Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седемнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2515 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.68
ал.1 ЗЗДискр. вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на
В.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв.Б., адрес *** против
Решение № 758 от 12.10.2021г. на Комисията за защита от дискриминация,
постановено по преписка №519 по описа за 2020г., с което на основание чл.65 т.1
ЗЗДискр. е установено, че е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на
признаците „пол“ и обществено положение“ и му е препоръчано да се въздържа
занапред от действия, които биха могли да породят съмнение за дискриминация по
защитените от закона признаци „пол“ и „обществено положение“.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди,
че комисията е установила, че е извършил нарушение на ЗЗДискр., без да се обоснове
и да посочи конкретна разпоредба на закона, която е нарушена, както и без да
изложи аргументи, подкрепящи този извод, спрямо кои точно цели на закона и на
международното право изказването е „неприемливо“, и какво точно е съдържанието
на това понятие и как се съотнася с понятията „неправомерно“ и
„незаконосъобразно“. Твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
поради противоречие с материалноправни разпоредби и е необосновано. Допуснато е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила доколкото
решението е постановено по сигнал на лице, което не притежава активна
процесуална легитимация, тъй като съгласно чл.3 ал.2 от закона сдружения на
физически лица, както и юридически лица се ползват от правата по този закон,
когато са дискриминирани на основата на признаците по чл.4 ал.1, по отношение
на техния членски състав или на заетите в тях лица, а в случая не се и твърди,
че г-жа С.е член на сдружението, подало сигнала, нито е заета в него. Комисията
е следвало да прекрати производството, тъй като подаденият сигнал е процесуално
недопустим.
Твърди и
че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни
разпоредби/чл.4 ал.2 ЗЗДискр./, тъй като не е налице нито един от елементите на
фактическия състав на дискриминацията, съгласно чл.4 ал.2 ЗЗДискр., а именно
по-неблагоприятно третиране; в сравнение с друго лице, което е третирано или би
било третирано по-добре и което няма съответния защитен признак; и причинна
връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения от закона признак на
лицето. Твърди, че не е налице по –неблагоприятно третиране и въобще ЗЗДискр. е
неприложим, с оглед защитата, която
предоставя законът. Твърди, че с оглед целта на ЗЗДискр. да осигури равно
третиране на гражданите и равни възможности за участие в обществения живот/чл.2
т.2 ЗЗДискр./, свободното изразяване на мнение относно политическа личност и
политическата дейност на лице, не представлява неблагоприятно третиране по
смисъла на закона и той не намира приложение в случая. Няма лица в сравнимо
сходно положение, спрямо които да липсва защитеният признак и които да са
третирани по-благоприятно от г-жа С., а в тежест на Комисията е било да
установи, че г-жа С.е била третирана по-неблагоприятно, в сравнение с лице,
намиращо се в сравнимо сходно положение, при което липсва защитения признак. В
производството пред Комисията не са събрани доказателства за наличието на този
елемент /сравнение с лице, намиращо се в сходно положение, което не притежава
защитения от закона признак/, а при условията на насрещно доказване е
представил доказателства, от които се установява точно обратното: че третира
лица /не си спестява критика/, които са намират в сходно положение /политици/,
при които не е налице защитения от закона признак /в случая женски пол/. Твърди,
че критиката, която изразява срещу политиците и управляващите никога не е била
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност и пр. на лицата, а
винаги се е основавала на действията на лицата като част от политическия живот
на страната, независимо от техния пол, като сочи за примери изразяваната
критика спрямо президента на Република България г-н Р., народния представител и
зам.-председател на НС г-н С., народния представител К.. Предвид това счита, че
изявлението по отношение на г-жа С.по никакъв начин не е обусловено от омраза
или сексизъм по отношение на жените, а е израз на критика към политическата
дейност на лицето, което заема висша публична длъжност. До този извод/за липса
на умисъл от негова страна/ е достигнала и Комисията, но въпреки това, в
противоречие с мотивите си, е приела, че е налице дискриминация. Твърди, че от
събраните доказателства се установява, че не е налице по-неблагоприятно
третиране на г-жа С.в сравнение с лица в сравнимо сходно положение, при които
липсва защитения от закона признак-политици от мъжки пол, т.е. не е налице
дискриминация на основание пол. Жалбоподателят твърди и че не е налице причинна
връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения от закона признак, като
в практиката си Върховният административен съд непротиворечиво приема, че за да
е налице дискриминация не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно
третиране, а следва тази дискриминация да е извършена съзнателно по някой от
признаците в чл.4 ЗЗДискр., а в случая изказването му е в границите на
политическия дебат и свободата на изразяване и не е обусловено от пола. В
случая използваната метафора представлява критика към г-жа С.в качеството й на
министър на труда и социалната политика и дейността й в това качество.
Изявленията не са дискриминационни и нападки към нея в лично качество, като
нямат връзка с пола, а са свързани с политическия дебат и ролята на двамата в
политическия живот на страната. Противно на приетото от Комисията, че правото
на мнения не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго, когато се изразява мнение по значими за избирателите въпроси, тогава
не се касае за дискриминационно противоправно съдържание, а до упражняване на
правото на свободно изразяване и на политически дебат в едно демократично
общество, което е признато и гарантирано от Конституцията на Република
България/чл.11 и чл.37/. Правото на обществото да се запознае с всички гледни
точки към определен политически субект, оправдава отправянето на критики към
политическите фигури. Свободата на политическия дебат е определена от
Европейския съд по правата на човека в постоянната му практика като фундамент
на демократичния процес и предпоставка за неговото ефективно функциониране. Същата
идея е доразвита и в съдебната практика на ВКС. Твърди и че решението не е
съобразено с доказателствата по преписката. Доказателствената тежест в
производството, съгласно чл.9 ЗЗДискр., е възложена на страната, която твърди,
че е налице дискриминация, а в случая не са събрани никакви доказателства, от
които да се установява верността на твърденията на сигналоподателя. Видно от
представените доказателства съставът на Парламентарна група „Воля-Българските
Родолюбци“ е със 73% от състава си жени, като преимуществено от жени е и
Председателският съвет на ПП“Воля“, а ръководството на парламентарната група в
НС е изцяло съставено от жени. Всички това е показателно за отношението му към
жените и ролята им в обществото-всяка жена има равно място с мъжете, а
единственото което се отчита са професионалните качества независимо от пол,
положение или друг признак. Твърди и че оспореното решение е издадено при
нарушаване на изискванията на чл.34 и чл.35 АПК, което е достатъчно основание
за отмяната му. Комисията не е обсъдила събраните доказателства, нито
възраженията му, като решението й е вътрешно противоречиво. В решението е
прието, че не е било налице умисъл, но въпреки това е приела, че е налице
дискриминация. Съгласно и цитираната в жалбата съдебна практика няма как да е
извършена дискриминация при липса на умисъл. Комисията е постановила акт в
противоречие със собствените си мотиви. Моли да бъде прогласена нищожността на
решението на Комисията, а при условията на евентуалност- да бъде отменено като
незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответната страна – Комисия
за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
и моли съда да я отхвърли. Твърди, че обжалваният акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на законовите изисквания, изяснени са всички факти и
обстоятелства релевантни за случая, като са обсъдени събраните доказателства и
обясненията и възраженията на страните. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се Решение № 758
от 12.10.2021г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по
преписка №519 по описа за 2020г., с което на основание чл.65 т.1 ЗЗДискр. е
установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на
признаците „пол“ и обществено положение“ и му е препоръчано да се въздържа
занапред от действия, които биха могли да породят съмнение за дискриминация по
защитените от закона признаци „пол“ и „обществено положение“.
Производството
пред КЗД е образувано по сигнал вх.№ 14-30-90/09.09.2020г. и допълнение към
него с вх.№ 14-30-99/25.09.2020г., подадени от Сдружение „Алианц за защита от
насилие, основано на пола“ срещу жалбоподателя във връзка с негово изказване от
05.09.2020г., с оплаквания за дискриминация по признаци „пол“ и „обществено
положение“ по чл.4 ал.1 ЗЗДискр. Изявлението на жалбоподателя се счита за груба,
грозна и недопустима проява на сексизъм, омраза и дискриминация спрямо г-жа С..
Във връзка с уведомление по
чл.30 АПК с допълнение към сигнала с
вх.№ 14-30-99/25.09.2020г., в съответствие с чл.47, т.1, т.2 и т.3 от
ЗЗДискр. се иска от КЗД да установи посоченото в сигнала нарушение, да
постанови нарушителят да възстанови първоначалното положение, като за своя
сметка осигури публикуване на свое извинение в поне три национални медии, както
и да му бъде наложена глоба в размер по справедливост.
С Разпореждане №1462/29.09.20г.
на Председателя на КЗД е образувана преписка № 519/2020г., като е посочено, че
в сигнала са изложени оплаквания за дискриминация по признаците „пол“ и
„обществено положение“ по чл.4 ал.1 ЗЗДискр. и същата е разпределена за
разглеждане от Петчленен състав на КЗД, като са дадени и указания на страните.
В
писмено становище вх.№ 60-00-55/29.12.2020г. ответната страна е посочила, че
счита сигнала за недопустим, а изложените в него твърдения за неоснователни.
Тъй като в сигнала не е посочено г-жа С.да е член на сдружението, то на
основание чл.3 ал.2 ЗЗДискр. производството е образувано по сигнал на лице,
което не разполага с процесуална легитимация, поради което е следвало да бъде
оставен без разглеждане, а производството-прекратено. Твърди, че не е
осъществен фактическия състав, за да бъде прието, че е налице дискриминация,
като се позовава на съдебната практика и счита, че не са налице доказателства
за по-неблагоприятно третиране, като липсва и причинна връзка между
по-неблагоприятно третиране и защитения от закона признак „пол“. Счита, че
цитираните в сигнала изявления са извадени от контекста и за целите на
производството им е придаден превратен смисъл, а изложената критика към г-жа С.чрез
използване на метафорични и художествени езикови средства е изцяло в границите
на политическия дебат и свободата на изразяване и по никакъв начин не е
обусловена от пола на лицето или общественото му положение. Посочено е, че не
се колебае да изразява публично критика срещу политици и управляващи, като тази
критика никога не е била основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност и др., като многократно е
изразявал критика и срещу Президента на Република България, народни
представители, а обстоятелството, че г-жа С.е жена не означава, че не може да
бъде критикувана и че всяка критика спрямо нея представлява дискриминация,
основана на пола. Посочено и че в политическия и обществен живот ясно е
демонстрирал, че по никакъв начин не третира по-неблагоприятно лицата от женски
пол, като в тази връзка сочи, че съставът на парламентарната му група е от 11
народни представители, 8 от които са жени, а в ръководството й участват само
жени. Сочи и че не поддържа посочените в сигнала убеждения за функцията на
жената и къде й е мястото, както и всички останали художествени измислици,
посочени в сигнала и категорично се разграничава от тях. Моли подаденият сигнал
да бъде оставен без разглеждане, а в условията на евентуалност да бъде прието
за установено, че не е налице дискриминационна третиране от негова страна по
отношение на г-жа С.по признаците „пол“ и „обществено положение“. Приложени са
статии относно направени изявления от страна на жалбоподателя относно политици,
справки относно състава на парламентарни групи, удостоверение за актуално
състояние.
Решаващият състав на комисията, определен с
разпореждане № 1462/29.09.20г., съобразно правилата на чл.54 ЗЗДискр, е
определил докладчик и председател на състава, като е предложен и подпомагащ
експерт, който е определен с разпореждане №1598/02.11.20г. да извършва
необходимите действия, свързани с проучването на преписката, като ги съгласува
с докладчика по преписката. На основание чл.60 ЗЗДискр е изготвен доклад
-заключение от докладчика, насрочено е заседание за 19.05.2021г., за което
страните са призовани с уведомления от 26.04.21г.
С решение № 758/12.10.2021г. Комисията за защита от дискриминация на
Република България е приела за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
ЗЗДискр. въз основа на признаците „пол“ и обществено положение“ и му е
препоръчано да се въздържа занапред от действия, които биха могли да породят
съмнение за дискриминация по защитените от закона признаци „пол“ и „обществено
положение“. За да постанови решението си Комисията е приела за установено
следното от фактическа и правна страна, а именно, че не се спори относно факта,
че действително ответната страна е произвела процесното изказване, а спорът е относно
това налице ли са данни това изявление да е в причинна връзка с пола или
общественото положение на г-жа С., като ответната страна счита, че думите в
изявлението са извадени от контекста и тълкувани превратно и неправилно. Комисията
е взела предвид, че в практиката си ВАС приема, че за да е налице дискриминация
не е достатъчно да се установи по-неблагоприято третиране на определени лица,
но и следва да се докаже, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой
от признаците по чл.4 ЗЗДискр. Съставът на комисията е счел, че макар и да не е
налице умисъл от ответната страна и процесното изказване да е в сферата на
политическия дебат, то е неприемливо спрямо духа и целите на закона, както и в
международното право. Макар по преписката да не са налице данни резултатът да е
обективно настъпил- лицето да се е почувствало унизено и пр. е прието, че в
случая е достатъчно обстоятелството, че изявлението е обективно годно да
причини такъв резултат, поради което е счетено, че на ответната страна следва
да бъде дадена препоръка да се въздържа занапред от действия, които биха могли
да породят съмнения за извършване на дискриминация по защитените от закона
признаци „пол“ и „обществено положение“. Комисията се е позовала и на чл.39
ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно която правото на мнение
не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Прието е че възраженията на ответната страна за липса на осъществена
дискриминация по признаци „пол“ и „обществено положение“ не се подкрепят от
наличните доказателства.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок, поради което
оспорването пред съда е допустимо.
Решението е постановено от компетентен орган
– състав на Комисията за защита от дискриминация, на който е разпределена
преписката с разпореждане на председателя на КЗД съгласно изискванията на
нормата на чл. 54 от ЗЗДискр.
Предмет на разглеждане
в производството пред КЗД е подаден сигнал от Сдружение „Алианц за защита от насилие, основано на
пола“ срещу жалбоподателя във връзка с негово изказване от 05.09.2020г., с
оплаквания за дискриминация спрямо г-жа С.по признаци „пол“ и „обществено
положение“ по чл.4 ал.1 ЗЗДискр.
Съгласно чл.65 т.1-5 ЗЗДискр. с
постановеното решение заседателният състав установява извършеното нарушение;
установява нарушителя и засегнатото лице; определя вида и размера на санкцията;
прилага принудителни административни мерки; установява, че не е извършено
нарушение на закона и оставя жалбата без уважение, като съгласно чл.66 т.1-4 ЗЗДискр. решението е
писмено и съдържа наименование на органа, който го е издал; фактическите и
правни основания за издаването му; диспозитивна част, в която се определят
видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако
такава се налага; пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
В случая оспореното решение не съдържа
фактически и правни основания, съгласно изискванията на чл.66 ЗЗДискр. Същото
изискване въвежда и чл.59 от АПК. Съгласно чл.59 ал.1 АПК административният
орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решението, което следва
да отговаря на изискванията в ал.2 на чл.59 АПК. В случая обжалваното решение
на комисията не отговаря на изискванията на чл.59 АПК. Същото не съдържа мотиви
относно спорните факти, а мотивите, които е изложила комисията, доколкото
такива са налице, са противоречиви. Решението на комисията е постановено и в нарушение
на чл.35 АПК.
За да постанови
решението съставът на комисията е описал твърденията в подадения до него
сигнал, възражението на ответната страна/жалбоподател в настоящото
производство/, описани са и представените от нея доказателства, посочена е
относимата правна уредба и макар да е счел, че не е налице умисъл от ответната
страна, както и че процесното изказване е в сферата на политическия дебат, съставът
на комисията е направил извод, че то е неприемливо спрямо духа и целите,
заложени в ЗЗДискр., както и в международното право и е установил извършено
нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признаците „пол“ и „обществено положение“.
Административният орган е длъжен, съгласно чл. 35 АПК,
да издаде административния акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации, ако са дадени такива. Административният орган,
компетентен да реши въпроса следва да провери и допустимостта на жалбата/сигнала,
подадени до него.
Преценка относно допустимостта на подадения сигнал не се съдържа в
решението на комисията, независимо, че в подаденото възражение жалбоподателят
е оспорил надлежното сезиране на комисията. Това възражение, както и всички
останали не са обсъдени от административния орган в издадения акт.
Липсата на
фактически и правни основания в оспорения акт, както и необсъждането на събраните
доказателства и възражения на страните препятства съда да извърши проверка
относно законосъобразността на оспорения акт. Това нарушение е особено
съществено и е основание решението да бъде отменено като незаконосъобразно.
Законът за
защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4,
ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „защитен признак“, но съгласно практиката на Върховния
административен съд, тъй като чл.4, ал.2 от ЗЗДискр дава определение за пряка
дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба
съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с „признаците“,
които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законът урежда и специалната
защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно
правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от
страна на различните правни субекти, основано на защитените признаци, по
аргумент на чл. 1 вр. чл. 4 от ЗЗДискр. Във всеки отделен случай следва да се
конкретизира и установи точно признакът/признаците, по които лицето е неравно
третирано.
За да се
констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено
лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата
на признаците по ал.1 на чл. 4 от закона или „чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика“. С изменението на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр.
от ДВ, бр.105 от 30.12.2016г. са конкретизирани лицата, към които може да се
приложи непряката дискриминация - лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал.
1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение. Сравнението се приема като основен и задължителен
елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка
и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице
по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними
сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан“.
В
административното производство не са събрани доказателства за подобно
по-неблагоприятно третиране, липсват лица в сравнимо сходно положение, липсват
и указания към подателя на сигнала. Не са обсъдени възраженията на ответната
страна, нито представените от нея доказателства.
В
производството по защита от дискриминация е приложима разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗДискр., съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е дискриминирана представи факти, въз основа на
които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната
страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т.е.
необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че
между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак
е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитеният признак
е причината за неравенството.
Изобщо
липсват мотиви в решението какво е приела комисията и въз основа на кои
доказателства, кои доказателства установяват неравно третиране, по кой признак
е то. В решението единствено е посочено, че макар да не е налице умисъл и
изказването да е направено в сферата на политическия дебат, то същото е
неприемливо спрямо духа и целите на ЗЗДискр и на международното право. Липсват
каквито и да било установени факти, анализ на същите, на доказателствата, които
ги подкрепят, осъществяват ли те някоя от хипотезите на закона и коя. Не е
посочено и кои от целите са нарушени. Това не дава възможност на съда да
извърши контрол за законосъобразност на изводите на комисията за извършено
нарушение на ЗЗДискр. по посочените от него признаци. В случая липсват както фактически,
така и правни основания в оспорения акт, а изложените изводи са вътрешно
противоречиви.
За да е
налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са
осъществени всички елементи на фактическия състав на приложимата правна норма,
както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран
подход към отделни лица трябва да е обвързан, продиктуван от признак по чл.4,
като не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица, а е
необходимо да се докаже, че това третиране е извършено съзнателно по някой от
признаците, очертани в чл.4 ЗЗДискр., като следва да е налице
причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причините за
него, която при всички случай следва да се изразява в признак по чл.4 от
закона.
В случая
липсват изводи, че други лица са третирани по –благоприятно в сравнение с
лицето. Дискриминацията като относително понятие се установява при сравнение с
друг, който е третиран или би бил третиран по-добре и който няма съответния
защитен признак. За да е годно сравнението, той трябва да е в сравнима ситуация
с потърпевшия. Тази разлика трябва да бъде съществена, значима и относима
предвид всички обстоятелства по случая. В случая липсват каквито и да е мотиви
относно приетия защитен признак.
Субективното
усещане за обида и накърняване на достойнство в резултат на нечие нежелано
поведение не следва да се тълкува разширително в контекста на приложимите
материалноправни норми.
Защитените
признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с
наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде
предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови
права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези
качества отсъстват.
В случая
не е анализиран контекста на направеното изявление от жалбоподателя. Изобщо не
е посочено в какво качество е направено изявлението, както и какво е качеството
на лицето, спрямо което се твърди да е извършена дискриминацията.
Съгласно
чл.67 ал.2 от Конституцията на Република България народните представители
действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята
съвест и убеждение. Правото на изразяване на мнение или убеждение може да бъде
ограничавано в определени случаи - чл.10 §2 КЗПЧОС.
Европейският
съд по правата на човека в свои решения приема, че е допустимо и политическото
изразяване да съдържа в себе си преувеличение или дори провокация, както и че
такъв тип говорене, въпреки, че не трябва да прекрачва определени граници,
свързани със защитата на правата на другите, може да се характеризира и с
известна неумереност и нападателност по отношение на политическите опоненти. ЕСПЧ
е приел, че границите на допустимата критика по отношение на политик, действащ
в това си качество, са много по-широки в сравнение с частните лица. Политикът
неизбежно и съзнателно излага всяка своя дума и дело на вероятността те да
бъдат строго критикувани както от страна на свои политически опоненти, така и
на обществото като цяло. Той трябва да покаже по-високо ниво на толерантност,
особено когато прави търпящи критика публични изказвания. В тези случаи той
също има право на защита на своето добро име, но, доколкото изключенията от
свободата на словото трябва да бъдат тълкувани стеснително, необходимостта от
тази защита следва да се сравнява с интереса от открита дискусия по политически
въпроси. В §39 от Решение на ЕСПЧ от 27.02.2001г. е казано, че след като тези
субекти са активни в публичната сфера, те също трябва да покажат по-високо ниво
на толератност към насочената спрямо тях критика в случаите, когато техните
опоненти обсъждат целите им, като тази толерантност следва да бъде проявена и
по отношение на средствата и похватите, използвани в дебата. Свободата на
словото е особено важна за избраните народни представители и намесата в
свободата на изразяване следва да бъде разгледана с най –голямо внимание от
решаващият орган.
В случая в
оспореното решение изобщо не е изследван въпроса по какъв повод е направено
изявлението, в какъв контекст, от кого, в лично качество или като публична
личност и пр.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката се върне на
административния орган за ново произнасяне по подадения до него сигнал,
включително и да извърши преценка на допустимостта, при спазване на указанията
дадени в решението по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500лв.- адвокатско
възнаграждение, определено съобразно вида и сложността на спора, предвид
направеното възражение за прекомерност на претендираното /1200лв./ на основание
чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 758 от 12.10.2021г. на Комисията за
защита от дискриминация, постановено по преписка №519 по описа за 2020г. и
връща преписката на Комисията за защита от дискриминацията за произнасяне по
подадения сигнал вх.№
14-30-90/09.09.2020г. от Сдружение „Алианц за защита от насилие, основано на
пола“ при
спазване на указанията дадени в решението по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на В.Н.М.,
ЕГН ********** сумата от 500лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: