Р Е Ш Е Н И Е
№ 2326
гр. Пловдив, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Чавдар Грошев,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2314 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано по искова молба на Л.Л.И.- Г., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. Г.,***, за присъждане на обезщетение в размер на 40 лева,
представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконосъобразен административен акт - принудителна
административна мярка (ПАМ), обективирана в констативен протокол за
принудително блокиране серия № 0103908 от 21.05.2022 г., издаден от блокиращ
екип към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив,
отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение № 1303/04.07.2022
г., постановено по адм. дело № 1483/2022 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, ХХV състав. Претендират се и законните лихви от датата на влизане в
сила на съдебното решение, а именно 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, а така също и на разноски, съгласно представен списък. От адв. Г. се
претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, съгласно представен списък.
Ответникът Община Пловдив, чрез процесуален представител юриск. Т., оспорва
така заявената исковата претенция с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за
основателност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че на 21.05.2022 г., в 12,39 часа, след
установяване на нарушение от Х.М., в качеството му на длъжностно лице при ОП
„Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, е съставен Констативен протокол №
0103908/21.05.2022 г., в който е отразено извършено действие по принудително
блокиране на пътно превозно средство с рег. № ********, марка Тойта, с водач Л.Г.,
извършено на 21.05.2022 г. на ул. „Булаир“, гр. Пловдив. Така наложената ПАМ е
обжалвана от Г., във връзка с което е образувано адм. дело № 1483/2022 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, ХХV
състав (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 1303/04.07.2022
г., влязло в законна сила на 02.08.2022 г., с което наложената ПАМ е отменена.
Като доказателство по делото е приет, представен от ищцата, фискален бон №
006955 от 21.05.2022 г., издаден от ОП „Паркиране и репатриране“ Пловдив за
заплатена сума в размер на 440 лева, с посочване в съдържанието на фискалния
бон като основание „ПАМ БЛОКИР. КОЛЕЛО“ (л. 3-гръб).
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Съдът констатира, че както ищцата, така и ответникът Община Пловдив са легитимирани
да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото
ищцата е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с
надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е Община
Пловдив, която, съобразно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА) е юридическо лице с право на собственост и
самостоятелен бюджет и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по
чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът
следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно
чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо
наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата, респ.
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца.
В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищцата и ответника относно
разпределянето на доказателствената тежест. С оглед изложеното, е необходимо да
бъде съобразено следното по отношение на елементите на обсъждания фактически
състав:
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният
акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищцата
искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че процесната ПАМ е
отменена, с влязло в сила (на 02.08.2022 г.) Решение № 1303/04.07.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1483/2022 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, ХХV състав. При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица от
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, изразяващо
се в издаването на незаконосъобразен административен акт.
Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената
съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при положителен отговор на
този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения
административен акт.
По делото от страна на ищцата е представено заверено копие на фискален бон №
006955 от 21.05.2022 г., издаден от ОП „Паркиране и репатриране“ Пловдив за
заплатена сума в размер на 440 лева, с посочване в съдържанието на фискалния
бон като основание „ПАМ БЛОКИР. КОЛЕЛО“. Или иначе казано, от данните по делото
по несъмнен начин се установява, че в случая горните материални предпоставки по
отношение на претендираното обезщетение за причинените на ищцата имуществени
вреди, са налице - принудителната административна мярка, каза се, е отменена
като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт, налице е и настъпил
вредоносен резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на 40 лв. (част
от общо 440 лв.) от Л.Г. на ОП „Паркиране и репатриране“ - Пловдив за отблокиране
на автомобила, за което по делото е представено заверено копие на фискален бон
за извършено плащане (обстоятелства неспорни между страните).
Налице е също така и причинна връзка между разпоредения административен акт
и настъпилата вреда, тъй като, ако принудителната административна мярка не бе
наложена, ищцата не би заплатила събраната такса за освобождаване на
автомобила.
В тази връзка от страна на ответника (с писмения му отговор) се направиха
възражения, които обаче, очевидно носят бланкетен характер, тъй като не
коментират никакви конкретни за случая факти. При това положение ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата търсената сума от 40 лева за
причинените имуществени вреди.
Основателна при това положение се явява и претенцията на ищцата
обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от 02.08.2022 г.
(датата на влизане в сила на решението, с което е отменена незаконосъобразната ПАМ)
до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора, на ищцата се дължат сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Основателна се явява и претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., поради което и ответникът следва да бъде да осъден да заплати
на адв. Г. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер
на 400 лева на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив с адрес за призоваване гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ №
1 да заплати на Л.Л.И.- Г., ЕГН ********** ***, обезщетение в размер на 40
(четиридесет) лева, представляващо обезвреда за причинените й имуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконен административен акт - принудителна
административна мярка, обективирана в констативен протокол № 0103908 от 21.05.2022
г., отменена като незаконосъобразна по съответния ред с влязло в законна сила
съдебно решение № 1303/04.07.2022 г., постановено по адм. дело № 1483/2022 г.
по описа на Административен съд - Пловдив, ХХV състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2022
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община Пловдив с адрес за призоваване гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ №
1 да заплати на Л.Л.И.- Г., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 10 (десет)
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив с адрес за призоваване гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ №
1 да заплати на адвокат К.Д.Г. с адрес ***, сумата в размер на 400 (четиристотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: