РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Ямбол, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102912 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Н. С. С. от гр. Я., допълнително уточнена,
против ***-гр. Я. и „ДЕМИРЕВ НМ“ ЕООД, в която се твърди, че ищцата е
работила при ответника „ДЕМИРЕВ НМ“ ЕООД в периода от 05.10.2011 г. до
01.03.2019 г. по трудово правоотношение, на пълен работен ден от 8 часа, на
длъжност „***“, което време е трудов стаж и се зачита за осигурителен по
смисъла на КСО. Предходното наименование на дружеството е било „***"
ЕООД, с когото е бил сключен трудовият й договор. През 2016 г. е извършена
продажба на дружествения дял на собственика на капитала и е вписано новото
наименование в търговския регистър на същия работодател. Трудовото
възнаграждение е изплащано месечно. Работодателят не разполага с
ведомостите за изплащаните възнаграждения, тъй като не съхранява същите.
Поради изложеното ищцата иска да бъде приет за установен по отношение на
ответниците трудовият й стаж в периода 05.10.2011 г. - 01.03.2019 г., а по
отношение на ***-гр. Я. да бъде установен осигурителния й стаж. Иска и
присъждане на разноските.
В с.з. исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът *** оспорва исковете като недопустими и
неоснователни, като излага доводи относно наличието на административна
1
процедура по заличаване на съответния стаж, претендиран от ищцата, тъй
като същата не е упражнявала трудова дейност. Позовава се и на проведените
съдебно- административни производства, по които са обжалвани
разпорежданията за възстановяване на платените на ищцата суми в резултат
на заличаване на стажа. Счита, че с влизането в сила на тези разпореждания е
недопустимо установяване по съдебен ред на трудов или осигурителен стаж за
същия период от време. Излага доводи относно наличието на наказателно
производство по подаден от *** сигнал, с който оспорва истинността на
трудовите документи на ищцата. В срока за отговор е направено оспорване на
удостоверението по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, приложено към исковата молба,
което оспорване вследствие на направеното допълнително уточнение, следва
да се счита за оспорване, както на верността на съдържанието, така и на
автентичността на документа като неподписан от посочения в него издател.
Ответникът „ДЕМИРЕВ НМ“ ЕООД не е подал отговор и не е взел становище
по предявения срещу него иск за установяване на трудов стаж. С оглед
направеното от ищцовата страна уточнение в съдебно заседание, същият не е
страна по иска за установяване на осигурителния стаж.
Съдът като прецени доказателствата и съобрази закона приема от
фактическа страна следното:
По делото е представено Удостоверение изх. № *** от 19.11.2021 г.,
издадено от „Демирев НМ“ ЕООД в уверение на това, че разчетно-платежните
ведомости, книжа и други документи, удостоверяващи положения от ищцата
трудов и осигурителен стаж в дружеството, са загубени. Съгласно
заключението по графологичната експертиза подписът за *** в
удостоверението е на посоченото в него лице-М.Д.Н.. Видно от представените
заверено копие на писмо с изх. № *** г. на *** на ***-Я. до ***-Я. и заверено
копие на писмо с изх. № *** г. на *** на ***-Я. до ***-Я., е подаден сигнал
относно неистинността на удостоверенията, издадени от „Демирев НМ“
ЕООД по отношение на Р. Ж. Я. и Н. С. С., като по делото няма данни за хода
на проверката по сигнала.
