Р Е Ш Е Н И Е
№
06.11.2019 г., град Д.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, двадесет и първи
състав, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мирослава Неделчева
Секретар: С.Б.
разгледа
докладваното от съдия Неделчева гр. д. №1574
по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството
е образувано по молба на М.Й.И., ЕГН
**********,*** срещу „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД, ЕИК **, представлявано от изп. директор ** Т. Г., със
седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**. Исковете са с правно
основание чл.74, ал.4 във вр. ал.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ –
ищецът моли да бъде обявена за недействителна поради заобикаляне на закона
клаузата със срок за изпитване в допълнително споразумение от 13.03.2019г. към
трудовия договор на работника, да бъде отменена Заповед №**/18.03.2019г. на
изп. директор на ответното дружество, с която е уволнен М.И. и той да бъде
възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност. Исковете са с
правно основание чл.74, ал.4 във вр. с ал.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
ищецът работил като „**” в ответното дружество от 2002г. до 14.03.2019г. по
безсрочен трудов договор. С допълнително спразумение от 13.03.2019г. /след
подадено от него заявление до изп. директор на дружеството/ на ищеца е
променена длъжността от „**” на „**”, считано от 14.03.2019г. на осн. чл.119 от КТ, т.е. със срок на изпитване. Със заповед № **/18.03.2019г. на изп. директор
на ответното дружество трудовото му правоотношение било прекратено на осн.
чл.71, ал.1 от КТ, считано от 18.03.2019г. В заповедта е посочено, че на
работника следва да му се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за
времето от 01.01.2019г. до 17.03.2019г. в размер на 6 дни.
Ищецът счита,
че клаузата със срок за изпитване в допълнителното споразумение от 13.03.2019г.
към трудовия му договор е недействителна, поради заобикаляне на закона, защото
с тази клауза работодателят не е целял проверка на годността му като работник,
а осигуряване на възможност за прекратяване на трудовия му договор по възможно
най-лекия за него начин и без да му изплати обезщетения. Ищецът твърди, че от
2017г., когато е дошъл новия изпълнителен директор на ответното дружество,
започнали проблемите му на работа, като му било казано, че трябва да си ходи,
но М.И. категорично отказал да напусне. В началото на 2018г. /месец януари/ той
претърпял ПТП и бил в болнични до м. август 2018г. В началото на 2019г. атаките
срещу ищеца били подновени и трябвало да реши: или да напусне, или да бъде
съкратен. Вследствие продължителния ** на работното място, И. се съгласил да
бъде съкратен, за да може да ползва пълна борса и да вземе обезщетения, като
изпълнителният директор бил уведомен и съгласен за решението на работника, дори
на М.Й. му било казано на другия ден да отиде и да подпише съответните
документи. В личен състав в ответното дружество обаче, казали на И., че не
могат да го съкратят от длъжността „**” и затова трябвало да подаде молба за
преназначаване на друга длъжност – „**”. Разчитайки на думата на изп. директор
на ответното дружество, ищецът подписал допълнително споразумение от
13.03.2019г. за преназначаване, считано от 14.03.2019г., но след два работни
дни бил повикан и му връчили на 18.03.2019г. заповед за прекратяване на
договора на осн. чл.71, ал.1 от КТ.
На следващата седмица изплащали заплатите и И. видял
фиша си, и по-точно разбрал, че няма никакви обезщетения, за това, че е останал
без работа. От личен състав му обяснили, че не му се полагат обезщетения,
защото нямал право на такива, тъй-като бил в срок на изпитване.
Ищецът твърди, че е бил подведен от работодателя си,
че същият е злоупотребил с правата си по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ.
Отделно от горното, И. сочи, че не му е била връчвана
длъжностна характеристика за длъжността „**”, не знаел на коя помпена станция
трябва да работи, не му е бил проведен инструктаж и не е бил запознат със
задълженията си, както и не е работил и един ден като ** по обективни причини –
допълнителното споразумение било подписано от него на 14.03.2019г. /четвъртък/,
а в понеделник на 18.03.2019г. му била връчена заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение, т.е. горните обстоятелства говорят, че
работодателят му въобще не е искал да провери годността му на новата работа и
дали тя е подходяща за него.
С оглед горното, ищецът твърди, че на осн. чл.74, ал.4
във вр. ал.2 от КТ клаузата за изпитване в допълнителното споразумение от
13.03.2019г. е недействителна, поради заобикаляне на закона.
В ИМ ищецът твърди, че през м.ІІ.2019г. работодателят
му поискал информация дали И. е ** и дали **, на което запитване работникът
отговорил, че ** и че има *** При тези данни, работодателят вече разбрал, че
трудно би съкратил И. и затова му предложил
преназначаване на нова длъжност, за да може безпроблемно да му прекрати
трудовия договор. Ищецът сочи, че това поведение на работодателя му е
недобросъвестно. Нещо повече, изпълнителния директор казал на ищеца, че няма
лично отношение към него, но не му трябва **, но скоро станало ясно, че
работник в ответното дружество – В. К. от длъжността ** бил прензначен на
длъжността ** след прекратяване на трудвото правоотношение на ищеца.
горецитираната заповед е Ищецът твърди, че клаузата за изпитване е
недействителна, поради заобикаляне на закона, а прекратяването на трудовия
договор на осн. чл.71 от КТ е незаконосъобразно, поради злоупотреба с право в
нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. Работодателят е целял заобикаляне на закона,
тъй-като същият с правомерни средства постигал забранен резултат, а
злоупотребата с право било упражняване на субективното право с цел – да се
увреди друго лице. Ищцовата страна претендира сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Твърди, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено законосъобразно, при спазване на предвидената в КТ
процедура. Допълнителното споразумение било подписано след подадено заявление
от ищеца с искане за преназначаване на длъжността „**” и на осн. чл.119 от КТ
със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Излага се, че страните
са били свободни да се договарят, че договорените условия в допълнителното
споразумение не противоречали на добрите нрави и не били по-неблагоприятни за
работника от установените с КТД. Цитира се съдебна практика на ВКС по въпроса.
Ответникът оспорва като неоснователен иска по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ. Твърди, че ищецът с трудов договор от 23.07.2002г. е бил
назначен като ** на осн. чл.70, ал.1 от КТ с основно мес. възнаграждение в
размер на 150.00 лв., като М.И. е отбелязал изрично, че е запознат с
длъжностната си характеристика, като е получил и подписал същата. После, с
допълнително споразумение от 01.06.2004г. ищецът е бил преназначен на
длъжността „**-**”, а от 09.12.2004г. отново е преназначен на предишната
длъжност „**”. При преназначаването му на длъжността „**” от 13.03.2019г.
клаузата за изпитване е включена в допълнителното споразумение, защото двете
длъжности /** и **/ били с коренно различни функции. Последното преназначаване
било извършено по искане на ищеца и след отказа му да управлява служебните
автомобили и на практика представлявало изпълнение на трудовите му функции,
съгласно трудовия договор и длъжностната му характеристика.
Ответникът твърди, че оспорената заповед от
18.03.2019г. съдържа всички реквизити и е издадена при наличие на законови
предпоставки, като в нея е посочено, че на ищеца му се дължи обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ, за неползван платен отпуск в размер на 6 дни за 2018г. В този
смисъл се настоява за отхвърлянето на този иск като неоснователен.
Доколкото акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ
/възстановяване на предишната длъжност, заемана пред прекратяване на трудовия
договор/ е обусловен от съдбата на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
ответникът счита същият за неоснователен, то и този по т.2 на същата норма се
сочи, че следва да бъде отхвърлен, отново поради неоснователност.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № 128/23.07.2002г. /л.84/, извлечение от трудовата книжка на ищеца /л.7/, същият е работил по безсрочен трудов договор в ответнотото дружество,
считано от 23.07.2002г. до 14.03.2019г.
на
длъжност „**”. С трудов договор №**/23.07.2002г. трудовото
правоотношение между ищеца и ответното дружество е възникнало на горепосочената
дата на основание чл. 70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване от 6 месеца, в
полза на работодателя, като ищеца е заемал длъжността „**” с място на работа –
Централно управление – Д. почти **години.
С
допълнително споразумение към трудов договор №**#1 от 13.03.2019г. /л.6/ на осн. чл.119 от КТ и
подадено заявление от същата дата от М.И. /л.22/, последният е преназначен на
друга длъжност, а именно: ”**” със срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя, считано от 14.03.2019г. Споразумението е подписано от ищеца на
14.03.2019г.
Със заповед №***/18.03.2019г.
на изп. директор на ответното дружество /л.20/, трудовото
правоотношение между страните е прекратено,
считано от 18.03.2019г., в срока за изпитване, на основание чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта е подписана от работника на
същата дата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4 във
вр. с ал.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Обуславящ за изхода по спора
е предявеният иск по чл. 74, ал.4 КТ, по който съдът дължи произнасяне, преди
това по останалите две искови претенции. Когато трудовият договор е прекратен,
правният интерес от иска за недействителност на трудовия договор или негова
клауза произтича от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово
правоотношение и има преюдициално значение за законосъобразността на
основанието, на което е прекратен трудовият договор, съответно за
възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност. В този смисъл решение
№ 161/08.05.2015 г. по гр.д. № 4848/2014 г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
Релевантния към предмета на спора въпрос е действителността на клаузата за изпитване, за изясняването на който се налага да се провери, дали клаузата за изпитване е сключена за нова трудова функция. Тази клауза може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа- чл. 70, ал. 5 КТ. При преценка дали работата е една и съща, важно е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. (в т.см. постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 369 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2013 г., IV г. о., ГК; решение № 344 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2010 г., III г. о., ГК; решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 338 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 64/2011 г., IV г. о., ГК). Изложеното обуславя извод, че не е налице безусловна забрана за договаряне на клауза за изпитване при съществуващо трудово правоотношение, а за договаряне на такава за трудова функция, която не е нова. Конкретиката на случая сочи, че трудовите функции, включващи се в длъжността „**” и тези, включващи се в длъжността „**” не са идентични. От приложените длъжностни характеристики за двете длъжности се установява, че трудовите задачи и задължения са различни по естеството си като задължения, отговорности и трудови дейности.
Съгласно чл.
67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща
в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или
служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното, съгласно
изискванията на чл. 119 КТ, споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение, е
необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното
желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в
договор за определен срок. Това отклонение от общите правила за изменяване на
трудовия договор е приложимо само, относно превръщането на безсрочния трудов
договор в срочен по съгласие на страните. То
не е приложимо при уговарянето на други промени в съдържанието на трудовия
договор и по-специално при уговарянето на срок за изпитване при заемането на
нова, съществено различаваща се длъжност. Уговарянето на срок за изпитване
няма отношение към делението на трудовите договори на срочни и безсрочни.
Срокът за изпитване не е срок на действие на договора, тъй като с изтичането му
трудовото правоотношение не се променя. Той е срок, в който едната или всяка от
страните може, по своя свободна преценка, да прекрати трудовото правоотношение
с едностранно волеизявление - Решение № 53 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2907/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков.
Относно иска чл. 74, ал.4 във вр. с ал.2 от КТ:
В
случая ищецът твърди, че работодателят, въз основа на искане от работника,
/направено след ***/ е сключил допълнително споразумение с него, съдържащо клауза
за срок за изпитване, в полза на работодателя, с единствената цел - последващо
уволнение по чл. 71,
ал. 1 КТ, без намерение, нито необходимост, да изпита качествата на
работника. За това свидетелства поведението на работодателя, който не е дал възможност
на работника да започне изпълнение по новата длъжност, трудовият договор е
прекратен, без изобщо да е започнало изпълнение и без каквото и да е изпитване
на работника за новата длъжност. С прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл. 71, ал. 1 КТ,
работодателят се освобождава и от задължението да заплати на служителя
обезщетение. Ищецът е развил съображения, че сключеното при тези условия
допълнително споразумение е нищожно, поради противоречие със закона,
злоупотреба с права по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ и заобикаляне на закона. Заобикаляне на закона е налице, когато
забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар
и от външна страна правната форма да е спазена, целта е да се постигне един
непозволен или забранен от закона резултат, т.е. недопустима е
по-далечната цел. В чл. 8, ал. 1 КТ също е
изрично разписана забрана за злоупотреба с права – трудовите права и задължения
се осъществяват добросъвестно от страните по трудовото правоотношение,
съобразно изискванията на законите. Както е изяснено в решение № 71/24.07.2013
г., постановено по гр. дело № 284/2012 от ІV г.о. на ВКС, едни и същи
обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с
права. Съдебната практика е дала разяснение, че злоупотреба с права от
работодателя при уволнение на работник или служител е налице, когато се
установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо
средство, е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг начин,
или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго
условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с
право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение,
противопоставяне на духа и буквата на закона.
Съгласно горното, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е
заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание. В негова тежест е да обори
презумпцията, че ответното дружество е действало добросъвестно при неговото
уволнение /чл.8, ал.2 от КТ/, т.е. върху М.И. пада тежестта, да установи при
условията на пълно и главно доказване, че правната възможност за сключване на
трудов договор с клауза със срок за изпитване в полза на работодателя е
използвана целенасочено – за прекратяване на трудовото му правоотношение и това е била действителната цел на
работодателя, както и, че не е започнало въобще изпълнение на трудовите
задължения на ищеца на длъжност „**” и именно в това се състои същността да се
обори добросъвестността на работодателя. В случая това значи, работникът да
установи, че правната възможност за сключване на договор за изпитване в полза
на работодателя /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е
използвана целенасочено – за прекратяване на трудовото правоотношение с него по
чл. 71, ал. 1 КТ –
без работодателят да е длъжен да посочи защо освобождава служителя, да извърши
евентуално подбор по чл.
329 КТ, или да се съобрази с други норми на предварителна закрила – чл.333
от КТ, да иска разрешение от „Инспекция по труда” или от синдикални ръководства
и пр. През м. Февруари 2019г. ответникът е изискал от ищеца да посочи *** по
чл.333 от КТ и дали е **. След като М.И. е представил медицински документи, че
има ***, то работодателят е приел, че не би могъл да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца поради съкращаване в щата и именно това е принудило
ответника да потърси по-лек и неангажиращ начин да се освободи от работника, без да иска разрешение от
„Инспекция по труда, синдикати, да прави подпор по чл.329 от КТ, без да дължи
обезщетения по КТ и БКТД, а именно като преназначи на осн. чл.119 от КТ И. на
друга длъжност със срок на изпитване по чл.71, ал.1 от КТ.
По делото не се спори, че на
мястото на ищеца на длъжността „**” веднага е назначен друг работник – В. К.,
който е бил в *** /видно от приложеното трудово досие, и в частност Решение на
ТЕЛК – л.195/.
Действително ищецът сам е подал на
13.03.2019г. заявление да бъде преназначен от ** на длъжността „**”, но това не
е било неговото желание, а е бил принуден от работодателя да го направи. Това
се установява от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите К. Й.И. /** на М.И. ***/ и Д.Е.Д. **/. Съдът кредитира през
призмата на чл.172 от КТ показанията на свидетелите предвид тяхната възможна
заинтересованост от изхода на спора, поради ** с ищеца /К. И./ и висящи дела с
ответника /Д. Е./. Показанията на двамата свидетели, които са били ** при
ответника и по едно и също време са освободени от работа им дава възможност за
лични и преки наблюдения от отношенията между страните, като показанията им са
непротиворечиви, кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал по
делото. С. К. И. също е **като ** в ответното дружество и след претърпяната ***.,
в която също е *** Свидетелят през есента на 2018г. е решил сам да напусне в
нежеланието си да търпи такова обидно поведение от страна на началниците си. И
двамата свидетели са разбрали, че нито на ищеца желанието е било да стане **,
нито работодателят е целял това.
Видно от допълнителното
споразумение от 13.03.2019г. не е посочено мястото на работа на ищеца като **,
не е вписано в коя ** трябва да полага труд, факт, който по индиция доказва
нежеланието на ответника да приеме престиране на труд от ищеца на новата
длъжност.
Според
разпоредбата на 70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността
на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв
договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери
дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване
страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен
срок, доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор.
Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на
трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят
срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, според
която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се
провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена
трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за
него. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор
със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Нормата
на чл. 70, ал. 5 от КТ намира приложение единствено в рамките на правоотношението,
възникнало по силата на трудовия договор, сключен между работника/служителя и
неговия работодател.
Макар
формално да не противоречи на чл.70, ал.5 от КТ, защото сключеният трудов
договор е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за
изпитване според съда не преследва типичната й и позволена цел да провери
годността на работника за изпълняваната работа. Допълнителното споразумение е
сключено на 18.03.2019г. /четвъртък/ и в понеделник на 18.03.2019г. трудовото
правоотношение на работника е вече прекратено от работодателя, което
предполага, че последният е бил в невъзможност /поради липса на време за
престиране на труд/ да провери качествата и годността на ищеца на новата
длъжност.
На
основание чл.74, ал.1 и 4 от КТ, трудов договор или само отделна клауза от него
са недействителни, когато противоречат на закона или Конституцията, или ги
заобикалят. Както бе посочено по-горе, една сделка е сключена при заобикаляне
на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства;
когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея
да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при
заобикаляне на закона сделка е поначало позволена, но недопустима е нейната
по-далечна цел. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
118/04.06.2015г. по гр. д. № 6968/2014г. на ВКС, III г.о., е прието, че клаузата за срок за изпитване,
включена в трудов договор при формално спазени изисквания по чл.70 от КТ –
трудовият договор е първи между страните за определена длъжност, е
недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка
на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с
работника по облекчения за работодателя ред на чл.71, ал.1 КТ, по причини,
които не са свързани с изпълняваната работа.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че оспорената клауза за изпитване в полза на
работодателя, е законово допустимо средство, което, в случая, е ползвано за
постигане на уволнението на ищеца едностранно от работодателя, без
предизвестие, без обосновка и съблюдаване евентуално на изисквания по КТ за
предварителна закрила, предвидена за ** работници и служители. В случая ищецът
обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ и съдът следва да приеме, че при
прекратяване на процесния трудов договор ответното дружество е действало
недобросъвестно.
Искът
по чл.74, ал.4 вр. ал.2 от КТ се явява основателен и трябва да бъде уважен,
като се обяви недействителността на клаузата за срок за изпитване в допълнителното
споразумение от 13.03.2019г., поради заобикаляне на закона.
Относно
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ:
Предвид
основателността на иска по чл. 74, ал.4 във вр с ал. 2 от КТ уволнението на ищеца,
извършено на осн. чл.71, ал.1 от КТ е незаконно и следва да се отмени на
основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ, с последиците по чл.344, ал.1, т.2 от КТ -
възстановяване на ищеца на заемната преди уволнението длъжност – „**” в ЦУ-Д.,
заемана преди 14.03.2019г.
Относно
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца разноски следва да му се присъдят. По
делото са представени доказателства такива да са сторени, видно от договор за
правна защита и съдействие и пълномощно /л.139/ в размер на 672.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 71, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 3
от Тарифа за ДТССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Д.
районен съд държавна такса в общ размер на 150 лв. - по 50 лв. по всеки един от
трите неоценяеми иска.
Водим
от гореизложеното, Д.ят районен съд
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, поради заобикаляне на
закона клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в допълнително
споразумение от 13.03.2019г., сключено между ищеца М.Й.И., ЕГН **********,*** и ответника „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, представлявано от
изп. директор, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**.
ПРИЗНАВА
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на М.Й.И., ЕГН **********,***, за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед №**/18.03.2019г.
на изп. директор на ответното дружество, с която е прекратено трудовото
правоотношение с М.Й.И. на длъжност „**” на основание чл. 71, ал.1 от КТ,
считано от 18.03.2019г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ М.Й.И.,
ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „**” в ЦУ на „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД – гр.Д..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД, ЕИК **,
представлявано от изп. директор, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
бул. ***” №**, да
заплати по бюджетната сметка на ДРС държавна такса в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД, ЕИК **,
представлявано от изп. директор, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
бул. ”**” №**, да
заплати на М.Й.И., ЕГН **********,***
сторените съдебни разноски в настоящото производство в размер на 672.00 лв. /шестотин седемдесет и два лева|/ – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: