Р Е Ш Е Н И Е
№ 132 12.11.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 122 по описа за 2021 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на З.Н.З. ***,
подадена чрез процесуалния му представител адв. Д.Т. от АК-Благоевград, против
Решение № 38/20.08.2021 г. на Районен съд Попово,
постановено по НАХД № 174 по описа на съда за 2021 г. С посоченото решение е потвърден
като законосъобразен ЕФ серия К, № 4659069, издаден от ОДМВР Търговище, с който
на З.Н.З. за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
В касационната жалба са посочени всички възможни
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 от НПК, приложим на осн. чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че въззивният съд не е коментирал
възраженията на жалбоподателя, относно неправилната правна квалификация
отразена в ЕФ, неспазването на реквизитите на чл.189, ал.4 при съставяне на ЕФ,
че не са обсъдени направените множество възражения с депозираното писмено
становище с вх.№ 1318/26.07.2021 г. от З.. Навежда се, че въззивният съд, в нарушение
на процесуалните правила, не се е произнесъл в открито съдебно заседание по
направените няколко доказателствени искания от жалбоподателя. На последно
място, като нарушение се сочи и липсата на обследване от съда, относно
приложението на чл.28 от ЗАНН. Изложени са подробни аргументи. Направено е
искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение, като постанови друго, с което да отмени обжалвания електронен фиш,
алтернативно да бъде отменено решението на районния съд, като неправилно и делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се
разноски при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от
процесуалния му представител, с което се взима становище по хода на делото и по
същество. Представя списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие.
Ответната страна – ОДМВР Търговище,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.
Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
С ЕФ серия К, №
4659069, издаден от ОДМВ Търговище жалбоподателят е бил санкциониран за
нарушение по чл.21, ал.2 във вр с ал.1 от ЗДвП, за това, че на 19.03.2021 г. в
16:10 ч. в Област Търговище, в Община Попово, на път II-51 км.32+263 до къмпинг с. Водица, в посока на
движение към гр. Бяла, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В-26“
от 60 км/ч и приспаднат толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС - л.а. „Форд Фокус“
с рег.№ ...със скорост от 109 км/ч., като превишената стойност на скоростта е
49 км/ч. Приема, че ЕФ е изпратен и надлежно връчен на жалбоподателя по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Приложена е и снимка, на която на посочената дата и час е
заснет процесният автомобил в локация с GPS координати 43.333978°/26.021777°, както и че максимално
допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената - 113 км/ч. Приложени
са доказателства за одобряване на типа средство за измерване, а именно
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникация тим ARH CAM S1, от
които доказателства следва, че: същата съответства на одобрения тип; Протокол
за проверка № 74-Ц-ИСИС/22.10.2020 г. на БИМ удостоверява, че техническото
средство е в съответствие с одобрения тип; Протокол за запознаване на служител
от ОДМВР за работа със СПУСК и заверени копия от Google MAPS удостоверяват мястото на позиционирането на ARH CAM S1 в деня на проверката, с което изцяло биват
опровергани твърденията на жалбоподателя за неправилното му използване. След
извършен анализ на приложените по делото писмени доказателства, Районният съдът
е приел, че използваната за заснемане мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 е била настроена да засича само превозните средства,
навлезли в зоната на ограничението на скоростта, като обхватът й е бил
регулиран съобразно нейното местоположение и това на пътен знак B-26. По отношение на пътния знак също са представени
доказателства, от които е видно, че на път II-51 има монтирани пътни знаци В-26, ограничаващи скоростта
до 60 км/ч, като този касаещ движението на управляваното от жалбоподателя МПС,
е при км.32+495 вдясно и важи в неговата посока на движение Попово-БЯЛА. Съдът
намира, че стриктно е спазена разпоредбата на чл.49, ал.1 от ППЗДвП, като това
е видимо и ясно от приложената по делото скица на пътя и снимка на мобилната
система, удостоверяваща мястото на позиционирането й. Първоинстанционният съд
намира за спазени и изискванията на чл.79, ал.2 във вр с Приложение № 16 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, по
отношение на поставения пътен знак В-26. Изхождайки от това, доколкото липсват
данни за поставен друг знак, отменящ въведенета с пътен знак В-26 забрана за
движение със скорост по-висока от 60 км/ч., въззивната инстанция приема, че
тази забрана важи и за мястото, където е било позиционирано техническото
средство, което на 19.03.2021 г. е заснело процесния автомобил, собственост и
управляван от жалбоподателя З..
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че
в хода на производството по ангажиране отговорността на жалбоподателя за
извършеното от него административно нарушение не са допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което е отхвърлил
жалбата, като неоснователна.
Районният съд
обстойно е обсъдил и е взел становище по наведените от жалбоподателя възражения
относно: неправилната квалификация на нарушението, посочена в ЕФ; липсата на
необходими реквизити; неспазване на условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол, като не е взел
становище единствено по отношение на твърдяната маловажност на извършеното
административно нарушение. Тези възражения почти изцяло са възпроизведени и в
депозираното от процесуалния представител на жалбоподателя становище преди
приключване на производството пред въззивната инстанция. По посочените
възражения, съдът е взел становище, че ЕФ съдържа всички необходими реквизити,
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при пасивното поведение от страна на
жалбоподателя да посочи друго лице, което е управлявало автомобила, съгласно
предоставената му възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП, правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя именно по посочения в самия фиш текст от ЗДвП, а
именно чл.182, ал.2, т.5, като АНО правилно е наложил фиксираното наказание
глоба в посочения размер от 400 лв.
Районният съд е
приел също, че нарушението е безспорно установено, като достатъчно ясно за
нарушителя са посочени типа на техническото средство, индивидуализирано с
неговия идентификационен номер; точното място на извършване на нарушението;
посоката на движението на л.а.; ограничението на скоростта в наблюдавания пътен
участък; измерената скорост на движение на л.а.; приспаднатият толеранс от
измерената скорост в полза на водача, като осъщественият пътен контрол е
извършен в съответствие с законовите изисквания за това, а самото техническо
средство е било технически годно и изправно към момента на констатиране на
нарушението.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил
обжалвания ЕФ, като правилен и законосъобразен.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
При така събраните
доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на елементите на
описаното в ЕФ административно нарушение и за спазване на всички кумулативни
изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се
споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира, че същите не следва
да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Независимо, че по
повечето от наведените касационната жалба възражения, обосновани като
касационни основания, Районният съд има
произнасяне, доколкото настоящата инстанция служебно следи за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон касационният съд намира за
необходимо да изложи свои мотиви.
Неоснователни са
първите две възражения, посочени в касационната жалба, относно непроизнасяне от страна на районния съд по
направени от жалбоподателя З. възражения. Съдът в мотивите си е приел, че в
случая, при наличието на знак, ограничаващ максимално допустимата скорост извън
населено място със знак В-26 до 60 км/ч., АНО правилно е санкционирал нарушителя
на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Съгласно този текст от закона водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за
превишаване от 41 до 50 км/ч/ с глоба в размер на 400 лв. Видно от приложените
по делото доказателства и от възприетата от съда фактическа обстановка,
установената с техническото средство скорост на движение на процесния автомобил
е била 113 км/ч, от която скорост е приспаднат отчетения толеранс от 3% в полза
на нарушителя, което е 3.39 км/ч. Така от измерената скорост, след приспадането
на толеранса, закръглен в полза на нарушителя, правилно е установена и посечена
в ЕФ скорост 109 км/ч. Очевидно извършеното нарушение попада именно в
санкционната норма на чл.182, ал.2, т.5, тъй като се касае за път извън
населено място, на участък от който е налице ограничение, въведено със знак В-26,
т.е. превишената скорост е точно 49 км/ч. Затова съда правилно е приел, че не е
допуснато нарушение на материалния закон при отнасяне на извършеното
административно нарушение към съответната материална и санкционна норма от ЗДвП
и правилно е наложена глоба в размер на 400 лв., на основание чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП. На следващо място, в самото решение съдът, противно на посоченото от
касатора, посочва, че от формална страна ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като ги е изброил изчерпателно, посочвайки
че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал. От тук следва, че тези две
възражения са напълно неоснователни.
По-нататък
касаторът твърди, че въззивният съд не е взел становище по направеното
възражението как точно е изчислена скоростта на процесния автомобил, съответно
дали е правилна квалификацията, който твърдян пропуск не се споделя от
настоящата инстанция, с оглед и на изложеното по-горе. Следващите възражения в
тази насока са, че според касатора на мястото, на което е установено деянието,
липсва ограничение на скоростта от 60 км/ч. в посоката на движение на
нарушителя, че от представената снимка не се вижда ясно МПС, което е заснето в
нарушение, както и че снимката не е подписана, визирайки правилото на чл.163,
ал.7 от НПК. Макар съдът изрично да не се е произнесъл по тези възражения, то
от приложения доказателствен материал по делото е видно, че за процесния пътен
участък, към момента на проверка, е било налице ограничение на максималната
скорост със знак В-26 – 60 км/ч. – писмо от АПИ относно наличието на монтирани
пътни знаци В-26 на път II-51 от
км.300+000 до км.47+450/ и л.40 /графично изображение на пътния участък /л.39/,
а от снимката на нарушението на процесния автомобил /л.22/ изключително ясно и
по начин, който не буди никакво съмнение, е установено движението на автомобила
на жалбоподателя, който е идентифициран, като негова собственост, за което е
приложена извадка от централна база на КАТ – л.24 от делото. Неправилно е и
позоваването на посочения текст от НПК, тъй като в случая нямаме изземване на
компютърни данни по реда на НПК. Въпреки липсата на изрично произнасяне на съда
по така направените възражения от жалбоподателя, районният съд с действията си
не е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита
на нарушителя, доколкото тези възражения се опровергават по категоричен начин
от доказателствения материал по делото и този пропуск на съда не може да води до
достигане на друг правен извод. Същото важи и за претенциите, относно
твърдяното неспазване на изискването на чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движението по
пътищата, тъй като отново от приложените по делото материали - протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система /л.41/ и снимка на
разположение на уреда /л.42/, е видно, че изискването на тези текстове от
Наредбата са спазени. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата е попълнен необходимият
протокол, който е съпроводен от снимка на разположение на уреда, видно от което
не са налице пропуски при работата с техническото средство, водещи до
опорочаване на административнонаказателната процедура.
Касаторът е
посочил, че въззивният съд е допуснал „множество съществени процесуални
нарушения“, състоящи се в непроизнасяне по направените от жалбоподателя
различни доказателствени искания, както и относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят е направил искане за събиране на следните доказателства:
1. да бъде изискана справка от производителя на мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1, която даде отговор на конкретни въпроси относно
координатите, отразени на снимката /л.22/ по делото и възможно ли е
устройството да измери скорост на МПС, движещо се по процесния път; 2. да бъде
изисквано от ОДМВР Търговище да представи всички 170 снимки от същата дата; 3.
да бъде задължен АНО да представи в оригинал всички заверени преписи на
документи, които представя, тези които не са заверени да бъдат премахнати.
Формално погледнато, в действителност въззивния съд не е събрал доказателствата, които са поискани
от жалбоподател, но за да бъде определено това му процесуално поведение, като
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, то следва да е от такова
естество, че да води до друг правен резултат. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените
с техническите средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки и видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Обжалваният ЕФ е издаден именно въз основа на изготвени по този ред
доказателствени средства, служещи за ангажиране административнонаказателната
отговорност на всеки нарушител. В случая събирането или несъбирането на
допълнителни доказателсва, в частност по т.1 и т.2 от направените искания на
жалбоподателя, не биха допринесли с нещо повече към общия доказателствен
материал, който е достатъчен за така достигнатия правен извод от съда. Нещо
повече, дори събирането на тези доказателства да беше допуснато, това не би
довело до евентуален друг изход на правния спор. Специално относно въпроса дали
техническото средство е било в състояние да измери скорост на МПС по процесния
път, до отговора на този въпрос можем да стигнем и при наличния доказателствен
материал. Видно от наличното по делото приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126, издадено на производителя относно преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH
CAM S1, на л.29 от делото е видно, че
обхвата на измерваната скорост от техническото средство е от 10 км/ч. до 300
км/ч., а дистанцията на измерване е минимум 25 м. и максимум 600 м. На
процесната снимка /л.22/ е видно, че измерената скорост на автомобила е 113
км/ч., а разстоянието на автомобила от уреда, към момента на измерването е 110
м., от което е видно, че ARH CAM S1 е в
състояние при тези условия да измери скоростта, съгласно техническите си
характеристики. Другото направено искане за предоставяне на всички 170 снимки
от АНО е принципно безпредметно и неотносимо към спора, касаещо само и
единствено други административни нарушения, извършени от трети лица, различни
от жалбоподателя. Последното искане по т.3 също по естеството си се явява
неоснователно, доколкото не е оспорено нито едно от представените от АНО
доказателства.
На последно място,
като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се сочи липсата
на обсъждане и произнасяне по възражението на жалбоподателя относно
приложението на чл.28 от ЗАНН. Такъв пропуск на въззивния съд би бил съществен
и следователно ще представлява основание за отмяна на решението само при
действителното наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В
настоящия случай, видно от събраните по делото доказателства и от извършеното
деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, не може да се достигне до извод за наличие на предпоставките за
определяне на нарушението, като такова по чл.28 от ЗАНН. Напротив, извършеното
освен, че не е с по-ниска степен на обществена опасност, отличаваща се от
обичайното, е всъщност такова деяние, което по своята същност се отличава с
по-висока обществена опасност предвид на това, че максимално разрешената скорост
за пътния участък, ограничена със знак В-26 от 60 км/ч. е превишена с цели 49
км/ч.,т.е почти двойно, както и че нарушението е извършено в непосредствена
близост до крайпътен къмпинг. Посочените обстоятелства по категоричен начин
изключват приложението на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно се
явява е и възражението на касатора за явна несправедливост на наложеното
наказание, тъй като на касатора е наложено административно наказание във
фиксиран от закона размер, под който съдът не може да слезе.
С оглед гореизложеното
касационният съд приема, че в хода на въззивното производство не са допуснати
такива нарушения на съдопроизводствените правила, които да се квалифицират като
съществени по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК и които да обосноват касационно
основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК. Не са налице и другите наведени от
касатора касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3.
С подаването на
жалбите си касаторът З.Н.З. в пълен обем е упражнил правото си на защита, както
срещу ЕФ пред Районния съд, така и пред касационния съд срещу въззивното
решение. Предвид изложеното правото на защита на касатора по никакъв начин не е
било ограничено и изложените в касационната жалба доводи за допуснати
процесуални нарушения в тази насока са неоснователни.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените съображения
касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото
да бъде оставено в сила като законосъобразно.
По делото не се
претендират разноски от страна на ответника пред касационната инстанция,
предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за
разноските.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК,
във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,
касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 38/20.08.2021 г. на Районен съд гр. Попово,
постановено по НАХД № 174/2021 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.