Ищцата е представила Трудов договор № *** г., сключен с „***“ ЕООД
за длъжността „***“. Подписът и печатът за работодател (на „Демирев НМ“
ЕООД) са идентични с положените в Заповед № *** г. за прекратяване на
трудовия договор, подписана от М.Д.Н. като *** на „Демирев НМ“ ЕООД, а и
2
в Анекс към трудов договор от 26.07.2016 г., също подписан от М.Д.Н.. Не е
спорно, а и от справка за актуално състояние от Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел от ЕПЗЕАУ е видно, че
промяна във фирмата на дружество от „***“ на „Демирев НМ“ е вписана на
*** г.
В представеното от ответника писмо вх. № *** г. на ***-Я. до *** на
***-Я. е предоставена информация въз основа на ДП №*** г. по описа на ***,
към което са обединени материалите по ДП №*** г. Посочено е, че по данни
на разследването М.Д.Н. е ***, безработен, а предходният собственик на
капитала на ЕООД е търсил лице от *** произход, на което да прехвърли дела
си поради неплатежоспособност на дружеството. Предишният собственик на
капитала Ж. Г. е заявил изрично в хода на разпита му, че не е сключвал
трудови договори с настоящата ищца и посочените от нея свидетели по делото
Р. Ж. Я., Г. Х. Н. и А. И. Д., нито е упълномощавал Р. Ж. Я. да сключва такива
договори, освен да извършва *** на фирмата. Сведенията са предоставени и в
писмо № *** г. на ***-Я. до *** на ***-Я., към което са приложени Трудов
договор № *** г., сключен от ищцата с „***“ ЕООД, представлявано от Р. Ж.
Я. като ***, и Пълномощно от 21.11.2011 г. от Ж.Г.Г., с което упълномощава
това лице да го представлява пред физически и юридически лица за
извършване на правни действия във връзка с дейността на дружеството.
Липсва изрично волеизявление за упълномощаване да сключва трудови
договори.
Представена е Декларация от М.Д.Н., съдържаща ръкописен подпис и
***, подписана в качеството му на едноличен собственик на капитала на
„Демирев НМ“ ЕООД, за разкриване във връзка с досъдебно производство, на
осн. чл. 74 ал.2 т.1 от ДОПК на данни, представляващи данъчна и
осигурителна информация.
По делото е представено заверено копие на пълномощно от М.Д.Н. с
нотариална заверка на подписа рег.№ *** от 19.07.2016 г. (лист 364 и 365 от
делото), с което е упълномощена Р. Ж. Я. да представлява дружеството пред
всички лица и институции, вкл. *** и ***, да извършва правни действия в
осъществяването на търговската дейност на дружеството, да сключва и
прекратява трудови договори.
Съгласно Протокол за разпит на свидетел по ДП № *** г. описа на *** Я.
3
от 13.08.2018 г., съдържащ ръкописен подпис и *** на М.Д.Н., последният е
заявил, че не може да *** и да ***. Не е назначавал работници в „Демирев
НМ“ ЕООД, не е сключвал и прекратявал трудови договори с тях, вкл. с
ищцата. В Протокол за разпит на свидетел по ДП № *** г. описа на *** - Я. от
06.11.2018 г. се съдържат изявления на Ж.Г.Г., че като *** на ЕООД не е
сключвал трудови договори с лица, вкл. ищцата, не е упълномощавал Р. Ж. Я.
с такива пълномощия, нито да назначава лица по трудово правоотношение с
дружеството, а тя е злоупотребила с доверието му и даденото пълномощно.
Видно от Протокол от 06.11.2018 г. по ЧНД № *** г. по описа на Районен съд –
Я. в разпита на същото лице се съдържат същите изявления.
Представените от ищцата Отчетна форма за явяване/неявяване на работа
за периода 06.2014 г.-06.2016 г. и платежни фишове за периода 01.06.2014 г.-
01.03.2016 г. не съдържат данни за издателя и подписи.
В Протокол № *** г. на *** на ***-Б. е удостоверено въз основа на
извършената проверка, че трудовите договори в „Демирев НМ“ ЕООД са
сключвани от Р. Ж. Я.. Не са внасяни осигурителни вноски и данъци на
лицата, с които са сключени. В Протокол № *** г. на същата *** на *** и в
Констативен протокол № *** г. на ***-Я. е удостоверено отново, че
дължимите осигурителни вноски на лицата за периода на проверката 2012-
2017 г. не са внесени. В Констативен протокол № *** г. на *** –Я. са
удостоверени фактите, че за периода 10.2011 г.-02.2017 г. не са внесени
осигурителните вноски, като са изброени представените от настоящата ищца
болнични листи за периода. В Констативен протокол № *** г. на ***-Я. е
удостоверено изплащането въз основа на последните документи обезщетения
за временна неработоспособност в размер на 37011,49 лв. Удостоверено е още,
че в изпълнение на заповед за извършване на проверка по разходите на ДОО
*** по осигуряването е посетил адреса на М.Д.Н. на 22.03.2019 г., като
последният е декларирал, че фирмата не е упражнявала дейност, не познава
лицата, които имат сключени трудови договори с нея и никога не ги е вземал
на работа. На дружеството-осигурител е издадено Задължително предписание
№ *** г. за заличаване на даните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, връчено на
упълномощеното лице Р. Ж. Я.. Самата среща с М.Д.Н. и направените от него
изявления пред *** по осигуряването са удостоверени в Констативен протокол
№ *** г., подписан и от М.Д.Н.. Удостоверено е, че поради *** на лицето е
поканена съседка, която е попълнила необходимите атрибути под диктовката
4
му, а лицето се е подписало лично. Представена е ръкописна Декларация от
М.Д.Н. от 22.03.2019 г., подписана от него и съдържаща изявления относно
непознаването на лицата, назначавани във фирмата, която не е упражнявала
дейност, откакто е собствена на лицето, което не притежава печат на същата.
По делото са представени Задължителни предписания № *** г. и
Задължителни предписания № *** г., двете на ***-Я., с които е разпоредено на
„Демирев НМ“ ЕООД да подаде данни с код „Заличаване“ по чл.5 ал.4 т.1 от
КСО в *** на *** за 8 лица, между които и ищцата. Мотивите в първите
предписания са, че за лицата липсват доказателства за полагане на труд и
извършване на реална трудова дейност в дружеството. Във вторите
предписания са изложени мотиви във връзка с уведомително писмо от *** на
*** от 24.04.2019 г. за служебно заличаване на трудовите договори на лицата
на осн. чл. 402 ал.3 от КТ, представено по делото (на лист 188).
Предписанията са връчени на 09.07.2019 г. на адв.Г.Г.ев-процесуален
представител. Представено е и придружително писмо №*** г. от *** Я. до
„ДЕМИРЕВ-НМ“ ЕООД, ведно със задължителни предписания от 18.03.2019
г., които са връчени на Р. Я. като пълномощник, видно от Известие за
доставяне от 21.03.2019 г., адресирано до дружеството.
Издадени са Разпореждане № *** г. и Разпореждане № *** г., двете на
ръководител контрола по разходите на ДОО при ***-Я., с които е разпоредено
Н. С. С. да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за
общо заболяване, ***, *** за периодите от 25.01.2013 г. до 06.07.2016 г. (по
второто разпореждане) и от 11.07.2016 г. до 21.12.2018 г. (по първото
разпореждане). Жалбите на лицето срещу тези административни актове са
отхвърлени с влезли в сила решения от 2020 г. по адм.д.№ *** г. и адм.д.№ ***
г., двете на АС-Я., заверени копия от които са представени по делото заедно с
копия на решенията на ВАС, с които са оставени в сила.
Ищцата е депозирала пред *** Молба вх. № *** г. с приложено Решение
№ *** г. по гр. дело № *** по описа за 2019 г. на Районен съд Я., постановено
по реда на чл. 238 от ГПК, с което e уважен частично предявеният й иск по чл.
124 ал.1 от ГПК, като е прието за установено, че между нея и ответното
дружество „Демирев НМ” ЕООД, през периода от *** г. до 31.05.2019 г. е
съществувало трудово правоотношение на пълен работен ден от 8 часа, на
длъжност „***” с месечно възнаграждение в размер на 2400 лв. и е отхвърлен
5
искът й, да се приеме за установено, че между нея и ответното дружество
„Демирев НМ” ЕООД, през периода от *** г. до 31.05.2019 г. е съществувало
трудово правоотношение на пълен работен ден от 8 часа, на длъжност „***” с
месечно възнаграждение в размер на 2600 лв. На съда е служебно известно, че
такива искове са предявили и останалите лица, назначени по трудов договор в
същото дружество, чиито искове са уважени от ***РС с неприсъствени
решения, отменени от ВКС по реда на чл. 304 от ГПК, видно и от част от
решенията, приложени по делото (листи от 308 до 331, том 1 от делото).
Постановени са решения по адм.дела на АС-Я., с които са отхвърлени жалбите
на лицата за възстановяване на недобросъвестно получени обезщетения. С
оглед представените доказателства, че са заличени по административен ред и
трудовите договори на поисканите от ищцата свидетели, а именно Р. Ж. Я., Г.
Х. Н. и А. И. Д., същите не са допуснати до разпит.
*** е подало Молба за отмяна с за отмяна на влязлото сила решение на
Районен съд - Я. с изх. № *** г. до ВКС. С Решение № *** г. по гр. дело №
*** г. на ВКС молбата е оставена без уважение с мотивите, че решението на
***РС по чл. 124 ал.1 от ГПК е недопустимо, доколкото съществува специален
ред за установяване на трудов стаж-по ЗУТОССР и решението не обвързва
***, който като задължителен необходим другар не е участвал в
производството и решението не формира СПН спрямо него.
Представената справка от електронната система на *** за Н. С. С. към
17.08.2023 г. е неотносима към делото.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.3, ал.1, вр. чл.1, ал. 1, т. 1 от ЗУТОССР, съответно вр. чл.1, ал.1
т.2 от ЗУТОССР, предявени при условията на евентуалност.
Допустимостта на исковете се основава на представеното
удостоверение, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи
на дружеството са изгубени към момента на издаване на удостоверението,
което обуславя правния интерес за предявяването му. Удостоверените
обстоятелства са за липсата на необходимите документи за претендирания
стаж у работодателя, както изисква законът в чл. 5 ал.1 от ЗУТОССР.
Удостоверението е автентичен документ с оглед заключението по
графологичната експертиза. Относно оспорването от *** на истинността на
6
удостоверените факти, че ищцата е работила в дружеството, това касае
съществото на правния спор, а не допустимостта на производството.
Пълномощникът на ищеца твърди, че работодателят не разполага с
оригиналните ведомости, съдържащи подписи, който факт не е оборен от
доказателствата по делото.
Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, при
липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия
стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по
специалния закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред.
Предвид становището на ВКС, че решението на ЯРС по иска на ищцата
по чл. 124 ал.1 от ГПК за съществуване на трудово правоотношение не
обвързва неучаствалия по делото ***, следва да се приеме, че настоящото
специално производство по ЗУТОССР за установяване на трудов стаж,
отнасящо се и за много по-голям период от време –от 05.10.2011 г. - 01.03.2019
г.- е допустимо. *** е задължителен необходим другар на работодателя в него
съгласно чл.3 ал.2 от ЗУТОССР. Освен това след решението на ***РС са
влезли в сила решения на административния съд от 2020 г., които застъпват
противното становище по отношение на трудовата дейност на ищцата. Не на
последно място, с отменителното си определение № *** г. по възз.ч.гр.д.№
*** г. на ЯОС, с което е отменено определението за прекратяване на
производството по настоящото дело от ***РС, въззивният съд е върнал делото
за произнасяне по съществото на предявените искове.
По същество искът за установяване на трудов стаж е неоснователен. По
реда на чл. 154 ал.1 от ГПК ищцата не проведе пълно доказване на
релевантните факти, за които съдът й е указал доказателствена тежест:
полагането на трудов стаж на посочената в исковата молба длъжност през
процесния период въз основа на трудов договор, продължителността на
работния ден и начина на заплащане на труда.
Както се посочи, трудовият договор е подписан от лице, което не е било
представител на работодателя към датата, записана в него- 05.10.2011 г. Освен
приликата в подписа с този на М.Д.Н., подписал заповедта за прекратяване на
договора, в него е положен и печатът на дружеството с новата му фирма,
вписана в ТРРЮЛНЦ в по-късен момент- през 2016 г. Законният представител
на ответното ЕООД към 05.10.2011 г. - Ж.Г.Г. е признал в разпита му пред
7
разследващите органи, че не е сключвал трудови договори с настоящата ищца
(и посочените от нея свидетели по делото Р. Ж. Я., Г. Х. Н. и А. И. Д.), нито е
упълномощавал Р. Ж. Я. да сключва такива договори, освен да извършва
счетоводно обслужване на фирмата. Съществува и екземпляр от Трудов
договор № *** г., подписан от името на „***“ ЕООД от Р. Ж. Я. като
пълномощник., но документът, на който тя основава представителната си
власт- Пълномощно от 21.11.2011 г. от Ж.Г.Г.- е издаден в по-късен момент, а
и с него я е упълномощил да извършва правни действия във връзка с
търговската дейност на дружеството. Липсва изрично волеизявление за
упълномощаване да сключва трудови договори, както и потвърждаване от
законния представител на подписаните от лицето такива договори. напротив,
Ж.Г. е заявил изрично оспорване на представителната му власт. Следователно
трудов договор с ищцата към 05.10.2011 г. не е сключен.
Що се отнася до упълномощаването на Р. Ж. Я. от М.Д.Н., предвид
данните, че упълномощителят е *** лице, не знае да ***и да ***, поради което
нееднократно е полагало *** върху документи, вкл. в декларацията по чл. 74
ал.2 т.1 от ДОПК като *** на „Демирев НМ“ ЕООД, издадена във връзка с
досъдебно производство, в Декларация от М.Д.Н. от 22.03.2019 г., съставена
при проверката по разходите на ДОО от *** по осигуряването, то е
опровергано валидното учредяване на представителната й власт. Самото
пълномощно е от 19.07.2016 г.-много далеч във времето от сключване на
трудовия договор през 2011 г.
Ищцата не е и полагала труд по него. Това обстоятелство е установено в
административните производства, завършили и с влезли в сила съдебни
решения, респ. административни актове за връщане на получени обезщетения
по ДОО поради заличаване на трудовия договор, на данните по чл.5 ал.4 т.1 от
КСО за осигурителния стаж. Самият законен представител на работодателя-
както Ж.Г., така и М.Н., отричат полагането на труда. Нещо повече ищцата не
само е непозната за работодателя, но той не е осъществявал и търговска
дейност, както признава М.Н. в представената по делото декларация. Пред
проверяващите органи е заявил и че не разполага с печат на дружеството,
какъвто е положен в трудовия договор и заповедта за прекратяване.
В съдебната практика също е прието, че въпреки представянето на
трудов договор, длъжностна характеристика, справки по чл. 62, ал. 5 КТ,
8
заповеди за увеличение на трудово възнаграждение, допълнително
споразумение, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, при
чието наличие съществува житейска презумпция, че трудовият договор
предполага положен труд, тази презумпция е категорично оборена за периода,
за който по силата на задължителни предписания на длъжностно лице при ***
е постановено заличаването на данните за осигуряване по отношение на
ищеца. Както е посочено в Определение № *** от 16.10.2024 г. по гр. д. №
782/2024 г., ІV г. о. на ВКС, в практиката на ВКС е застъпено становището, че
разпоредбата на чл. 297 ГПК постановява зачитане на влязлото в сила
решение от всички съдилища в Република България, като по отношение на
решенията на административен съд, постановени по административноправен
спор, ГПК, в чл. 302 ГПК постановява, че решението на административния
съд е задължително за гражданския съд относно това, дали
административният акт е валиден и законосъобразен. Когато в
гражданскоправен спор се обсъжда решение на административен съд в частта
относно настъпилите гражданскоправни последици, решението на
административния съд следва да се зачете, по отношение на силата, която
процесуалните закони му придават между страните по административния
спор, разрешен с това решение, както и относно валидността и
законосъобразността на административния акт, обжалван в
административното производство. В случая между ищцата и ответника *** -
страни по административни спорове-са постановени решения на
административни съдилища, че разпорежданията за връщане на
обезщетенията по ДОО са валидни и законосъобразни административни
актове. Т.е. във връзка с това следва да се приеме, че е оборено възложеното в
тежест на ищцата доказване, че в процесния период е извършвала трудова
дейност.
Полагането на труд може да бъде установено пряко със свидетелски
показания на лица, притежаващи писмени доказателства за това, че са
работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода,
през който е положен претендираният стаж - чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.
Свидетелските показания в случая обаче са недопустими, тъй като не са
налице писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия
стаж. В чл.6 ал.1 от ЗУТОССР са въведени изискванията тези доказателства
да изхождат от предприятието, където е работил ищецът и да са издадени по
9
време на полагане на стажа. В ал.2 са изброени примерно писмените
доказателства, каквито по делото няма. Според Тълкувателно решение №
59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и след приемането на ЗУТОССР
съгласно актуалната практика на ВКС (***р. Решение № 401/22.02.2016 г. по
гр.д.№ 228/2015 г., ІV г.о. по чл. 290 от ГПК), преценката, която следва да се
прави на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен
случай, като се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на
претендирания стаж или не. В случая, както се посочи, ищцата е представила
трудов договор, заповед за прекратяването му, които не обосновават
вероятността на трудовия стаж по гореизложените съображения. От друга
страна посочените за свидетели лица също са със заличени данни по
осигуряването и за тях важат същите обстоятелства, че е оборено доказването,
че в процесния период са извършвали трудова дейност при същия
работодател.
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и евентуалният иск за установяване на осигурителен
стаж, чието доказване е оборено с влезлите в сила решения по
административните спорове между страните по настоящия иск.
Относно доводите на ищцата, свързани с невнасянето на осигурителните
вноски за целия период, установено с извършените проверки на ***, следва да
се посочи, че в случая е налице, не толкова бездействие на работодателя да
изпълни публичноправно задължение, на което се позовава ищцата, а то е
обусловено от неосъществяването на търговска дейност, при което е
невъзможно и изпълнение на работата от ищцата, за което й се дължат
осигурителните вноски.
Искането на ответника за присъждане на разноски, съответстващо на
Тълкувателно решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, следва да се уважи.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ предявения от Н. С. С. от гр. Я., ул. „***, ЕГН **********,
иск против ***-гр. Я., ул.”*** и „ДЕМИРЕВ НМ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Срем” № 3, вх.”В”, ап.43,
10
представлявано от М.Д.Н., да се приеме за установен трудовият й стаж в
„ДЕМИРЕВ НМ” ЕООД на длъжност „***“ в периода 05.10.2011 г. -
01.03.2019 г..
ОТВЪРЛЯ предявения от Н. С. С. от гр. Я., ул. „***, ЕГН **********,
иск против ***-гр. Я., ул.”*** -да се приеме за установен осигурителният й
стаж в „ДЕМИРЕВ НМ” ЕООД на длъжност „***“ в периода 05.10.2011 г. -
01.03.2019 г..
ОСЪЖДА Н. С. С. от гр. Я., ул. „***, ЕГН ********** да заплати на ***-
гр. Я., ул.”*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11