№ 12997
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110113038 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, с която е
предявен срещу „ФИРМА“ ЕООД иск правно основание 233, ал.1, изр.1 ЗЗД за опразване на
нает имот – масивна сграда на 1 етаж, използвана за сеновал, находяща се на адрес : гр.С. ....,
със застроена площ от 360кв.м.
Твърди, че процесният имот е отдаден под наем на „ФИРМА“ ЕООД за възмездно
ползване за срок от 10 години с договор за наем от № ...../08.10.2012г., сключен между
„ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ЕООД . Срокът на така подписания договор е изтекъл на
08.10.2022г. и наемателят е следвало да освободи имота, което той не е сторил.
Въпреки изтичане срокът на договора, ответникът не предава владението на имота.
С писмо, отправено до ответника от 18.10.2023г. ищецът изрично се е противопоставил на
ползване на имота след срока на договора и е определен 10-дневен срок той да бъде
освободен, което не се е случило.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявения
иск с правно основание 233, ал.1, изр.І от ЗЗД ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти: валидното възникване на твърдяното облигационно
правоотношение, че е предоставил ползването на процесния имот на ответника, както и че
действието на правоотношението е прекратено. Следва да докаже и че след прекратяване на
договора, процесният имот все още се ползва от ответника без основание.
В срока по чл.131 от ГПК не е подаден от ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
1
Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че с договор за наем № ...../ 08.10.2012г. ищецът „ФИРМА“ ЕАД, е предоставило
на ответното дружество за временно и възмездно ползване, срещу заплащане на месечна
наемна цена в размер на 400 лева и изпълнение на инвестиционна програма, съгласно
Приложение 1 от договора (чл.2, ал.1), собственият му недвижим имот – масивна сграда на 1
етаж, използвана за сеновал, находяща се на адрес: гр.С. ...., със застроена площ от 360кв.м.
Съгласно така подписания договор срокът му е за 10 години от заплащане на първия
наем, считано от датата на подписването му- 08.10.2012г.
По делото е прието писмо от 18.10.2023г. от което е видно, че с ищецът е поканил
ответника да предаде владението на имота.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
И.К.Д. и Р.Д.Д.. От техните показания се установява, че процесното помещение, което се
намира на ул. „....“ .... се ползва под наем от ответното дружество. И двамата свидетели
работят в ФИРМА „.....“ си са на мястото всеки ден. Виждат, че помещението се ползва като
конюшня от ответното дружество, там се гледат няколко коня от управителя на ответното
дружество и неговото семейство, според свидетелите.
Други доказателства относими към предмета на делото страните на са ангажирали.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск
с правно основание 233, ал.1, изр.І ЗЗД, ищците следва да установят следните
правопораждащи факти: валидното възникване на твърдяното облигационно
правоотношение, че са предоставили ползването на процесния имот на ответника, както и че
действието на правоотношението е прекратено.Следва да докажат и, че след прекратяване на
договора, процесния имот все още се ползва от ответника, без основание.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Процесният договор за наем е срочен – сключен е за срок от 10 години считано от
08.10.2012г. Съгласно чл.229, ал.1 от ЗЗД договорът за наем не може да бъде сключен за
повече от десет години, а съгласно чл.229, ал.3 от ЗЗД, ако договорът бъде сключен за по –
дълъг срок, той има сила за 10 години.
По общо правило, а и с оглед разпоредбата на чл.35, пр.1 от договора, с изтичане
срока на договора, същият прекратява действието и наемателят е длъжен да върне вещта, на
основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД.
От представения по делото договор за наем от 08.10.2012г. е видно, че 10 годишният
срок на неговото действия е изтекъл на 08.10.2022г. Начините, по които се уреждат
отношенията между страните в този случай, са уредени от правилата на чл.236 и чл.238 ЗЗД.
2
Чл.236, ал.1 ЗЗД предвижда, че ако след изтичане на наемния срок, използването на
вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределен срок.
Наемодателят се е противопоставил на ползването на имота, когато на ответното
дружество е изпратена писмена покана от 18.10.2023г. за освобождаване на имота и
наемателят е бил длъжен да върне вещта. След като същият не е сторил това, предявеният
срещу него иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК. Претендират се разноски за държавна такса в размер на 230,40 лева и юрисконсултско
възнаграждение, които суми следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд, на основание чл.316 от ГПК:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 от ГПК
„ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... да опразни и върне на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ..... държането
на нает с договор за наем от 08.10.2012г. недвижим имот – масивна сграда на 1 етаж,
използвана за сеновал, находяща се на адрес: гр.С. ...., със застроена площ от 360кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ..... сумата от общо 330,40 лева/от които 230, 40 лв – д.т.
и 100лв – юрисконсултско възнаграждение/ представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който започва да тече от 02.07.2024г. ,на основание чл.315, ал.2 ГПК
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3