№ 1393
гр. Варна , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501292 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 11651/31.03.2021г на
АНК. ИВ. П. ЕГН **********, длъжник по изп.д.№ 20198940401373, подадена чрез
процесуалните й представители адв.Мая Пеева-Върбанова и адв.Велислав В.Върбанов,
срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху сумата от 5 498,45лв.
Счита същите за незаконосъобразни, тъй като посочената сума представлявала
несеквестируем доход по смисъла на чл.444 т.8 ГПК във вр. чл.129 ал.11 КСО.
Поради изложеното моли за уважаването на жалбата й
Въззиваемата страна Банка „ДСК“АД - взискател, редовно уведомена, не
представя писмен отговор.
По делото са приложени писмените обяснения на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, per.№
894 със становище за неоснователност на жалбата.
1
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима, тъй
като е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на ЧСИ, попадащо сред
лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на чл.435 ал.2 т.2 ГПК.
Ето защо дължи произнасяне по основателността й.
Въз основа на данните от изп.дело, приема за установено от фактическа страна:
Изп.д.№ 20198940401373 е образувано по молбата на взискателя
„ЕКСПРЕСБАНК“АД ЕИК *********, с правоприемник „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК
*********, въз основа на ИЛ, издаден на 11.03.2019г от ВРС-49с-в по ч.гр.д.№ 3788/2019г,
съгласно който длъжникът АНК. ИВ. П. ЕГН ********** с адрес гр.Каменар ул.“Акация“№
8Б, е осъдена да заплати в полза на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД парични суми.
В изпълнение на наложен по делото запор /л.33/ банка „ЦКБ“АД е превела по
специалната сметка на ЧСИ сумата от 5 498,45лв на 24.03.2021г /л.199/, за което
длъжницата е била редовно уведомена с получаване на ПДИ на 18.10.2019г /л.51/.
Съгласно уведомление от третото задължено лице с вх.№ 11434/30.03.2021г /л.200/ ,
горепосочената сума е била преведена на длъжника от ЗУПФ“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ и
представлява средства от индивидуалната партида на починалия съпруг на длъжницата
Колю Георгиев Петров, за което е приложено у-е за наследници.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Право на кредитора е да насочи изпълнението към всички активи от патримониума
на длъжника и последният няма законово признато право да възразява срещу това, тъй като,
съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото му имущество служи за удовлетворяване на кредитора.
Възбраните и запорите имат характер на обезпечителни мерки, които да гарантират
правата на кредитора в случай на успешно проведено производство по чл.417 ГПК.
Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която
от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с
имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Тези
мерки целят запазване имуществото на длъжника и не представляват действие по
принудително изпълнение, по осребряване на това имущество.
Неоснователно е възражението за несеквестируемост на вземането в размер на сумата
от 5 498,45лв, върху която е наложен запор по сл.съображения:
Действително, в настоящия случай произходът на горепосочената сума е от вземането
на покойния съпруг на длъжницата Колю Георгиев Петров за натрупани по индивидуалната
му партида като осигурено лице парични вноски за задължително допълнително пенсионно
осигуряване, съгл.чл.127 КСО.
2
Вярно е, че с нормата на чл.129 ал.11 КСО /влязъл в сила от 2003г/ като по-нова и
специална норма, е въведена императивна забрана, като е посочено, че натрупаните средства
в индивидуалната партида на осигурените лица по допълнителното задължително
пенсионно осигуряване не подлежат на принудително изпълнение.
Нормата се явява като изключение спрямо общата разпоредба на чл.446 ал.1 ГПК, която
предвижда възможност за частична секвестирумеост дори на възнагражденията за труд и за
пенсии, според величината на дохода, след приспадане на дължимите върху него данъци и
задължителни осигурителни вноски и обстоятелството дали длъжникът има деца, които
издържа. Изцяло несеквестируемо са само възнаграждение или пенсия, които са в размер до
минималната работна заплата /чл.446 ал.1 ГПК/.
Посочената императивна забрана на чл.129 ал.11 КСО, обаче, ползва само титуляра
на партидата, по която се натрупват вноските за задължително допълнително пенсионно
осигуряване. И това е свързано със социалното им предназначение - да осигурят
допълнителна пожизнена пенсия за старост на осигуреното лице. Затова КСО не допуска
принудително изпълнение върху тези средства, докато се намират по индивидуалната
партида на осигуреното лице.
Със смъртта на титуляра натрупаната сума изгубва характера на пенсия и се
превръща в обикновена парична сума като част от имуществото, притежавано от
наследодателя към момента на смъртта му, върху което имат права наследнците съразмерно
техните наследствени дялове. В тази връзка разпоредбите чл.170 ал.1 КСО дава право за
еднократно или разсрочено изплащане на сумата, натрупана по индивидуалната партида на
починалото осигурено лице, на неговите наследниците по закон при съответното прилагане
на чл.3, чл.4 ал.1 и чл.5–10а от Закона за наследството.
Преминавайки вече в патримониума на всеки един от наследниците, закрилата срещу
принудително изпълнение отпада. За наследниците на осигуреното лице получените
средства имат характера на наследствено имущество, а не на социално плащане по смисъла
на КСО. Ето защо по отношение на тях няма забрана за принудително изпълнение.
В настоящия случай длъжницата - съпругата и наследник на починалото осигурено
лице не се ползва от специалната закрила и затова няма пречка спрямо посочената сума да
бъдат предприети действия по принудително изпълнение.
Ето защо се налага изводът, че предприетото от ЧСИ действие не е
незаконосъобразно и не накърнява несеквестируемостта. Подадената жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 11651/ 31.03.2021г на АНК.
ИВ. П. ЕГН **********, длъжник по изп.д.№ 20198940401373, подадена чрез
процесуалните й представители адв.Мая Пеева-Върбанова и адв.Велислав В.Върбанов,
срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху сумата от 5 498,45лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, per.№ 894, за
прилагане по изп.д.№ 20198940401373
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4