Р Е Ш Е Н
И Е
№.....
гр. Враца, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на осми
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 4 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът И.А.П. твърди, че на 04.06.2018 г. паркирал на разрешено за паркиране място притежавания от
него автомобил Мерцедес, модел Е 500, с регистрационен № *****, Шаси № WDB2110701A208339,
с обем на двигателя 4966, цвят: светло сив металик, в гр. Криводол, на ул.
„Георги Д.”, където при несъобразена маневра на заден ход водачът на лек
автомобил марка Мерцедес модел С 240, с регистрационен № *****, Шаси № WBB2032611F078966,
комби, с обем на двигателя 2597, цвят: сив металик, дата на първа регистрация
09.05.2001 г., го ударил в предната част на автомобила. Като резултат страните
са съставили и подписали представения двустранен констативен протокол. За
настъпилото ПТП ищецът уведомил ответника - застраховател за щета по
застраховка „Гражданска отговорност” на МПС с уведомление от 04.06.2018 г.
Освен това предоставил увреденото МПС за оглед на нанесените щети, за което е
съставен опис. С писмо изх. № 013-517216
от 02.08.2018г. на ЗД „БУЛ ИНС”АД застрахователят отказал изплащане на
застрахователно обезщетение по щетата, тъй като след извършената проверка на
ликвидационната преписка и видно от приложения към нея снимков материал, счел,
че не е налице причинно-следствена връзка между декларираното събитие в
двустранния констативен протокол от 04.06.2018 г. и нанесените увреждания по автомобилите,
без да конкретизира последните. Освен това не били представени безспорни
доказателства относно вината на застрахования в ЗД „БУЛ ИНС”АД водач за настъпване на ПТП, което съгласно
чл. 429 от Кодекса за застраховането е предпоставка за изплащане на обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност”. На 13.08.2018 г. ищецът депозирал
възражение срещу отказа на застрахователя. Счита, че стойността на претърпяната
от него вреда по процесното МПС е в размер на сумата от 3882,14 лв.
Моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3882,14 лв., представляваща
неизплатеното застрахователно обезщетение по щета № ********** от 04.06.2018 г. Претендира и
присъждането на законна лихва, считано от датата на постановения от
застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение - 02.08.2018
г., до окончателното й изплащане. Алтернативно моли да бъде присъдена законната
лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на иска до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът
оспорва предявения иск - както по основание, така и по размер. Не оспорва
наличието на застраховарелно правоотношение с ищеца, както и с твърдения
причинител на ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и щетите,
настъпили вследствие на описаното в исковата молба ПТП. Твърди, че автомобилът,
управляван от ищеца не е бил паркиран на позволено за паркиране място. Сочи, че
на посочения адрес за настъпило ПТП в гр. Криводол се намира „Т“-образно
кръстовище. На следващо място сочи, че за да е законосъобразно паркирането на
пътното платно, то трябва да е по посока на движението и в такава ситуация
дясната страна на автомобила е от „вътрешната“ страна и е невъзможно да има
удар от тази страна при маневра паркиране на друг автомобил. Поддържа, че това
е хипотетично възможно, само ако автомобилът е неправилно паркиран в платното
за насрещно движение. Оспорва освен това и причино-следствената връзка между
заявените от ищеца щети и декларирания удар от задната част на Мерцедес С240.
На първо място сочи, че е напълно невъзможно при описания удар отпред да бъде
причинена щета на предния десен калник отстрани. Освен това било видно от
представения снимков материал при деклариране на щетата, че щетата по преден
десен калник е третирана с преобразувател за ръжда или с някаква подобна паста,
което означава, че щетата е по-стара. Било налице и несъответствие между
височината на удара по капака и степента на изкривяване, които са получени при
паркиране на другия автомобил. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло,
алтернативно - да бъде уважен частично - с оглед отделните щети и с оглед
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически изводи:
Видно е от
приетата по делото застрахователна полица № BG/02/118000470761 от 05.02.2018 г. /л. 46/,
че срокът на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
дружество „Бул Инс“ АД по отношение на процесния автомобил лек автомобил марка Мерцедес модел С 240, с регистрационен № *****, Шаси № WBB2032611F078966,
комби, с обем на двигателя 2597, цвят: сив металик, дата на първа регистрация
09.05.2001 г., е от 10:22 часа на 05.02.2018 г. до 23:59 часа на 04.02.2019 г.
От приетото
по делото свидетелство за регистрация на МПС – Част I и II /л. 10-12/,
се установява, че лек автомобил Мерцедес, модел Е 500,
с регистрационен № *****, Шаси № WDB2110701A208339, с обем на двигателя 4966, цвят: светло сив металик, е собственост на ищеца
по делото – И.А.П..
Приет по
делото е и двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от
04.06.2018 г., съставен от участниците в настъпилото ПТП /л. 14/. В него е
отбелязано, че увреденият автомобил Мерцедес,
модел Е 500, с регистрационен № *****, обозначен с буквата „B“ на
схемата, е бил в паркирано/спряло състояние, докато другият участник в
произшествието, управляващ автомобил марка Мерцедес модел С
240, с регистрационен № *****, обозначен с буквата „А“ на схемата, е
отбелязано, че е тръгвал/отварял вратата на автомобила си. На начертаната от
участниците в ПТП схема се установява, че водачът на автомобил марка Мерцедес
модел С 240, с регистрационен № ***** при потегляне на заден ход е ударил
намиращия се зад него автомобил Мерцедес, модел Е 500, с регистрационен № *****.
За настъпилото ПТП ищецът уведомил ответника - застраховател за щета по
застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, което се установява от приетото по
делото уведомление от 04.06.2018 г. по щета № ********** /л. 16/. Ищецът
предоставил автомобила си за оглед на нанесените щети, за което бил съставен
опис от ответното дружество /л. 18/. Заедно с направеното от ищеца уведомление,
същият е представил и удостоверение за банковата си сметка, което се установява
от представената от ответника преписка по заведената щета /л. 56/.
Установява се от писмо с изх. №
013-517216 от 02.08.2018г. на ЗД „БУЛ ИНС”АД, адресирано до ищеца И.П., че
застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, тъй
като след извършената проверка на ликвидационната преписка и видно от
приложения към нея снимков материал, счел, че не е налице причинно-следствена
връзка между декларираното събитие в двустранния констативен протокол от
04.06.2018 г. и нанесените увреждания по автомобилите /л. 20/. Срещу отказа на
застрахователя, ищецът депозирал възражение /л. 22/.
По делото е прието заключение по допусната съдебно автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на
щетите на увредения лек автомобил Мерцедес, модел Е 500 към датата на
застрахователното събитие – 04.06.2018 г. е в размер на сумата от 1245,18 лв.
За да достигне до този размер вещото лице е приложило коригиращ коефициент на
овехтяване от 0,4. Експертът е установил, че действителната стойност на щетите,
касаещи закупуването на нови части, е в размер на 2462,36 лв., като след като е
използвал коригиращият коефициент, е намалил действителната стойност и е
получил обща стойност за закупуване на нови части в размер на 984,94 лв. Към
така получената стойност е добавил стойността на разходите за боя и
допълнителни материали в размер на 113,84 лв., труд за монтажно-демонтажни
работи в размер на 49,60 лв. и труда за бояджийски работи в размер на 96,80 лв.,
като е стигнал до резултатът от 1245,18 лв. Вещото лице е посочило подробно
каква е стойността на всяка от констатираните щети поотделно. По отношение на
механизма на настъпване на ПТП, вещото лице е посочило, че водачът на лек
автомобил „Мерцедес“, модел С240, с рег. *****, управляван от А.Д.К., при
маневра движение на заден ход, тръгвайки от спряло положение, е блъснал
паркирания зад него автомобил „Мерцедес“, модел Е500, с рег. № *****,
собственост на ищеца И.А.П.. Посочено е, че ударът е реализиран между задната
лява ъглова част на лекия автомобил „Мерцедес“, модел С240, с рег. ***** с
предната част на лекия автомобил „Мерцедес“, модел Е500, с рег. *****в областта
на предната му броня, предния капак и предния десен калник. Вещото лице е
констатирало, че сблъсъкът е довел до увреждане и деформации на предната броня
на лекия автомобил „Мерцедес“, модел Е500 и задната броня на лекия автомобил
„Мерцедес“, модел С240, предния капак на лекия автомобил „Мерцедес“, модел Е500,
включително увреждане на решетките на предната броня и предния капак и предния
десен калник и задния капак на лекия автомобил „Мерцедес“, модел С240. Посочено
е в експертното заключение, че не е възможно от техническа гледна точка
процесните щети да бъдат получени при право движение назад на лекия автомобил
„Мерцедес“, модел С240. Отразено е, че при извършената маневра на заден ход
надлъжните оси на двата автомобила са сключвали ъгъл около 25-30 градуса.
Според вещото лице процесната щета по увредения автомобил „Мерцедес“, модел
Е500 не е била стара или обработвана преди заснемането й. Експертното
заключение е прието без възражение от страните, като ищецът, в хода на устните
състезания, е изразил единствено несъгласие с приложения от вещото лице коригиращ
коефициент на овехтяване при определяне размера на щетата. Съдът кредитира
приетото експертно заключение като пълно и обективно, с изключение на частта
относно приложение коригиращ коефициент, за което ще бъдат изложени
допълнителни мотиви.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля А.Д.К. – водач на лекия автомобил „Мерцедес“, модел С240. Същият
потвърждава описания от вещото лице механизъм на извършване на процесното ПТП,
като сочи, че спрял управлявания от него автомобил на ул. в гр. Криводол, по
посоката на движението. Трябвало да направи маневра, с която да обърне
автомобила, като тръгнал назад. Ищецът бил спрял зад него, но свидетелят не го
забелязал, поради което го ударил в предната дясна част. Сочи, че неговата
маневра на заден ход не била направо, а с лека маневра на ляво, защото имало
бордюр и трябвало да го избегне. Ударил автомобила на ищеца с неговата задна дясна
част на автомобила. Маневрата му била назад и наляво. Според свидетеля на
мястото, на което били спрели двата автомобила, нямало знаци забраняващи
спирането и паркирането. Потвърждава, че след инцидента попълнили двустранен
протокол за ПТП, като ищецът се обадил на телефон 112. Съдът изцяло кредитира
показанията на ищеца, доколкото същите кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства.
По реда на чл. 176 ГПК по делото е изслушан и ищецът И.А.П.. По отношение
на механизма на ПТП ищецът разкрива същата фактическа обстановка, каквато
разкрива както свидетелят А.К., така и вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
основателността на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД следва да се установи, че в причинна връзка с противоправно деяние
на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, ищецът е претърпял процесните имуществени вреди в претендирания размер,
както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
По отношение
на искането на ищеца да бъде присъдена законна лихва върху главницата, считано
от отказа на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение -
02.08.2018 г., следва да се докаже, че с предявяването на претенцията пред
застрахователя, ищецът е предоставил пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Нормата на
чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това
право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно
отправена писмена претенция до застрахователя по риска "ГО" и
изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 04.06.2018 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
С изготвения
проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 512/26.02.2019 г.,
приет за окончателен без възражение от страните в проведеното открито съдебно
заседание на 03.04.2019 г., съдът е отделил
като безспорно в отношенията между страните обстоятелството, че към
процесната дата на ПТП, реализиралият пътнотранспортното произшествие водач на
лек автомобил „Мерцедес“, модел С240 е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, като процесното ПТП е настъпило в срока на
застрахователно покритие на договора. Това обстоятелство се установява и от приетата
по делото застрахователна полица № BG/02/118000470761 от 05.02.2018 г.
Спорен между страните е въпросът,
касаещ механизма на настъпване на ПТП, като ответникът твърди, че същият не
отговаря на схемата, посочена в съставения от участниците в произшествието лица
двустранен протокол ПТП. Съдът намира така направеното възражение за
неоснователно. Механизмът категорично се установява от събраните по делото
доказателства – съдебно автотехническа експертиза, гласни доказателствени
средства и обяснение на страна по реда на чл. 176 ГПК. От събраните
доказателства се установява, че водачът на лек
автомобил „Мерцедес“, модел С240, с рег. *****, управляван от А.Д.К., при
маневра движение на заден ход на кръстовище, тръгвайки от спряло положение, е
блъснал със задната лява част на автомобила, предната дясна част на паркирания
зад него автомобил „Мерцедес“, модел Е500, с рег. № *****, собственост на ищеца
И.А.П.. Движението на заден ход не е било направо, а с лека маневра на ляво
/изчислена от вещото лице като маневра от 25-30 градуса/. Фактът, че според
ответника стрелката върху схемата на двустранния протокол, изходяща от единия
автомобил и показваща посоката му на движение, не е нарисувана с радиус от
25-30 градуса, в никакъв случай не може да доведе до извод за противоречие с
установения по делото механизъм на настъпване на ПТП. Скицата на пътната
обстановка в т. 13 от протокола е собственоръчно нарисувана, като не може да се
поставя изискване за графична, техническа и изобразителна прецизност от страна
на участниците в ПТП, които обичайно са лицата, които попълват двустранния
протокол. Тази скица е предназначена за общо схематизиране и визуално
изобразяване за придобиване на представа относно мястото на произшествието и на
участниците в него, посоката на движение, елементите от пътната сигнализация и
т.н. Механизмът на ПТП по делото обаче се установява не единствено въз основа
на приетия двустранен протокол, а и от останалите доказателства по делото,
които в случая са безпротиворечиви по този въпрос.
Неоснователно е и направеното от ответника оспорване на доказателствената
стойност на изготвения двустранен протокол за ПТП поради липса на издаден от
МВР дата и номер, представени от диспечер след заявяване по телефона, и вписани
в горния десен ъгъл на протокола. На първо място, установи се по делото, че
ищецът е позвънил на телефонен номер 112 след настъпване на процесното ПТП, но
диспечерът е отказал да му даде номер на ПТП – в този смисъл показания на
свидетеля А.К., обяснения на ищеца И.П. и веществено доказателство с аудиозапис
на телефонния разговор, изслушан в проведеното открито съдебно заседание на 08.05.2019
г. На следващо място следва да се посочи, че редакцията на действащата към
момента на ПТП Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, не предвижда уведомяване на органите на „Пътна полиция“ МВР.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, изр. 1 от Наредбата предвижда, че когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, както е в
настоящия случай, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
ПТП – приложение № 3. Изготвеният образец на двустранен протокол за ПТП освен
това не предвижда реквизит за отразяване на дата, час и номер, получени от
диспечер след телефонно обаждане, както твърди ответникът.
Установеният по делото механизъм сочи, че водачът на лек „Мерцедес“, модел
С240, с рег. *****, управляван от А.Д.К. не е съобразил разпоредбата на чл. 38,
ал. 4 ЗДвП, съгласно която при завиване в обратна посока на кръстовище не се
разрешава движение назад, както и разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
съгласно които, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, както и че по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатите САТЕ,
респ. констатациите в протокола за ПТП, събраните по делото гласни
доказателствени средства и обяснения на страна по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК.
Настъпилите вреди за
ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите, се
установяват от изслушаната по делото САТЕ, както и от обясненията на ищеца И.П.
и събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен състав кредитира
като обективни и логически последователни, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Съвкупният анализ на събраните доказателства води до извод за доказаност на
причинно-следствената връзка. Нещо повече, претендираните щети са описани в
съставения при първия оглед на МПС опис, изготвени от самия застраховател.
С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да се ангажира отговорността
на ответника за причинените вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице вреди на ищеца.
Следващият повдигнат от страните въпрос е относно размера на подлежащите за
възстановяване щети. За установяване на размера на причинените на ищеца
имуществени вреди по делото е прието заключение по допусната САТЕ. Вещото лице
е посочило подробно всички причинени на ищеца имуществени вреди на притежавания
от него лек автомобил „Мерцедес“, модел Е500, с рег. № *****, а именно: облицовка
на предна броня, решетка на предна броня, преден капак, решетка на преден
капак, калник преден десен. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на увредените
части на автомобила към датата на застрахователното събитие е в размер на
сумата от 984,94 лв. За да достигне до този размер вещото лице е приложило
коригиращ коефициент на овехтяване от 0,4. Експертът е установил, че
действителната стойност на щетите, касаещи закупуването на нови части без
приложения коефициант на овехтяване, е в размер на 2462,36 лв. В проведеното
открито съдебно заседание от 03.04.2019 г. експертът е уточнил, че използваният
коригиращ коефициент е съобразно Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН. Съдът не
кредитира извода на вещото лице, че в случая следва да се прилага коефициент на
овехтяване, поради следните съображения:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в
решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и
решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о.,
приложими и при сега действащия КЗ, Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН /която разпоредба е отменена към момента на настъпване
на застрахователното събитие/ и представляваща съгласно чл. 15, ал. 4 от
Наредбата Приложение № 1 към нея, се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на
МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
на КФН, съгласно чл. 4 от нея /отменен към момента на застрахователното
събитие/, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена
претенция определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да
надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури
за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от
застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. Така,
съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т.
д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ. Съдът намира, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Ето защо дължимото обезщетение следва да се определи
на база средни пазарни към датата на ПТП цени без коефицент на овехтяване, тъй
като в противен случай, ако се отчита овехтяването, определеното обезщетение би
било под размера на вредата и застрахованият не би получил равностойно
обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би
било равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентираният му размер.
По този въпрос освен това съдът изцяло се придържа към установената съдебна
практика при действието на предходна аналогична нормативна уредба (чл. 203, ал.
3 КЗ отм., сега чл. 400, ал. 2 КЗ), определяща като размер на дължимото от
застрахователя обезщетение при нанасяне на частични повреди върху имущество,
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и др., които са необходими за възстановяване на това имущество до вида
преди увреждането, без прилагане на обезценка (Решение № 57/07.07.2016 на ВКС по т. д № 3751/2014г, І т. о.). В
този смисъл предложеният от вещото лице пазарен вариант, изготвен въз основа на
редукция на цените на новите резервни части принципно е занижен и може да бъде
преценяван само като ориентир за минимален размер на обезщетението, но не и
като размер на действителната стойност на разходите за възстановяване на
повредите (Решение № 209/30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010, ІІ т. о.). Подобно "приспадане" на
овехтяване на самата резервна част противоречи на законовото изискване за
определяне на действителната стойност на разхода, който трябва да бъде направен,
за да се ремонтира повредата. Ако пострадалият не получи цялата стойност на
пазарната цена на резервната част, то не би могъл да извърши адекватен ремонт.
Затова и в практиката е възприето разрешението, че при спор относно обезщетение
за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена
стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта (Решение № 37/23.04.2009 на ВКС по т. д. №
667/2008, І т. о.; Решение № 79/02.07.2009 на ВКС по т. д. № 156/2009, І т. о.;
Решение № 165/24.10.2013 на ВКС по т. д. № 469/2012 ІІ т. о., Решение №
115/09.07.2009 на ВКС по т. д. № 627/2008, ІІ т. о.). В конкретния случай
вещото лице е потвърдило, че е използвало като пазарни аналози доставките на
резервните части от официален вносител на марката на производителя, което в
пълна степен съответства на пазарното предлагане. Поради изложеното, съдът
възприема, че необходимият размер на възстановителни разходи по увреденото
имущество е в общ размер от 2722,60 лв. /2462,36 лв. за нови части без
обезценка и 260,24 лв. разходи за боя, допълнителни материали, стойност на труд
за монтажно-демонтажни работи и труд за бояджийски работи/.
Съгласно разпоредбата на чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в
случаите на чл. 380, ал. 3. В случая ищецът е уведомил ответното дружество
за настъпилото ПТП с уведомление от 04.06.2018 г., към което е представил и данни
за банковата си сметка. Последното се установява от представеното от ответното
дружество копие на заведената щета, в което се съдържа издадено от „Алианц Банк
България“ АД удостоверение /л. 56/. Застрахователят се е произнесъл по
заведената щета на 02.08.2018 г., като е отказал да заплати обезщетение за
причинените вреди. Към 02.08.2018 г. е изтекъл срокът по чл. 108, ал. 1 КЗ вр.
чл. 405, ал. 1 КЗ. Ищецът претендира осъждането на ответника за заплащане на
законна лихва върху главницата, считано от постановения от застрахователя
отказ, което искане е основателно и следва да бъде уважено.
По направеното възражение за
съпричиняване:
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредосносния резултат
вследствие неправомерно поведение на ищеца. Ответникът навежда твърдение, че
ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането, тъй като преди настъпване
на процесното ПТП е бил паркирал автомобила си на забранено за паркиране място.
Съдът намира така направеното възражение за недоказано. На първо място, не се
представиха доказателства ищецът да е бил санкциониран по надлежния ред за
неспазване на правилата за паркиране. На следващо място, както свидетелят А.К.,
така и изслушан по реда на чл. 176 ГПК ищецът И.П., потвърждават, че не са
констатирали наличието на пътни знаци, забраняващи спирането или паркирането на
пътни превозни средства. Възражението за съпричиняване е неоснователно, поради
което размерът на дължимото обезщетение не следва да се редуцира.
С оглед на гореизложеното съдът достигна до извод за основателност на
предявения иск за сумата от 2722,60 лв., като за горницата до пълния пердявен
размер от 3882,14 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На
ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважения размер от главницата,
считано от 02.08.2018 г. до окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
С оглед
изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 568,42 лв. съразмерно
с уважената част от иска.
По арг. от
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски при отхвърляне на иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 275,63
лв., представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на И.А.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумите, както следва:
-
2722,60 лева на осн. чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, по щета № ********** от 04.06.2018 г., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка "Гражданска
отговорност" № BG/02/118000470761 от 05.02.2018 г., във връзка с реализирано на 04.06.2018
г. пътно-транспортно произшествие гр. Криводол по вина на А.Д.К., водач на лек
автомобил с марка "Мерцедес" модел С 240, с регистрационен № *****, ведно
със законната лихва върху сумата от 02.08.2018 г. до окончателното ѝ погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 3882,14
лева като неоснователен;
-
568,42 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща направени разноски по делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 275,63
лева, представляваща направени разноски по делото съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: