Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 01.03.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 105/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „А1 България” ЕАД от
гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, чрез адв. В.Г., като пълномощник на … А. В. Д. и на
… М. М., против К.Н.М. ***,
ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес,
след връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се
смятат предявени от момента на подаването
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 11.10.2017г. По постъпилото
заявление е образувано ч.гр.д. № 699/2017г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК с № 932 от 13.10.2017г. за
следните суми
: сумата от
129,43 лева – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 565,81 лева – представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, сумата от 32,57 лева – мораторна лихва за забава, начислена
върху сумата от 129,43 лева за периода от
04.04.2015 г. до 25.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 11.10.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 205 лева разноски
по делото, от които 180 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева – заплатена държавна такса. Вземането е във връзка с ползване
на далекосъобщителни услуги и предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги – въз основа на договор
с индивидуален потребителски
№ М 3930416 от 19.12.2013г.
С исковата молба се
претендират следните суми : 129,43 лева
– представляваща
незаплатена далекосъобщителна
услуга и 565,81 лева – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга. За претендираните суми са издадани девет броя фактури през
периода от 19.09.2014г. до 19.03.2015г. и с падеж на плащане от 04.10.2014г. до
03.04.2015г.
В срока за отговор
е подаден писмен отговор от назначения
на ответника особен представител. Изцяло се
оспорва фактическата обстановка описана в исковата молба. Твърди се, че искът
е недопустим и неоснователен,
както по основание, така и по размер. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност, а също така се
посочва, че К.Н.М. не е страна по договор
от 27.06.2014г. за продажба на изплащане
№ ********* и не е ползвала
услугите на дружеството-ищец.
По делото са приети писмени доказателства,
представени от „А1 България” ЕАД.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
От приетите
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е бил
налице валиден
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен на
19.12.2013г. в гр. Русе, подписан лично от ответника и от представител на
дружеството-ищец. Задълженията на страните по договора са подновени с договор
сключен на 27.06.2014г., отново в гр.
Русе Посочените договори са приложени към делото. Договорът е бил прекратен едностранно от страна на „А1 България” ЕАД на 22.12.2014г. – на основание т. 54.12 от Общите условия, тъй като
ответникът е забавила заплащането на дължими от нея суми повече от 124 дена. К.Н.М. е останала задължена
за сумите, както следва :
1) по фактура *********/19.09.2014г. за отчетен
период от 16.08.2014г. до 15.09.2014г., с падеж
на плащане 04.10.2014г., за сумата от 5,53 лева ;
2) по същата фактура *********/19.09.2014г. за отчетен
период от 16.08.2014г. до 15.09.2014г., с падеж
на плащане 04.10.2014г., за сумата от 5,90
лева ;
3) по фактура № *********/20.10.2014г. за отчетен период от 16.09.2014г. до 15.10.2014г., с падеж
на плащане 04.11.2014г., за сумата от 5,90
лева ;
4) по фактура № *********/20.11.2014г. за отчетен период от 16.10.2014г. до 15.11.2014г., с падеж
на плащане 05.12.2014г., за сумата от 5,90 лева ;
5) по фактура № *********/19.12.2014г. за отчетен период от 16.11.2014г. до 15.12.2014г., с падеж
на плащане 03.01.2015г., за сумата от 5,90 лева ;
6) по фактура № 566329574/22.12.2014г. за отчетен период от 16.11.2014г. до 15.10.2014г., с падеж
на плащане 22.12.2014г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги в размер на 88,56 лева ;
7) по фактура № 566329785/22.12.2014г. за отчетен период от 16.11.2014г. до 15.10.2014г., с падеж
на плащане 22.12.2014г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги в размер на 477,25 лева ;
8) по фактура № *********/19.01.2015г. за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г., с падеж
на плащане 03.02.2015г., за сумата от 5,90 лева ;
9) по фактура № *********/19.02.2015г. за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., с падеж
на плащане 06.03.2015г., за сумата от 5,90 лева ;
10) по фактура № *********/19.03.2015г. за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г., с падеж
на плащане 03.04.2015г., за сумата от 88,50 лева.
Всичките девет фактури са приложени към
делото.
Неустойката, както и начинът на определянето ѝ, е уговорена между страните в т. 5.3.1. от Приложение № 1 от 19.12.2013г. (т. 7.3.1. от Приложение № 1 от
27.06.2014г.). Ответникът не
представи никакви доказателства, че е изпълнявала договорните си задължения,
съответно законосъобразно ищецът е прекратил едностранно договора между тях и е
начислил цитираните неустойки.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове са процесуално допустими, а разгледани по
същество са основателни и доказани.
По делото безспорно се установи, че между страните са били налице валидни
договорни взаимоотношения, като след прекратяването им М. е останал
задължена за претендираната неустойка и за цената на използваните услуги.
Ищецът доказа наличието на валиден договор, явяващ се основание на
поетото от ответника задължение, неизпълнено от
неизправната страна договорно задължение, предварителната
определеност на размера на обезщетението за
предполагаемите вреди, които не е нужно да се доказват и изискуемостта на
вземането за неустойка.
От особения представител е направено възражение,
че вземанията се погасени по давност. Съдът приема
възражението за основателно по отношение на първата фактура, на обща стойност
от 11,43 лева, тъй като тя е с падеж на 04.10.2014г., а заявлението е подадено
в съда на 11.10.2017г., т.е. след изтичане на тригодишния срок.
При това положение дължимите суми са в размер на 118 лева
– представляваща
незаплатена далекосъобщителна
услуга и 565,81 лева – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга.
На основание чл. 78 от ГПК, ответникът
следва да понесе направените от ищеца разноски, според уважената част от
исковете. Съдът дължи произнасяне
и по разноските в заповедното производство, според установената
част от вземанията. По настоящото дело ищецът е направил разноски общо за 555
лева – държавна такса, както и възнаграждение за адвокат и на особен
представител.
За сумата
от 32,57 лева,
мораторна лихва за забава за
периода от 04.04.2015г. до 25.09.2017г., не е предявен иск,
следователно в тази ѝ част Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 932 от 13.10.2017г.
подлежи на
обезсилване – на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, както
и в частта й за разноските, за сумата над 195,82 лева до 205 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на К.Н.М. ***, ЕГН **********, че дължи на „А1 България”
ЕАД от гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК
*********, представлявано от … А. В. Д. и от … М. М., сумата от 118 лева
– главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор № М 3930416 от 19.12.2013г., подновен с договор №
********* от 27.06.2014г., а до пълния претендиран размер от 129,43 лева – отхвърля иска като
погасен по давност, както и сумата от 565,81 лева
– представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор № М 3930416 от 19.12.2013г., подновен с договор № ********* от 27.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2017
г. до изплащане
на вземането.
Осъжда К.Н.М. ***, ЕГН **********, да заплати
на „А1
България” ЕАД от гр. София,
ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано от … А. В. Д. и от … М. М., сумата от 545,90 лева –
представляваща направени разноски по гр.д. № 105/2018г. по описа на РС Своге, според
уважената част от исковете.
Осъжда К.Н.М. ***, ЕГН **********, да заплати
на „А1
България” ЕАД от гр. София,
ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано от … А. В. Д. и от … М. М., сумата от 192,61 лева –
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 699/2017г. по описа на РС Своге, според
установената част от вземанията.
На основание чл. 415,
ал. 5 от ГПК обезсилва Заповед № 932 от
13.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско
дело № 699 по описа за 2017г. на Районен съд
Своге, в частта й за сумата от 32,57 лева, мораторна лихва за забава
за периода от 04.04.2015г. до
25.09.2017г., както и в частта й за
разноските – за горницата над 195,82 лева до
пълния
присъден размер от 205
лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :