Р Е
Ш Е Н
И Е № 260474
гр. Пловдив, 23.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Тодорова, като разгледа докладваното търговско дело №141 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София,
бул. “Симеоновско шосе“ №67А, против М.М.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***,
***, с която е предявен иск с правно
основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 12.04.2015г. около 11 часа, на пътя ***, ответникът М., управлявайки лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ** **** **, собственост на Й.К., без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, при изпреварване навлиза в лентата за насрещно движение, губи управление над автомобила, завърта се и се удря в насрещно движещия се товарен автомобил „Фолксваген тигуан“ с рег.№ ** **** **, управляван от Н.В.В., собственост на „И АР БИ Лизинг“ ЕАД. При предизвиканото от ответника ПТП са причинени имуществени вреди- тотална щета на товарния автомобил. За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол от 12.04.2015г., а на виновния водач е издадено на 17.04.2015г. наказателно постановление, като му е наложено съответното наказание. Твърди се, че за увреденото МПС е била сключена доброволна застраховка „Каско“ със ЗАД “Армеец“ с полица № ***********, валидна към момента на събитието. След настъпване на ПТП собственикът на МПС е подал уведомление в ЗАД “Армеец“ и е образувана щета №*************. При извършения оглед на автомобила е установено, че щетата е тотална, тъй като възстановяването на МПС е икономически неизгодно. Изложено е, че за лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. №** **** ** е била сключена задължителна застраховка „ГО“ с полица №**************, валидна за периода 23.02.2015г.- 23.02.2016г. След изплащане на обезщетение на собственика на увредения автомобил, ЗАД “Армеец“ е предявило претенция срещу ищцовото дружество, като застраховател по застраховка „ГО“ на виновния водач, за възстановяване на изплате-ното обезщетение в размер на 38 392 лв. По образувана щета №****-****-**-*-*****ищецът е изплатил на ЗАД “Армеец“ на 13.03.2016г. сума в размер на 37 769,60лв., поради което счита, че за него се е породило правото да получи по пътя на регреса платената сума.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати сумата от 37 769,60 лв., представляваща изплате-ното застрахователно обезщетение за причинените от него имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 12.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника М.М., чрез назначения му особен представител- адвокат Т., с който се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Поддържа се, че приложима в процесния случай е разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ, а не тази на чл.274, ал.2 от КЗ/отм./, посочена в исковата молба, доколкото регресното право на ищеца е възникнало на дата 12.03.2016г., когато е изплатено от него застрахователното обезщетение. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране регресната отговорност на ответника, тъй като чл.500, ал.2 от КЗ не поставя правото на регрес на застрахователя в зависимост от липсата на свидетелство за управление на МПС на застрахования, а в зависимост от правоспо-собността за управление на МПС. В исковата молба не било въведено твърдение, че ответникът е неправоспособен водач, а е изложено такова за липса на СУМПС при причиняване на процесното ПТП, което се опровергавало от представения Протокол за ПТП от 12.04.2015г., съдържащ данни, че М. е притежавал свидетелство за право-управление, но същото е било с изтекъл срок на валидност. Ответникът оспорва отразената в Констативния протокол за ПТП фактическа обстановка по отношение механизма на осъществяване на ПТП и вината на ответника за настъпването му. Заявява, че не оспорва извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение по сметка на ЗАД “Армеец“ с платежно нареждане от 12.03.2016г.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът сочи, че поддържа предявения иск, както и направените доказа-телствени искания и оспорва направените от ответника възражения.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на допълни-телната искова молба от страна на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица е видно, че на 12.04.2015 г. около
11,40 ч., на път №***
****, 2,5 км на пътя ***, е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участници- лек автомобил “Мицуби-ши Паджеро“ с рег.№ **
**** **, управляван от водача М.М., и автомобил „Фолкваген Тигуан“ с рег.№ ** **** **, собственост на „И АР БИ Лизинг“ ЕАД, управляван от Н.В., при
което са пострадали посочените лица- М.В., Н.В., Н.В. и М.М.. Отразено е в
протокола, че водачът М. е притежавал СУМПС № *****- ***, категория Д, валидно
до 05.02. 2015г. В обстоятелствената част е посочено, че водачът на лекия
автомобил е извършил маневра- изпреварване, при което е навлязъл в лентата за
насрещно движение, изгубил е управление над автомобила, завъртял се е и се е
ударил в насрещно движещия се в лентата си т.а. „Фолкваген
Тигуан“ с рег.№** **** **, като са
причинени материални щети.
