№ 48
гр. Сливен, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500037 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 901/09.10.2024г. по гр.д. №
5011/2023г. на СлРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни
предявените от „Енерджи Лайф Трейд“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г. Д. Н.“ №**, ет.*, ап.№* против
„Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27
искови претенции за признаване за установено, че ответната страна дължи
на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 3968/2023г. на СлРС, и ответника са присъдени разноски по
делото в размер на 2 140 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, атакува
решението изцяло като неправилно и необосновано. Заявява, че е установено
1
по делото, че ищецът е предоставил стока на ответника, която е приета
от последния, за което е подписан приемо-предавателен протокол и в него е
посочена фактурата, във връзка с която се предава стоката, но фактурата
не е осчетоводена в ответното дружество. Този протокол не е оспорен от
ответника и служи за доказателство за отношенията между страните,
освен това за предаването на стоката са събрани и гласни доказателствени
средства. Приемо-предавателният протокол е подписан от служител на
склада на ответника и той е търговски помощник по смисъла на чл. 31 от ТЗ.
Въззивникът твърди още, че издадената за доставената стока фактура е
осчетоводена при ищеца и е начислен дължимият ДДС, фактурата е
отбелязана в дневника за продажбите и справката-декларация по ЗДДС на
ищеца, като не е направено оспорване на редовността на воденото от него
счетодовдство. Заявява, че е сключен договор за търговска продажба на
стока, за който няма изискуема форма за действителност. Представени са
доказателства, установяващи сключването и изпълнението на търговската
сделка, като документът за това не е фактурата /въпреки, че същата е била
известна на ответника/, а подписаният приемо-предавателен протокол, в
който изрично е посочена фактурата. Той носи подписа на търговски
помощник на ответното дружество, който не е оспорен и доказва
изпълнението – тоест предаването на вещите. В 14 дневен срок по чл. 303а
от ТЗ получателят не е направил възражение, нито е върнал стоката и тя се
счита приета. Следователно с действията си ответникът е потвърдил
приемането, тоест – изпълнението на задълженията на ищеца и дължи
плащане на стойността, като цената е тази, посочена в неоспорената
фактура. Неосчетоводяването на издадените фактури от купувача не може
да бъде аргумент за липса на сключена търговска сделка или липса на
доставка. Съгласно чл. 303 а от ТЗ при липса на уговорен срок за плащане, то
следва да се извърши в 14 дневен срок от поканата, след което се дължи
обезщетение за забава.
С оглед изложеното въззивникът моли да се отмени изцяло
атакуваното решение и вместо това бъде постановено ново, с което
исковете за признаване съществуването на претендираните вземания бъдат
изцяло уважени.
Няма заявена претенция за разноски за тази инстанция.
2
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно
разпределена доказателствена тежест, са събрани годни доказателства,
ценени вярно от първоинстанционния съд, който е взел предвид всички доводи
и възражения на страните. Въззиваемият счита за неоснователен доводът
на въззивника, че щом има подписан приемо-предавателен протокол, то има
сключен търговски договор от търговски помощник. Лицето, подписало
протокола е началник склад, чиито задължения са да приема, съхранява и
предава стоки, като не му е била учредявана представителна власт. Дори да
се приеме, че то има качество на търговски помощник, то съгласно чл. 30 ал.
2 от ТЗ, той не може да извършва сделки за сметка на търговеца, освен ако
не работи в общодостъпно място за търговия. Също така въззиваемият
заявява, че доколкото договорът за търговска продажба е консенсуален,
сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните /или
представляващите ги лица/ на съгласие относно съществените елементи от
съдържанието - стока и цена. Според съдебната практика сделката може
да бъде сключена както чрез изрични волеизявления /в устна, писмена или
квалифицирана форма/, така и чрез конклудентни действия. Нормата на чл.
