Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 16.03.2012 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в заседание при закрити врати,
проведено на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретаря А.С.,
като разгледа докладваното от съдията т.д.№305 по описа за
Производството е образувано по молби по чл.625 от ТЗ с искане за
постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ, на основание чл.607а, ал.1 вр.
608 от ТЗ.
Молителят „Ф.к.” ЕООД твърди, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като
не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки
/подробно описани по вид и размер в молба от 11.03.2011 г./, които задължения са
в общ размер от 471 090.18 лв.
Молителят „Ф.н.” ЕООД твърди, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като
не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки
/подробно описани по вид и размер в молбата за откриване на производство по
несъстоятелност/, които задължения са в общ размер от 2 113 648.16 лв.
Предвид постъпилата на 06.02.2012 г. молба от молителя „Ф.Н.” ЕООД,
производството в частта по молбата на визирания кредитор, следва да бъде
прекратено.
Молителят „Е.т.” АД твърди, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като не
е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки
/подробно описани по вид и размер в молба от 14.07.2011 г./, които задължения
са в общ размер от 14 988 302.47 лв.
Молителят „О.” АД твърди, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като не е
в състояние да изпълни изискуеми парични задължения /подробно описани в молбата
за откриване на производство по несъстоятелност/ по договори за банкови
кредити, както следва: по договор за кредитна линия от 01.12.2006 г., сума в
общ размер от 3 059 823.43 евро, по договор за инвестиционен кредит от
01.12.2006 г., сума в общ размер от 413 897.23 евро и по договор за кредит
от 11.02.2009 г., сума в общ размер на 3 624 526.07 евро.
Ответникът не заявява становище.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото
доказателства, намира следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: 1.
компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ - длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за
публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.
Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани
в разпоредбата на чл.608 от ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е
капиталово търговско дружество – чл.742 от ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да
не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно –
арг. от чл.631 от ТЗ.
В процесния случай
писмените молби за откриване на производството по несъстоятелност са подадени
от търговски дружества, които твърдят, че са кредитори с
изискуеми парични вземания по търговски сделки, като е спазено изискването на
чл.78, ал.1 от ДОПК, видно от приложените по делото уведомления.
От друга страна е
видно, че и ответникът е търговско дружество, като се установява, че същото е
регистрирано в Търговския регистър на 01.02.2010 г. Видно е също така, че съгласно
договор за разделяне на търговски дружества от 15.03.2010 г., ответникът е
правоприемник на прекратеното чрез разделяне търговско дружество „Е.” ЕООД,
като по силата на преобразуването, на ответното дружество са били разпределени
права и задължения на преобразуващото се дружество, включително и задълженията
по получени дългосрочни заеми от „ОББ” АД, в размер на 800 000 евро и на
2 600 000 евро и задълженията към доставчици, между които и „Е.Т.”
ЕАД, с вземане в размер на 13 620 834.43 лв. Видно е, че разделянето
е вписано в Търговския регистър на 01.04.2010 г., като от посочената дата,
преобразуващото се дружество е било прекратено без ликвидация и заличено, а
приемащото ответно дружество е започнало да отговаря за разпределените му
задължения с цялото си имущество /съгласно чл.6 от договора за разделяне и
чл.263л от ТЗ/.
Установява се също
така, че визираните по-горе, разпределени /по силата на договора за разделяне
от 15.03.2010 г./ на ответното дружество задължения към „ОББ” АД, произтичат от
договор за кредитна линия от 01.12.2006 г и четири броя допълнителни
споразумения към него, и от договор за договор за инвестиционен банков кредит
от 01.12.2006 г., сключени между „О.” АД и „Е.” ООД. Съгласно условията на
договора за инвестиционен кредит и допълнителните споразумения към него, „О.”
