РЕШЕНИЕ
№ 1405
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110211424 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. Н. П. против наказателно постановление (НП) № Р-10-
546/ 12.07.2021 г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за нарушение
на чл.116б, ал.3, т.2, вр. чл.114, ал.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК), на основание чл.221, ал.1, т.4 от същия закон на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
Жалбоподателят К. Н. П. е депозирал жалба, в която твърди, че при издаването на НП
неправилно е приложен материалният закон, а така също са допуснати и съществени
процесуални нарушения, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание чрез процесуален представител изцяло поддържа жалбата и
направеното с нея искане. Намира, че деянието е несъставомерно. Сочи на маловажност на
случая. Иска от съда да отмени НП.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата и настоява,
наказателното постановление да бъде потвърдено. Подробни аргументи за това изнася в
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение; при условията на
евентуалност, възразява срещу прекомерност на адвокатско такова.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
„К. . притежава статут на публично дружество, вписано под № ... в регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл.30, ал.1, т.3 от Закона за
Комисията за финансов надзор, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар и
като такова е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Съгласно разпоредбата на чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК членовете на
управителния орган на дружеството в срок от 4 работни дни от датата на провеждане на
заседанието на СД на публичното дружество следва да представят в КФН протокол от
заседанието, обективиращ овластителните решения по чл.114, ал.2 и 3 от ЗППЦК.
Извършена е проверка от страна на Комисията за финансов надзор. Установено е, че
чрез единната електронна система за предоставяне на информация на КФН по електронен
път – e-Register, вх. № 10-05-166 от 20.01.2021 г. „К. “ АД е представило в КФН уведомление
по чл.114а, ал.9 от ЗППЦК за сключена сделка, одобрена по реда на чл.114, ал.2 от същия
закон от СД на публичното дружество, между „К. “ АД и „Е. АД /с ключен договор за
извършване от „Е.“ АД на ремонтни и строително-монтажни работи на основен корпус в
„К.“ АД в размер на 203 107 лева/. Оповестено е, че сделката е с участие на заинтересовано
лице по смисъла на чл.114, ал.7 от ЗППЦК – В. С. Е., ИД на „Е.“ АД и член на СД на „К. О.“
АД.
С писмо изх. № РГ-05-164-3 от 03.02.2021 г. от „К.“ АД са изискани относими
документи, като дружеството е представило в КФН протокол от проведено на 11.01.2021 г.
заседание на СД. От последния е видно, че на заседанието са присъствали Зл.Б., Д.Т.,
В.Евстатиев и Ив.Д., като К.П. е бил уведомен, но не е могъл да присъства. Единствена
точка от дневния ред е била вземане на решение за сключване на договора по-горе и такова
решение е било взето, като В.Евстатиев и Д.Т. не са взели участие в гласуването. С оглед на
сделка извън посочените в чл.114, ал.1 от ЗППЦК, при наличие на основание по чл.114, ал.2
от същия закон срокът, до който членовете на |СД е следвало да изпълнят задължението си
да представят в С
КФН протокола, обективиращ овластителното решение по чл.114, ал.2 от ЗППЦК от
проведеното на 11.01.2021 г. заседание на СД на „К.“ АД е изтекъл на 15.10.2021 г.
С писмо изх. № РГ-05-164-6 от 01.03.2021 г. К. Н. П. е поканен да се яви в КФН за
съставяне и връчване на АУАН.
С акт за установяване на административно нарушение № Р-06-152/ 04.03.2021 г.,
съставен от ЕЛ. АНТ. СЛ., младши експерт в отдел "Надзор на публични дружества,
емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", управление
"Надзор на инвестиционната дейност" при КФН и в присъствието на Иван Недев и Тодор
Стоянчев, свидетели при съставянето на акта по чл. 40, ал.3 от ЗАНН е констатирано, че
жалбоподателят К.П. в качеството на член на СД на „К.“, е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, тъй като в срок от четири работни дни от
2
датата на провеждане на заседанието на СД на публичното дружество „К.“, на което е
прието овластително решение по чл.114, ал.2 от ЗППЦК, не е представил в КФН протокола
от заседанието. Изрично е отбелязано, че нарушението е извършено на 16.01.2021 г.
Въз основа на посочения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
№ Р-10-546/ 12.07.2021 г. от заместник-председател на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за нарушение
на чл.116б, ал.3, т.2, вр. чл.114, ал.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК), на основание чл.221, ал.1, т.4 от същия закон на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева. Препис от
същото е връчен на жалбоподателя на 13.07.2021 г.
При проведения в хода на съдебното следствие непосредствен разпит на
актосъставителя ЕЛ. АНТ. СЛ. съдът не констатира противоречия с детерминираните в акта
фактически положения. Показанията на свидетеля са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви още повече, че те се
подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, което не налага отделното обсъждане на доказателствените източници.
От правна страна съдът намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, насочена е
срещу подлежащ на оспорване административен акт и следва да бъде разгледана по
същество.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите
на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, като е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В случая за АУАН и НП се установява да са съставени/ издадени от длъжностни лица в
пределите на тяхната компетентност. Отделно от това съдът служебно констатира, че са
спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни
акта като форма и задължителни реквизити, съобразно изискванията на на чл. 40, 42, 43,
ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 от ЗАНН. Налице е идентитет между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в процесното НП. Така също в
конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя, респективно двегодишен такъв от извършване на нарушението. За обжалваното
наказателно постановление се констатира да е постановено в законоустановения
3
шестмесечен срок. Така са спазени давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. Установяването на нарушението и
неговото авторство е немислимо без извършването на проверка от контролните органи, тъй
като противното би довело до ангажиране на отговорността на съответните лица за
нарушения на действащото законодателство само въз основа на предположения, а това ще е
проява на недопустим административен произвол /арг. от Тълкувателно решение № 48 от
28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС/. Предвид изложеното посочените
административни актове са съставени, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание. Административнонаказателната отговорност е
ангажирана за извършено нарушение на чл. 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, като на основание чл.
221, ал.1, т.4 от ЗППЦК му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 7
000 лева.
По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят, в
качеството на член на СД на „К.“ АД, не е представил в КФН в срок от четири работни дни
от датата на провеждане на заседанието на СД на публичното дружество „К.“ АД, на което е
прието овластително решение по чл.114, ал.2 от ЗППЦК, протокола от заседанието.
Нарушението е извършено на 16.01.2021 г. и безспорно се субсумира под нормата на чл.
116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, която постановява, че членовете на управителния орган на
публичното дружество са длъжни да представят в комисията протокола от заседанието на
управителния орган на публичното дружество, обективиращ овластителните решения по чл.
114, ал.2 и 3 от ЗППЦК, в срок 4 работни дни от датата на провеждане на заседанието. В
тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в конкретния случай е
неясна причината за ангажиране на неговата, а не на отговорността на другите членове на
СД на дружеството. Той има качеството на член на управителния орган на публичното
дружество, поради което е потенциален субект на отговорност по възприетата от
административните органи правна квалификация. Съдът не цени и наведения довод за това,
че жалбоподателят не е присъствал на заседанието и не е знаел, че процесният протокол не е
изпратен; видно от протокола, той е имал знание за провеждането на заседанието,
разглежданата точка /единствена/ от дневния ред и е дал съгласие, а задължението по
чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК има императивен характер. В жалбата жалбоподателят твърди,
че това задължение е следвало да бъде изпълнено от директора за връзки с инвеститорите
(ДВИ), тъй като съгласно чл. 116г, ал. 3, т. 5 от ЗППЦК именно той е задълженият субект, на
когото е вменено задължение да изпраща всички необходими отчети и уведомления на
дружеството до Комисията за финансов надзор, регулирания пазар, на който са допуснати до
търговия ценните книжа на дружеството и централния депозитар на ценни книжа, при който
са регистрирани ценните книжа. Двете залегнали в закона задължения обаче, това по чл.
116б, ал. 3, т. 2 и това по чл. 116г, ал. 3, т. 5, не само не вменяват едно и също задължение,
но и са насочени към различен кръг от правни субекти. Задължението, което се поражда от
първата разпоредба, е по отношение на членовете на управителния орган и то по отношение
4
на изрично посочени документи – протоколи, обективиращи овластителни решения по чл.
114, ал. 2 и ал. 3 от ЗППЦК. Задължението, което се поражда от втората разпоредба, е по
отношение на ДВИ и то по отношение на финансови отчети и уведомления. Съгласно чл. 24,
ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а не колективна,
следователно налагането на административно наказание на Съвета на директорите като
колективен орган ще бъде незаконосъобразно още повече, че независимо от колективния
характер на органа, задължението е за всеки един от членовете му поотделно, а
изпълнението му само от един субект е достатъчно, за да бъде изпълнено задължението.
Относно нарушението по чл. 116б, ал. 3, т. 2 от ЗППЦК законодателят не предвижда форма
на вината, което означава, че деянието ще бъде съставомерно и при непредпазливост, а
самото престъпление ще бъде довършено с изтичането на предвидения в закона 4-дневен
срок.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението виновно, при форма
на вината несъзнавана непредпазливост, като не е предвиждал извършването на деянието,
но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Не на последно място, не са налице основания за преценка на случая като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, ръководейки се и от заложеното в Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС. В настоящия казус не намира
приложение институтът на маловажен случай, тъй като не се отличава от нарушенията от
същия вид. Съгласно дефиницията на маловажен случай по чл.93, т.9 от Наказателния
кодекс, това е този случай, при който извършеното престъпление /в случая
административно нарушение/, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая
административно нарушение/ от съответния вид. Касае се за формално нарушение, на
просто извършване, затова доводите за липсата на настъпили вредни последици са
несъстоятелни. Не са налице и други смекчаващи обстоятелства, които да редуцират
степента на обществена вредност на нарушенията, съпоставима с нарушенията от същия вид
още повече, че предвиденото в нормата на чл. 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК задължение цели
реализиране на своевременен контрол от страна на надзорния орган за надеждност за това,
че при сключването на сделки не е бил предпочетен интересът на други лица за сметка на
интереса на дружеството. Като е бездействал, жалбоподателят е осуетил контролните
правомощия на КФН, затова не може да се поставя въпросът за маловажност на случая;
неизпълнението на това задължение застрашава обществените отношения, които са свързани
с възможността за провеждането на ефективен последващ контрол върху дейността на
поднадзорен субект; въпросното копие от протокола е представено със закъснение от почти
един месец и то - след изрично поискване от Комисията за финансов надзор.
По наказанието:
Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган приложил
санкционната норма на чл. 221, ал.1, т.4 от ЗППЦК, препращаща към визираното в
5
разпоредбата на чл. 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК правно задължение. Констатира се пълно
съответствие между текстовото описание на фактическата обстановка в акта в конкретика,
последователното й възпроизвеждане в процесното наказателно постановление и
приложената цифрова квалификация.
Определеното административно наказание "глоба" е в размер на 7 000 лева –
минимален предвиден от законодателя размер – предвид обстоятелството, че се касае за
инцидентно нарушение, с еднократен характер, и не са налице отегчаващи вината
обстоятелства. Затова съдът прецени наказанието като съответно и такова от естество да
изпълни целите на санкцията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на производството, както и след отправена изрична претенция от
страна на процесуалния представител на въззииваемата страна, жалбоподателят следва да
поеме разноските на насрещната страна, които следва да бъдат в минимален размер, с оглед
характера на делото, проведено едно съдебно заседание и разпитан един свидетел, на базата
на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно: 100 (сто) лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № Р-10-546/ 12.07.2021 г.,
издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за нарушение на чл.116б, ал.3,
т.2, вр. чл.114, ал.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на
основание чл.221, ал.1, т.4 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
ОСЪЖДА К. Н. П. да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6