Установява се, че за МПС- „Фолкваген Тигуан“ с
рег. №** **** ** е налице застраховка „Каско“ при ЗАД “Армеец“АД,
сключена с полица № ***********, валидна към датата на настъпване на
произшествието.
По повод
постъпило при застрахователя по застраховка „Каско“ уведомление
от Н.В. е образувана щета №*************, констатирани са описаните материални увреди по МПС- „Фолкваген Тигуан“, рег.
№** **** **, и на собственика на автомобила е
изплатено обезщетение в размер на 38 377 лв., както и ликвидационни
разноски 15 лв. или общо 38 392 лв.
След изплащане на обезщетението, от ЗАД “Армеец“ АД е
изпратена покана до дружеството- ищец, съдържаща искане за възстановяване на
платеното застрахователно обезщетение в размер на 38 392 лв. в 30- дневен
срок от получаването на поканата.
Няма спор, че по отношение
на лекия автомобил “Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ** **** **, управляван от водача М.М.,
е била сключена задължителна застраховка „ГО“ при ищцовото застрахователно
дружество, със срок на действие- 23.02.2015г. до 23.02.2016г.
По образуваната преписка по щета №****-****-**-*-*****при
ищеца е изготвена експертиза, според която, възстановяването на увредения при ПТП от 12.04.2015г. автомобил- „Фолкваген Тигуан“ е необосновано, от
техническа гледна точка, и е предло-жено да се изплати тотална загуба в размер на 37 689,60 лв.- 80 % от
застрахователната стойност на МПС. Видно от съставения доклад по щета, определено е застрахователно
обезщетение в размер на 37 769,60лв., като по делото не е спорно, че тази сума
ищецът е заплатил на дружеството-
застраховател по застраховка „Каско“ на увредения автомобил с платежно нареждане от 12.03.2016 г.
Установява се
от изисканата административно- наказателна преписка, образувана против М.М.М.
по повод на настъпилото ПТП, че на 12.04.2015г. по отношение на ответника е
съставен АУАН №******, затова че на посочената дата, около 11,40ч., в ***на
общински път
№ *** ****, на 2,5км на пътя за село Рогош- Екарисажа, като водач на лек
автомобил “Мицубиши Паджеро“ с рег. № ** **** **, собственост на Й.К., като
извършва маневра- изпреварване навлиза в лентата за насрещно движение, губи
управление над автомобила, завърта се и удря насрещно движещия се товарен
автомобил „Фолкваген Тигуан“ с рег.№** **** **, както и затова че е управлявал
автомобила със СУМПС, валидно до 05.02.2015 г. - Сирия, с което е нарушил
разпоредбите на чл.42, ал.2, т.2 и чл.150 от ЗДвП, като водачът не е възразил
относно констатациите, обективирани в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление №15-1030-000707/17.04.2015 г., с което, на основание чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП и чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП, за извършените от ответника М. нарушения на чл.42, ал.2, т.2 и чл.150 от ЗДвП му е наложено административно наказание- глоба в общ размер на 300лв.
В административно- наказателната преписка е налична справка за нарушения по ЗДвП по отношение на водача М.М., от която е видно, че освен издадените АУАН и Наказателно постановление, на същия е издаден фиш на 03.12.2012г. за налагане на глоба в размер на 20 лв. за нарушение разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
По делото е прието удостоверение, издадено от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, в което е посочено, че към дата 19.03.2021 г. няма данни на М.М. да е издавано българско СУМПС.
В хода на настоящото производство е допусната САТЕ, с вещо лице инж. В.С., чието заключение съдът кредитира, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Анализирайки конкретната пътна ситуация, експертът е приел за вероятен, от техническа гледна точка, следния механизъм на станалото на 12.04.2015 г. ПТП: На посочената дата около 11 часа на път *** ****, гр. ***, лек автомобил “Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ** **** **, управляван от водача М.М., при предприемане на маневра „изпреварване” навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се по нея товарен автомобил „Фолкваген Тигуан“ с рег. № ** **** **, управляван от Н.В., вследствие на което е реализирано ПТП с материални щети по двата автомобила. Според заключението, основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е, че водачът на лекия автомобил навлиза в лентата за насрещно движение. Посочено е от експерта, че увредите на товарния автомобил „Фолкваген Тигуан“ са настъпили при високоенергиен удар, нанесен отпред назад, с концентрация в предна страна и преминаващи през лява страна, като същите добре отговарят да са вследствие на описания механизъм на произшествието. Видно от заключението, общата пазарна стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на част от описаните увреди, е в размер на 72 510,56 лв. Доколкото сумата, която е необходима за възстановяване на автомобила в състояние на техническа изправност, надхвърля стойността, нужна за закупуването на същата марка и модел автомобил /52 404 лв./, то е направен извод, че възстановяването е икономически нецелесъобразно, т.е. в случая е налице „тотална щета“ в условие на „икономически тотал“. При първия от разгледаните два варианта от експерта- закупуване на видимо здравите части от ППС- стойността на настъпилите увреди възлиза на 50 404 лв., а при втория- предаване останките на автомобила за скрап- стойността на настъпилите увреди е в размер на 51 818 лв.
При така установените обстоятелства въз основа на събраните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
С определение от 12.02.2021г. съдът е изготвил проект за доклад по делото, съобщен на страните и приет в съдебно заседание на 25.03.2021г. за окончателен доклад, като е счел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.500, ал.2 от КЗ. Така определената правна квалификация в случая е неправилна, тъй като регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите спрямо деликвента се определя от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска „ГО“ на автомобилистите. Доколкото в случая ПТП е станало на 12.04.2015г., а застрахователният договор по отношение на увреждащото МПС е сключен при действието на отменения КЗ, то предявеният иск е с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ/отм./. Обстоятелството, че твърдяното плащане на застрахователното обезщетение от ищеца на ЗД “Армеец“АД е извършено на 12.03.2016г., т.е. при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./, има отношение към изискуемостта на вземането, но не и към реализацията на фактическия състав на регресното право.
Според разпоредбата на чл. 274, ал.2 КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
За да бъде успешно проведен регресният иск
с посоченото правно основание, е необходимо да се установят следните релевантните
за спора факти, които са указани с определението на съда от 12.02.2021г.- наличието на валидно застрахователно право-отношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за
лекия автомобил, с който е причинено ПТП; ПТП да е в резултат от
противоправното поведение на ответника, от което в причинна връзка да са
настъпили вреди; при причиняване на деликта делинквентът да е управлявал МПС без свидетелство за
управление; застрахователят да е изплатил обезщетение за причинените вреди в
претендирания размер.
В случая не е спорно, че за лекия автомобил “Мицубиши
Паджеро“, рег.№ ** **** **, към датата на
настъпилото пътнотранспортно произшествие е било налично застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”. Това обстоятелство се установява и от представената и приета като
писмено доказателство застрахователна
полица, съгласно която сключената застраховка „Гражданска отговор-ност“ има
действие до 23.02.2016г.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Доказа се, че на 12.04.2015г. е настъпило ПТП, при което са причинени материални щети на товарен автомобил „Фолкваген Тигуан“ с рег. №** **** **. Обстоятелството, че ответникът М. и водачът на посочения автомобил са участници в процесното пътнотранспортно произшествие е удостоверено с констативен протокол за ПТП, съставен на 12.04.2015г., който има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК и в свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална доказателствена сила.
Предвид
изяснения механизъм на ПТП от заключението на допуснатата САТЕ, се налага
извод, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение
на водача на лекия автомобил, който е нарушил
разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП. Според последната, когато при
изпреварване водачът навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, той е длъжен да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея. В случая ответникът М. при
извършване на посочената маневра е навлязъл в лентата за насрещно движение и е
ударил движещия се по нея товарен автомобил „Фолкваген Тигуан“, в резултат на което на автомобила са нанесени имуществени
вреди в причинна връзка с поведението на деликвента. Макар да е оспорен
от ответната страна отразения в констативния протокол механизъм на ПТП, не са
ангажирани от нея доказателствени средства, с които да установи друг механизъм
на настъпване на произшествието. Впрочем, този механизъм е описан и в АУАН от
12.04. 2015г. и изрично е признат от ответника с изявлението му, че няма
възражения по текста на акта. Освен това, от
заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установяват и посочените
увреди по автомобила, определени като тотална щета, като същите отговарят да са
настъпили по описания начин.
Наред с горното, по делото с доказа и че ищецът е заплатил на застрахователя по застраховка „Каско” сума в размер на 37 769,60 лв. На 12.03.2016г. е извършен превод на обща сума в размер на 57 007,35 лв., в т.ч. и застрахователно обезщетение по щета № ****-****-**-*-*****- 37 769,60лв.
Не се установи обаче твърденият факт, че извършителят на деликта е управлявал МПС без да притежава свидетелство за правоуправление.
Съгласно чл.267, ал.2, т.2 от КЗ /отм./, застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива и отговорността за вреди, причинени във връзка с притежа-ването или използването на моторно превозно средство от лице, което не притежава или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство, а застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление /чл. 274, ал. 2 КЗ / отм./
В съдебната практика е възприето разбирането, че изразът „без свидетелство за управление” по см. на чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ означава, че водачът въобще няма издадено свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Изрично се приема, че не е такъв случая при управление на МПС след изтичане срока на документа или при неговото изгубване, открадване или унищожаване, тъй като в тези хипотези се изисква единствено подмяната на документа /в този смисъл - Решение № 80 от 16.09.2014 г. по т. д. № 897/2012 г. на ВКС/.
За удостоверяване на настъпилото пътнотранспортно произшествие в случая е съставен Констативен протокол за ПТП от 12.04.2015г., в който е отразено, че водачът М.М. е управлявал лекия автомобил “Мицубиши Паджеро“, рег.№ ** **** **, със свидетелство за управление категория Д- сирийско, валидно до 23.02.2015г. При тези данни и предвид липсата на други констатирани от контролния орган обстоятелства, касаещи валидността на чуждестранното национално свидетелство на територията на Р България, следва да се приеме, че ответникът е правоспособен водач, който към датата на реализиране на ПТП е притежавал СУМПС от категорията и на лекия автомобил, управля-ван от него /чл.26 и чл.27 от ППЗДвП/, но същото е било с изтекъл срок на валидност.
Доколкото изтеклият срок на СУМПС няма за последица изгубване на придобитата правоспособност да се управлява МПС, а е основание за подмяната му и не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./, то се налага извод, че в полза на ищеца не са възникнали регресни права по отношение на ответника във връзка с възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-5111-15-5-02386. Като ирелевантно за спора съдът преценява обстоятелството, че след ПТП и към дата 19.03.2021 г. на М.М. не е издавано българско СУМПС.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ се явява неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. “Симеоновско
шосе“ №67А, против М.М.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***, ***, иск за осъждането на
ответника да заплати сумата от 37 769,60 лева, представляваща стойността на изплатеното
от ищеца застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на
12.04.2015г., причинено от М.М.М. при управление на лек автомобил “Мицубиши Паджеро“, рег. № ** **** **, застрахован в ЗК “Лев Инс“ АД със
застрахователна полица №**************.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: