РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 23.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4683 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от С.Н.П., с която
срещу З.Л.И. АД, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени
вреди в размер на 50000.00 лв., предявен като частичен иск от сумата 80000.00
лв., претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало
на 23.09.2014 г. около 11.55 часа на път ІІІ-4072 П.-Стражица при 3.150 км. по
вина на водача на лек автомобил Деу с рег.№ ВТ *****- П.Д.Т., който нарушил правилата
за движение по пътищата: не контролирал управляваното от него МПС, не съобразил
скоростта си с пътните условия, в резултат на което навлязъл в лентата за
насрещно движение и реализирал челен удар с движещия се правомерно лек
автомобил Форд Фиеста с рег.№ ********управляван от С.Н.П.. Вследствие
на удара, били причинени телесни повреди на водача П..
Претендира законна лихва върху сумата от датата на увреждането – 23.09.2014
г. до окончателно изплащане на сумата.
Поддържат твърдения, че във връзка с
ПТП са му били причинени травматични увреждания, във връзка с които понася
болки и страдания, като описва подробно същите.
Във връзка с ПТП било образувано ДП № 179/2014 г. по описа на РУ-Полиция-гр.Стражица.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище по исковете.
Оспорва
исковете по основание и размер.
Оспорва
механизъм, причинна връзка между ПТП и травмите, които ищецът твърди, че са му
били причинени. Прави възражение, че в резултат на произшествието на
пострадалия не са били причинени „сътресение на мозъка“ и „счупване на гръдната
кост“. Оспорва настъпване на локална инфекция представляваща рана с диаметър 5
см на дясно ходило на ищеца.
Оспорва
фактическите твърдения за продължителност на лечения и възстановителен процес
във връзка с нараняванията от ПТП.
Прави
възражение, че вина за ПТП не носи водача на лекия автомобил Деу. Твърди, че
вина за ПТП носи и ищецът, като водач на лекия автомобил Форд Фиеста.
Оспорва,
като завишена по размер претенцията, като несъответна на принципа за
справедливодст и на причинените телесни увреждания.
Изразява
становище, че ДП е висящо и не е определена по задължителен начин вината за
ПТП.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ вр.
чл.45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания/ в посочения размер причинени му в резултат на настъпило застрахователно
събитие – ПТП.
Чрез
представените в производството писмени доказателства – част от досъдебно
производство № 179/2014 г. по описа на РУ-Полиция-гр.Стражица,
НАХД № 792/2016 г. по описа на РС Горна Оряховица, прекратено с определение на
съда от 19.12.2016 г., между които протокол за оглед на местопроизшествие,
скица и албум на местопроизшествието, констатациите на АТЕ /първоначална и
допълнителна/ и показанията на свидетеля М.Р.М., свидетеля П.Д.Т. – водач на
лекия автомобил Деу /преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед
вероятната му заинтересованост от изхода на спора/, свидетеля С. Ц. С. –
/работил в органите на МВР към момента на настъпване на произшествието/ се
установява, че на 23.09.2014 г., около 11.55 часа на третокласен път III -
4072, гр. Стражица - гр. П. е настъпило ПТП с участници лек автомобил „Деу
Нубира“ с peг. № ВТ *****, управляван от свидетеля П.Д.Т. и лек автомобил „Форд
Фиеста“ с peг. № ********управляван от ищеца С.Н.П..
Установява
се, че ПТП е настъпило при следния механизъм:
В посока с.
Николаево /преди гр. П./ се движил лек автомобил „Деу Нубира“ с peг. № ВТ *****,
управляван от свидетеля П.Д.Т. със скорост от порядъка на 43 км/ч в условия и
силен дъжд при, мокър асфалт и наклон на изкачване - 7%. При приближаване на км
3 + 150 навлязъл в десен завой.
В обратна
посока се движил лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ********управляван от С.Н.П.
със скорост около 40 км/ч при наклон на спускане и предстоящ ляв завой.
При движение
преди завоя, л.а. „Форд Фиеста“ започнал да приплъзва със задни колела, като
предните неконтролирано се насочили в посока наляво, при което водачът предприел
действия за овладяването му. В процеса на овладяване на автомобила, същият е
заемал и движил и в двете пътни ленти. Водачът овладял, автомобила когато
същият вече е навлязъл в кривата на завоя и заел разположение на връщане в
дясната за него пътна лента.
При
приближаване на мястото на удара л.а. „Деу Нубира“ се отклонил наляво и се
движил по коридор около мислената разделителна линия.
В този
момент настъпил удар между автомобилите на място с определените координати - с
предните им части с препокриване на около 1,20 м.
При удара
всеки от автомобилите навлязъл с левия си габарит в насрещната за него пътна
лента и леко косо разположени с надлъжните си оси спрямо мислената осева линия
на пътното платно. Ударът за автомобилите поотделно бил челен кос, при което били
увредени части от двата автомобила, описани при огледа им.
След удара и
сравнително ниската сумарна скорост, двата автомобил се отблъснали и заели
положението, в което са описани по досъдебното производство:
л.а. „Деу
Нубира“ отблъснат назад на около 1,0 м с предна част насочен косо наляво към
пътното платно, считано за посоката му на движение и задна част частично върху
десния за него банкет;
л.а. „Форд
Фиеста“ - след удара променил посоката си косо наляво, като масовият му център
изминава около 0,5 м, насочен с предна част по посоката си на движение косо на
пътното платно и задна част върху левия за него банкет.
След удара,
автомобилите били изместени: л.а. „Деу“ - от водача му и л.а. „Форд“ - от
пристигнали други водачи на местопроизшествието.
При този
удар с предните части от двата автомобила изтичат течности и натрошават
пластмаси от предните брони и стъкла от фарове и мигачи, разпилени между тях в
зона около мислената разделителна линия.
Според
констатациите на АТЕ произшествието е било непредотвратимо при скоростите на
движение, с които двамата водачи са управлявали автомобилите. При движение
със скорост до разрешената за пътния участък - 30 км/ч, водачите са имали
техническа възможност за предотвратяване настъпването на произшествие чрез
своевременно и едновременно аварийно спиране на управляваните от тях автомобили.
Според
експерта по АТЕ, произшествието е било предотвратимо при управление на
автомобилите от двамата водачи по дясната за всеки от тях пътна лента, без да
навлиза в насрещната пътна лента, което е било възможно в конкретната пътна
обстановка и ситуация.
Причините за
настъпване на процесното ПТП се свеждат до:
- навлизането на всеки един от
автомобилите в насрещната пътна лента при срещуположното им движение по кривата
на завоя;
- движение на двата автомобила поотделно
със скорост над разрешената за пътния участък - 30 км/ч.
Според АТЕ,
доколкото към момента на настъпване на удара между автомобилите, водачът на
л.а. „Форд Фиеста“ е бил вече овладял неустойчивото движение на автомобила си и
е бил в процес на заемане на дясната за него пътна лента, то, това негово състояние
към момента на удара, определя и възможността за водача на л.а. „Деу Нубира“ да
предотврати настъпването на сблъсъка.
Водачът на
л.а. „Деу Нубира“ е разполагал с професионална възможност да не допусне ПТП,
ако беше управлявал автомобила в пътната лента, по която се е движил преди
навлизането в завоя - в дясната за него пътна лента.
В с.з. на
26.04.2017 г. инж.К.Г. /експерт по АТЕ/ допълва, че ПТП е станало в лошо време,
валяло е дъжд и не са оставени следи. Освен това автомобилите са били
изместени, за да не пречат на движението, което допълнително създава
затруднения при установяване механизъм на ПТП. За точно установяване място на
удара експертът е съобразил от една страна уврежданията по двата автомобила,
регистрираните на пътното платно отломки от стъкла от счупени фарове, струйки
от изтекла течност от двата автомобила. Посочените, според експерта, обективни
данни дават основание за обосноваване на направения извод в АТЕ, че и двата
автомобила поотделно са навлезли в насрещната пътна лента. Доколкото в случая в
този участък няма пътна маркировка може да се говори за мислена осева
/разделителна/ линия на пътя.
Чрез
констатациите на допълнителна АТЕ се установява, че при скоростите, с които са
се движели двете МПС в конкретно създадената пътна ситуация, водачът на лекия
автомобил Деу Нубира е имал техническа възможност да се размине безконфликтно с
насрещно движещия се лек автомобил Форд Фиеста навлязъл с около 0.50 м. в
пътната му лента, ако се бе движил на разстояние до 1.07 м. от десния край на
пътното платно, считано за посоката му на движение към гр.П..
Чрез показанията
на свидетеля М.Р.М. се установява, че в деня на произшествието, малко преди да
настъпи пътували в посока от гр.Стражица за гр.П.. Валял много дъжд. На пътя за
село Николаево на голям завой ги изпреварила една сива кола след което видял че
е катастрофирала два завоя по-надолу. Втората кола, в която се била ударила
сивата била Форд. В сивата кола нямало пострадали, а в другия лек автомобил
Форд водачът бил кръв и му помогнали /извадили го/ от автомобила. След това
изместили лекия автомобил Форд, за да не пречи на движението. Обадили се на
тел.112, извикали и линейка. Фордът бил в неговата си лента. Съдът не дава вяра
на показанията на свидетеля М., че ударът между двата автомобила е настъпил в
платното за движение на лекия автомобил Форд, доколкото същият не е възприел
това обстоятелство непосредствено. Освен това, както се установява от
констатациите на АТЕ в този пътен участък не е имало пътна маркировка, която да
разграничава двете пътни ленти за насрещно движение.
Чрез показанията
на свидетеля С. Ц. С. /работил в органите на МВР към момента на настъпване на
произшествието/ се установява, че при
посещение на мястото на произшествието и двата автомобили били преместени,
поради натовареното движение. Валяло много дъжд. Пострадал бил водачът на лекия
автомобил Форд, който бил седнал в колата и бил целия в кръв, оплаквал се от
болки в областта на гръдния кош. Счупените части от автомобилите – кал,
антифриз, парчета от фарове, броня били в платното за движение на лекия
автомобил Форд. В участъка нямало разделителна линия, но при съобразяване
мислената такава осева линия тези частици били в платното за движение на лекия
автомобил Форд. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С., че ударът
между двата автомобила е настъпил в платното за движение на лекия автомобил
Форд, доколкото същият не е възприел това обстоятелство непосредствено. Освен
това, както се установява от констатациите на АТЕ в този пътен участък не е
имало пътна маркировка, която да разграничава двете пътни ленти за насрещно
движение.
Чрез
показанията на свидетеля П.Д.Т. – водач на лекия автомобил Деу /преценени
съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед вероятната му заинтересованост от
изхода на спора/ се установява, че преди да настъпи ударът с лекия автомобил
Форд не е имал видимост напред заради полегнали храсти. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Т., че ударът е настъпил в лентата за движение на
управлявания от него автомобил Деу,
доколкото в тази част същите противоречат на констатациите на приетата като
обективно и професионално изготвена АТЕ. Последните се основават на
установените обективни данни в производството – уврежданията на автомобилите и
следите от настъпилия удар – останали частици от увредените части на двата
автомобила.
Чрез
показанията на свидетеля П.В.П./съпруга на ищеца/ преценени съобразно събраните
доказателства при съобразяване евентуалната й заинтересованост се установява,
че след произшествието на пострадалия били причинени множество рани по краката,
пукната гръдна кост и мозъчно сътресение. След извършената операция на крака в
гр.Велико Търново лечението му продължило в домашни условия около месец. През
това време имал нужда от чужда помощ и грижи. Свидетелят сочи, че в момента
пострадалия има затруднения със съня- не може да спи по гръб и се налага да
бъде повдигнат с три възглавници. Произшествието се отразило и негативно на
психиката му – изпитва страх да шофира и си позволява да прави това на кратки
разстояния.
Чрез
приетата в производството КСМЕ се установяват следните релевантни за спора
обстоятелства: В резултат на ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: „Травматичен шок. Контузия на главата.
Разкъсно-контузна рана на главата / челната област/. Контузия на гръдния кош.
Счупване на гръдната кост. Рана на дясното стъпало – долната повърхност.“
Според
експертите /д-р Т. Д., д-р Ц.Г. и д-р Б.Б./, счупената гръдна кост е зараснала
за около 30 дни, след което е започнало провеждането на дихателна гимнастика и
рехабилитация. Раната на главата е зараснала за около 2 седмици, но гнойната
рана с диаметър 5 см е зараснала за около 30 дни. Общо лечебният и
възстановителен период на всички увреждания при ищеца е приключил за срок до 2
месеца.
Ищецът е
търпял болки и неудобства с голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10
дни, болки с умерен интензитет за около 1 месец, след което болките са били с
непостоянен интензитет и непериодичен характер до около 2-3 месеца след ПТП. Според
експертите, от ПТП са изминали повече от 3 години и ищецът не търпи болки в
областта на процесните увреждания.
В
медицинската документация на ищеца при първоначалното постъпването в болницата
в гр. Велико
Търново на 23.09.2014 г., има данни за разкъсно-контузна рана на челото, но
няма описана рана на дясното ходило. Раната на главата била хирургично
обработена и превързана. Тази рана била без възпалителен процес и от нея ищецът
не е имал повишаване на температурата.
Ищецът бил
приет в ХО на болницата в гр. Велико Търново на 27.09. 2014 г., заради
възпаление на раната на дясното ходило. Тази рана е повишила температурата му. Бил
опериран на 27.09.2014 г. и на 29.09.2014 г. – било направено изрязване на
нежизнените ръбове на раната, изчистване на гнойта; раната била оставена
отворена да зараства вторично. Според експертите, раната не е била лекувана по
време на лечението в реанимационното отделение и се е възпалила около 3- тия
ден след ПТП. Проведено било антибиотично лечение. След изписването от
болницата лечението продължило амбулаторно.
Според КСМЕ,
от представената по делото медицинска документация се установява, че ищецът е
приет в болницата на 23.09. 2014 г. заради травматичните увреждания: „Травматичен
шок, контузия и рана на главата, контузия на гръдния кош“. Тези увреди се
лекуват съгласно Правилника за добра медицинска практика и НРД на НЗОК в
Отделение за реанимация, където е приет пострадалия. Най-вероятно раната на
дясното ходило в началото не е била забелязана и затова не е описана в
Епикризата от първоначалната хоспитализация. Чак когато раната се е възпалила, ищецът
е бил приет в Хирургично отделение, по клинична пътека за лечение на тази увреда,
съгласно цитираните по-горе нормативни документи.Там е проведено адекватното
лечение на раната на дясното ходило съгласно Правилата на добрата медицинска
практика.
Посочените
обстоятелства се потвърждават и от констатациите на единичната СМЕ /основна и
допълнителна/ на д-р Е.К.. Констатациите на експерта д-р К. по единичната
основна експертиза досежно липсата на счупване на гръдната кост при ищеца, като
увреждане в резултат на ПТП се дължат на непълнота на медицинската документация
по делото към момента на проведеното изследване. Поради това, съдът намира че
същата не противоречи на дадените констатации от КСМЕ обсъдени по-горе.
Идентичен извод се налага и за констатациите по допълнителната СМЕ на д-р Е.К.
досежно увредата – разкъсно-контузна рана в областта на дясното ходило.
В
производство не е спорно и се установява чрез представената полица № 22114000147630/30.12.2013 г. валидна от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г., че към датата на пътното произшествие за лекия автомобил Деу с рег.№ ВТ ***** е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с посочения срок на действие при З.Л.И. АД.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Чрез събраните в производството доказателства и констатациите на АТЕ се
установи, че вината за настъпилото пътно произшествие принадлежи и на двамата
водачи: на лекия автомобил Деу с рег.№ ВТ ***** – свидетелят П.Д.Т. и на лекия
автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ********управляван от ищеца С.Н.П., които са нарушили правилата за движение по
пътищата – чл. 15, ал. 1 ЗДвП и чл.16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради това че не са
се движели крайно вдясно по пътното платно като същевременно са навлезли в лентата
за насрещно движение, както и на чл.20 ЗДвП предвиждащ: че водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Чрез събраните в производството доказателства и констатациите на
АТЕ се установи, че водачите са нарушили и правилата на чл.21, ал.2 ЗДвП, тъй
като са се движили със скорост над разрешената за пътния участък - 30 км/ч.
За обосноваване на сочения извод, съдът съобрази и обективните данни по
делото, че в участъка на ПТП е имало две пътни ленти без пътна маркировка, с
наклон на спускане и завои като е настъпило на мокро пътно платно с асфалтово
покритие в задоволително състояние.
С оглед това, възраженията на ответника в обратен смисъл, че вината за ПТП
не принадлежи на водача на лекия автомобил Форд, съдът намира за неоснователни.
Чрез представените в производството медицински документи и констатациите на
приетата, като обективно и компетентно изготвена КСМЕ се установи, че в
резултата на произшествието на ищеца са били причинени травматични увреждания.
Поради това,
съдът намира, че в производството се установи, че вредите, чиято обезвреда се
претендира в производството са в причинно – следствена връзка с противоправното
деяние на водача на лекия автомобил П.Д.Т. и с
причинените от това застрахователно събитие травматични увреждания.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищеца
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че
ответното дружество отговаря по предявените искове.
По искът за
неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Чрез
събраните в производството доказателствата и констатациите на КСМЕ, която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена се установи, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие, на ищеца са били причинени описаните травматични
увреждания.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки
и страдания, проведената оперативна интервенция на раната на дясното ходило; нуждата от
чужда помощ за ежедневното обслужване на пострадалия за времето на лечение и
възстановяване; негативните психични изживявания по повод ПТП и
травматичните увреждания; при съобразяване възрастта на ищеца към момента
на увреждането - 63 години и социално-икономическите условия към 23.09.2014 г.,
съдът намира, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените
вреди на ищеца е обезщетение в размер на 20000.00 лв. За разликата над посочената
сума до предявения размер 50000.00 лв. предявен като частичен от общо вземане в
размер на 80000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За определяне на този размер
съдът съобрази, че към настоящия момент ищеца е възстановен от получените
травматични увреждания и не са установени убедителни и категорични данни за
трайни усложнения в здравословното му състояние.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от
27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав
споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение пострадалия, като участник в движението, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В случая, съдът намира за доказани твърденията на
ответника за допринасяне на вредоносния резултат с поведението на пострадалия.
В случая се
установи чрез констатациите на АТЕ, че вината за настъпване на ПТП принадлежи и
на двамата водачи. При така установеният механизъм на ПТП, съдът намира за
установено, че в равна степен и двамата участници в процесното ПТП са
допринесли настъпване на вредоносния резултат. Свидетелят П.Д.Т.,
като водач на лекия автомобил Деу с рег.№ ВТ ***** и ищецът С.Н.П., като
водач на лекия автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ********са нарушили правилата за движение по
пътищата:
чл. 15, ал. 1 ЗДвП и чл.16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради това че не са се движели крайно вдясно по пътното платно като
същевременно са навлезли в лентата за насрещно движение;
чл.20 ЗДвП, поради това че не са
контролирали непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; че при
избиране скоростта на движението не са се съобразили с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.;
чл.21, ал.2 ЗДвП, тъй като са се движили със
скорост над разрешената за пътния участък - 30 км/ч.
Ето защо, съдът намира че е налице съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия и определя неговия принос на 50%. Възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат се явява основателно. Поради това
застрахователното обезщетение следва да се намали наполовина – до сумата
10000.00 лв. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на деликвента разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по
отношение на застрахователя като застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано
от 23.09.2014 г. /дата на увреждането/ според отправеното до съда искане.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.П.К.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 487.20 лв. с ДДС съразмерно на
уважената част от иска и минималното възнаграждение изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 400.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и сумата 1155.00
лв.- сторени разноски за съдебни експертизи.
В полза на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде присъдена и сумата 30.00
лв.-разноски за съдебна експертиза.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 1428.00 лв. съобразно отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** Търново, с
адрес за призоваване гр.К., ул.*******действаща чрез адв.П.К. от САК, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 10000.00
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания: „Травматичен
шок. Контузия на главата. Разкъсно-контузна рана на главата / челната област/.
Контузия на гръдния кош. Счупване на гръдната кост. Рана на дясното стъпало –
долната повърхност“, настъпили вследствие пътно –
транспортно произшествие станало на 23.09.2014 г., около 11.55 часа на
третокласен път III - 4072, гр. Стражица - гр. П. по вина на водача на лек
автомобил „Деу Нубира“ с peг. № ВТ *****-П.Д.Т. при нарушение на правилата за
движение по пътищата: чл. 15, ал. 1 ЗДвП и чл.16, ал. 1, т. 1 ЗДвП-
поради това че не се е движел крайно вдясно по пътното платно като същевременно
е навлязъл в лентата за насрещно движение; чл.20 ЗДвП, поради това че не
е контролирал непрекъснато ППС, което управлява; че при избиране скоростта на
движението не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; чл.21, ал.2 ЗДвП, тъй като се е движил със скорост над разрешената за пътния участък -
30 км/ч, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил Деу с рег.№ ВТ ***** е била застрахована съгласно
полица №22114000147630/30.12.2013 г. валидна от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г. при З.Л.И. АД, ведно със
законната лихва считано от 23.09.2014 г. /дата на увреждането/ до окончателното
изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата 10000.00 лв. до сумата
50000.00 лв., предявен като частичен от общото вземане в размер на 80000.00 лв.
отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв.П.К. от
САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на 487.20 лв. с ДДС съразмерно на уважената част от иска и минималното
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** Търново, с
адрес за призоваване гр.К., ул.*******действаща чрез адв.П.К. от САК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 30.00 лв.-разноски за съдебна експертиза.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 400.00 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от иска и сумата 1155.00 лв.- сторени разноски за съдебни
експертизи.
ОСЪЖДА С.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** Търново, с адрес
за призоваване гр.К., ул.*******действаща чрез адв.П.К. от САК, да заплати на З.Л.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 1428.00 лв. -разноски за тази инстанция.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: