№ 42211
гр. София, 11.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110130699 по описа за 2022 година
С Решение №11951 от 19.06.2025 г. по настоящото дело, съдът е уважил предявения от
ищците иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В частта за разноските, съдът е осъдил
ищците (спечЕ.лата страна) да заплатят на ответниците (загубилата страна) направените от
тях разноски в общ размер на 4000 лв.. Мотивите за това са били, че за част от претенцията
ищците са направили оттегляне, а за останалата част, ответниците не са дали повод за
завеждане на делото, тъй като искът е бил предявен преждевременно.
Постъпила е молба от ищците, с която се иска изменение на решението в частта за
разноските. МолитЕ.те твърдят, че присъждането на разноски в полза на ответниците е
незаконосъобразно. Основният им довод е, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответниците не са признали иска, което е задължително условие за
прилагането на тази норма.
Съдът намира молбата за основателна.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК гласи, че разноските се възлагат върху ищеца, "ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска".
Съдебната практика, включително тази на Върховния касационен съд (ВКС), е
последователна и категорична, че двете предпоставки трябва да са налице кумулативно, за
да се приложи това изключение от общия принцип. В този смисъл е и съдебната практика,
според която "Приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставя кумулативно ответникът да е
признал иска и с поведението си да не е станал повод за образуване на делото.".
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства и от цялостното процесуално
поведение на ответниците е видно, че те не само не са признали иска, но активно са го
оспорвали по основание и дори са оспорвали автентичността на процесния предварителен
договор. Липсата на втората кумулативна предпоставка – признание на иска – изключва
приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Следователно, за уважената част от исковете, която
съгласно заключението на приетата СОЕ възлиза на 62.46% от общия материален интерес,
1
следва да се приложи общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК. По силата на тази
разпоредба, ответниците, като загубила страна, дължат на ищците направените от тях
разноски, съразмерно с уважената част при липса на признание на иска.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответниците имат право на разноски за тази част от иска,
по която производството е прекратено поради оттегляне от страна на ищците.
При преглед на делото и мотивите на решението, съдът констатира по своя инициатива
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК. В мотивите е посочен грешен
процент за оттеглената част и правиле процент на уважената част, като общият сбор на двете
части не е равен на 100 %. Освен това неправилно са изчилени изобщо общия размер на
разноските, които са изложенив списък по чл. 80 ГПК, на ответника, като в списъка се
съдържа сумата от по 1400 лв. на всеки и една такса 600лв., а СГЕ ( която изложено по -
горе не се намериха доказателства да е действително платена) , като съдът неправилно в
диспозитива на съдебния акт е изчислил по 1400 лв. - адвокатско възнаграждение и по 600
лв. - депозит ВЛ за всеки ответник.
Доколкото в молба по чл . 248 ГПК са направени възражения за липсата на реално плащане
на тези разходи, както и за това, че не се дължи присъжданена разноски на ответника за
уважената част от иска , доколкото не са налице кумулативн изпълнение на предпоставките ,
предвидени в чл. 78, ал. 4 ГПК - а именно: ответникът да не е дал повод за образуване на
производството, както и да не е дал повод ( едновременнос първото изискване на закона),
съдът счита, че решението следва да се измени, като се уважат и двете възражения на
ищцовата страна.
Съгласно данните от СОЕ, стойността на оттеглените искове съставлява действително
37.54% /съобразно коефициента на имотите към всички имоти, за които са оттеглени
претенциите/ от общия материален интерес, а имотите, за които е уважен иска
предсатвляват 62.46%. Следователно, ищците дължат на ответниците разноски,
съответстващи на 37.54% от направените от тях и доказани по делото разходи по отношение
на адвокатския хонорар.А на ищците се дължи остатъка от 62.46 % от разноските сторени за
адвокатска защита, но 100 % от разноските в размер на 1600 лв. (550 лв. + 600 лв. + 450 лв.
депозити ВЛ), които са направени изцяло след частичното прекратяване на производството.
Тези разноски са направени единствено за доказване на обстоятелства по останалата спорна
част от исковете (уважената част) и следователно, при този изход на спора, следва да бъдат
възложени изцяло в тежест на ответниците. С оглед на изложеното, съдът следва да опредЕ.
дължимите разноски от всяка от страните:
Разноски, направени от ищците:
1. платено адвокатско възнаграждение ( стр. след 14-9 преди 15) - адвокатско
възнагражднеие, платенов брой 2000 лв.;
2. 550лв. ВЛ СГЕ депозит за вл В.;
3. 600 ВЛ за повторна СГЕ ВЛ Петранова; (326 И 334 стр. идентични платежни
нареждания)
2
4. 450 лв. депозит СЧЕ ( 450 СТР.)
Разноски, направени от ответниците:
1. Установяват се доказани разноски в общ размер на по 1400 лв. адвокатско
възнаграждение за всеки от ответниците - 190стр.
В Списък с разноски на ответника фигурира разход в размер на 600 лв. за СГЕ, който нито е
възлагат от съда, нито се намират доказателства да е сторен реално.
На стр. 318 от кориците на делото е записано, че ответниците представят депозит в размер
на 175лв., за чието внасяне не са били задължавани.
С оглед на изложеното, съдът следва да опредЕ. дължимите разноски от всяка от страните,
като съобрази момента на тяхното извършване спрямо оттеглянето на част от исковете:
Разноски, направени от ищците: Установяват се доказани разноски в общ размер на
3600 лв., които следва да се разграничат, както следва:
Платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., което е направено
преди частичното оттегляне на иска и подлежи на съразмерно разпределение
между страните.
Депозити за вещи лица в общ размер на 1600 лв. (550 лв. + 600 лв. + 450 лв.),
които са направени изцяло след частичното прекратяване на производството.
Тези разноски са направени единствено за доказване на обстоятелства по
останалата спорна част от исковете (уважената част) и следователно, при този
изход на спора, следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ответниците.
Разноски, направени от ответниците: Установяват се доказани разноски в общ
размер на 2800 лв. за платено адвокатско възнаграждение, което подлежи на
съразмерно разпределение.
При тези данни, дължимите суми са както следва:
Ищците дължат на ответниците (за оттеглената част от 37.54%): Дължимостта се
отнася единствено до направените от ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение. 37.54% от 2800 лв. = 1051.12 лв. или по 525.56лв - адвокатско
възнагражднение за предсатвителство на всеки един ответник.
Ответниците дължат на ищците (за уважената част от 62.46%): Дължимостта
включва всички депозити за вещи лица и съразмерната част от адвокатското
възнаграждение на ищците.
Дължима част от адвокатското възнаграждение: 62.46% от 2000 лв. = 1249.20 лв.
Дължими депозити за вещи лица: 1600.00 лв.
Общо дължими от ответниците: 1249.20 лв. + 1600.00 лв. = 2849.20 лв.
3
Отделно от горното, от съдебни протоколи е видно, че от бюджета на съда са заплатени
възнаграждения на вещи лица в размер на 150 лв. за СЧЕ и 290 лв. за първоначална СГЕ,
или общо 440 лв. Тъй като тези разноски са направени след оттеглянето на част от исковата
претенция, съдът счита, че те касаят единствено разгледаната по същество част от спора. С
оглед изхода на спора по тази част и на основание чл. 77 от ГПК, тежестта за
възстановяването им по сметка на съда се пада на ответниците.
Така мотивиран, съдът
Освен горното, от съдебни протоколи е видно, че от бюджета на съда са заплатени
възнаграждния на вещите лица, за което са издадени РКО, в размер на 150 лв. за СЧЕ и
290лв. за първоначална СГЕ, които разноски следва да се разпределят между страните с
оглед изхода на спора, които следва да ги заплатят по бюджетна сметка на СРС на основание
чл. 77 ГПК, поради което съдът следва да осъди ответника ( доколкото тежестта за разноски
разгледано по - горе се установи да се пада нему), като рзноските са сторени след оттегляне
на част от исковата претенция, поради което съдът счита, че касаят единствено исковата
претенця, порди което се падат в тежест на ответниците. като съдът следва да вземе предвид,
внесени по сметка на СРС сума в размер на 175 лв., описано по горе, поради което
последните остават задължени единственоза разликата в размер на 265 лв.
При тези данни, дължимите суми са както следва:
Ответниците всеки по 1/2 дължат на всеки един от ищците по 1/2 от (за уважената
част от 62.46%): 62.46% от 3600 лв. = 2248.56 лв.
Ищците - всеки по 1/2, дължат на всеки от ответниците по 1/2 от ощо (за
оттеглената част от 37.54%): 37.54% от 2800 лв. = 1051.12 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕ.:
ИЗМЕНЯ Решение №11951 от 19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 30699/2022 г. по описа
на СРС, 34-ти състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ разписаното в Решение №11951 от 19.06.2025 г. - "ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК В. С. Г. с ЕГН: ********** и Е. И. Т. с ЕГН: ********** да
заплатят на Н. Г. В., с ЕГН ********** всяка една по 1000лв. или сумата в общ размер на
2000лв. и на Р. Г. В., с ЕГН ********** всяка една по 1000лв. или сумата в общ размер на
2000лв., разноски сторени в настоящото производство. "
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Г. В., с ЕГН **********, да заплати на В. С. Г., с ЕГН **********, сумата от
712.30 лв. (седемстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки) и на Е. И. Т., с ЕГН
**********, сумата от 712.30 лв. (седемстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки),
представляващи разноски съразмерно с уважената част от исковете.
4
ОСЪЖДА Р. Г. В., с ЕГН **********, да заплати на В. С. Г., с ЕГН **********, сумата от
712.30 лв. (седемстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки) и на Е. И. Т., с ЕГН
**********, сумата от 712.30 лв. (седемстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки),
представляващи разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. С. Г., с ЕГН **********, да заплати на Н. Г. В., с ЕГН **********, сумата от
262.78 лв. (двеста шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) и на Р. Г. В., с ЕГН
**********, сумата от 262.78 лв. (двеста шестдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки), представляващи разноски съразмерно с прекратената част от производството.
ОСЪЖДА Е. И. Т., с ЕГН **********, да заплати на Н. Г. В., с ЕГН **********, сумата от
262.78 лв. (двеста шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) и на Р. Г. В., с ЕГН
**********, сумата от 262.78 лв. (двеста шестдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки), представляващи разноски съразмерно с прекратената част от производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Н. Г. В., с ЕГН **********, да заплати по
бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 132.5лв. и Р. Г. В., с ЕГН
**********, да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 132.5 лв,
разноски, направени от бюджета на съда.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, след внасяне на държавна
такса в размер на 15лв., в дву седмичен срок от получаване на преписи.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5