Определение по дело №1270/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260244
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20163100101270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/13.07.2021г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:

 

                                                           СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело 1270 по описа за 2016г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.402 ГПК.

Постъпила е молба с вх. при ВАпС №1365/10.06.2021г. от „***“ ЕООД,с правно основание чл.402 ГПК и искане за отмяна на допуснато с определение №670/15.03.2018г. по настоящото гр. дело 1270/2016г. на ВОС обезпечение на предявените искове, конкретно чрез спиране на изпълнението по изп.д. №3829/2012г. на ЧСИ Ст. Данова, само в частта извън изпълнението срещу: недвижим имот Кафе-аперитив, находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Студентска“ №6 и лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с ДК №В2722КТ.

Обобщено съображенията на молителя са, че изп. дело №3829/2012г. е спряно изцяло с определение №670/15.03.2018г. по делото, въпреки че само подлежащите на принудително изпълнение Кафе-аперитив, находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска“ №6 и л.а. „Фолксваген Туарег“ са предмет на отнемане по висящите искове на КПКОНПИ. Така спирането на изпълнението по изп.дело в останалата му част засяга правата на третите лица-взискатели, които не могат да удовлетворят вземанията си от друго имущество на длъжника. Между правата на КПКОНПИ (Държавата) и взискателите се сочи, че няма колизия, с оглед несъвпадащия изцяло предмет на отнемане по делото и по изп. дело. В същия смисъл се сочи да е определение от 26.04.2018г. по ч.гр.д. №189/2018г. на ВАпС, с което е частично отменено определение №763/26.03.2018г. пак по настоящото дело, но касаещо спирането на друго изп. дело - №876/2014г. на ЧСИ Данова, като определението на ВАпС е по частна жалба по чл.396 ГПК. В допълнение исковото производство продължава вече 5 години, а отделно е и спряно в момента, неясно докога, което също уврежда взискателите. С оглед на тези основни съображения се моли да бъде частично отменено определение №670/15.03.2018г, на осн. чл.402 ГПК, поради липсваща обезпечителна нужда.

Насрещната страна не изразява становище по молбата в предоставения й за това срок, изтекъл към момента.

По компетентността съдът намира, че тъй като преобладаващата част от съдебната практика приема, че молбата по чл.402 ГПК следва да се разгледа от съда, начално сезиран с искането по чл.389 ГПК, то следва да се приеме за изяснена компетентността на ВОС по така отправената молба, след като ВОС е и постановилият определението по чл.389 ГПК, замолено за отмяна.

По процедурата: Молбата по чл.402 от ГПК не е обвързана със срок. Тя в случая изхожда от легитимирана страна и е придружена с нужните приложения, като е проведена и процедурата по чл.402, ал.1, изр.2 и 3 от ГПК. Поради това молбата следва да бъде разгледана от настоящия състав на ВОС.

По същество по молбата съдът намира следното:

Производството по делото е по искове по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) и съответно по чл.153 и сл. от ЗПКОНПИ (с оглед пар.5, ал.3 ПЗР на ЗПКОНПИ, че неприключилите до влизане в сила на новия закон на 03.01.2019г. проверки и съдебни производства по ЗОПДНПИ се довършват по новия ЗПКОНПИ), като исковете са предявени от ЗПКОНПИ срещу няколко ответници, вклюичтелно и срещу ответника „***“ ЕООД.

С решение №896/16.07.2019г. по делото исковете са отхвърлени изцяло.

След произнасяне на ВКС по повод първоначално образуваното дело в Апелативен съд – Варна по въззивната жалба на КПКОНПИ, към настоящия момент въззивното производство по обжалване решението на ВОС е висящо и по него е образувано в.гр.д. №118/2021г. на ВАпС. Последното е спряно.

С определение №670/15.03.2018г. (том 3, лист 1200) по настоящото гр. д. 1270/2016г. на ВОС е допуснато обезпечение на предявените искове, чрез спиране на изпълнението по изп.д. №3829/2012г. на ЧСИ Ст. Данова.

            Съобщението за това определение е получено от ответника по делото и сегашен молител „***“ ЕООД на 22.03.2018г. чрез същия и в момента процесуален представител (адвокатско дружество). Кога конкретно е известено „***“ ЕООД за спирането на изп.д. №3829/2012г. на ЧСИ Ст. Данова няма точни данни. Независимо от това, видно от материалите по всички томове от настоящото дело, частна жалба по реда на чл.396 от ГПК срещу определение №670/15.03.2018г. по делото „***“ ЕООД не е подавало изобщо. И така определение №670/15.03.2018г. е в сила. То е в момента обект на молбата по чл.402 ГПК.

С определение №763/26.03.2018г. (том 3, лист 1208) по настоящото гр. д. 1270/2016г. на ВОС е допуснато обезпечение на предявените искове, чрез спиране на изпълнението по друго изп. дело - №876/2014г. на ЧСИ Данова. Но срещу това определение е подадена частна жалба от „***“ ЕООД, по която с определение от 26.04.2018г. по ч.гр.д. №189/2018г. на ВАпС, е частично отменено определение №763/26.03.2018г. и е потвърдено същото и допуснатото с него спиране на изп. д. №876/2014г. на ЧСИ Ст. Данова само по отношение на недвижим имот Кафе-аперитив в гр. Варна, ул. „Студентска“ №6 и лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с ДК №В2722КТ, доколкото само те са и предмет на отнемане по исковете на КПКОНПИ.

Съгласно чл.402, ал.2 ГПК, допуснато от съда обезпечение може да бъде пълно или частично отменено по реда на чл.402 ГПК, когато съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или са налице условията на чл.398, ал.2 ГПК. От анализа на разпоредбата в първата хипотеза ясно следва, че проверката по чл.402, ал.2 ГПК се свежда до установяването на различни правни и/или фактически обстоятелства спрямо постановяването на определението по чл.389 ГПК или чл.390 ГПК, които да водят до отпадане в последващ момент на предпоставките за запазването на обезпечениет. В този смисъл и предпоставките за първоначалното пълно или частично допускане на обезпечението са иррелевантни по чл.402 ГПК, защото са предмет на проверка в производство по чл.396 ГПК по евентуално подадена частна жалба и защото касаят ситуацията към различен времеви момент. Ако страната с интерес да се защити срещу допуснато срещу нея обезпечение е пропуснала да направи това с подаване на срочна частна жалба в производство по чл.396 от ГПК, тя не може да направи това по реда на чл.402 ГПК въз основа на аргументи относно предпоставките за допускане или не на обезпечението. Казано по друг начин – с възражения срещу допускането на самото обезпечение (изцяло или отчасти) заинтересованата страна не може да доказва обстоятелства по чл.402 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай доводите и аргументите, на които молиятеля основава искането си по чл.402 от ГПК, касаят предпоставките изобщо за допускане на обезпечението, защото акцентират на това, че със самото пълно спиране на изп. дело са накърнени неоснователно правата на взискателите за удовлетворяване от друго имущество на длъжника, различно от вещите (кафе-аперитив и МПС), конкретно предмет на отнемане по исковете на КПКОНПИ. Така съображенията визират обстоятелствата още към момента на постановяване на процесното определение №670/15.03.2018г., но които не са послужили за обжалването му по чл.396 ГПК. По същата причина и доводите са донякъде аналогични с оплакванията в подадената частна жалба срещу другото (не предмет на разглежане) определение №763/26.03.2018г. по делото. И съответстват (както посочва и молителят) на съображенията, поради които с определение от 26.04.2018г. по ч.гр.д. №189/2018г. на ВАпС, е частично отменено определение №763/26.03.2018г., а именно по отношение на предмета на отнемане по исковете на КПКОНПИ. Пропускът обаче с тези възражения да бъде подадена частна жалба срещу спорното определение №670/15.03.2018г. не може да бъде саниран по реда на чл.402 ГПК.

Поради горните причини настоящият състав на ВОС преценява, че само въз основа на твърденията в молба с вх. при ВАпС №1365/10.06.2021г. на „***“ ЕООД не може да се извърши положителна преценка да са налице предпоставките по чл.402, ал.2 ГПК, без съдът да коментира по принцип основателността на тези доводи досежно самото допускане на обезпечението на предявените искове.

В допълнение – срокът на разглеждане на висящо производство, по което има допуснато обезпечение на исковете, не е основание по чл.402 ГПК, а може евентуално да послужи в последващ процес за репариране на вреди. Спиране на исковото производство аналогично е без значение за наличие или липса на предпоставките по чл.402 ГПК за последваща отмяна на обезпечението.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. при ВАпС №1365/10.06.2021г. от „***“ ЕООД, с искане за отмяна на допуснато с определение №670/15.03.2018г. по настоящото гр. дело 1270/2016г. на ВОС обезпечение на предявените искове, конкретно чрез спиране на изпълнението по изп.д. №3829/2012г. на ЧСИ Ст. Данова, само в частта извън изпълнението срещу: недвижим имот Кафе-аперитив, находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Студентска“ №6 и лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с ДК №В2722КТ, на база и въз основа на наведените в молбата съображения, на осн. чл.402 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от молителя, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………