрез процесуален представител обжалва решението в неговите отхвърлитени
части.
Счита решението за неправилно- поради незаконосъобразност и
необоснованост, по изложени съображения. Според въззивницата определеното
обезщетенвие по чл.52 ЗЗД в размер на 25 000лв. е необосновано, понеже съдът е прииел за доказана изключително
силната връзка между ищцата и починалия С., както и че същата е преживяла
изключително тежко загубата на брат си.
Оспорва
и извода на съда за наличие на съпричиняване, което му е дало основание да
редуцира обезщетението на 12 500лв., като счита, че съпричиняване не е
налице. Това е така, понеже от поведението на пострадалия в пътната обстановка
не се установява някаква съпричастност за възникване на процесното ПТП. За това
счита, извода за наличие на съпричиняване в размер на 50% за необоснован.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, и постановено
ново, с което искът да бъде уважен в предявения размер от 50 000лв.
С
писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна, жалбата се
оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
ЗД”Бул
Инс”АД гр.София, ответник по т.д. № 5/2020год. по описа на ОС-Варна, чрез
процесуален представител обжалва постановеното решение по делото, в частта, с
която исковете с правно основание чл.432 КЗ на Д.И.П. са уважени. Счита решението за
неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон и
като необосновано, по изложени съображения. Счита, че ищцата не е от кръга на лицата, имащи право
на обезщетение, съобразно ППВС №2/81год., като с ТР № 1/21.06.2018год. е
въведено изключение да се присъжда обезщетение на лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия. Твърди, че в случая не е налице нищо изключително, понеже дори и да е
доказано страдание, то е в рамките на нормалното за роднинската връзка между
починалия и ищцата.
На
следващо място, излага несъгласие с мотивите на съда относно приложиението на разпоредбата на пар.96 ал.3
ПЗР на ЗИД на КЗ, с който е предвидено лимит на отговорност до влизане в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2 КЗ.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част.
Жалбите
отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.
Въззивните жалби са редовни и надлежно администрирани.
В
съдебно заседание жалбата на ищцата се поддържа чрез процесуален представител,
жалбата на ответника се поддържа чрез писмено становище на процесуален
представител.
За да се произнеес, съдът съобрази следноот:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба чрез която са предявени искове от Д.И.П. ***“ АД за заплащане на сума
в размер 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на
брат й С. И. С., настъпила на 13.09.2017 год. вследствие ПТП, виновно причинено
от В. Й. В., при управление на МПС „Фолксваген Голф“, рег.№ Х ХХХХ ХХ,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/02/116002721631, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, които суми са платими по банкова сметка *** *** „Райфайзенбанк“ АД, на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от
ищцата в исковата й молба, че на 13.09.2017 год. вследствие ПТП, виновно
причинено от В. Й. В., при управление на МПС „Фолксваген Голф“, рег.№ Х ХХХХ ХХ,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/02/116002721631, причинена смъртта на брат й С. И. С.. Сочи, че ищцата и
починалия й брат са били в особено близки отношения, поради обстоятелството, че
същият така и не е създал собствено семейство, и в ищцата откривал своя
най-близък човек, с когото споделял всичко. Двамата са се уважавали и зачитали,
както като брат и сестра, така и като най-близки приятели. Между ищцата и починалия
й брат съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която в реузултат на
смъртта му, за съжаление угаснала. Болките и страданията, които изпитвала, са
от толкова болезнен характер, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена
връзка, предвид строго личните отношенияна родственици, но най-вече на истински
верни житейски другари. По повод на възраженията на ответника, в ДИМ излага, че
дълбоката и силна връзка между нея и брат й е съществувала, защото още от детството
са били не само брат и сестра, но и
най-верни приятели. Във времето, с напредване на годините, градили и
съхранявали тази връзка без никакви изключения. Брат й споделял всичките си
радости и тревоги с ищцата, заедно търсили правилната посока за решаване на
ежедневните спънки, споделяли щастливите мигове от младостта му. Счита, че не е
нужно да са живели в едно домакинство, за да страда и към днешна дата от
загубата му.
