№ 29512
гр. С., 21.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110132270 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С разпореждане №...15525/20.09.2023г. съдът е дал указания на ищеца да обоснове
правния си интерес от предявяване на иск за отмяна на заповед №3687/13.02.2023г.,
издадена на основание чл. 120, ал. 1 КТ, в изпълнение на които с молба от 05.10.2023г.
е заявено, че процесната заповед поражда съответни права и задължения в правната
сфера на служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Чл. 124, ал. 4 ГПК регламентира, че иск за
установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е
допустим само в предвидените от закона случаи. Искът за установяване на нарушение
е иск за факт и такъв е предвиден от законодателя при установяване на нарушението
при защита от дискриминация, при защита на потребителите, за установяване на
увреждащо действие или бездействие при колективните искове по Глава ХХХІІІ ГПК,
при защита на интелектуалната, индустриалната собственост и пр. В Кодекса на труда
няма предвиден иск на работника за установяване на извършено от работодателя
нарушение при издаване на вътрешни атове, свързани с управлението и организацията
на работата. Съгласно чл. 357 КТ, трудови са споровете относно възникването,
съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения и колективните трудови
договори, както и иска за установяване на трудов стаж. Допуснати от работодателя
нарушения на трудовото законодателство при издаване на вътрешни атове могат да
бъдат предмет на установяване само когато се претендират последиците им при
изпълнение на трудовия договор с работника, но самостоятелен иск за установяване на
нарушението е недопустим. В този смисъл са Решение № 230 от 28.06.2012 г. по гр.д.
№583/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 252 от 20.07.2015г. по гр. д. №2742/2014г. на
ВКС, ІV г.о., както и Определение № 205 от 16.01.2024г. по ч.гр.д. № 5100/2023г. на
ВКС, III г.о.
В процесния случай, доколкото ищецът е предявил иск за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед №12404/12.04.2023г., предмет на проверка от съда по този иск
ще бъде въпросът за състоянието на производствена необходимост, наложило
1
възлагането на служителя временно да изпълнява друга работа. По изложените
съображения предявеният иск е недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК
исковата молба по иска по чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 120 КТ следва да бъде върната.
По доказателствените искания:
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства,
съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и
приемането им е допустимо. На ищеца следва да бъдат дадени указания да представи
легализиран превод на български език на представения с исковата молба документ на
английски език – приемо-предавателен протокол от 27.05.2021 г., находящ се на л. 33
от делото.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, тъй
като не са индивидуализирани документите, включени в личното трудово досие на
ищеца, чието представяне се иска, което прави невъзможна преценката за тяхната
относимост към предмета на делото, а Заповед №3687/13.02.2023 г. е представена от
ответника с отговора на исковата молба.
Страните са направили искания за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от
ищеца за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства и трима
свидетели, при режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба, които следва да бъдат уважени при условията
на чл. 159, ал. 2 ГПК, като на всяка от страните бъде допуснат по един свидетел.
Следва да бъде допусната ССчЕ при прецизиране на поставените от ищеца в
исковата молба въпроси, както и по поставени от съда задачи, а именно:
1. Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение получено от ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението и на каква база е изчислено?
2. Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
19.03.2023г. до 04.06.2023г.?
3. Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл. 214 КТ за периода от
15.02.2023г. до 18.03.2023г.?
4. Какви обезщетения са изплатени на ищеца при прекратяване на трудовото
правоотношение, на какво основание и в какъв размер, като се посочи основанието и
размера на всяко отделно обезщетение?
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №32270/2023г. по описа на
СРС, 77-ми състав, в частта по предявения иск с правно основание чл.357, ал.1, вр.
чл.120, ал.1 КТ.
НАСРОЧВА делото за 15.10.2024г. от 11:30 часа, за която дата и час да се
2
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и с отговора на
исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението да представи легализиран
превод на български език на представения с исковата молба документ на английски
език – приемо-предавателен протокол от 27.05.2021г., находящ се на л. 33 от делото.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, същият ще бъде
изключен от доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца и един свидетел при режим на довеждане
от ответника, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, за установяване на посочените в
исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ при прецизиране на поставените от ищеца в
исковата молба въпроси, както и по поставени от съда задачи, а именно:
1. Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение получено от ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението и на каква база е изчислено?
2. Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
19.03.2023г. до 04.06.2023г.?
3. Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл. 214 КТ за периода от
15.02.2023г. до 18.03.2023г.?
4. Какви обезщетения са изплатени на ищеца при прекратяване на трудовото му
правоотношение, на какво основание и в какъв размер, като се посочи основанието и
размера на всяко отделно обезщетение?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за
отмяна на уволнението, извършено с изтичане на уговорения 2-месечен срок на
предизвестието, считано от 18.03.2023г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради
закриване на част от предприятието, съответно за отмяна на уволнението, извършено
със Заповед №...2404/12.04.2023г. поради налагане на дисциплинарно наказания –
неявяване на служителя на работа в течение на повече от два последователни дни,
както и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за
заплащане на сумата от 6973,55 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат от
3
незаконното уволнение за периода от 19.03.2023г. до 04.06.2023г., и иск с правно
основание чл.214 КТ за заплащане на сумата от 2 935,74 лв. – обезщетение за
незаконно отстраняване от работа за периода от 15.02.2023г. до 18.03.2023г.
