№ 318
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100502185 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно , по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на Областна дирекция на МВР Бургас(ОД МВР) БУЛСТАТ /******, представлявана от
директор К.К., чрез пълномощник Г.В.- гл.юрисконсулт с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ 46,
против Решение №2581/16.11.22г. по гр.д.№5643/22г. по описа на БРС, с което юридическото лице
е осъдено да заплати на А. Д. Г. ЕГН ********** от гр.Бургас, сумата 940,47 лв., представляваща
нетния размер на дължимото и незаплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд –
общо 111,11 часа,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за
периода 01.04.19г.- 09.07.20 г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяването на иска- 31.08.22г., до окончателното плащане, както и сумата от
243,15лв., представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода от 01.08.19г., до
датата на подаване на исковата молба-30.08.22г., като в полза на физическото лице са присъдени
и съдебно- деловодни разноски и Дирекцията е осъдена да заплати на БРС държавна такса за
проведеното производство и разноските за изготвената експертиза.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на така постановеното решение,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Конкретните съображения са в насока, че положеният от въззиваемия ищец извънреден
труд за процесния период е надлежно отразен и изчислен, поради което претендираното вземане е
неоснователно.Цитира се действалата и относима към процесния период нормативна база,
намираща приложение към казуса и се заключава, че отношенията между страните по делото се
уреждат със специални норми( тези от ЗМВР и Наредбите по неговото приложение), уреждащи
спорната по делото материя и касаещи статута на служителите в системата на МВР, към които се
1
числи и Г., поради което към тези отношения не следва да се прилагат нормите на общото трудово
законодателство(КТ и НСОРЗ).
Излагат се подробни правни съображения в тази насока.
Отделно от това се сочи, че при постигнатото от първата инстанция разрешение, не е
съобразено и решението на СЕС от 24.02.22г. по дело С-262/2020г., постановено по отправено
преюдициално запитване от РС-Луковит по негово гр.д.№606/2019г. за тълкуване нормите на
Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното
законодателство. Решението сочи, че не се налага приемането на национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор, като пожарникари и полицаи, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В полза на такива работници обаче, трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане в обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват компенсирането на особената тежест на полагания от
тях нощен труд. Излагат се подробни съображения в насока, че националната правна уредба
предвижда за държавните служители в МВР редица компенсаторни механизми с оглед така
установената специфика на труда им, които се посочват изрично.
Извеждат се съображения от същото решение на СЕС и във връзка с тълкуването и
прилагането на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз(ХОПЕС) в смисъл,
че се допуска нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за пожарникари и
полицаи, ако разликата в третирането им се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързано с допустима от закона цел и е съизмерима с тази цел. Счита, че чл. 187 ал. 1 от ЗМВР за
държавните служители в системата на МВР е установил такава нормална продължителност на
работното време за посочената категория работници, която е различна от тази в общото
законодателство, но разликата се основава на обективен и разумен критерий, което я прави
съобразена и съвместима с правото на Европейския съюз, т.к. е обоснована с допустима от закона
цел и е съизмерима с нея.
В обобщение се моли за отмяна на постановеното съдебно решение на РС като неправилно
и за произнасяне с друго, с което заявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Претендира разноски за производството за двете съдебни инстанции, а ако въззивната
жалба бъде счетена за неоснователна, прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за защитата на другата страна във въззивното производство.
Не ангажира доказателства.
В подадения своевременно отговор на въззивната жалба от А. Г.,чрез процесуален
представител адв. Ст.К. със съдебен адрес: грБ*****, жалбата се оспорва като неоснователна.
Поддържат се като правилни изложените в мотивите на съдебното решение съображения на
първоинстанционния съд за основателността на заявените претенции.
Страната моли за потвърждаване на решението на РС, като дири и разноски за въззивното
производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, предвид ниската фактическа и правна сложност на повдигнатия правен спор. Не
ангажира доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за допустима и
2
редовна, а служебната такава по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като
валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед оплакванията за неправилност на съдебния акт, при
съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№ 5643/22г. по описа на БРС е образувано по повод исковата
молба на А. Д. Г., ЕГН:**********, от гр.Бургас против ОД на МВР- Бургас, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 330 лв.- допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за 55 часа през периода 01.01.2019г.- 09.07.2020г., дължимо в резултат
от преизчисляване на 410 часа положен нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 33 лв.- лихва за
забава, начиная от първо число на месеца, следващ месеца на всяко дължимо плащане, до
предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба, до
окончателното изплащане. Дирят се и направените по делото съдебни разноски. Претенцията се
основава на служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът полагал труд на
длъжността „****“ към ***РУ - Бургас към ОД на МВР-Бургас. Страната счита за приложим чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ).
Съобразно констатациите на изслушаното в първа инстанция заключение, ищецът е
направил изменение на иска, като увеличава претенцията за главница на 940,47лв.,,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 111,11 часа за
периода от 01.04.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с
коефицент 1.143, а за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. оттегля иска, в която част
производството по делото е било прекратено с влязло в сила определение.
Увеличена е и исковата претенция за мораторна лихва- на 243,15 лева, изчислена за
периода от 01.08.2019г. до 30.08.2022г., а за 1 периода 01.05.2019г. – 31.07.2019г. акцесорният иск
е оттеглен и производството по делото е прекратено в тази част с влязло в сила определение.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва
иска. Признава правоотношението с ищеца, заеманата от него длъжност през процесния период и
полагането на дневен и нощен труд при сумарно изчисляване на работното време. Счита, че
положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и
в протоколите за отчитане на работното време от 22 до 06 часа, както и, че трудът е бил
своевременно заплатен. Твърди, че липсва нормативно основание за приложението на
претендирания от ищеца коефициент 1,143, като съотношението дневен - нощен труд следва да е 1
към 1. Позовава се на правилата на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията,
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
С постановеното от БРС съдебно решение, заявените с изменението претенции са
изцяло уважени, а възраженията на работодателя са отхвърлени като неоснователни.
Въззивният съд възприема горепосочения краен извод по спора, което аргументира
така:
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и намират правното си
3
основание в чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото не е предмет на спор във въззивното производство,
поради което бива възприета от този съд изцяло, както е била установена на база събраните в
производството доказателства от РС, в следния смисъл:
Ищецът е заемал полицейска длъжност в ОД на МВР – Бургас за процесния период, като е
полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. през
нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, ищецът за периода от 01.01.2019г.
до 09.07.2020г., е положил 921 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143,
той възлиза на 1052,70 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 921 часа, колкото са и
отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 131,70 часа.
Експертизата е изчислила, че общият размер на допълнителното трудово възнаграждение,
изчислено като извънреден труд, за 131,70 часа възлиза на 1105,35 лева. Горепосочената разлика
между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд, не е
заплатена от работодателя като извънреден труд.
Мораторната лихва за забава за периода след изменението на акцесорната претенция,
възлиза на 243,15лв.
При тези данни, спорът между страните е само правен:
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. според въззивника
служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на въззиваемия ищец почива на правни норми от
трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в
МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
4
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действащата към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния
период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща
допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата,
действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по
КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав
5
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях, при липса на изрична разпоредба в ЗМВР. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на законова непълнота, следва да намери
приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд – така часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
не намира приложение спрямо държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
С оглед въведените възражения, съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
6
отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88/ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители
в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се
извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите
посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не
счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените
доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други
компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с изброените от въззивника придобивки на
служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и за компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и за
7
размера на дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага
нарочни съображения в такава насока.Ограничава се с отбелязването на безспорния факт на
забавата за изплащане на главницата, което налага присъждането и на обезщетение за
закъснението в размер на законната лихва за забава, върху нея.
В обобщение на казаното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички направени в хода на делото разноски. По делото има доказателства за сторени такива в
размер на 480лв. с ДДС, представляващи заплатено възнаграждение за представителството на
страната от един адвокат в настоящата инстанция. Направено е възражение за прекомерност на
същото от страна на ОД на МВР, което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар
е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5
от НМРАВ(определяне на възнаграждение върху всеки иск поотделно), поради което не може да
бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2581/16.11.22г. по гр.д.№5643/22г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, Булстат /******, с адрес: гр.
Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Г. ЕГН ********** от грБ*****, сумата
480.00 лева(с ДДС), съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№2185/2022г. по описа на Бургаски
окръжен съд, сторени за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8