РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 4.6.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание на 4.6.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 4050 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Б.Е.Т.“ ООД
срещу постановление от 19.12.2019г. по изпълнително дело № 20148410411269/2014г.
по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е
отказал да уважи молбата на длъжника „Б.Е.Т.“ ООД за прекратяване на производството
по делото. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. В случаите на множество длъжници по едно и също
изпълнително дело, прекратяването на изпълнението можело да настъпи по
отношение както на всички тях, така и само по отношение на част от тях. Срокът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК течал самостоятелно за всеки длъжник. Твърди се, че от
образуване на изпълнителното дело – 20.10.2014г. до 12.10.2018г. спрямо „Б.Е.Т.“
ООД не са извършвани изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ от страна на ЧСИ, поради което с изтичане на двугодишния срок на
20.10.2016г. изпълнителното дело спрямо този длъжник е прекратено по силата на
закона. Релевантно по въпроса за прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на длъжника е не всяко искане до съдебния изпълнител, а осъществяването
на изпълнителен способ, водещ до принудително удовлетворяване на притезанието –
предмет на изпълнението. Действия с подготвителен или състезателен характер
като проучване на длъжниковото имущество, извършването на справки, снабдяване с
документи и др., които не са част от конкретен изпълнителен способ, не
съставляват изпълнително действие. Твърди също, че овластяването на съдебния
изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ не изключвало т.нар. „перемпция“.
Взискателят по изпълнителното дело – „Х.А.Р.А.Б.“
ЕООД не взема становище по жалбата.
ЧСИ Н.М. е представил пред съда мотиви,
според които подадената жалба е неоснователна. По изпълнителното дело нямало
двугодишен период, през който да не са поискани действия от страна на
взискателя или да не са насрочени или извършени действия по инициатива на
съдебния изпълнител по отношение на някой или всички от солидарните длъжници. Навежда доводи, че предприемането на действия по
принудително изпълнение по отношение на някой от солидарните длъжници прекъсва
сроковете и по отношение на останалите длъжници.
Съдът, след извършването на проверка,
относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в
изпълнителното дело, намира следното:
От
фактическа страна:
Изпълнителното дело е образувано с
разпореждане на съдебния изпълнител от 20.10.2014г. по молба от същата дата –
20.10.2014г. на взискателя „Х.А.-А.-А.“ ООД (с последващо наименование „Х.А.Р.А.Б.“
ЕООД) въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 10669/2013г. на
Районен съд - Бургас, с който „Б.Е.Т.“ ООД, „В.“ ООД и Т.Х.Х.са осъдени, в
режим на солидарна отговорност, да платят на кредитора посочените в
изпълнителния лист суми. В молбата е поискано образуване на изпълнително дело,
изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжниците, упълномощен е
съдебният изпълнител с права по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поискано е да се наложи
запор на сметките на длъжниците в „Банка ДСК“ ЕАД, както и в останалите банки. В
двугодишния срок от образуване на делото са направени справки за имуществено
състояние на длъжниците, изискани са справки от НАП за задълженията на
длъжниците, изискани са справки от Служба по вписванията за вписани актове по
партидата на длъжниците, изискана е информация от банки за наличности по
банкови сметки наТ.Х. Х.. С разпореждане от 12.10.2016г. съдебният изпълнител е
разпоредил да бъде насрочен опис на движимо имущество на длъжникаТ.Х. Х.. На
19.03.2018г. е постъпила молба от „В.“ ООД, представляван от адв.Т.Х. Х., за
получаване на препис от изпълнителното дело. С разпореждане от 12.10.2016г. на
съдебния изпълнител е наложен запор на вземания на длъжника Т.Х.Х.по банкови
сметки в няколко банки. С разпореждане от 12.10.2018г. съдебният изпълнител е разпоредил
да бъде наложен запор върху вземания на длъжника Т.Х.Х.по банкови сметки в
няколко банки. С разпореждане от 12.10.2018г. съдебният изпълнител е разпоредил
да бъде наложен запор върху вземания на длъжника „В.“ ООД по банкови сметки в
няколко банки. С разпореждане от 12.10.2018г. на съдебният изпълнител е разпоредил
да бъде наложен запор върху вземания на длъжника „Б.Е.Т.“ ООД по банкови сметки
в няколко банки. На 17.10.2018г. е постъпила молба от „Б.Е.Т.“ ООД,
представляван от адв.Т.Х. Х., за получаване на препис от изпълнителното дело.
Със запорни съобщения с изх. № от 12.10.2018г. е наложен запор върху вземания
на длъжниците „В.“ ООД, Т.Х.Х.и „Б.Е.Т.“ ООД по банкови сметки в няколко банки.
С молба с вх. № 096409/27.11.2018г. на ЧСИ Н.М. „Б.Е.Т.“ ООД е помолило да бъде
прекратено изпълнителното дело спрямо длъжника на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 19.12.2018г. съдебният изпълнител издава обжалваното постановление;
същото е изпратено по пощата на длъжника „Б.Е.Т.“ ООД; няма данни, че същото е
получено. Жалбата е изпратена чрез куриерска служба на 18.02.2019г. и е доставена
на съдебния изпълнител на 19.02.2019г.
При така констатираните факти и обстоятелства,
съдът прави следните правни изводи:
По
допустимост на Жалбата:
По делото няма доказателства за връчване на
обжалваното постановление на жалбоподателя „Б.Е.Т.“ ООД, поради което,
настоящият състав приема, че най-ранната дата, на която жалбоподателят е
разбрал за обжалваното постановление е датата на товарителницата за предаване
на пратката на куриера - 18.02.2019г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в
срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн.
чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, платена е изискуемата държавна такса на 18.02.2019г.,
поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателност на Жалбата:
Жалбата е основателна по следните съображения:
Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите по т.10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГК на ВКС е
посочено,че както в доктрината, така и в съдебната практика, е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране
на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно
както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен
характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при
което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая
законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за
прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по
силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните
правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването
на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който
ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в
сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на
ефекта). Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение по чл.433 ал.1 ГПК и кога ще направи
това. В мотивите на Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. по т.д. №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС (т.10) е посочено, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Настоящият състав приема, че
в случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване
на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само
по отношение на част от тях. Срокът на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник,
предприетите изпълнителните действия по отношение на един от длъжниците са без
правно значение и последици спрямо другия такъв, т.е. предпоставките по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК подлежат на установяване в настоящото производство единствено
спрямо длъжника, поискал прекратяване на изпълнението. Допълнителен аргумент в
случая е, че видно от приложения по делото изпълнителен лист, се касае до поето
при условията на пасивна солидарност задължение спрямо тримата длъжници, при
което един и същ е предметът на дължимата престация, а множество облигационни
отношения свързват кредитора с длъжниците му –връзки, създадени с единствената
цел да бъде той най-пълно обезпечен и удовлетворен. От една страна,
солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие спрямо длъжниците.
Едно от проявленията на относително действие на солидарността е предвидено в
нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че прекъсването и
спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие
спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла,
е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на
давността. Макар и да касаят давността между солидарните длъжници, тези доводи
следва да намерят приложение и при теченето на преклузивния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. В подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на
солидарността. Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес (като
вид граждански процес) солидарните длъжници са обикновени другари. Техните
действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите
с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от
солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите (което е проявление
на абсолютното действие на солидарността – арг. чл. 123, ал.1, изр. 1 ЗЗД),
поради което, липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен
длъжник води и до изтичане на срока спрямо него.
Видно от данните
по изпълнителното дело в периода от образуване на изпълнителното дело на
20.10.2014г. до 20.10.2016г. срещу длъжника „Б.Е.Т.“ ООД не е предприето каквото и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ от страна на съдебния изпълнител, поради което с
изтичане на двугодишния срок на 20.10.2016год., изпълнителното производство по изпълнителното
дело спрямо този длъжник е прекратено по силата на закона. След като
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти, а извършваните спрямо друг длъжник изпълнителни действия не
са годни да породят правни последици, отказът на съдебния изпълнител да
прекрати частично изпълнението е незаконосъобразен, поради което
постановлението му следва да бъде отменено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на длъжника по изпълнението „Б.Е.Т.“ ООД постановление от 19.02.2019г. по
изпълнително дело № 20148410411269/2014г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на
КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело по отношение на
длъжника „Б.Е.Т.“ ООД.
ПРОГЛАСЯВА настъпило по закон прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148410411269/2014г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, по отношение на длъжника „Б.Е.Т.“ ООД на дата 20.10.2016г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Росен Димитров
по ч.гр. д. № 4050/2019 г. на СГС, :
Не споделям
становището на мнозинството от състава, , че срокът на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК тече самостоятелно за
всеки длъжник, дори бил той и солидарен такъв и аналогията,която се прави с
разпоредбата на чл.125 ЗЗД относно прекъсване и спиране на давността спрямо
солидарните длъжници.
Разпоредбата
на чл.125 ЗЗД изрично регламентира как
се отразява прекъсването или спиране на давността по отношение на един от
солидарните длъжници спрямо останалите такива и диспозитива на нормата е, че
прекъсването или спирането спрямо един няма отношение към останалите солидарни
длъжници.
Разпоредбата
на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК урежда прекратяване на изпълнителното дело ex lege при условие, че взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години или казано по друг начин
заради бездействие на взискателя за горния срок по самото дело,а не спрямо един
или друг от длъжниците.
Според
мен прекратяване по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на някои от солидарните
длъжници не може да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия
спрямо един от тях неминуемо рефлектира върху правната сфера и на всички
останали,т.е. по отношение и на останалите не може да се приеме, че е налице
т.н. бездействие,което да е основание за прекратяване на изпълнителното дело.
Съдия Росен Димитров:………………………