Ищецът С. Д. Д. твърди, че по силата на трудов договор № А-23169/28.05.2021г. и
допълнително споразумение към него от същата дата е заемала при ответника
длъжността „агент преглеждане на съдържание“ към звено “Chemeleon”, при условията
на работа от разстояние от дома на служителя, за което било осигурено оборудване.
Поддържа, че на 17.01.2023г. е връчено 2-месечно предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, в срока на изтичането на което
със Заповед № 3687 от 13.02.2023г., издадена на основание чл.120, ал.1 КТ, била
преназначена да изпълнява длъжността „телеагент” в проект/звено “Shread team”, като
отказала да подпише предоставените документи. Твърди, че на 14.02.2023г.
получила имейл с приложена Заповед № 3695/14.02.2023г., адресирана до нея в
качеството на служител по двете длъжности – „агент преглеждане на съдържание“ и
„телеагент”, съгласно която следвало да се яви на работа на 15.02.2023г. в офиса на
работодателя за предаване на оборудването, предоставено за работа от вкъщи, което
изпълнила. На 28.02.2023г. чрез куриерска фирма ********* получила покана за
писмени обяснения по повод образувано дисциплинарно производство срещу нея
поради неполагане на труд в периода от 15.02.2023г. до 23.02.2023г. на преназначената
длъжност „телеагент”, във връзка с което и на 13.04.2023г. била връчена Заповед
№12404/12.04.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Поддържа, че уволнението , извършено с изтичане срока на предизвестието, е
незаконно поради липсата на съгласие на Инспекцията по труда, доколкото се ползва
от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ като майка на дете до 3-годишна възраст. Излага
доводи, че Заповед № 3687/13.02.2023г., издадена на основание чл.120, ал.1 КТ, е
незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с притежаваната от служителя
квалификация, като ищецът е била лишена от възможността да полага труд на
новоназначената длъжност – неявяването на работа е поради незаконното
отстраняване от работното място от работодателя, на когото на 15.02.2023г. е предала
оборудването, отнети са пропуските за офисите, не е била запозната с трудовите си
функции, нито е предоставен работен график. В тази връзка счита, че и
последвалото уволнение, извършено със Заповед №...2404/12.04.2023г., е незаконно,
тъй като е наложено за неизпълнение на трудови функции на длъжност, на която в
действителност не е била назначена. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, като твърди уволнението да е
законосъобразно извършено. Поддържа, че трудовото правоотношение не е прекратено
с изтичането на предизвестието от 17.01.2023г., като излага доводи за недопустимост
на иска за отмяна на Заповед №3687/13.02.2023г., издадена на основание чл.120 КТ,
4
тъй като законосъобразността представлява преюдициален въпрос по предявения
иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението. Твърди да е налице реално
закриване на част от предприятието – ищецът не се е представила задоволително на
проведеното интервю за заемане на длъжност с португалски език в друг проект, нито е
приела предложението за заемане на позиция с английски език, което е наложило
преназначаването на длъжността „телеагент” в проект/звено “Shread team”. Не
оспорва обстоятелството, че към датата на изтичане на предизвестието на 18.03.2023г.,
ищецът е майка на дете до 3-годишна възраст, поради което е изготвено ново
предизвестие с изх. №35807/13.02.2023г., изтичането на което да бъде след датата на
ползваната от ищеца закрила. Последното е връчено на С. Д. на 13.02.2023г. заедно със
Заповед №3687/13.02.2023г. за изпълнение на длъжността „телеагент”, в проект/звено
“Shread team”, при отказ, в присъствието на двама свидетели. Поддържа, че
служителят е изпълнила частично връчената на 14.02.2023г. Заповед №
3695/14.02.2023г. – предала е оборудването, но не се е явила на работа на 15.02.2023г.,
в 09:30 ч. в офиса на работодателя, находящ се в гр.С., ул. „Ал.” №..., сграда ..........
което е наложило дисциплинарното уволнение. Твърди се, че Инспекцията на труда
с писмо с изх. №23007187/06.02.2023г., съответно с последващо писмо с изх.
№23015632/14.03.2023г. не е дала предварително разрешение за прекратяване на
правоотношението, но преди връчването на 13.04.2023г. на Заповед
№...2404/12.04.2023г. С. Д. изрично е отбелязала в попълнената от нея декларация по
чл. 333 КТ, че не се ползва от закрила като майка на дете, ненавършило 3-годишна
възраст, с посочване на датата на раждане на детето – 10.04.2020г. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Като безспорно не се нуждае от доказване обстоятелството, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „агент преглеждане на съдържание“ при ответника.
По исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните трудово правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение /изтичане срока на предизвестието, респективно връчване на
уволнителната заповед/ е налице реално закриване на част от предприятието, касаещо
заеманата от ищеца длъжност, съответно състоянието на производствена
необходимост, наложило възлагането на служителя временно да изпълнява друга
работа, факта на нарушението на трудовата дисциплина, изслушването и/или
приемането на обяснения от ищеца относно посоченото в заповедта нарушение,
наличието на заповед с изискуемото по чл.195 КТ съдържание, спазването на
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, съобразяване на
наложеното наказание с критериите по чл. 189 ГПК, както и спазване на чл. 333 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди от
оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
По иска по чл. 214 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
трудово правоотношение през процесния период, отстраняване на ищеца от
работодателя или непосредствения му ръководител от работа, което да е незаконно –
без да са налице предпоставките по чл. 199 КТ (явяване на ищеца на работа в
5
състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения), както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
Определението в частта, с която е върната исковата молба, подлежи на обжалване от
ищеца с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6