РЕШЕНИЕ
№ 2496
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Н. Й. Ил.
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110115879 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца
СВ. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: *********** срещу ответника
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
за осъждането на ответника да заплати на ищеца, както следва:
-сумата в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, претърпени от неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и за неразумен срок на разследване, приключило с
прекратяване на образуваното наказателно производство по ДП № *** г. по описа
на РУП-н., пр. пр. № *** г. по описа на РП-б.-ТО-н., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.11.2018 г. /съгласно допуснато изменение по реда на
чл.214 от ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на
09.06.2022г./ до окончателното изплащане на задължението;
- сумата в размер на 600,00 лв., представляваща обезщетение за
1
претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в хода
на досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.11.2018 г. /съгласно допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.06.2022г./до
окончателното изплащане на задължението;
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че през м. юни 2010 г. ищцата е била призована в РУ на МВР
н. за даване обяснения по повод закупен имот година преди това, разследвано от
полицията по съмнение за измама, при което са й били снети показания като
свидетел и е дала сравнителен материал за графична експертиза.
Сочи се, че година и половина по - късно , на ищцата й е повдигнато
обвинение за измама в особено големи размери, при което е дала обяснение как и
при какви обстоятелства е закупила процесния имот, като тогава е установила, че
всъщност и тя е обект на въпросната измама, тъй като закупеният имот й е бил
продаден чрез съставени неистински документи, от което е претърпяла
имуществени вреди.
Спрямо ищцата С.Н. е повдигнато обвинение на 16.12.2011 г. по чл.
212 ал. 4 в вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство № 3245 от 2009 г. по описа
на тогава Районна прокуратура н., сега ТО в РП б., като е разпитана по предмета
на обвинението.
Имало е още едно призоваване за провеждане на очна ставка с друго,
лице — също обвиняем по делото - б.б., който обаче не се явил в РУ н. и по тази
причина очната ставка не се състояла, но се наложило да пътуват от гр. Варна до
с.б., където се води досъдебното производство.
Ищцата е упълномощила адв.С.К. за процесуално представителство в
досъдебното производство , като първоначално му е заплатила сумата от 300,00
лв. , а впоследствие и суми от по 100 лева за идването му от б. до РУ на МВР в к.
к. „с.б.", с което сумата станала общо 600 лева.
Независимо от положените от защитника й усилия, в случая на
образувано вече досъдебно производство в продължение на три - четири години
не се случвало нищо съществено, поради и което защитникът й - адвокат К. на два
пъти депозирал пред прокуратурата искания за по - ефективно разследване и
приключване на досъдебното производство, което се случило след цели три
години.
Досъдебното производство е прекратено по отношение на ищцата с
довод, че същата не е знаела, че имотите, които предлага за покупка обвиняемият
Б. не са му били предоставени за продажба от собственичката им и че не са били
изобщо предмет на продажба, при това с неистински пълномощни.
След петгодишно разследване, с постановление от 11.07.2016 г. на
прокурор от РП н. е прекратено производството по отношение на Н., като препис
от същото й е връчено на 27.04.2017 г. и предвид неговото необжалване , то е
влязло в законна сила на 05.05.2017 г.
2
Така досъдебното производство по отношение на ищцата С.Н. е
продължило цели шест години, през което време с нея не са били извършвани
някакви съществени процесуални действия, но така или иначе и е бил създаден
дискомфорт от повдигнатите обвинения по доста сериозни текстове на НК,
предвиждащи значителен като обем наказателна репресия, а освен всичко друго е
било съчетано и с продължителния като време неразумен срок на разследване.
Воденото досъдебно производство спрямо друг от обвиняемите -б.б. е
било внесено с обвинителен акт и образувано НОХД № *** г. по описа на PC н.,
като с определение от 03.11.2021 г. делото е прекратено и върнато на
прокуратурата за доразследване с неизвестни за нас мотиви.
По същото досъдебно производство на 10.02.2022 г. е била
призовавана по телефона ищцата С.Н. да се яви в качеството на свидетел на
16.02.2022 г. в РП н. при прокурор Г.Р..
Независимо от това, че спрямо ищцата производството било
прекратено, по отправеното искане за неразумен срок по административен ред
било прието от компетентния за това орган, че искането й е просрочено и
преписката съответно прекратена, което обаче от своя страна открива
възможността за предявяване на иск пред съда - както за неоснователно
повдигнатото й обвинение в престъпление, поддържано в продължение на цели
пет години, така и за нарушеното й право за разглеждане на делото в един
действително разумен срок.
Така действията на прокуратурата се оказали неоправдани,
предизвикали сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в нейното
психическо и физическо състояние, особено относно привличането й като
обвиняема за нещо, което не е извършила, което несъмнено повлияло върху
психиката й.
