Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 25.11.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6025 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.12.2018 г. по гр.д. № 86032/17 г.,
СРС, ІІ ГО, 72 състав е отхвърлил предявения от „А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 229 КЗ
/отм./, за признаване за установено, че ответникът ЗАД
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** дължи сумата от 19 077,97 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на
превозвача по международен автомобилен превоз на стоки“ сключен със
застрахователна полица № 0310-165-2015-00071, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 22.09.2016 г. по пътя за гр. Керпен,
Германия, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена на 29.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 66468/2017 г. на СРС. Осъдил е „А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 315 лв. разноски в исковото производство и сумата от
50 лв. разноски в заповедното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото адвокат Т.П. от САК, със съдебен адрес: *** 11, офис 5 с
мотиви, изложени в жалбата. Посочил е, че по делото е безспорно наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ между
превозвача/ищец „А.“ ООД и ЗАД ОЗК „Застраховане“ АД. На основание чл.17 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за вредите,
причинени на стоката по време на извършване на превоза, отговаря превозвачът, а
в случая „А.“ ООД, получил стоката от изпращача и доставил я на получателя. Отговорността
за липси и повреди на превозваните товари има договорен характер. От
доказателствата по делото и приетата СТЕ се установява, че по време на превоза
в района на гр.Кьолн Германия, шофьорът на превозното средство губи контрол на
управление на автомобила, напуска пътното платно и навлиза в района на дървестна
растителност, вследствие на което са настъпили вреди по два товара/автомобили/,
което е удостоверено с официален документ-Протокол за ПТП от органите в
Германия. Счита за неправилни изводите на съда, че неизпълнението за
уведомяване на застрахователя в 24 часа от настъпилото събитие и липсата на
протокол за авариен комисар са породили правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение. Превозвачът е взел мерки за защита на
товара и след откриването на щетата е взел мерки за отремонтирането
й, уведомил е компетентните органи, свързал се е по телефона със застрахователя
и са се разбрали, че след като има Протокол за ПТП не е необходимо да бъде изискван протокол от
авариен комисар. Издаденият от органите на Германия Протокол за ПТП
удостоверява настъпилото застрахователно събитие и механизма на настъпване. По
делото са доказани, че описаните увреждания са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Сочи, че за да възникне правото на застрахователя да откаже
плащането на застрахователната сума по чл.211, т.2 от КЗ/отм./ е необходимо
наличието на сочените в текста 4 предпоставки.Необходимо е неизпълнение на
задължението по застрахователния договор да е значително с оглед интереса на
застрахователя и между това неизпълнение и настъпването на застрахователното
събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Освен това, в ОУ към процесния застрахователен договор е записано, че се покрива
отговорността на превозвача, като направеният отказ противоречи на
императивната разпоредба на чл.17, т.3 от Конвенцията и при това противоречие,
разпоредбите на Конвенцията имат приоритет и следва да намерят приложение
чл.17, т.3 във връзка с чл.17, т.2 и т.1 от Конвенцията и да се изплати обезщетение,
покриващо стойността на увредения товар. Неправилни са и изводите, че
превозвачът е изплатил обезщетение на неправоимащо
лице съгласно Конвенцията. Получателят „Аутоцентум интеренешънъл“ е вписан като такъв в изготвената
товарителница и е правоимащо лице съгласно
Конвенцията. Превозваните стоки са получени от получателя „Аутоцентум
интеренешънъл“
видно от втория екземпляр на товарителницата, като след предаване на
стоката от превозвача, се счита, че получателят става собственик на стоката,
респ.увредено лице по смисъла на КЗ/отм./ и се превръща в правоимащ
да иска обезщетение за увредената стока. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени процесното като бъдат уважени в
цялост предявените искове. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и
Румен Димитров, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Росица И. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.229 от КЗ/отм/. от „А.“ ООД срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД.
Ищецът „А.“ ООД твърди, че между него и ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД има сключен застрахователен договор
„Отговорност на превозвача при международен превоз на стоки“ със срок на
валидност от 27.10.2015 г. до 26.10.2016 г., по силата на който ответникът се
задължил да покрие гражданската отговорност на застрахования за причинени на
трети лица вреди при извършване на международен превоз на стоки. На 22.09.2016
г., при извършване на превоз на стоки /три автомобила/ до Р Германия с товарен
автомобил влекач марка Мерцедес модел Спринтер 412 Д
с рег.№ *******, настъпило ПТП, при което били увредени два от превозваните
автомобила, като вредите били на стойност 19 077,97 лв., които ищецът платил.
За настъпилото застрахователно събитие при ответника била образувана щета, по
която той отказал плащане. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК да му бъде
присъдена изплатената от него сума за увредения товар, което съдът уважил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2017 г. по
ч.гр.д.№ 66468/2017 г., срещу която ответникът възразил. Ищецът моли да се
признае вземането му ведно със законната лихва от подаването на заявлението до
окончателното плащане.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД в депозирания писмен отговор, е оспорил иска, оспорил
е наличието на валидно сключена застраховка и механизма на ПТП. Сочи
неизпълнение на задълженията на застрахования по договора във връзка с
посещение на ПТП от авариен комисар и съставяне на протокол от последния, както
и неуведомяване на застрахователя в 24-часов срок от настъпване на събитието,
поради което счита, че не са налице основанията за ангажиране отговорността на
застрахователя по договора. Заявява, че претенцията е завишена по размер, тъй
като не отговаря на цените на мястото, където стоката била приета за превоз, а
това е България.
СГС констатира следното:
По делото са представени следните писмени доказателства-застрахователна
полица № 0310-165-2015-00071, от която се установява, че между ищеца и
ответника е възникнало застрахователно правоотношение, по което ответникът е
поел задължението да носи риска от възникване на отговорност за ищеца в
качеството на превозвач по договор за международен автомобилен превоз на стоки,
извършван с товарен автомобил марка Мерцедес модел Спринтер
412 Д е рег.№ *******, на територията на Р.България и Европа, с период на
действие 27.10.2015 - 26.10.2016 г. Според заключението на ССЕ, вноските по застрахователната премия са платени. Съгласно чл.
1, раздел III на застрахователния договор, при настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя не по-късно от 24
часа или в първия работен ден, когато то му е станало известно. Застрахованият
е длъжен да изиска протокол от авариен комисар за удостоверяване на събитието.
Депозирани са Общи Условия за
застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на
стоки“, в чл. 14 от които е
предвидено, че застрахователят може да намали обезщетението или откаже плащане
при неизпълнение на задължението на застрахования за изискване на протокол от
авариен комисар. От товарителница от
16.09.2016 г. се установява, че между ищеца и „И.К.“ ЕООД е възникнало
търговско правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на
стоки, по който ищецът поел задължението да извърши превоз на три превозни
средства марка Хюндай /Н350- 004189, i-10 -286226 и i-10 -286526/ от гр. София до гр. Керпен, Германия,
където да ги достави на „Аутоцентрум Интернационал“.
В товарителницата е посочено, че товарът е предаден за превоз на ищеца.
Отбелязано е и приемането на товара от получателя на 24.09.2016 г. със
забележката, че две от превозните средства са повредени, като са приложени
схеми с посочване на увредените части на автомобилите. Приложено е с превод на
български език, известие за
произшествие на полицейските власти в Германия от 22.09.2019 г., в което се
сочи, че на тази дата около 4.00 часа е реализирано ПТП с превозно средство
Мерцедес Спринтер 412 Д с рег.№ *******, управлявано
от В.П.. Превозното средство излязло от пътя /магистралата/, при което са
причинени щети по полето и е повредена
магистралната мантинела. Представени са калкулации на разходите за ремонт на двете
увредени МПС-та /286226 и 004189/ от 28.09.2016 г., възлизащи съответно на
3841,88 евро и 5532,61 евро. Депозирана е фактура
№ 16/14120/V от 27.10.2016 г., издадена от Автоцентър
Интернационал Айнкауф, в която се сочи, че дължимите
на издателя й разходи по поправка на превозно средство Н 350 004189 възлизат на
5532,61 евро. Издадена е и фактура № 16/015400/V, според която дължимите на Автоцентър
Интернационал Айнкауф разходи по поправка на превозно
средство i 10 286226 възлизат на 3228,47
евро. От ищеца е издадена фактура №
546/6.10.2016 г. за заплащане от получателя на превозно възнаграждение в размер
на 850 евро. На 05.10.2016 г. ищецът
депозирал до ответника претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по сключения между тях договор,
като по делото няма данни за по-ранна дата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие. От
приетата ССЕ се установява,
че въз основа на протоколи за прихващане
на насрещни задължения между „А.“ ООД и „Аутоцентрум
Интернационал“, са погасени взаимни задължения между тях, като задълженията на „А.“
ООД по двете процесии фактури са прихванати с вземанията му за превозни
възнаграждения. В приетата СТЕ са
направени констатации от вещото лице, че описаните по
двете МПС щети
са в следствие на ПТП, като няма данни
автомобилите да са
изпаднали, а са увредени от преминаването покрай дървета. Необходимите
части за подмяна са закупени в България, на стойност 1942,79 лв. Средната
стойност на труда в България възлиза на 50 лв./ч., а в Германия -
на 125 евро/час. Стойността на щетата определена по цени в Германия възлиза на
20277.70 лв. с ДДС. Причина за ПТП са субективните действия на водача, а
уврежданията са в следствие напускане на пътното платно от автомобила и
преминаване през местност с растителност от дървета.
При тези данни въззивната инстанция приема, че по
делото е безспорно наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Отговорност на превозвача“ между превозвача/ищец „А.“ ООД и ответника ЗАД ОЗК
„Застраховане“ АД, че на основание чл.17 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки за вредите, причинени на стоката по
време на извършване на превоза, отговаря превозвачът, а в случая „А.“ ООД,
получил стоката от изпращача и доставил я на получателя. Предмет на поетото от
застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вредите от неизпълнение на
негово задължение по договор за международен автомобилен превоз. Приложими към
договора са правилата на чл. 223 - 229 КЗ /отм./, както и Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл.229 от КЗ/отм./ застрахованият има право да
получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Само застрахованият има право да търси
застрахователно обезщетение,
когато е удовлетворил увреденото лице, в която хипотеза правото възниква не от осъществяване
състава на непозволеното увреждане, а от удовлетворяването на третото увредено лице, т.е от момента на изплащане на
застрахователното обезщетение. Ангажирането на отговорността по чл. 229 от КЗ/отм./ включва
установяването по реда на пълното
и главно доказване от страна на
ищеца на следните кумулативни предпоставки: 1. Валидно възникнало
договорно правоотношение по договор за
имуществена отговорност по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца и ответното дружество, в чиито срок на действие
е настъпило застрахователно
събитие. 2. Предпоставките на нормата на чл.
45 от ЗЗД по отношение на поведението
на ищеца - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена
връзка между поведението на дееца и причинените вреди. 3.Заплащане на обезщетение от ищеца в полза на
увреденото лице.
В конкретния казус
настоящата инстанция също приема наличие на застрахователното
правоотношение между ищеца и третото лице „И.К.“ ЕООД по договор за международен автомобилен превоз
на стоки, по което ищецът е поел задължението да извърши превоз на стоки - 3
броя МПС от България до Германия с товарен автомобил Мерцедес модел Спринтер 412 Д с рег.№ *******, в който смисъл е
приложената по делото товарителница, която доказва факта на предаване на товара
от изпращача на ищеца. Стоките по процесния договор
за международен автомобилен превоз, сключен с ищеца, са приети за превоз от
ищеца и натоварени на посочения в полицата товарен автомобил.
Действително, по делото
не се установява, а и самият ищец не твърди, че е изпълнил задължението си да
уведоми застрахователя/ответник за настъпилото застрахователно
събитие в уговорения 24-часов срок, както и на задължението за изискване на протокол
от авариен комисар за удостоверяване на събитието и щетите. Последното
изискване е от особена важност, защото именно чрез него се удостоверява
събитието и щетите. От приложеното по делото с превод на български език известие за произшествие на
полицейските власти в Германия от 22.09.2019 г., се установява, че на тази дата
около 4.00 часа е реализирано ПТП с превозно средство Мерцедес Спринтер 412 Д с рег.№ *******, управлявано от В.П., че
превозното средство излязло от пътя /магистралата/, при което са причинени щети по полето и е повредена магистралната мантинела, т.е. полицейските власти са издали този
документ относно повредите по полето и магистралната мантинела,
но не се съдържат каквито и да било данни за настъпилите щети по двата товара,
които да касаят производството пред българските правораздавателни органи. Ето
защо неоснователно се явява твърдението във въззивната
жалба, че издаденият от органите на Германия Протокол за ПТП удостоверява
настъпилото застрахователно събитие и механизма на настъпване. Именно
недоказването от страна на ищеца на събитието и вредите обуславят
законосъобразния отказ на застрахователя да откаже заплащането на застрахователното
обезщетение. Тук не става въпрос за приложение нормите на Конвенцията, чийто приоритет
е неоспорим, нито на чл.211, т.2 КЗ/отм./, а до обстоятелството, че след като по
делото ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване настъпване
на събитието и вредите от него, то той и не може да търси обезщетение за тях.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция въззивникът следва да заплати
на въззиваемото дружество разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение 11.12.2018 г. по гр.д. № 86032/17
г. на СРС, ІІ ГО, 72 с-в.
ОСЪЖДА „А.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по
делото адвокат Т.П. от САК, със съдебен адрес: *** 11, офис 5 да заплати на ЗАД
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Р. И. юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.