Излага, че с
влязла в сила присъда по НОХД № 382/2018год. на ВОС, водачът на МПС „Фолксваген Голф“, рег.№ Х ХХХХ ХХ,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество е признат
за виновен за настъпилото ПТП и смъртта на брат й, поради което и ищцата е
предявила застрахователна претенция към ответното дружество. Последното
отказало, поради което се предявява иска.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с писмен отговор оспорва предявените искове по основание
и по размер. Не оспорва факта на ПТП, вината и противоправността на водача на
автомобила, застрахователното правоотношение, но оспорва наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка между ищцата и брат й. Твърди, че не са налице
изключителни отношения между ищцата и пострадалия, различни от обичайните между
брат и сестра. В евентуалност е навел възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за
неимуществените вреди, като се позовава на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Позовава
се на разпоредбата на пар.96 от ПЗР на ЗИД на КЗЗ, като претендира евентуално
уважаване на иска до размер от 5 000 лв. Релевира се и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с твърденията, че пострадалият е карал с
превишена скорост, която ако бе намалил би могъл да предотврати ПТП, а от друга
страна същият е бил в алкохолно опиване, макар и в субклинична степен.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не се оспорва установената от окръжния съд фактическа
обстановка,, а именно:
От събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД № 382/2018 год., В. Й. В.
е признат за виновен за това, че на 13.09.2017 год., при управление на МПС, е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
смъртта на Светосла И. С., за което му е наложено съответно наказание.
Не е спорно и наличието на валидно сключен
между собственика и ответното дружество за лек автомобил МПС „Фолксваген Голф“,
рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното
дружество с полица № BG/02/116002721631.
Не е спорна между страните
родствената връзка между ищцата и починалия, като по подадено от нея заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение е постановен отказ от страна на застрахователното дружество.
За установяване на неимуществените вреди, за които се
претендира обезщетение, са ангажирани гласни доказателства –чрез
показанията на свидетелите Р А П. и Н П П /втора братовчедка на ищцата/.
Свидетелката П. излага, че познава
ищцата от 15 год. и са приятелски семейства. Според свидетелката, от момента от
който познава ищцата Д. и брат й, отношенията между тях не са се променили. Те са били много близки,
емоционално свързани. Сочи, че освен телефонни разговори и събирания по
празници, те се виждали през ден, като когато съпругът на Д. не е бил в
страната брат й поемал изцяло функциите на глава на семейството – от финансова
помощ до елементарни грижи в ежедневието. Освен че се чували по телефона, брат
й много й е помагал за децата-водел ги на детска градина, като брат и сестра са
си помагали във всичко. Според
свидетелката, след инцидента ищцата се е променила-преди инцидента е била
жизнерадостна и вечно усмихната, а след него загубила жизнената си енергия и се
появили проблеми с високо кръвно, задух, сърцебиене и др., поради което са и
били предписани медикаменти, за преодоляване на стреса и неговите проявления.
Според показанията на свидетелката Н П, братът на Д.
е помагал при отглеждането на децата й, когато съпругът й отсъствал. Имало е
период, когато са живеели заедно със своите родители-2001-2003год. Според
свидеттелката ищцата и брат й са били изключително близки, много са си помагали
един на друг. Сочи, че Д. е била
лъчезарен и усмихнат човек, като след инцидента същата се е променила, била
разстроена, като при срещите им й споделяла, че не може да спи и имало моменти,
когато е била много разстроена.
От заключението по проведената по делото и
неоспорена съдебно –психиатрична
експертиза, се установява, че преждевременната и внезапна загуба на брат й, е
причинила у ищцата значима психотравма с ответна реакция на скръб, с умерено
тежък – депресивен епизод, които са били с изразена тежест около една година.
Сочи се от вещото лице, че към момента на изследването са налице остатъчни
симптоми като ситуативна емоционална лабилност, понижено настроение и хронично
безсъние.
Въз основа на установеното, съдът
прави следните изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД. Представени
са доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно
чл. 380 КЗ и отказ на същия за заплащане на обезщетение, респ. липсата на
изплатено такова.
Не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска
отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач.
Въззивните оплаквания на застрахователя са сведени до
наличието на активна материалноправна легитимация у ищцата да претендира
обезщетение за неимуществени вреди с оглед качеството й на сестра на починалото
лице, в евентуалност от застрахователя са наведени оплаквания за нарушение на
разпоредбата на на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г. вр.чл.493
а КЗ , както и относно процента на съпричиняване, като счита, че същият следва
да се опредебли на не по-малко от 70%.
В жалбата на ищцата са наведени оплаквания за
нарушение на чл.52 ЗЗД, както и срещу
извозда на съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.
Относно активната материално правно
легитимация на ищеца да претендира обезщетение:
Отговора на
така поставения от застрахователя и пред настоящата съдебна инстанция въпрос за активната легитимация на ищеца е
обусловен от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението
по него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Следователно, от посочените разяснения следва извода,
че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, извън
ръга на лицата, очертани в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС,
се присъжда само по изключение, а именно: Когато е създадена особена близка
връзка между починалия и претендиращия обезщетение и- Когато дейстнвително
претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка /така и според Решение №
92/17.11.2020год. по т.д.. № 1275/2019год. на ВКС, ІІ т.о. .
Съдът намира, че обжалваното решение е постановено в
противоречие с цитираната задължителна практика, поради следното:
За установяване на неимуществените вреди, за които се
претендира обезщетение, както се посочи, са ангажирани гласни доказателства –
показанията на свидетелките: Р.П. и Н.Петрова.
Действително от
техните показания се установява, че ищцата и починалия й брат са били близки и
емоционално свързани, същите взаимно са си помагали, включително и починалият
брат е помагал в отглеждането на децата. От същите се установява, че ищцата е
преживяла много тежко и загубата на брат си. Но от тези установени
обстоятелства не може да се направи извод, за изключителност по посочения
по-горе смисъл, разяснен в ТР № 1/2016год.
в близостта на отношенията между ищцата и починалия й брат. Напротив,
установяват се едни действително много добри отношения, но такива би трябвало
да съществуват обичайно между брат и сестра, като се има в предвид изключително
близката роднинска връзка между двамата. От свидетелските показания не се
установява също и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките
и страданията, които би изпитал всеки при загубата на брат, или сестра.
Следователно, в процеса не са доказани и двете кумулативни предпоставки за
присъждане на неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът прави извод, че в
процеса не е доказана активната материално-правна легитимация на ищцата,
респективно, предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли. С оглед
направения извод, не следва да се обсъждат останалите възражения, ъвведени от
страните с въззивните жалби.
Поради
несъвпадане на изводи на настоящата инстанция с изводите на окръжния съд,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в неговите осъдителни части по отношение на ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********.
Разноски:
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат направените пред двете инстанции
разноски. Пред ВОС ответникът не е
представил валидни доказателства за заплатен адвокатски хонорар и на същия не
се дължат разноски за процесуално представителство. Същият е направил разноски
за КСАМЕ в размер на 600лв., от които са му присъдени 450лв. С оглед изхода на
спора, следва да му бъде присъдена и
останалата част от 150 лв. За настоящата инстанция, същият претендира разноски
в размер на 250лв.-представляваща ззаплатена държавна такса.
На
осн. чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищцата
Д.И.П., следва да се възложат посочените
разноски, които са в общ размер от
400лв.
По изложените съображения Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение No
260043/13.07.2020 година,
постановено по т.д.№ 5 по описа за 2020 година на Варненски окръжен съд В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА с която ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“
№ 87 ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.П., ЕГН: ********** *** сума
в размер 12 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания вследствие на смъртта на брат й С. И. С., настъпила на 13.09.2017
год. вследствие ПТП, виновно причинено от В. Й. В., при управление на МПС
„Фолксваген Голф“, рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на
автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/02/116002721631, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД , В ЧАСТТА с която осъжда ЗД
„БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.П., ЕГН: ********** сумата от 1 000 лева – сторени разноски пред ВОС за адвокатско
възнаграждение, на основание
чл.78, ал. 1 ГПК и в частта с която осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 500 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И.П., ЕГН: ********** ***“
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на сума
в размер 12 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания вследствие на смъртта на брат й С. И. С., настъпила на 13.09.2017
год. вследствие ПТП, виновно причинено от В. Й. В., при управление на МПС
„Фолксваген Голф“, рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на
автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/02/116002721631, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите частти.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН: ********** *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 сумата от 400 лв.- разноски за двете инстанции, на основание чл.78
ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване
на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.