№ 379
гр. Благоевград , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжниците Г. Н. М. и Б. Б. М., с която се обжалва
отказ от дата 21.09.2020г. на съдебния изпълнител да прекрати образуваното
изпълнително производство. В жалбата се сочи, че са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
това че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение
на повече от две години. Твърди се, че последното изпълнително действие е от дата
05.08.2018г., когато е извършен въвод във владение на недвижим имот. След
посочената дата и в период от две години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия и такива не са извършвани. Поради това са настъпили
основанията за перемиране. Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ. Отделно
от това се прави искане за спиране на изпълнението на осн. чл. 438 ГПК.
Взискателят „АСВ“ ЕАД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е подал писмено
възражение, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител Г.Ц. е представил
мотиви във връзка с депозираната жалба.
Настоящата съдебна инстанция, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи и материалите по приложеното изпълнително дело, намира следното от
фактическа страна:
Производството по изпълнително дело № ...г. на ЧСИ Г.Ц. е образувано по
молба на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, против длъжниците Г.Н. М. и Б. Б. М. за събиране на
суми по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК. С протокол от дата 02.01.2018г. ЧСИ е конституирал на
1
мястото на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, нов взискател – „АСВ“ ЕАД, правоприемник на
вземането по изпълнителния лист поради извършена цесия.
В жалбата се сочи, че последното изпълнително действие е извършено на
04.05.2018г. Видно от материалите по изпълнителното дело на посочената дата е
извършен въвод във владение на недвижим имот.
На 08.08.2018г. е подадена молба от „Р.Б.“ ЕАД, с която е направено искане
соченото лице да бъде присъединено като взискател по изпълнително дело № ...г. С
протокол от дата 15.08.2018г. „Р.Б.“ ЕАД е присъединено на осн. чл. 456, ал. 2 ГПК по
изпълнително дело № ...г. на ЧСИ Г.Ц. като визскател.
На 05.08.2020г. е подадена молба от първоначалния взискател „АСВ“ ЕАД, с
която е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците.
На 21.09.2020г. по делото е постъпила молба от длъжниците Г. и Б.М.и, с която е
направено искане за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, която молба е оставено без уважение. Отказът на съдебният изпълнител е
предмет на обжалване пред настоящата съдебна инстанция.
С оглед на така изложеното от фактическа страна съдът намира следното от
правна страна:
Депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото изхожда от правно
легитимирани страни – длъжници по изпълнението, срещу акт на съдебния изпълнител,
който подлежи на обжалване – чл. 435, ал. 1, т. 6 ГПК, и в предвидения срок по чл. 436
ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство
се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години /настъпва така наречената перемпция/, като това
правило не се прилага единствено по делата за издръжка. В Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по
конкретно в т. 10 от него въпросът за погасителната давност и за нейното прекъсване в
хода на изпълнителния процес е разгледан във връзка с въпроса, касаещ прекъсването
на срока на перемпцията по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В същото са посочени
изпълнителни действия, които водят както до прекъсване на давността, така и до
прекъсване на двугодишния срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Според посоченото тълкувателно решение прекъсващи давността и перемпцията
са следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и други действия, водещи до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В жалбата си длъжниците сочат, че последното изпълнително действие е от дата
04.05.2018г. Видно от материалите по образуваното изпълнително дело на посочената
дата е извършен въвод във владение на недвижим имот. Съгласно горецитираното
тълкувателно решение извършеното изпълнително действие безспорно прекъсва
двугодишния срок, необходим за да бъде прогласена перемпция. От 04.05.2018г. е
започнал да тече нов двугодишен срок, който отново е прекъснат на 15.08.2018г.,
когато по делото на осн. чл. 456, ал. 2 ГПК е присъединен нов взискател. От
последната дата е започнал да тече нов срок, който отново е прекъснат с подадена
молба от дата 05.08.2020г., с която първоначалният взискател е направил искане за
2
налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжниците. Към датата
на постановения отказ на ЧСИ да прекрати производството на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК – 21.09.2020г., а и към настоящия момент, не е изтекъл изискуемият от
процесуалния закон двугодишен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК..
Ето защо атакуваният отказ на ЧСИ се явява правилен и законосъобразен,
поради което жалбата ще следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид неоснователността на жалбата ще следва искането за спиране на
изпълнението по чл. 438 ГПК, обективирано в жалбата, да се остави без уважение. За
пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че соченото в жалбата дело,
висящо пред ВКС, с което исковете по чл. 439 ГПК са уважени и с което се обосновава
искането за спиране е образувано по искова молба само на единия длъжник – Г.М.,
докато видно от изпълнителното производство длъжниците са двама – Г. и Б.М.и.
Отделно от това делото касае вземания само по един изпълнителен лист, а видно от
приложеното изпълнително дело е налице и присъединен взискател, притежаващ
вземане по друг изпълнителен лист.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г. Н. М., ЕГН ********** и Б. Б. М.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Р., ул. „Б. ... против отказът на съдебния
изпълнител да прекрати образуваното изпълнително производство на осн. чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК, постановен на 21.09.2020г. по изпълнително дело № ...г. на ЧСИ Г.Ц..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Н. М. и Б. Б. М. за спиране на
изпълнението по изпълнително дело № ...г. на ЧСИ Г.Ц..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3