301 от ТЗ е ясна и повелява, че при действия на лице от името на търговец,
без то да има представителна власт, се счита, че търговецът е потвърдил
тези действия ако не се противопостави веднага след узнаването им. В
случая се твърди, че е подписан приемо-предавателен протокол от служител
на ответника, но липсват данни за надлежното му упълномощаване от
търговеца да получава от негово име материали от ищеца и не може да се
приложи презумпцията на чл. 301 от ТЗ€ освен това в с.з. пълномощникът на
ответника е отрекъл изцяло фактите, относими към съществуващо вземане
за материали, поради което следва да се приеме за оборена формалната
доказателствена сила на протокола. За да се приеме, че търговецът е
потвърдил извършените от неговия служител действия по приемане на
материалите е необходимо той да не се е противопоставил веднага след
узнаването, като релевантен момент би могъл да е
представянето/получаването на счетоводните документи в
3
счетоводството му, но по делото липсват доказателства за надлежно
уведомяване на ответното дружество за сключен от негово име договор за
покупко-продажба. От експертното заключение се установява, че описаните
стоки не са заприходени в склада и не са връчени и осчетоводени издадени от
ищеца фактури за тях. Поради това за момент на узнаване следва да се
приеме моментът на връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение и противопоставянето на търговеца се изразява в подаване на
възражение и впоследствие – и отговор на исковата молба. Поради това
въззиваемият счита, че правилно първостепенният съд е приел, че не се
установява по категоричен начин възникването на валидно правоотношение
между страните по търговска продажба – доставка на стоки –
ел.материали и оборудване, описани в процесната фактура и правилно е
отхвърлил исковете.
С оглед всичко изложено моли да се отхвърли жалбата, като се
потвърди атакуваното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция за адвокатско
възнаграждение.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, се явяват
процесуален представител по закон – управителят и процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени атакуваното
решение и постанови ново, с което признае съществуването на
претендираното вземане. Претендира разноски за въззивната инстанция за
платена държавна такса. Прави евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна и иска намаляването
му.
В с.з за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора и иска да се потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Моли въззивният съд да съобрази
4
обстоятелството, че след оспорване в първоинстанционното производство
на подписа върху приемо-предавателния протокол, насрещната страна не е
ангажирала доказателства във връзка с доказване на неговата
автентичност. Сочи, че има противоречие между твърдението на ищеца, че
винаги с предаването на стока се връчва приемо-предавателен протокол и
фактура и с написаното в протокола наличие на документ, съставен два
месеца след връчването му. Претендира разноски за въззивното
производство, представя пълномощно за тази инстанция със съдържащо се в
него изявление за получено възнаграждение в размер на 2 140 лв.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй
като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от
жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че той е и правилен, поради което следва да бъде
потвърден.
Предявеният главен установителен иск има за предмет
съществуването на парично задължение на ответника към ищеца, с размер и
основание, които следва да са идентични с тези по заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът-въззивник сочи като облигационен източник на притезанието
търговска сделка – договор за продажба на движими вещи /ел. материали и
оборудване/.
Законът не предвижда задължителна писмена форма за валидност на
този вид договори, поради което фактът на сключването им може да се
доказва с всички годни и допустими доказателствени средства.
В случая ищецът представя приемо-предавателен протокол, в който са
описани по вид, количество и цена стоките и е описана по номер и дата
издадена от него фактура и твърди, че вещите са предадени на ответника.
5
Протоколът е подписан за „приел“ от служител в склада на ответното
дружество. Липсват данни той да е бил надлежно упълномощаван от
търговеца да сключва сделки от негово име и за негова сметка, а
длъжността му не предполага това по смисъла на чл. 30 ал. 2 от ТЗ, тъй
като складът не представлява „общодостъпно място за търговия“, в което
обичайно се извършват сделки. Що се отнася до значението на издадената
от ищцовото дружество фактура – тя също не може да послужи в
конкретния случай за косвено доказателство за възникване на търговско
облигационно правоотношение, доколкото тя не носи подписа на
представител на ответника, не е представяна в неговото счетоводство, не е
осчетоводена или описана в търговската му документация, а вещите не са
заприходени. Не може да се приеме и наличието на „трайни търговски
отношения“ между двете дружества, тъй като според заключението на
вещото лице в кратък период преди и след издаването на процесната
фактура ищецът е издал още няколко такива и никоя от тях не фигурира в
счетоводната документация на ответния търговец, няма направени
плащания и не са отбелязвани в годишните справки-декларации. Също така
не може да намери проявление и презумпцията на чл. 301 от ТЗ относно
валидиране от страна на търговеца на действия, извършени без
представителна власт, тъй като както вече бе посочено – няма данни тази
фактура въобще да е била предавана в счетоводството, за да може да се
приеме, че търговецът е узнал за доставянето на стоката. Доколкото няма
представена писмена заявка или по друг начин да е доказано желанието на
ответника да закупи конкретните вещи, само фактът на тяхното
получаване от негов служител, без това да е доведено до знанието на
управителя или друго упълномощено лице, не е достатъчен да се приеме, че е
сключен търговски договор за продажба. С оглед консенсуалния характер на
същия, е необходимо да се докаже по несъмнен начин съвпадането на двете
насрещни воли относно съществените елементи на съглашението, каквото
доказване в случая не е успешно проведено.
Разпитаният свидетел на ответника /управител на дружеството до
2023г., включително периода, за който се твърди от ищеца че е продал
процесните вещи/, в чиято добросъвестност съдът няма причини да се
съмнява, щом показанията му не се конфронтират с никое друго събрано
доказателство, сочи, че заявките за закупуване на необходимата на
6
дружеството стока се одобряват от него, че тя се доставя в склада, където
се подписва приемо-предавателен протокол от материално-отговорното
лице, а фактурата се представя от другия търговец в счетоводството,
където се обработва по надлежен начин. За вещите, заплащането на чиято
цена се претендира от ищеца, не са ангажирани доказателства, които да
убедят съда, че те действително са били заявени от представител на
ответното дружество, /респективно – заявката да е одобрена от
управителя/, както и че издадената фактура е била реално представена след
предаването на вещите, в счетоводството или на друго оторизирано лице.
Свидетелят заявява още, че след инвентаризация в края на 2022г. е открита
налична незаприходена стока, която не е поръчвана, съответно – не е
заплащана от ответното дружество и е осъществил контакт с управителя
на ищцовото дружество, като го е поканил да си вземе обратно вещите, но
това не било сторено. Казаното означава, че макар да е установено
безспорно предаването на стоката в склада на ответника, това действие
само по себе си не обективира сключването на търговски договор, не може и
да се приеме по никакъв начин, че с действията си търговецът е одобрил и
по този начин – валидирал сделката, най-малкото понеже не се доказа
знанието му за извършената доставка, както и поради изразеното желание
за връщане на вещите на продавача-ищец, след откриването им. Тук може да
се посочи, че не може да се приеме съвсем еднозначно, че свидетелските
показания касаят точно тези вещи, конкретно описани в процесната
фактура, в такъв случай, ако се приеме липса на идентитет, следва да се
посочи, че въпреки това не е налице хипотеза на потвърждаване
сключването на договора чрез бездействие от страна на търговеца, тъй
като законът свързва това с момента на узнаването на извършеното
действие. При положение, че се счете, че наличните вещи не са тези по
процесната фактура, то за нея ответникът е узнал след връчването на
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с подаване на възражението си
е изразил воля за противопоставяне.
В обобщение - не може да се приеме, че е възникнало договорно
търговско правоотношение, което да може да бъде годен облигационен
източник на права и задължения. Това от своя страна означава, че
търсените суми, чийто произход се свързва именно с договор за търговска
продажба на движими вещи, не се дължат на договорно основание.
7
Реалното предаване на стока може да породи права за ищеца на
недоговорно основание, с извъндоговорен източник на облигационното
задължение, но в това производство, доколкото исковете му се основават на
търговски договор, те не следва да бъдат уважавани.
Поради това искът за признаване за установена дължимостта на
продажната цена на описаните във фактура № ********** от 05.02.2021г. в
размер на 15 003, 90 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на главната претенция обуславя неоснователността, а
оттам – и отхвърлянето на акцесорната претенция за заплащане на 4 306,
18 лв. обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата
от 06.02.2021г. до 27.09.2023г. до окончателното изплащане. Неоснователно
е и искането за присъждане на разноските по заповедното производство.
Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният
съд намира, че липсват и основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното
решение – потвърдено, включително в частта за разноските за
първоинстанционното производство.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите както са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 2140
лв. за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд не намира за основателно
възражението за прекомерност на възнаграждението, тъй като намира, че
той кореспондира с вида и характера на спора, цената на иска, обема на
вложените процесуални усилия на пълномощника и фактическата и правна
сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 901/09.10.2024г. по
гр.д. № 5011/2023г. на СлРС.
ОСЪЖДА „Енерджи Лайф Трейд“ ЕООД, гр. П. да заплати на
8
„Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД, гр. Сливен направените по
делото разноски за въззивното производство в размер на 2140 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед характера на
спора и цената на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9