Отделно, свързаните с провежданото разследване действия довели и
до неоправдани с нищо разноски за ищцата, изразяващи се в платените
адвокатски възнаграждения на ангажирания със защитата й адвокат, доколкото е
била принудена да ги заплати, за да получи адекватна защита по образуваното и
водено срещу нея досъдебно производство.
Счита се, че вина за това положение имат служители на ответната
прокуратура, които не само повдигнали и поддържали срещу нея абсолютно
неоснователно обвинение, но и в продължение на години нищо не предприели,
без да съобразят събраните по делото доказателства и само въз основа усилията на
защитника й се стигнало до прекратяване на воденото срещу нея досъдебно
производство.
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане да постанови
положително решение по предявената искова претенция, като се присъдят
направените по делото разноски.
Ответната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2, в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се оспорва исковата
претенция както по основание, така и по размер.
3
Излага се, че по отношение на претендираните от ищцата
неимуществени вреди не са налице доказателства, пораждащи обективната
отговорност на ответника - Прокуратура на Република България, а именно: не са
посочени доказателства за изложените от ищеца настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в тревоги, стрес и притеснения от повдигнатото обвинение.
Оспорва се и претенцията за обезщетение на имуществени вреди в
размер на 600 лева по направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
досъдебното производство. Не са ангажирани доказателства, които да
удостоверяват договорена и реално изплатена сума за адвокатско възнаграждение,
както и доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието
на упълномощен адвокат.
Счита се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Излага се, че по отношение на ищцата е била взета мярка за
неотклонение „подписка", която не е довела до ограничаване на нейните права.
Производството по делото е било водено и срещу още две други лица, като
тяхното процесуално поведение категорично е оказало влияние върху
продължителността на разследването, което се установява от констативния
протокол, придружаващ исковата молба. Налице са и данни - отново в
констативния протокол - че наказателното дело се характеризирало с фактическа и
правна сложност, както и че са били налице обективни причини за
продължителността на срока на разследване, състоящи се в предприемани
процесуално-следствени действия по спиране досъдебното производство, както и
осъществяването международна поръчка до компетентните органи в Казахстан,
като е необходимо да се отбележи, че наказателното производство е приключило в
досъдебната си фаза.
Възразява се срещу претендираната лихва върху търсените
обезщетения, тъй като на основание чл. 111, б."в" от ЗЗД по отношение на нея е
налице частично погасяване по давност. Лихвата върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди се претендира от 05.05.2017 г., датата, на
която се твърди, че постановлението на РП-н. е придобило стабилност. Като се
съобрази датата на постъпване на исковата молба в съда, видно от съобщението,
02.11.2021 г., е изтекла 3-годишна давност на тези акцесорни претенции, които са
неоснователни за периода 05.05.2017 г. - 02.11.2018 г.
Ответникът се противопоставя на искането за разпит на един свидетел
за установяване на заплащането на претендираната сума от 600 лева във връзка
със защита по досъдебното производство. Договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, с
договорът се удостоверява, освен че разноските са договорени, така и че са
заплатени, като договорът следва да е приложен към самото досъдебно
производство.
Предвид гореизложените обстоятелства, сочещи неоснователността и
недоказаността на исковите претенции, се възразява срещу основателността и
целия размер на претендираните обезщетения, срещу претендираната лихва и
срещу претендираното присъждане на съдебно-деловодни разноски по
4
образуваното гражданско дело, като се моли съдът да отхвърли изцяло така
предявения от ищеца иск.
Алтернативно - в случай, че искът бъде уважен – се възразява срещу
размера на претендираните обезщетения предвид по-горе изложените
съображения.
Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните по делото, че ищецът е оправдан с влязло в сила
определение за прекратяване на наказателното производство , влязло в законна
сила на 05.05.2017 г., на основание чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК.
Видно от представеното по делото досъдебно производство с вх.№
ТОН-3245/2009г. на РП –б., ТД - н. ищцата е привлечена като обвиняем с
Постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство ДП № ***
г. по описа на РУ – н. на 16.12.2011 г. за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На ищцата й е взета мярка за неотклонение
„Подписка“, считано от дата 16.12.2011 г., като с Постановление от 11.07.2016 г.
на РП – н. е отменена мярката за неотклонение на ищцата, поради частично
прекратяване на досъдебното производство.
С Постановление на РП - н. от 11.07.2016 г. е прекратено частично
наказателното производство по ДП № ***г. по описа на РУ – н., вх. № 3245/2009г.
по описа на РП- н., водено срещу лицата Б.А.Б., СВ. Д. Н. и Р.М.Р. за
престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.
210, ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и срещу Б.А.Б. за престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по отношение
извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
и по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК от лицата Б.А.Б., СВ. Д. Н. и
Р.М.Р..
Видно от представената разписка, изпратена от ОД МВР – Варна до
СВ. Д. Н., и разменяната между РП – Варна и ОД МВР – Варна кореспонденция
във връзка с връчването на Постановление на РП - н. от 11.07.2016 г., се
установява, че препис от същото е връчен на СВ. Д. Н. на 27.04.2017 г., като по
отношение на нея Постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП № ***г. е влязло в сила на 05.05.2017г.
Видно от материалите по представеното по делото досъдебно
производство с вх.№ ТОН-3245/2009г. на РП –б., ТД – н. , на 28.04.2010 г., на
основание чл.212, ал.1 от НПК е образувано ДП №*** г. по описа на РУП-н.,
пр.пр.№*** г. по описа на РП-б. - ТО - н., срещу неизвестен извършител, за
престъпление по чл.209, ал.1, и по чл.316 от НК. За наблюдаващ прокурор по
преписката е определен прокурор Камен Господинов. По делото са приложени
множество писмени документи - нотариални актове, пълномощни, молби до АВ,
5
платежни нареждания, декларации, скици и др. По делото са приложени писмени
обяснения на нотариус Л.Ч., с-район на действие РС-н., както и от 4 свидетели,
взети при извършената предварителната проверка по случая. В периода 02.06.2010
г. - 17.06.2010 г. са разпитани 3 свидетели. На 24.06.2010 г. е разпитана св.С.Н., на
която са снети и образци от подпис и почерк. С постановление oт 30.07.2010 г. на
водещият разследването е постановено принудително довеждане и налагане на
глоба на св. М.. На 15.11.2010 г., делото е изпратено в РП-н. с мнение за спиране
на наказателното производство на осн.чл.244, ал.1, т.З от НПК, тъй като св.М. не
може да бъде открит. На 04.01.2011 г., пр.Господинов указва св.М. да бъде обявен
за местно, а след това и за общодържавно издирване. На 25.01.2011 г. е разпитан
установеният св.М.. За изясняване фактическата обстановка по делото, на
14.03.2011 г. е извършена 1 очна ставка и е разпитан 1 свидетел. В хода на
разследването, в периода 07.04.2011 г. - 06.07.2011 г. са назначени: съдебно-
икономическа експертиза, съдебно-почеркова експертиза и допълнителна
съдебно-почеркова експертиза. Същите са предадени в срок до 1 месец от
назначаването им. С постановление от 15.12.2011 г. е привлечен като обвиняем
Б.А.Б., за престъпление по 212, ал.4, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2, вр.ал. 1 от НК и
му е взета МНО „Подписка". Постановлението е предявено на същата дата и
обв.лице е разпитано; На 16.12.2011 г. са повдигнати обвинения на: СВ. Д. Н., за
престъпление по 212, ал.4, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и на Р.М.Р.,
за престъпление по 212, ал.4, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и по
отношение на всеки един от тях е взета МНО „Подписка". Постановленията са
предявени на същата дата и обвиняемите са разпитани. В хода на разследването на
25.01.2012 г. е назначена втора допълнителна съдебно-почеркова експертиза.
Получена е на 26.01.2012 г. На 10.02.2012 г. е повдигнато обвинение на Р.Р., за
престъпление по чл. 210, алЛ, т.2 и 5, вр.чл.209, ал. 1 от НК и му е взета МНО
,Подписка". Постановлението е предявено на 09.03.2012 г. и обвиняемият е
разпитан. С постановление от 10.02.2012 г. е привлечен като обвиняем б.б., за
престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и 5, вр.чл.209, ал. 1 от НК й по чл.316, вр.чл.308,
ал.З, вр.ал.2 от НК и му е взета МНО „Подписка". Постановлението е предявено на
21.03.2012 г. и е разпитан. На 26.03.2012 г. за нов наблюдаващ прокурор е
определена прокурор-А.П.. На 23.05.2012 г., РП-н. дава указания на водещият
разследването да извърши конкретни ПСД, а именно - разпит на обв.Б., очна
ставка между свидетели, както и да се изготви и докладва въпросен лист за разпит
в качеството на свидетел на пострадалата Л., ведно с необходимите приложения
за изготвяне на международна молба за правна помощ до компетентните органи в
Казахстан. На 03.06.2013 г., РП-н. изисква от водещия разследването доклад за
извършените действия в периода.29.11.2012 г. - 29.03.2013 г., като му обръща
внимание за стриктно съблюдаване на срока на разследване. На 25.06.2012 г.
обв.Б. е разпитан пред съдия. На 11.02.2013 г. са разпитани обв.Н. и 1 свидетел, а
на 13.02.2013 г. - обв.Р.. За същата дата е насрочена очна ставка между обв.Б. и
обв.Н.. Обв.Б. не се явява, посочвайки като причина за това служебен ангажимент
на неговия адвокат. На 04.04.2013 г., водещият разследването възлага
извършването на ПСД в друг съдебен район - 01 РУП-Варна ( очни ставки между
обвиняемите и свидетел). Материалите, ведно с неизпълненото постановление за
възлагане са върнати обратно на 11.04.2013 г., тъй като същото е непълно и в него
липсват задължителни реквизити ( не е посочен ЕГН на обв.Н., нито какво е
6
нейното процесуално качество - обвиняема или свидетел по делото). На
12.06.2013 г. е получена изпълнената международна поръчка от Казахстан за
разпит по делегация на св. Л.. На 21.06.2013 г. делото е изпратено в РП-н. с мнение
за спиране на наказателното производство, на осн.чл.244, ал.1, т.З от НПК, тъй
като св.М. не може да бъде открит. С постановление от 14.08.2013 г.,
набл.прокурор спира воденото наказателно производство. На 02.10.2013 г. за нов
наблюдаващ прокурор е определен прокурор Г.Р.. На 06.01.2015 г., пр. Р.
възобновява производството и го изпраща на водещият разследването за
провеждане на необходимите ПСД. На 21.10.2015 г., водещият разследването
постановява принудителното довеждане за разпит на обв.Б.. Лицето не е открито
на известния по делото адрес и същият е обявен за местно издирване с телеграма
№45709/29.10.2015 г. на ГДНП. На 17.02.2016 г., набл.прокурор, с оглед
постъпило заявление от адвокатът на обв.Н. и обв.Р., изисква делото от водещият
разследването с пълен доклад по него. На 16.03.2016 г., делото е изпратено в РП-н.
с мнение за спиране на наказателното производство, на осн.чл.25, т.2 от НПК. С
постановление от 18.03.2016 г., пр. Р. спира воденото наказателно производство
на осн.чл.244, ал.1, т. 1. На 24.03.2016 г., ДП е възобновено. На 22.04.2016 г.,
разследването е предявено на адвокатът на св.Литвинов, а на 26.04.2016 г. на
обв.Н. и обв.Р.. На 03.05.2016 г., делото е изпратено в РП-н. с мнение за предаване
на съд на обв. Б. по повдигнатите обвинения. С постановление от 11.07.2016 г.,
пр.Р. частично прекратява воденото наказателно производство по отношение на
извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр. с ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и
по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК от лицата: б.б., С.Н. и Р.Р., като
ДП продължава за извършеното от б.б. престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.1, вр.
чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Отменя наложените по отношение на
обвиняемите Н. и Р. МНО. Препис от постановлението следва да получат лицата:
Б., Н. и Р.. Видно от приложените по преписката писма с обратни разписки от
14.07.2016 г. и 06.01.2017 г., никое от лицата не е открито на посочените по делото
адреси. На 01.12.2016 г. за нов наблюдаващ прокурор по преписката е назначена
прокурор М.М.. На 19.04.2017 г., РП-н. изпраща на ОД МВР-Варна копие от
постановлението, което да бъде връчено на С.Н.. Съгласно приложена по делото
разписка, същата е получила преписът на 27.04.2017 г.
Към представеното по делото досъдебно производство с вх.№ ТОН-
3245/2009г. на РП –б., ТД – н. е приложен Договор за правна защита и съдействие
от 05.03.2011г. за оказана от адвокат С.К. К. правна защита и съдействие по ДП №
***г. по описа на РУ – н. при договорено възнаграждение в размер на 300,00 лв.,
от което е изплатено такова в размер на 100,00 лв.
Приобщено към доказателствения материал е заявление от 09.06.2011
г. до РП – н. по ДП №***г. по описа на РУП –н., подадено от адв. С.К., действащ
като пълномощник на СВ. Д. Н. и Р.М.Р., с което се моли да се разпореди
предприемане на действително ефективни действия за приключване воденото
разследване в разумен срок, след което да бъдат призовани за предявяване на
материалите по делото , с оглед защита интересите на пострадалите лица.
Приобщено към доказателствения материал е заявление от 09.12.2014
г. до РП – н. по ДП №***г. по описа на РУП –н., подадено от адв. С.К., действащ
като пълномощник на СВ. Д. Н. и Р.М.Р., с което се моли да се разпореди
7
предприемане на действително ефективни действия за приключване воденото
разследване в разумен срок, след което да бъдат призовани за предявяване на
материалите по делото , с оглед защита интересите на пострадалите лица.
Представен по делото е Констативен протокол изх.№ РС-21-
187/29.06.2021г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет, въз основа на
подадено заявление от СВ. Д. Н. с рег.№ РС-21-187/05.05.2021 г. по описа на
Инспектората към ВСС , в качеството й на обвиняема по приключило ДП №14-1
83/2010 г. по описа на РУП-н., пр.пр.№*** г. по описа на РП-б. - ТО - н. , в което
се приема, че заявителката Н. не е спазила срока , посочен в разпоредбата на чл.
60а, ал. 4 от ЗСВ, който предвижда, че заявленията се подават в 6-месечен срок от
приключване на производството с окончателен акт. Като същата е подала
заявлението си на 05.05.2021 г., а постановлението на РП-н. е влязло в сила по
отношение на нея през 2017 г. , предвид на което, заявлението е подадено след
изтичане на 4 години и 8 дни от приключване на производството с окончателен
акт. В заключение е прието, че при така установеното, заявлението , подадено
извън срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, се явява недопустимо и не подлежи на
разглеждане по реда на глава трета „а" от същия закон.
Прието е Писмо Изх. № 94-С-162/21 от 19.07.2021г. до ищцата СВ. Д.
Н. от Заместник-министър на правосъдието , с което същата се уведомява , че
подаденото от нея заявление № PC-21-187/05.05.2021 г. е разгледано от
Специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Извършена е
проверка и е съставен Констативен протокол от 29.06.2021 г. Видно от
констатациите на Инспектората към ВСС производството по ДП № *** г. по
описа на РУП-н., пр. пр. № *** г. по описа на РП-б.-ТО-н. е приключило с
окончателен акт спрямо нея на 27.04.2017 г. - датата, на която е получила препис
от Постановлението от 11.07.2016 г. на РП-н. за частично прекратяване на
наказателното производство. Нейното заявление е подадено на 05.05.2021 г.
Следователно не е спазен предвиденият в чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ 6-месечен срок за
подаване на заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок. С оглед установените от Инспектората към ВСС
факти и обстоятелства заявлението не подлежи на разглеждане по реда на Глава
трета „а" от Закона за съдебната власт на основание чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, тъй като
е подадено повече от шест месеца след приключване на производството с
окончателен акт.
По делото са събрани гласни показания , посредством разпит на
водения от ищцовата страна свидетел Р.М.Р., роден 1975г., без родство и дела със
страните по делото. Свидетелят излага, че познава ищцата С.Н. и са семейни
приятели от около 25 г. Разказва, че с ищцата са ходили съвместно и многократно
в н. , поради възникнали проблеми с прокуратурата и полицията, защото един
приятел му предложил апартаменти в Равда и след като получили съвет по
телефона от техен общ познат Мартин, живущ с Равда, че сделките са изгодни,
купили жилищата, но впоследствие, 7-8 месеца след продажбата, се оказало, че
имотите били на чужденец, но били продадени от негов представител. Твърди, че
нямало възможност да си върнат платените пари, защото нямало смисъл да съдят
лицето, което ги е продало. Излага, че им се наложило да пътуват често до н.,
направили разходи и преживели голям стрес от заплахата да влязат в затвора за
8
10-30 г. и несигурност. Разказва, че по време на една много снежна зима се
наложило да пътуват за разпит, понеже разпитващият ги им казал, че ако не
дойдат, ще ги пусне за издирване. Твърди, че с ищцата са викани на разпит всеки
месец. Извършваните очни ставки също се провеждали само в н.. Твърди, че е
присъствал, когато ищцата е плащала на адвоката за ангажираната защита.
Разказва, че той е заплащал на същия адвокат суми по 300, по 100, по 300, като
имало документи за плащанията и адвокатът винаги му давал разписка. Докато с
ищцата били обвиняеми, двамата със свидетеля се виждали често – през два – три
дена. Посочва, че на ищцата й било писнало, че трябва да ходят до н. във връзка с
разследването. Съдът кредитира показанията на св.Р., доколкото кореспондират на
събрания по делото доказателствен материал.
По делото са събрани гласни показания, посредством разпит на
водения от ищцовата страна свидетел Мартин Стефанов Цветков, роден 1972г.,
без родство и дела със страните по делото. Свидетелят излага, че с ищцата да
семейни приятели повече от 20 г. Разказва, че преди около 13-14-15 г., 2008г. –
2009г. имал семеен бизнес в Равда, където посъветвал приятелите си да купят два
апартамента, защото били изгодни. След около половин година ищцата му се
обадила, за да му каже, че са станали жертва на някаква измама с тези
апартаменти и много притеснена го помолила за съвет какво да правят, а той им
препоръчал адв. С.К.. Твърди, че ищцата му се обаждала всеки ден за някакви
сериозни присъди и обвинения в измама, за които нямали нищо общо, че били
станали жертва. Била сериозно разстроена, отразило й се зле и не ставала за
компания, понеже обсъждала само притесненията си. Разказва, че всяко лято се
виждали, когато идвали в б.. Твърди, че всички срещи между ищцата и адвоката
били при него и бил виждал три, четири, пет пъти да се дават пари, не питал
колко, но адвокатът винаги издавал документи за сумите. Съдът кредитира
показанията на св.Цветков, доколкото кореспондират на събрания по делото
доказателствен материал.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Относно допустимостта на предявената искова претенция:
Абсолютната процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ за
допустимостта на предявения иск , за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на разглеждане и решаване на делото извън разумен срок , съгласно
чл. 6, § 1 от Конвенцията , по приключени производства , изисква да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а"
от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение. В конкретния случай са ангажирани доказателства за започнала и
изчерпана процедура по реда на глава трета "а" от ЗСВ , като видно от
приобщените по делото писмени доказателства, подаденото от ищцата заявление
№ PC-21-187/05.05.2021 г. е разгледано от Специализирано звено на Инспектората
9
към Висшия съдебен съвет , извършена е проверка и е съставен Констативен
протокол от 29.06.2021 г. Видно от констатациите на Инспектората към ВСС
производството по ДП № *** г. по описа на РУП-н., пр. пр. № *** г. по описа на
РП-б.-ТО-н. е приключило с окончателен акт спрямо нея на 27.04.2017 г. - датата,
на която е получила препис от Постановлението от 11.07.2016 г. на РП-н. за
частично прекратяване на наказателното производство. Нейното заявление е
подадено на 05.05.2021 г. Следователно не е спазен предвиденият в чл. 60а, ал. 4
от ЗСВ 6-месечен срок за подаване на заявление за констатиране на нарушаване
правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. С оглед установените
от Инспектората към ВСС факти и обстоятелства заявлението не подлежи на
разглеждане по реда на Глава трета „а" от Закона за съдебната власт на основание
чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, тъй като е подадено повече от шест месеца след
приключване на производството с окончателен акт.
Съгласно трайната практика на ВКС отговорността на държавата за
вреди от нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок следва да се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД само в случаите, при
които нарушението е допуснато по приключило с окончателен акт, преди повече
от 6 месеца преди влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета "а" ЗСВ
производство и е налице процесуална пречка да се образува административно
производство по глава трета "а" ЗСВ /съгл. § 9 ЗИД ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 98/12г./ и
исково производство по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ /в този смисъл решение № 12 от
27.01.2016г. по гр. д. № 4014/15г. на ВКС, IV г.о., решение № 210 от 15.06.2015г.
по гр. д. № 3053/2014г., III г.о., решение № 362 от 21.11.2013г. по гр. д. №
92/2013г. на ВКС, IV г.о. и др./. Когато нарушеното право е по приключило след
влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета "а" ЗСВ производство, какъвто е
настоящия казус, искът се основава на специалния закон и се разглежда по
особения ред, предвиден в него.
Вследствие на изложеното, съдебният състав формира извод за
допустимост на предявената искова претенция.
Относно правната квалификация на предявената искова
претенция:
Предвид наличието на противоречива практика , с Разпореждане от
21.03.2022г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2022г. на ОСГК на ВКС по
въпроса , при иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право
по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други
неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи дължимото
обезщетение глобално? Произнасянето на ОСГК с тълкувателно решение по този
въпрос се налага, поради наличието на противоречива практика на състави на
Върховния касационен съд. С Решение № 122/28.10.2020 г. по гр.д. № 611/2020 г.
на ВКС, III г. о. на въпроса е даден отрицателен, безусловен отговор. В други
решения по чл. 290 ГПК се приема, че когато с предявения иск увреденото лице
претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, но и от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
приключилото наказателно дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, и
10
съдът установи предпоставките на двата деликтни състава по ЗОДОВ,
неимуществените вреди от двете правонарушения не могат да бъдат
разграничени, а за тяхното репариране държавата носи обективна отговорност.
Приема се, че тогава съдът е длъжен да квалифицира предявения иск по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ и да определи обезщетението глобално - за всички неимуществени
вреди във връзка с незаконното обвинение, прилагайки критериите за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Приетото е в Решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. №
2686/2016 г. на ВКС, III г. о., Решение № 70/06.04.2019 г. по гр. д. № 3243/2019 г.
на ВКС, IV г. о., Решение № 42/01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, III
г. о., Решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. 2682/2018 г. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 19/23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г. на ВКС, III г. о. и Решение №
40/13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, IV г .о.
Предвид изложеното , поради липсата на произнасяне с тълкувателно
решение на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2022г. на ОСГК на ВКС до момента ,
настоящият съдебен състав намира, че следва да се придържа към съдебната
практика на ВКС , която е приета от болшинството от съдебните състави, видно
от цитираните по-горе решения, а не от изолираната съдебна практика на ВКС,
поради което и приема, че когато с предявения иск увреденото лице претендира
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, но и от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
приключилото наказателно дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, и
съдът установи предпоставките на двата деликтни състава по ЗОДОВ,
неимуществените вреди от двете правонарушения не могат да бъдат
разграничени, а за тяхното репариране държавата носи обективна отговорност.
Приема се, че тогава съдът е длъжен да квалифицира предявения иск по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ и да определи обезщетението глобално - за всички неимуществени
вреди във връзка с незаконното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително
условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение,
като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно
производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и
твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на
пълно и главно доказване: че по отношение на него е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, наказателното производство по което е прекратено;
действително претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
душевни страдания, стрес и притеснения; действително претърпени имуществени
вреди от ищеца , изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
прекратеното досъдебно производство; причинната връзка между действията на
ответника и вредоносния резултат; неразумен срок на водене на разследването;
размер и характер на понесените от ищеца вреди. Тъй като отговорността на
държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните
11
действия на правозащитните органи.
В настоящото производство безспорно е между страните, че
образуваното срещу ищеца досъдебно производство ДП № *** г. по описа на РУ -
н., водено срещу ищеца СВ. Д. Н. за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е прекратено с Постановление на РП - н. от
11.07.2016г. , влязло в законна сила на 05.05.2017г.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата. Изхождайки от
нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява
органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на
Република България е материалноправно легитимирана да отговаря по иска,
доколкото действията на органите на дознанието се извършват под ръководството
на съответната прокуратура.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички
обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото
наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на
увредения; данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964
год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен
на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Безспорно воденото срещу ищцата наказателно производство,
образувано на 16.12.2011 г. /датата на Постановление за привличане на обвиняем
по досъдебно производство ДП № *** г. по описа на РУ - н./ до влизане в сила на
Постановление на РП - н. от 11.07.2016г., с което образуваното срещу ищеца
досъдебно производство 4-183/2010 г. по описа на РУ - н. е частично прекратено
по отношение на ищцата -05.05.2017 г., се е отразило на психиката й, доколкото
поддържаното обвинение в извършване на престъпление неминуемо води до
изживяване на негативни емоции и преживян стрес от страна на ищцата. Видно от
показанията на свидетелите Р.М.Р. /чиито показания съдът отчита и като
заинтересовани, доколкото е бил обвиняем в същото досъдебно производство/ и
Мартин Стефанов Цветков се установява, че ищцата е преживяла тежко периода,
през който срещу нея е било повдигнато горепосоченото обвинение, като същата е
станал много притеснена и в компания обсъждала само притесненията си. Била
силно разстроена и се чувствала като жертва.
Наред с изложеното съдът отчита, че на ищцата се е налагало да
пътува до н. за провеждане на следствени действия, докато е било водено
наказателно производство срещу нея, което й е създало големи неудобства.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени
12
на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е
да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот,
на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно
развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и
пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този
вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в
тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в
душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни
изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните
ограничения физически страдания. След като искът е доказан в своето основание,
той не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на
доказателства за неговия размер, а съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът
следва да определи размера по своя преценка или да вземе предвид заключение на
вещо лице. В този смисъл Решение № 138 от 08.05.2013 г. по кас. гр. д. №
637/2012 г. на IV г. о. на ВКС.
Изложеното формира извода на съда за претърпени от ищцата
неимуществени вреди от преживяното, които вреди стоят в причинна връзка с
действията на органите на Прокуратурата на Република България.
Продължителността на наказателното производство в период,
надвишаващ разумния срок , законът е посочил като основание за отговорност на
държавата независимо от основателността на обвинението, а когато обвинението е
незаконно тази продължителност е от значение при глобалното определяне на
обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Неразумната продължителност на наказателното производство се преценява с
оглед процесуалните факти, произвели началото на наказателното производство и
прекратяването му. В конкретния случай по отношение на ищцата е била взета
мярка за неотклонение „подписка", която не е довела до ограничаване на нейните
права. Производството по делото е било водено и срещу още две други лица, като
тяхното процесуално поведение категорично е оказало влияние върху
продължителността на разследването, което се установява от Констативен
протокол изх.№ РС-21-187/29.06.2021г. от Инспектората към Висшия съдебен
съвет. След преценка на материалите по представеното по делото досъдебно
производство с вх.№ ТОН-3245/2009г. на РП –б., ТД – н. е видно, че
наказателното дело се е характеризирало с много голяма фактическа и правна
сложност, както и че са били налице обективни причини за продължителността на
срока на разследване, състоящи се в предприемани процесуално-следствени
действия по спиране на досъдебното производство, както и осъществяването на
международна поръчка до компетентните органи в Казахстан, като наказателното
производство е приключило в досъдебната си фаза.
Отчитайки доказаните по делото негативни изживявания и техния
интензитет, без те да са довели до негативи извън присъщите такива и те да са
рефлектирали негативно върху здравословното състояние на ищцата,
продължителността на наказателното производство – почти 5 години и пет
месеца, броя на извършените процесуални действия с участието на ищцата,
личността на последната, наложената й най-леката мярка за неотклонение, както и
че е привлечена като обвиняема за извършване на тежко умишлено престъпление
13
от общ характер, съдът намира, че парично обезщетение в размер на 7000,00 лв.
като способ за преодоляване на вредните последици от незаконните действия на
държавните органи би било адекватно. За разликата над този размер, исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на иска за присъждане на имуществени вреди, съдът
констатира, че с поместения по ДП № *** г. по описа на РУ - н. договор за правна
помощ ищцата и процесуалния й представител са уговорили на последния да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъществени защита
и съдействие в досъдебното производство. В договора е изрично отбелязано, че е
заплатена сума в размер на 100 лв., като съдът намира, че по отношение на
платената сума от 100 лв. договорът има характер на разписка за извършеното
плащане. Следователно само с тази сума от 100 лв. е накърнен патримониума на
ищцата и само тя представлява имуществена вреда за ищцата, с която последната
се е обеднила вследствие на воденото срещу нея наказателно производство. Макар
да не е посочен начин на плащане на възнаграждението, след като отбелязването
му не представлява задължителен реквизит, то договорът съставлява разписка за
действително платената от ищцата сума. В тази част събраните гласни
доказателства не следва да се кредитират, тъй като съгласно изричната повеля на
чл. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента. Наред с изложеното , от свидетелските показания не е
възможно да се установи конкретно и ясно каква точно по размер сума е
предавана на адв.К. и в каква връзка.
По делото не са ангажирани нито писмени, нито гласни
доказателства, от които да се установява, че ищцата е заплатила на адвоката си
пътни за транспорт. Не са представени каквито и да било разписки или разходно
оправдателни документи, като дори не са наведени твърдения с какъв транспорт са
е осъществявало придвижването между градовете. От свидетелските показания се
установи, че са заплащани суми за хонорар, без конкретизиране на същите, но не
и за пътни разходи, поради което не е налице основание за присъждането на суми
за транспорт на ищцата за участие на адвоката в досъдебното производство.
Тъй като в НПК не е предвидена процесуална възможност
оправданото лице да упражни в това производство претенцията за разноски,
направени във връзка с незаконното обвинение, то те представляват за ищеца
имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат на обезвреда от
ответника.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че предявените искове за
присъждане на имуществени вреди следва да бъдат уважени за сума в размер на
100,00 лв., като за разликата над този размер исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК
на ВКС, т. 4, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на образуваното срещу ищеца досъдебно производство. От този
момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху
14
размера на присъденото обезщетение. В настоящия случай постановлението за
прекратяване на образуваното срещу ищеца досъдебно производство е влязло в
законна сила на 05.05.2017 год. Съобразявайки изтеклата погасителна давност, е
допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК, като ищцата претендира законна
лихва върху главницата , считано от 02.11.2018 г. и от този момент следва да бъде
присъдена законна лихва върху обезщетението за претърпени вреди.
На ищцовата страна се дължат разноски в съответствие с
представените писмени доказателства по делото и списък по чл.80 от ГПК,
приложен по делото, като се претендира присъждане на държавна такса в размер
на 30,00 лв. и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в
размер на 1500,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за
държавна такса в размер на 20,09 лв., съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Представен е договор за безплатна правна защита и съдействие от
11.11.2021г. от адв. С.К. К. в качеството му на процесуален представител на
ищцата в настоящото производство. Разпоредбата на чл. 38 ЗА дава възможност
на адвоката да предоставя безплатна правна помощ, и в случай че лицето, на
което е била предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите, то
насрещната страна, която се явява задължена за разноски, следва да бъде осъдена
да заплати възнаграждение за процесуално представителство на адвоката
предоставил безплатната правна помощ, като съдът определя размера на
възнаграждението , съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и
съдебната практика по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая , обективирана в
определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и
определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Наред с
изложеното , съдът намира за основателно направеното от ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение , с оглед фактическата и правна
сложност на производството по делото. С оглед на това , размерът на
адвокатското възнаграждение по предявената искова претенция следва да бъде
определен в съответствие с минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения – 848,00 лв., , като ответникът следва да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на
568,00 лв. , съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на СВ. Д. Н. ЕГН
**********, с адрес: *********** сумата от 7000,00 /седем хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени
вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в тежко
умишлено престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и за
неразумен срок на разследване, приключило с прекратяване на образуваното
наказателно производство по ДП № *** г. по описа на РУ-н., пр. пр. № *** г. по
описа на РП-б.-ТО-н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15
02.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 7000,00 лв. до претендирания размер от
10000,00 лв., като неоснователен, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на СВ. Д. Н. ЕГН
**********, с адрес: *********** сумата от 100,00 /сто/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждения в хода на досъдебното производство, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 100,00 лв.
до претендирания размер от 600,00 лв., като неоснователен , на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на СВ. Д. Н. ЕГН
**********, постоянен адрес: ***********, сумата от 20,09 лв., представляваща
реализирани от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски за заплатена
държавна такса, съразмерно на уважената част на исковата претенция, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.К. К.
от Адвокатска колегия – б., с личен номер ********** и адрес на кантората: гр. б.,
ул. „Пиротска“ № 26, партер, офис № 2, сумата от 568,00 лв., за осъществено
безплатно процесуално представителство на СВ. Д. Н. ЕГН **********, постоянен
адрес: ***********, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16