Определение по дело №2732/2022 на Административен съд - Варна

На именното повикване в 11,45 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – Т.А.В., уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. П.М., надлежно упълномощен и приет за процесуален представител от съда отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ – УПРАВИТЕЛЯТ НА НЗОК, уведомен по реда на чл.138, ал.2 от АПК, не се явява, не се представлява.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпила молба, с.д. № 5454/07.04.2023 год., депозирана от ответника, с която в изпълнение на разпореждане на съда представя Заявление № НС-01-00-30/27.05.2023 год. до Председателя на НС на НЗОК, Заповед № РД-09-474/314.05.2022 год. на управителя на НЗОК и юрисконсултско пълномощно № РД-12-28/16.01.2023 год.

АДВ. М.: Да се приемат.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото представените с молба с.д. № 5454/07.04.2023 год. Заявление № НС-01-00-30/27.05.2023 год. до Председателя на НС на НЗОК, Заповед № РД-09-474/314.05.2022 год. на управителя на НЗОК и юрисконсултско пълномощно № РД-12-28/16.01.2023 год.

АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски, ведно с доказателства за тяхното извършване.

СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 и сл. АПК.

На основание чл. 278, ал. 1, изр. второ и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът прецени, че следва частната жалба да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена при наличието на правен интерес, в рамките на предвидения за това срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспореното произнасяне е постановено от компетентен орган.

Съгласно чл. 2 от Правилника за устройство и дейността на националната здравноосигурителна каса (Правилника), НЗОК е юридическо лице със седалище в гр. София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Нормата на чл. 19, ал. 7, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) предвижда, че управителят на НЗОК представлява НЗОК в страната и в чужбина. Обжалваното писмо е издадено именно от управителя на НЗОК, законово оправомощен да представлява касата (като юридическо лице) пред всички субекти в България. Управителят на НЗОК е компетентен да прекрати административното производство по заявлението на Т.А.В., като остави без разглеждане по същество искането й за издаване на административен акт, за възстановяване на средствата, заплатени за лечение в чужбина.

Оспореният отказ за разглеждане на заявлението на оспорващата по същество е постановен при неспазване на изискванията за форма на акта (т.к. не съдържа обосноваване на посочените от ответника фактически и правни основания в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК). Отказът е издаден и при неправилно прилагане на материалния закон.

Административното производството пред управителя на НЗОК е започнато по Заявление за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 (Б), параграф 5-9, чл. 26 (Б), параграф 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 или действащи двустранни спогодби/договори за социално осигуряване с вх. № Е126-01-53/25.10.2022 г., подадено от Т.А.В..

Като основание за прекратяване на административното производството е посочено, че при разглеждане на заявлението на В. и извършена служебна проверка за допустимост е констатирано, че е налице вече подадено заявление – вх. № Е126-01-53/26.04.2022 г. – със същият предмет, което е приключило с влязъл в сила административен акт – Решение № РД-Е-126-146/01.07.2022 г. на управителят на НЗОК.

Съгласно чл. 2, т. 1 и т. 2 от Вътрешните правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършените разходи по реда на чл. 25 (Б) параграф 5-9 и чл. 26 (Б) параграф 6-7 от Регламент (ЕО) 987/2009 и Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, или по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване, същите се прилагат по отношение на постъпили заявления:

·         от здравноосигурени лица (ЗОЛ) за възстановяване на разходи за получена необходима медицинска помощ при временно пребиваване в друга държава – членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария, на основание чл. 25 (Б) параграф 5-9 и чл. 26 (Б) параграф 6-7 от Регламент (ЕО) 987/2009 или в изпълнение на двустранни спогодби/договори за социално осигуряване;

·         от ЗОЛ за възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване, получено по реда на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, транспонирана с Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.

Подадено заявление с вх. № Е126-01-53/26.04.2022 г. от оспорващата, по което е постановено влязлото в сила Решение № РД-Е-126-146/01.07.2022 г. на управителя на НЗОК, е за възстановяване на разходи по втората, посочена по-горе хипотеза – за възстановяване на разходи по реда, предвиден в Директива 2011/24/ЕС.

В случая административният орган не е обосновал защо приема, че подаденото от оспорващата заявление, основаващо се на Регламент (ЕО) 987/2009 е със същия предмет, както произнасянето на органа по заявлението на оспорващата, основаващо се на Директива 2011/24/ЕС. Така направената само констатация от органа (че производствата са с един и същ предмет) не е в съответствие със стандартите за мотивираност на постановяваните от администрацията актове. Липсата на изложени конкретни мотиви за еднаквост на предмета на двете административни производства не е в съответствие с изискванията за форма на постановения отказ и представлява основание за отмяната му.

На следващо място в оспорения отказ за разглеждане по същество на заявлението, обективиран в писмо изх. № Е126-01-53/04.11.2022 г. административният орган, от една страна, сочи, че счита заявлението за недопустимо и прекратява административното производство поради влязъл в сила индивидуален административен акт – решение на Управителя на НЗОК по заявление на същото лице със същия предмет, а същевременно е посочил, че липсват основанията и предпоставките, обуславящи основателността на искането за възстановяване на средства по реда на Регламент (ЕО) № 987/2009. Посочването на мотиви за неоснователност на направеното със заявлението искане, паралелно с постановеното прекратяване на административното производство поради недопустимост на заявлението, може да се разглежда като неяснота на волеизявлението на административния орган, която може да обуслови и извод за нищожност на произнасянето на административния орган. Мотивите на административния орган следва да са в съответствие с разпоредителната част на акта му, като посочените фактически основания следва да са ясно и недвусмислено обективирани.

Неспазването на установеното нормативно изискване за излагане на непротиворечиви фактически основания за издаването на спорния в процеса акт за прекратяване, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви, според АПК, е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.

Дори да се приеме, че оспорваният отказ за разглеждане на процесното заявление не е с опорочена форма, то следва да се посочи, че съдът намира, че двете нормативно признати възможности (за заявяване възстановяване на разходи на основание регламента и на директивата) представляват самостоятелни и независими правни основания и способи за претендиране възстановяването на медицински разходи, извършени в страна членка на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, при различни предпоставки.

Произнасянето на административният орган по заявление за възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване по реда на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, транспонирана с Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за подаване, респ. разглеждане и произнасяне по заявление от ЗОЛ за възстановяване на разходи за получена необходима медицинска помощ при временно пребиваване в друга държава – членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария, на основание чл. 25 (Б) параграф 5-9 и чл. 26 (Б) параграф 6-7 от Регламент (ЕО) 987/2009 или в изпълнение на двустранни спогодби/договори за социално осигуряване. Тоест заявлението на оспорващата до НЗОК не се явява недопустимо и неправилно е прекратено административното производство, като е прието, че не следва да бъде разгледано по същество заявлението.

Преценката относно основателността на заявлението на оспорващата за възстановяване на средства по реда в случая на Регламент (ЕО) 987/2009 е в правомощията на административният орган, в конкретния случай - Управителят на НЗОК, който при спазване разпоредбите на АПК следва да го разгледа по същество и да се произнесе по него.

По изложените съображения жалбата е основателна, при което следва да бъде отменен отказът на управителя на НЗОК, обективиран в писмо изх. № Е126-01-53/04.11.2022 г., да разгледа и се произнесе по заявление от ЗОЛ за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 (Б), параграф 5-9, чл. 26 (Б), параграф 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 или действащи двустранни спогодби/договори за социално осигуряване вх. № Е126-01-53/25.10.2022 г., подадено от Т.А.В., и е прекратил административното производство, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото определение.

С оглед констатираната основателност на оспорването, на жалбоподателят следва да се присъдят направените от него разноски в производството, а именно платената държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр.чл.8, ал.1 или ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год.

По изложените съображения и на основание чл. 200, ал. 1 АПК, Административен съд-Варна, ХІV състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ отказ на управителя на НЗОК, обективиран в писмо изх. № Е126-01-53/04.11.2022 г., да разгледа по същество и да се произнесе по заявление от ЗОЛ за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 (Б), параграф 5-9, чл. 26 (Б), параграф 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 или действащи двустранни спогодби/договори за социално осигуряване вх. № Е126-01-53/25.10.2022 г., подадено от Т.А.В., и с което е прекратено административното производство.

ИЗПРАЩА преписката на Управителя на НЗОК за продължаване на административното производството по Заявление за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 (Б), параграф 5-9, чл. 26 (Б), параграф 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 или действащи двустранни спогодби/договори за социално осигуряване" вх. № Е126-01-53/25.10.2022 г., подадено от Т.А.В., при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилаганото на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр. София да заплати на Т.А.В., ЕГН *********, сумата от 810 лв. (осемстотин и десет лева), представляваща направени в производството разноски.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния орган.

Протоколът – изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,02 часа.

СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР: