РЕШЕНИЕ
№ 3173
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110126238 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
И. Д. Д., ЕГН ********** срещу Б. И., NIR ********, за който се твърди, че е бивш
фактически съжител на молителката, и лице от което последната има дете. Твърди се, че
ответникът по молбата е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката на
06.05.24 г.; 29.04.24г.; 20.04.24г.; 19.04.24г.; 13.04.24г.; 10.04.24г.; 11.03.24г.; 09.03.24г. и на
08.09.2023г. , изразяващ се в следното: На 06.05.2024г. в 12:51 часа по социална мрежа
Вайбър, Б. И. използва следните обидни, изразни средства към молителката: „Ей, виж, да ти
кажа нещо, идиот такъв, не ми казвай ти на мен дали ще ти задавам въпроси или не, че един
ден ще дойде моя ден и ще ти изгора душата, да знаеш! До смърт ще е! Чувствай се длъжна
за времето, че сме били заедно и за всичко, което съм правил, че няма да има мъж до теб,
който няма да му ебам всичко! Незабравяй, че ще го оставя сакат!”.; На 29.04.2024г. в 16:31
часа по социална мрежа Вайбър, Б. И. е изпратил съобщени е на молителката гласящо:
„Както аз съм сам и ти ще си сама!”.; На 20.04.2024г. в 22:34 часа по социална мрежа
Вайбър, Б. И. изпраща съобщение на молителката, което гласи: „Какво мислиш, че правиш?
Къде си по това време? Какво стана бе И.? Какво правиш бе И. на това време навънка!”.; На
19.04.2024г. в 17:24 часа по социална мрежа Вайбър, Б. И. е изпратил съобщени е на
молителката гласящо: „Само едно запомни аз щастие немам, ама ако можеш и ти да имаш аз
Б. да не се казвам. Не мисли, че некогаш можеш да празнуваш рожден ден. Не мисли, че
1
некогаш може да има ден за теб!Само аз ако умрам И. Д., само ако умрам ше има мира за
теб! Не забравяй какво ти казвам Аз немам бел ден, ама и ти нема да имаш! Не забравяй!”;
На 19.04.2024г. в 18:50 часа по социална мрежа Вайбър, Б. И. е изпратил съобщени е на
молителката гласящо: „Да не кажеш, че си на работа си била, че празен е паркинга.” ; На
13.04.2024г. в 18:03 часа по социална мрежа Вайбър, Б. И. е изпратил съобщени е на
молителката гласящо: „Много рано излизаш за работа?”; На 10.04.2024г. в 03:28 часа по
социална мрежа Вайбър, Б. И. е изпратил съобщени е на молителката гласящо: „....при мой
живот не съм оставил некой да ми е длъжен, ама не забравяй че аз не забравям и не
прощавам. Аз къде мога да стигна ти нито на акъл нема да ти ходи, казвам ти честно като Б.
и ти ме познаваш много добре колко яд има в Б.!”; На 11.03.2024г. в 02:06 часа по социална
мрежа Вайбър, Б. И. е изпратил съобщение на молителката гласящо „Никога да не видиш,
ако ти си с некой, ето давам му това право и нека има мой номер и да ми каже, че ти си с
друг. Ако този човек живее от този момент аз Б. да не се казвам!” .; На 09.03.2024г. в 00:06
часа по социална мрежа Вайбър, Б. И. е изпратил съобщени е на молителката гласящо :
„Сега видях, виждам, че даже не се прибираш у вас.”;
От ответника е постъпил отговор чрез процесуалния му представител към онзи момент
адв. М., в които се иска молбата на молителката досежно заявените актове преди
20.02.2024г. да бъде оставена без разглеждане, доколкото са такива които излизат извън
преклузивния тримесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН. По отношение на останалите актовете на
насилие, ответника оспорва същите, като се твърди, че ответника не би застрашил нито
молителката нито сина си. Сочи се, че молителката е тази която го е заплашвала, че ще го
лиши от сина му и че той няма да фигурира като баща на детето. В съдебно заседание
ответника подържа молбата. Допълва, че когато е в България ходи при молителката, за да
вижда сина си. Твръди ,че на 19.04.2024г. е ходил до работното място на молителката „
Майчин дом“, но не са се видяло тогава. Не оспорва, че е живял с молителката е че имат
общо дете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е.
от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е лице с което молителката
е живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство и от което има дете,
предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
2
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие спрямо молителката.
Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е посочено, че ответника заплашва молителката, като и звъни непрестанно по
телефона, пише й съобщения през мобилните приложения, съдържащи заплахи за убийство,
отвличане и държане на сила.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява от молбата и
пространните изложения в депозираната уточнителна молба от 20.05.2024г. По делото не се
установява при извършване на конкретните актове на домашно насилие да са присъствали
свидетели.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите на молителката: Е. Д. Д. /майка на
молителката/, и свидетелката В. А.ова Й.а.От показанията на свидетелката Д., които съдът
прецени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед близката родствена връзка между свидетелката и
молителката, се установява, че след среща с ответника молителката е била разстроена и е
плака. Свидетелката сочи, че живее с дъщеря си и внука си от август месец 2024г., като
съдът кредитира показанията на свидетелката само в тази част. В останалата част съдът не
кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите в една част са неясни относно
време място, а в друга си част представляват препредаване на думи и излагане на
обстоятелства не пряко възприети от свидетелката, поради което съдът не ги цени и не ги
кредитира. От показанията на свидетелката Й.а, които съдът отново прецени по реда на чл.
172 от ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост, тъй като същата има далечна
родствена връзка с молителката, се установява, че страните са в конфликтни отношения от
07.08.2023г., тъй като това е деня в които молителката е разбрала, че ответника има още пет
деца и две жени. Разказва за конфикт между страните през септември месец 2023г. на които
молителката е присъствала лично и е видяла как ответника удря молителката. Сочи, че на
тази ситуация е присъствало и детето на страните което се е разплакало. Разказва за още
една конфликтна ситуация, без да може да уточни кога се е случила същата, при която
ответника отново е използвал сила и грубост, отново в присъствието на детето на страните
и пред очите на свидетелката, като действието се е развило в парка на кв. „Овча купел“.
Свидетелката твърди, че лично е чувала ответника да отправя заплахи към молителката, че
ако не е негова няма да е на никого другиго, както и че ако има друг мъж и двамата няма да
са живи, че ответника ще бъде единствения мъж в живота й. Освен това категорично
свидетелката заявява, че е виждала съобщения, изпратени от ответника към молителката във
вайбър с подобно съдържание. Твърди, че всички запллахи на ответника са в този контекст.
Свидетелката заявява, че молителката и тя и нейното семейство живеят в една и съща къща,
като молителката живее на третия етаж, а тя и семейството й на втория. Сочи, че се е
случвало да вижда през прозореца ответника пред дома им, случвало се е съпруга й докато е
на терасата, да казва, че ответника е отново пред дома им и чака Иззабел. Сочи, че в тези
3
моменти свидетелката пише на молителката и тогава, тя и отговаря, че вече и е ясно
контекста на съобщенията, които ответника е изпратил на молителката.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между страните в производството, съдът намира, че става въпрос за вербалната
агресия изразена от страна на ответника към молителката, с които свои действия е
осъществено домашно насилие, под формата на психическо такова спрямо И. Д.. Мерките за
защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 ЗЗДН: задължаване да
се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата. Посочената мярка и задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие, е постоянно негово законово задължение,
която с оглед характера на насилието ще даде в достатъчна степен защита на молителката.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, като такива са
претендиране в последното съдебно заседание от молителката, представен е и списък за
разноските, като същите с оглед и представения договор за правна защита (л.31 от делото) се
установяват да са в размер на 1000,00 лева, за която сума ответника следва да бъдат осъден
ответника да заплати на молителката.. При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Б. И., NIR *********, като:
4
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Б. И., NIR ********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на М.З. Б. ЕГН ********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Б. И., NIR ********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Б. И., NIR ********, да заплати
на молителката И. Д. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща
разноски за заплатен адвокатски хонорар .
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Б.И., NIR ********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5