№ 153
гр. Плевен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир Ив. Петракиев
при участието на секретаря КОНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Весела Люб. Сахатчиева Въззивно
гражданско дело № 20214400500350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260274/06.04.2021г. Пл.РС , по гр. дело № 6253/2020 г. по
описа на същия съд ,е признал за установено на осн.чл.422,ал.1 от ГПК,че СТ.
СВ. С.,ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Плевен
,ж.к.“***“,бл.***,в.*,ап.*** дължи на „***“ ЕАД ,ЕИК***, гр. Плевен, сума в
размер на 217,79 лв. ,представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020 г., както и сумата от
18,75лв., представляващи лихва за забава за периода от 02.02.2018г. до
03.07.2020г.,за които вземания е издадена Заповед №1654/17.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3013/2020г. по описа на
Пл.РС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-
15.07.2020г., до окончателното погасяване на задължението.
Осъдил е на осн.чл.78,ал.1 от ГПК СТ. СВ. С.,ЕГН ********** да
1
заплати на „***“ ЕАД , сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски
в заповедното порзиводство и сумата от 425лв.,представляваща деловодни
разноски,сторени в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от СТ. СВ. С.,ЕГН **********,чрез
назначения й особен представител на осн.чл.47,ал.6 от ГПК адв.ЗДР. Т. от
Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. В
качеството си на особен представител на въззивницата адв.Т. твърди,че
неправилно Пл.РС е приел,че е тя е собственик на ½ ид.част от процесния
апартамент,като се е позовал на чл.5,ал.1 от ЗН.Съдът не е направил разлика
между откриване на наследството и неговото приемане.На основание
подадена данъчна декларация от С.С./баща на ответницата и въззивница/ от
13.10.1999г.,С.С. е вписана като данъчно задължено лице,в качеството на
наследник на своята майка-С, С..В ЗМДТ данъчно задължени са само
лицата,които са собственици на недвижимия имот и никъде не се говори , че
наследниците са данъчно задължени лица.Изводите на Пл.РС ,че ответницата
е станала собственик по наследство на ½ ид.част от апартамент №*,находящ
се в гр.Плевен,бл.***,вх.***,противоречат на чл.48 и чл.49 от ЗН.За
придобиване на наследството е необходимо наследниците да изразят волята
си за приемането му-чл.48 от ЗН.По делото няма събрани
доказателства,които да сочат,че ответницата е приела наследството по чл.48
от ЗН на процесния имот,изрично или мълчаливо.В жалбата се излагат
доводи,че не е доказано по безспорен начин в хода на съдебното дирене,че
ответницата е приела наследството на своите родители изрично или чрез
конклудентни действия,поради което не е доказано и обстоятелството същата
да е собственик на ½ ид.част от процесния апартамент.
Моли окръжния съд да отмени решението на Пл.РС , постановено по
гр. дело № 6253/2020 г. по описа на същия съд като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови решение по съществото на спора,с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „***“ ЕАД,Плевен,
чрез юрк.В. по подадената жалба. В писмения отговор се излагат подробни
доводи за неоснователност на подадената жалба, липса на посочените пороци
2
в обжалваното решение, постановено от Пл.РС, както и правилност на
изложените правни доводи от решаващия съд по предмета на спора. За да се
приеме,че е налице мълчаливо приемане на наследството съгласно чл.49,ал.2
от ЗН са необходими такива действия на лицата,имащи право да
наследяват,чрез които несъмнено се изразява намерението им да приемат
наследството/актове на разпореждане с имуществото,отстъпване на
наследствени права и др./.Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да
прецени доколко извършените действия са израз на несъмнена воля за
приемане на наследството.Лицето е длъжно да се грижи за наследствените
имущества с грижата на добър стопанин,за извършва действия за тяхното
запазване и охраняване.В кръга на тези задължения не може да не се включат
и подаването на декларация за облагане с данък наследство, плащане на данък
и обжалване на постановлението на данъчните органи. Правилни са изводите
на съда ,че ответницата е собственик по наследство на процесния имот.Също
така по делото не са представени доказателства за извършено плащане на
дължимите суми за доставена топлинна енергия от страна на
ответницата,поради което решението на Пл.РС е правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д.№3013/2020г. по описа на Пл.РС е
подадено Заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение от „***“ ЕАД , гр.Плевен, ЕИК*** против
СТ. СВ. С.,ЕГН ********** и М.С.С.,ЕГН **********,в качеството им на
съсобственици по наследство по на ½ ид.ч. от недвижим имот –апартамент
№* ,находящ се в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.*** .
В полза на ищцовото дружество срещу СТ. СВ. С.,ЕГН ********** и
М.С.С.,ЕГН **********, е издадена по реда на чл.410 ГПК Заповед за
3
изпълнение на парично задължение №1654/17.07.2020г. по ч.гр.д.
№3013/2020г. по описа на Пл.РС за следните суми:
- М.С.С.,ЕГН **********, е разпоредено да заплати 217,79лв. като
главница за периода 03.04.2018г.-18.06.2020г.,21,55лв.-лихва за забава за
периода 03.04.2018г.-18.06.2020г.,както и 12,50лв.ДТ и
25лв.юрк.възнаграждение,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане,
- СТ. СВ. С.,ЕГН ********** е разпоредено да заплати 217,79лв. като
главница за периода 03.04.2018г.-18.06.2020г.,21,55лв.-лихва за забава за
периода 03.04.2018г.-18.06.2020г.,както и 12,50лв.ДТ и
25лв.юрк.възнаграждение,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
М.С. е уведомен лично за издадената Заповед за изпълнение,а
ответницата е уведомена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.С разпореждане
№262156 от 20.10.2020г. Пл.РС е дал указания на заявителя да предяви иск
относно вземането си по отношение на длъжника СТ. СВ. С.,ЕГН **********
,като в противен случай издадената срещу нея заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена частично.
В изпълнение на указанията на съда ,заявителят в законовия преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането си срещу длъжника СТ. СВ.
С.,ЕГН ********** , поради което предявеният иск с пр.основание
чл.422,ал.1 от ГПК е допустим.
От събраните по доказателства е установено ,че процесният имот е бил
придобит на 21.12.1998г. от родителите на ответницата С.И.С. и С, М. С. по
силата на договор за покупко-продажба.С молба от 29.12.1998г. С.С. е заявил
пред ищцовото дружество искане за откриване на партида на негово
име.Имотът е бил деклариран от С.С. при Община-Плевен МДТ като
придобит в режим на СИО.
Не се спори по делото,че С, С. е починала на 17.08.1999г.,а С.С. е починал
на 14.01.2009г. Ответницата и нейния брат М.С. са законни наследници на
своите родители.След смъртта на С, С. процесният имот е деклариран от
4
наследодателя на ответницата С.С. ,с посочване на всички наследници на
починалото лице. С.С. е вписана като данъчно задължено лице.
След извършена справка от Пл.РС е установено,че С.С. не се е отказала от
наследството на наследодателите С.С. и С, С.,не е извършила и приемане по
опис на наследството.
Приемането на наследството може да се осъществи както изрично ,с
писмено заявление пред РС,в района на който е открито наследството,така и с
извършване на действие,което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството,или когато укрие наследствено имущество.“Налице е
мълчаливо приемане на наследството при извършване на фактически или
правни действия от наследника,които несъмнено предполагат неговото
намерение да приеме наследството.Действията не трябва да са
двусмислени,т.е. от тях да е възможно да се направят и други изводи,както е
при ползване на обикновената покъщнина,с която си служат членовете на
семейството,или действия по обикновеното управление на наследството,като
законът предвижда при всеки конкретен случай съдът да прецени дали
извършените действия сочат на воля за приемане на наследството,т.е. касае се
за отделен въпрос,различен за всеки отделен казус“/решение
№395/04.11.2010г. на ВКС по гр.д.№309/2010г.,ГК/.По делото не са събрани
доказателства,които да водят до наличие за съмнение за липса на воля у
ответницата за приемане на наследството на нейните родители-
наследодатели/имайки предвид годината на смъртта на двамата родители и
процесния период на задължението към ищцовото дружество,значително по-
късно след смъртта на С.С./.
Предвид изложеното въззивната инстанция споделя изводите на Пл.РС,че
ответницата е собственик по наследство на ½ ид.част от процесното
жилище,като в качеството й на потребител на топлинна енергия по реда на
чл.153 ЗЕ има задължението да заплаща месечните дължими суми за
ползването на топлинната енергия. Безспорно е също така,че процесният
апартамент се намира в топлоснабдена сграда,като се доставя топлинна
енергия от ищцовото дружество.
Ищецът е представил писмени доказателства-издадени фактури за
процесния период и извлечение от сметка по партидата на този имот с
5
абонатен №***,водена на името на М.С. и С.С.,от които се установява
размера на дължимите суми.
Въззивната инстанция споделя изцяло изложените правни доводи от РС
относно дължимостта на цената на доставената топлинна енергия за
процесния период като ½ от общо дължимата сума като главница и лихви за
забава,съответна на правата на собственост на ответницата върху имота.
Правилно са определени и дължимите от ответницата С. разноски в
заповедното и исковото производство.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение на
Пл.РС като правилно.
При този изход на делото въззивницата СТ. СВ. С.,ЕГН **********
,следва да заплати на „***“ ЕАД, гр. Плевен,направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.-юрк.възнаграждение и
300лв. възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №
260274/06.04.2021г. Пл.РС , по гр. дело № 6253/2020 г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА СТ. СВ. С.,ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Плевен
,ж.к.“***“,бл.***,в.*,ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД,ЕИК***, гр.
Плевен деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.-
юрк.възнаграждение и 300лв. възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7