АД е предоставила на „Е.” ООД кредитна линия в размер на 2 600 000
евро за оборотни средства срещу представяне на разходооправдателни документи,
като крайният срок за погасяване на главницата в размер на 2 600 000 евро, е
уговорен до 01.07.2013 г. Съгласно чл.14 от Общите условия на договора, при
просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихви/ с повече от 90 дни,
целият кредит става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на банката. Също така дължимите лихви върху
главницата по кредита, включително лихвите за просрочие, е следвало да бъдат
заплащани ежемесечно, на 30-то число от съответния месец - чл. 4, ал. 2 от
Договора за кредит. По делото не се установява, че дължимите лихви за м. януари
Установява се, че
визираните по-горе, разпределени /по силата на договора за разделяне от
15.03.2010 г./ на ответното дружество задължения към доставчика „Е.Т.” ЕАД, в
общ размер на 13 620 834.43 лв., произтичат от 19 бр. договори за покупко
продажба на строителни материали, сключени между „Е.Т.” ЕАД и „Е.” ООД, в периода 05.09.2008 г. – 01.03.2010 г., както и от договор за наем,
сключен на 04.01.2010 г., и от договор за услуга, сключен на 01.04.2009 г.
Видно е, че впоследствие между ответното дружество и „Е.Т.” ЕАД, е сключен и
договор за услуга от 01.07.2010 г., по който ответното дружество дължи
заплащане и на сума в размер на 54 288 лв. главница. За посочените суми,
ответното дружество дължи и обезщетение за забава, като общото задължение на
ответното дружество към „Е.Т.” ЕАД, към датата на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност възлиза в размер на 14 988 302.47 лв.
Междувременно с договор
за разделяне на търговски дружества от 22.03.2010 г., ответникът е
правоприемник на прекратеното чрез разделяне търговско дружество „Б.” ЕООД,
като по силата на преобразуването, на ответното дружество са били разпределени
права и задължения на преобразуващото се дружество, включително и задълженията по
получени дългосрочен заем от „ОББ” АД, в размер на 3 000 000 евро. Видно
е, че разделянето е вписано в Търговския регистър на 09.04.2010 г., като от
посочената дата, преобразуващото се дружество е било прекратено без ликвидация
и заличено, а приемащото ответно дружество е започнало да отговаря за
разпределените му задължения с цялото си имущество /съгласно чл.6 /7/ от
договора за разделяне и чл.263л от ТЗ/.
Установява се също
така, че визираното по-горе, разпределено /по силата на договора за разделяне от
22.03.2010 г./ на ответното дружество, задължение към „ОББ” АД, произтича от
договор за банков кредит № 14 от 11.02.2009 г., сключен между „О.” АД и „Б.”
ЕООД, по силата на който банката е предоставила ползването на кредит за
оборотни средства в режим на кредитна линия до 3 000 000 евро. Съгласно чл.12
от договора при просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихви/ с повече
от 90 дни, целият кредит става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на Банката. В случая дължимите лихви
върху главницата по кредита, включително лихвите за просрочие, е уговорено да
бъдат заплащани ежемесечно, на последния работен ден от съответния месец - чл.
5, ал. 3 от договора за кредит. По делото не се установява дължимите по кредита
лихви за м. януари
Видно е и, че на
01.04.2010 г. между ответното дружество и „Ф.к.” ЕООД е сключен договор за
наем, като на същата дата, ответното дружество е подписало анекс към договор за
наем от 04.01.2010 г., по силата на който анекс, ответникът е станал страна по
този договор. Установява се, че за периода 01.05.2010 г. – 31.12.2010 г., ответното
дружество дължи заплащане на наемна цена по визираните договори в общ размер на
79 009.48 лв. Видно е, че на 01.05.2010 г., между същите дружества е
сключен договор за услуга /по който ответното дружество е дължало заплащане на
31.05.2010 г., на сума в размер на 24 450 лв./, а на 25.10.2010 г. - и
договор за продажба /по който ответното дружество е дължало заплащане на
29.10.2010 г., на сума в размер на 356 400 лв./, като на 30.06.2010 г., „Ф.к.”
ЕООД е издало фактура, с която е префактурирало дължими от ответното дружество
суми за материали, в размер на 10 690.70 лв.
Т.е. установява се,
че ответното дружество има изискуеми задължения към молителите в посочените
по-горе размери, по сключени търговски сделки /договори за кредит, договори за
продажба, договори за услуги и договори за наем, последните от които съдът
приема на основание чл.286, ал.3, вр. ал.1 от ТЗ, че са търговски сделки/, като
направеният извод се подкрепя напълно от заключението на назначената по делото
ССЕ, според което, в счетоводния баланс на ответника са включени визираните
задължения към молителите.
За да се прецени наличието или липсата на следващата предпоставка /за да се
констатира дали длъжникът е неплатежоспособен/, е необходимо да се анализира
какво е финансовото състояние на длъжника – каква е имуществената и
капиталовата му структура, какви са краткосрочната /ликвидност и текущата
задлъжнялост/ и дългосрочната /финансова устойчивост, респективно дълготрайна
платежоспособност/ перспективи, какви са рентабилността и ефективността, като
за целта се използват различни показатели.
Така, за да се извърши анализ на имуществената структура се използват
показатели, установяващи какъв е делът на дълготрайните активи, респективно на
краткотрайните активи в стойността на цялото имущество на длъжника. Установява
се от заключението на назначената по делото ССЕ, които съдът кредитира изцяло,
че имуществото на дружеството към 31.12.2010 г. е било в размер на 25 200
х.лв., от които 11 028 х.лв. - дълготрайни активи и 14 170 х.лв. -
краткотрайни. Следва да се има предвид, че колкото е по-голям относителният дял
на дълготрайните активи, толкова е по-голяма величината на постоянните разходи
(амортизации, разходи за поддръжка, ремонт, данъци и други), а с увеличаване на
относителния дял на краткотрайните активи, се позволява по-гъвкаво реагиране
при неблагоприятна пазарна и икономическа среда. В тази връзка в случая се
наблюдава тенденция за трудности в обслужването на търговската дейност на
дружеството.
На следващо място,
за анализ на капиталовата структура се използват показатели за относителните
дялове на собствения и на привлечения капитал към целия капиталов ресурс, като
показателите дават най-обща представа дали функционирането се осъществява в
преобладаваща степен от наличието на собствен капитал или е за сметка на чужд
капитал. Видно от заключението на ССЕ, че собственият капитал на длъжника е
отрицателна величина, което се счита за лоша капиталова структура – по принцип
колкото е по-голям делът на собствения капитал, толкова са по-големи
финансовите възможности, като в случая, не може да се приеме, че е налице
изгодно използване на дълг /по принцип използването на дълг до определено ниво
е изгодно, тъй като нормата на възвращаемост на инвестирания в различни активи
капитал, обикновено е по-висока отколкото лихвения процент на кредитите, които
са получени/.
Когато се разглежда ликвидността /относителната способност на длъжника да
трансформира краткотрайните си активи в парични средства и своевременно да
изпълнява краткосрочните и текущите си задължения/ се използват различни
показатели – абсолютни и относителни. Типичен абсолютен показател е нетният
оборотен капитал /НОК/, представляващ разликата между краткотрайните активи и
краткотрайните задължения и който ако е положителна величина, установява че
длъжникът е в състояние да посреща краткосрочните си задължения. В процесния
случай, за изследвания период НОК е отрицателна величина, но доколкото
визираният показател не може да бъде използван за сравнения във времето, се
използват т.нар. относителни показатели или коефиценти за ликвидност /обща,
бърза, незабавна и абсолютна/. Така съобразно заключението на вещото лице към
31.12.2010 г., визираните коефиценти са били както следва: 1. Коефициент за обща
ликвидност КОЛ, представляващ съотношение между всички краткотрайни активи,
които могат да се използват за разплащания и сумата на краткосрочните
задължения – 0.4439. 2. Коефициент за бърза ликвидност КБЛ, представляващ
съотношение между краткотрайните активи с изключени материални запаси и сумата
на краткосрочните задължения - 0.4165. 3. Коефициент на незабавна ликвидност
КНЛ, представляващ съотношение между краткотрайните активи с изключени
материални запаси и вземания и сумата на текущите задължения, при който се
елиминира и ролята на вземанията за уреждане на плащанията, и коефицент на
абсолютна ликвидност КАЛ, при който от краткотрайните активи, освен
материалните запаси и вземанията се елиминират и краткосрочните инвестиции и
който представлява съотношение между паричните средства и текущите задължения –
0.2424 и 0.0002. Следва да се има предвид, че КОЛ характеризира способността на
длъжника да покрие краткосрочните си задължения, като по-високият коефициент
осигурява по-добра такава възможност - счита се, че величината на коефициента е
нормална, ако е 1. Този коефицент отразява хипотетичната възможност при
продажба на всички краткотрайни активи или на част от тях да се изплатят
всичките краткосрочни задължения
За анализ на дълготрайната платежоспособност на дружеството се използват:
1. Коефицент за Финансовата автономност /възможността му да посреща дългосрочните
си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си/, който се
изчислява като отношение между собствения и привлечения капитал (задълженията)
по данни на баланса за съответната година и за който е възприет норматив 0.33
/което означава, че собственият капитал на дружеството би следвало да бъде
минимум една трета от всички задължения на дружеството, за да се осигурява
нормално разплащане за дълъг период от време/ и 2. Реципрочният коефицент за
финансова задлъжнялост, който показва зависимостта на дружеството от
кредиторите му. В процесния случай за изследвания период, визираният коефицент за
финансова автономност е отрицателна величина, което показва, че дружеството не е
в състояние да посреща дългосрочните си задължения.
При разглеждане на рентабилността се използва система от
показатели, изразяващи определени съотношения между реализираните доходи и
направените разходи или използвани активи. Рентабилността е способността на
длъжника, дейността му да носи полза и способността на капитала да произвежда
резултат, печалба. Така коефицентът за рентабилност на продажбите се получава
чрез съпоставяне на финансовия резултат и нетния размер на приходите от
продажби. Коефицентът за рентабилност на собствения капитал е съотношението
между финансовия резултат и собствения капитал. Коефицентите за рентабилността на активите и пасивите са съотношението
между текущия финансов резултат към активите и пасивите. Визираните показатели
са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и показват
темповете на възвращаемост на капитала и са отрицателни величини, когато
финансовият резултат е загуба и показват темповете на декапитализация. В
случая, за процесния период визираните показатели са отрицателни величини,
което води до извод, че в дейността си дружеството отчита загуби и е
декапитализирано.
Установява се също така от заключението на вещото лице, че имуществото на
дружеството към 31.12.2010 г. в общ размер от 25 200 х.лв. не е достатъчно за
изплащането на всички задължения, възлизащи в размер на 31 918 х.лв.
Изложеното дотук води до извод, че оценката на
имуществената и капиталова структура на длъжника, на краткосрочната и
дългосрочната му платежоспособност, а така също и на рентабилността му, е изключително
лоша. Краткотрайните му активи имат по-голям дял от дълготрайните, но длъжникът
е с лоша капиталова структура, водещият коефицент на ликвидност – КОЛ, е със
стойност два пъти под нормата, коефицентът за финансова автономност също, а
коефицентите за рентабилност са отрицателни величини, като имуществото на
длъжника не е в състояние да покрие всичките му задължения. Видно е от
заключението, че това състояние продължава и понастоящем, т.е. очевидно не се
касае за временни затруднения по смисъла на чл.631 от ТЗ, а длъжникът не притежава активи, за погасяване на
изискуеми парични задължения към кредиторите си.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, тъй като
длъжникът не е в състояние да плати изискуеми парични задължения по търговски
сделки, поради и което следва да бъде открито производство по несъстоятелност.
Като начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2010 г., към която дата се
установява, че длъжникът не е разполагал с краткотрайни активи, достатъчни за
покриване на краткосрочните му задължения и към която дата, обсъдените задължения
към молителите вече са били изискуеми.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, с оглед уважаването на молбата по чл.625 от ТЗ, на молителя „О.”
АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски във връзка с
разглеждане на молбата, в размер на 550 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.-В” ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление гр.С., М. 1, бл.**, вх.*, ап**
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 31.12.2010
г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Е.-В”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.С., М. 1, бл.**, вх.*, ап.**
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Е.-В” ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление гр.С., М. *, бл.*, вх.* ап.**, Р.П.Т. ЕГН**********,***, офис 6, при месечно възнаграждение
в размер на 800 лева, като определя тридневен срок от съобщението за встъпване.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Е.-В” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление гр.С., М. 1, бл.**, вх.*, ап.70, което ще се проведе на 26.04.2012 г. от 15.00
часа, в гр.С., бул.В.№*, в съдебната зала, определена за открити съдебни
заседания на VІ-5 състав на ТО, на СГС, с дневен ред: изслушване на доклада на
временния синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на
кредиторите.
ОСЪЖДА „Е.-В” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление гр.С., М. 1, бл.**, вх.*, ап** да заплати на „О..б. б.” АД ЕИК***********на основание чл.78
ал1. от ГПК, сумата от 550 лв. разноски.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 от ГПК производството по
т.д.№305/2011 г. на СГС, ТО, VІ-5 с-в, в частта по молбата на „Ф.н.” ЕООД ЕИК************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо
дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен
съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.634 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: