Р Е Ш Е Н И Е
№70
гр. Търговище, 05.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Стоян
Колев
при секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 69 по описа за 2023 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ. Претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата - Главен секретар на ДНСК, чрез процесуалния си представител по
делото, в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото заявените за предоставяне документи
са информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2,
т. 1 ЗДОИ е обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до същите
е ограничен, тъй като са свързани с
оперативната подготовка на актовете на органите и нямат самостоятелно значение.
Поддържа, че доколкото заявената за предоставяне информация не представлява
обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, с оспореното Решение на заявителя е
отказано предоставянето на достъп до информация по реда на ЗДОИ.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Производството
по реда на ЗДОИ е образувано по Заявление за достъп до информация вх. № ГС-393-03-677/20.03.2023
г., подадено от Т.С.М. до Главен секретар на ДНСК, с което, на основание Закона
за достъп до обществена информация, е направено искане да му бъде предоставена
информация под формата на копия по електронната му поща от следните документи: 1.
Заповед № РД-16-005/29.07.2022г.; 2. Писмени обяснения с Bx №
ЧР-731-10-266/02.08.2022; 3. Протокол от изслушването на инж. К. К. на 03.08.2022г.
и 4. Заповед №РД-16-006/28.09.2022г..
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № ГС-05-9 от 30.03.2023г.
на Главния секретар на ДНСК, постановено на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 37 и
сл. ЗДОИ, на жалбоподателя е отказано предоставяне на исканата със Заявление
вх. № ГС-393-03-677/20.03.2023 г. информация. От фактическа страна отказът е
обоснован с обстоятелството, че от една страна заявената за предоставяне
информация е информация по смисъла на
чл. 11 ЗДОИ, като касаят строго регламентирани служебни правоотношения между
органа по назначаването и съответния държавен служител, поради което в
съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ достъпът до същата е
ограничен. Като такава информацията съдържаща се в поисканите актове няма
характер на обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, доколкото не
представлява такава, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на
задължения по ЗДОИ субект - ДНСК.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице - адресат на постановения отказ за предоставяне
на достъп до информация и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност. Решение № ГС-05-9 от 30.03.2023 г. е
връчено на жалбоподателя на 30.03.2023 г. на посочения в заявлението му ел.
пощенски адрес. Жалбата е постъпила в деловодството на АС Търговище на
10.04.2023 г, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в законово
регламентирания срок на чл. 149, ал. 1 АПК. С оглед на изложеното, оспорването
е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
Решение № ГС-05-9 от 30.03.2023 г. на Главен секретар на ДНСК е издадено от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в
предвидената от закона форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на
чл. 38 ЗДОИ и чл. 59 АПК.
Отказът
за предоставяне на достъп до информация, обективиран в Решение № ГС-05-9 от
30.03.2023 г. на Главен секретар на ДНСК, е основан на две обстоятелства, от
една страна е посочено че заявената за предоставяне информация има характер на служебна
такава, поради което е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 1 ЗДОИ, а от друга се приема че исканата информация не представлява
информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.
В
съответствие и при правилно приложение на материалния закон решаващият орган е
приел, че исканата от М. информация не представлява "обществена
информация" по см. на ЗДОИ и е отказал предоставянето на заявения по реда
на ЗДОИ достъп до тази информация.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
този закон субекти. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ са определени кои са
задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация -
държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.
н., които създават или съхраняват обществена информация. Съответно правото да
се търси и получава информация е конституционно скрепено - чл. 41 от Конституцията
на РБългария и обхваща и задължението на държавните органи да осигурят достъп
до обществено значима информация, изключая нормативно уредените ограничения на
това право. При тълкуването и анализа на така очертаната нормативна
регламентация следва извода, че във всеки един случай, при извършване на
преценка за съществуването на задължение за предоставяне на достъп до конкретна
обществена информация, е необходимо да се установи кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е сред
лицата изчерпателно посочени в чл. 3 ЗДОИ и 2. Информацията, която се иска, да
представлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Безспорно Главния
секретар на ДНСК попада в кръга задължените по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ субекти. Но в
случая не е налице второто от посочените по-горе условия, доколкото заявената
от жалбоподателя информация, по отношение на която е постановен и оспорения
отказ за предоставяне на достъп, не представлява обществена информация по смисъла
на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, по следните съображения:
От
съдържанието на подаденото от М. Заявление за достъп до информация вх. № ГС-393-03-677/20.03.2023
г. е видно, че исканият достъп до информация е за предоставянето на 1. Заповед
№ РД-16-005/29.07.2022г.; 2. Писмени обяснения с Вх. №
ЧР-731-10-266/02.08.2022; 3. Протокол от изслушването на инж. К. К. на
03.08.2022г. и 4. Заповед №РД-16-006/28.09.2022г. С оглед на така заявения
предмет и характер на исканата информация, правилно и в съответствие с дадената
в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ легална дефиниция на понятието "обществена
информация" Главен секретар на ДНСК е приел, че искането не касае
обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Обществена е не всяка информация,
която се създава, обработва или съхранява от задължен субект по ЗДОИ, а само
тази, която отговаря кумулативно на двете регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност
на гражданина (организацията) да си състави собствено мнение относно дейността
на задължения субект. В случая тези две характеристики на исканата информация
не са налице. С оглед съдържанието на депозираното заявление и формулировката
на направеното с него искане, заявената за предоставяне информация не може да
бъде определена като такава, свързана с обществения живот в РБългария. Този
извод не се променя от обстоятелството, че исканата информация се съдържа в актове
и изявления по повод образувано срещу служител в ДНСК дисциплинарно
производство. Не формалните белези, а съдържанието на информацията е релевантно
за определянето й като „обществена“ и съответно обуславя наличието на законово
задължение за нейното предоставяне. След като исканата от М. информация е
такава, определена от заявителя като касаеща служебния, съответно трудово-правен
статут на конкретно лице – държавен служител, очевидно е че не е свързана с
обществения живот в РБългария. Не може да се приеме и че заявената за
предоставяне информация е с оглед осигуряване на възможност за М. да си състави
собствено мнение относно дейността на ДНСК, в какъвто смисъл са доводите на
жалбоподателя. А търсеното и получаване на информация при упражняване на
конституционно признатото и законово регламентираното право на достъп до
обществена информация, не може да бъде подчинено на друга, освен на законовата
цел и не може да преследва интерес, различен от законово признатия такъв. В
случая исканата информация във връзка със служебното правоотношение на К. К. на
длъжност инспектор в РДНСК Търговище, очевидно касае служебното му
правоотношение като държавен служител в структурите на ДНСК с органа по
назначаването, съответно с дисциплинарнонаказващия такъв. В контекста на установената
от ВАС съдебна практика „обществената информация“ по смисъла на ЗДОИ се разглежда
като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в
страната, респ. за дейността на задължените по чл. 3 ЗДОИ субекти, като целта
на достъпа до тази информация е заявителят да си състави собствено мнение по
отношение на определени факти от обществения живот", заявената за
предоставяне от М. информация, касае единствено информация относима към
служебното правоотношение на определен държавен служител, не може да бъде
определена като информация, свързана с обществения живот в РБългария, искането
за предоставянето на която да цели формиране на мнение относно дейността на ДНСК.
Ето защо решаващият орган правилно, обосновано и в съответствие с разпоредбите
и целта на приложимия материален закон е приел, че заявената за предоставяне
информация не попада в обхвата на обществената информация по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Информацията която се иска от
настоящия жалбоподател в заявлението няма белези и не съставлява официална или
служебна информация по смисъла на ЗДОИ, а същата е от личен характер. Касае се
за информация свързана със служебното правоотношение на определен държавен
служител, а не за такава, която да е свързана с дейността на задълженото лице.
Предвид
гореизложеното и с оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че неправилно
при постановяване на отказа си задълженото лице се е позовало на чл. 11 ЗДОИ, с
наличие на основанията за ограничаване достъпа на информация по чл. 13, ал. 2
ЗДОИ, респ. основанието за приложимостта на хипотезата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ,
при която посоченото ограничение не се прилага, свързано с "надделяващ
обществен интерес". Съгласно чл. 9
ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и
техните администрации се дели на официална и служебна, като чл. 11 ЗДОИ
определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации. Посоченото от решаващия орган основание би било
релевантно за постановяване на отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация само в случаите, когато е изпълнена процедурата по чл. 31 ЗДОИ - т.
е когато в съответствие с изискването на чл. 31, ал. 2 ЗДОИ органът е изискал
писмено съгласие от третото лице за предоставяне на исканата от заявителя
информация и не е получил такова съгласие в законово регламентирания срок или е
налице изричен отказ на третото лице да даде съгласие. В случая искането на
заявителя е бланкетно, като същият в заявлението си не се е позовал на
наличието на надделяващ обществен интерес. Позоваването на такъв е извършено
едва с жалбата срещу оспорения отказ. Поради това процедурата по чл. 31 ЗДОИ не
е изпълнена, с оглед на което фактически и доказателствено необосновано е
наличието на твърдяното от Главен секретар на ДНСК основание по чл. 37, ал. 1,
т. 1 ЗДОИ за отказ за предоставяне на достъп до заявената от М. информация.
На
следващо място следва да се посочи, че с писмо изх. №
ЧР-731-01-192/13.03.2023г. жалбоподателят е получил достатъчно изчерпателна
информация относно сигнала му от 04.05.2022г.
От писмото е видно, че във връзка с искането му за получаване на информация за
„предприети дисциплинарни мерки срещу К. К. - инспектор в РДНСК Търговище
относно дейността му като администратор във фейсбук група „Видяно и чуто в
област Търговище“, началникът на ДНСК го е уведомил за следното:
1.
Със заповед № РД-16-005/29.07.2022 г. на началника на ДНСК е образувано
дисциплинарно производство срещу инж. К. К. - инспектор в РДНСК Търговище, като
на основание чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на служителя
е наредено да представи писмени обяснения във връзка с изнесените в сигнала
твърдения и да се яви пред дисциплинарно наказващия орган за изслушване.
2.
С вх. № ЧР-731-10-266/02.08.2022 г. в ДНСК са постъпили писмени обяснения от
инж. К. К. по случая, като на 03.08.2022 г. служителят е изслушан от
административнонаказващия орган Началник на ДНСК.
3.
След извършен преглед и анализ на материалите, съдържащи се в образуваната в
ДНСК административна преписка по случая, констатациите във Вашия сигнал,
дадените от служителя писмени и устни обяснения, довели до изясняване на фактите
и обстоятелствата, дисциплинарно наказващият орган е счел, че липсват
доказателства за извършено дисциплинарно нарушение от страна на инж. К. К. и че
не е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност по чл. 89
ЗДСл.
4.
От началника на ДНСК е издадена заповед № РД-16-006/28.09.2022 г., с която
образуваното със заповед № РД-16-005/29.07.2022 г. дисциплинарно производство
срещу инж. К. К. - инспектор в
РДНСК Търговище, е прекратено.
Макар
в писмото с изх. № ЧР-731-01-192/13.03.2023г. на началника на ДНСК да не са
налице данни, че гореизложената информация е поискана и предоставена съобразно
реда предвиден в ЗДОИ, същата носи всички белези на такава по чл. 2, ал. 1 на
същия закон. В писмото се съдържат достатъчно данни относно действията на
администрацията в ДНСК по повод подадените от М. сигнали, от които последният
да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп
до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е
предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Не се установява, нито се
твърди междувременно да е настъпила промяна в така заявените обстоятелства. Ето
защо, макар при постановяване на процесния отказ административният орган да не
се е позовал изрично на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ в случая тя е
била налице.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че формираният и обективиран в Решение № ГС-05-9
от 30.03.2023 г. на Главен секретар на ДНСК отказ за предоставяне на достъп до
информация по Заявление за достъп до информация вх. № ГС-393-03-677/20.03.2023
г., е законосъобразен. Подадената жалба се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 172 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу отказ за предоставяне на
достъп до информация по подадено от него Заявление вх. №
ГС-393-03-677/20.03.2023 г., обективиран в Решение за отказ за предоставяне на
обществена информация № ГС-05-9 от 30.03.2023г. на Главния секретар на ДНСК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: