Р Е Ш Е Н И Е № 260037
ПЛОВДИВ 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в
публичното заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа докладваното от Съдията
Чакалова т.д. 324 по описа за 2019 година и констатира следното:
Предявен е иск от „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, София, ул.“Московска“ 19 против И.Д.Р.,ЕГН ********** и Е.П.Р., ЕГН
********** ***, ***, ***** с правна квалификация чл.430 ТЗ.
Твърди се в исковата молба, че с
Договор за кредит 65/28.12.2009 г. „БАНКА ДСК“ АД е предоставило на „ГОГО
ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК *********, И.Р. и Е.Р. кредит в размер от 292 000 лв за срок
от 84 месеца при уговорена годишна лихва от 10.501%, формирана от сбора на
едномесечния СОФИБОР и 7.30 % и наказателна лихва върху размера на просрочената
главница от 10 пункта над договорената лихва. На 28.12.2016 г. е настъпил
падежът на последната вноска за погасяване на задължението. Към момента на
подаването на исковата молба размерът на задължението е както следва: 113 771.83 лв – главница, 38 018.25 лв –
договорна лихва, 33 083.66 лв – наказателна лихва, 1 797.43 лв – такси и 26
535.94 лв – разноски.
Ищецът
оспорва направеното от ответниците възражение за прихващане със сумата 19
197.11 лв, представляващи разноски в изпълнителното производство с аргумента,
че проведеното изпълнително производство е законосъобразно и основателно, както
и възразява срещу възражението за прихващане със сумата 50 000 лв,
представляваща претърпени от Р. неимуществени вреди с аргумента, че посочените
неимуществени вреди не са в пряка връзка с изпълнителното производство.
Иска се да се постанови решение, с
което да се осъдят ответниците да заплатят солидарно сумата 93 300 лв,
представляваща част от дължимата главница от
113 771.83 лв, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответниците оспорват предявения иск.
Твърди се, че по ч.гр.д. 1419/2013 г. по описа на Районен съд – Карлово е
издадена заповед за изпълнение на следните суми:
-256
323.66 лева - предсрочно изискуема
главница, ведно с обезщетение за забава от 16.10.2013г. до окончателното
изплащане;
-10
745.92 лева – лихва за периода 25.10.2012-16.10.2013г.
-439.08
лева – такси
Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 1554/13г. на ЧСИ
Обретенова, в рамките на което са продадени недвижими имоти – производствена
база, собственост на „ГОГО ПЛАСТ” ЕООД и апартамент, собственост на И.Р. и Е.Р..
Т.е., след публичната продажба на кредитора „Банка ДСК” АД е изплатена сумата
230 500 лева, от които 211 093.30 лв представлява сборът от сумите по
издадената заповед за изпълнение и 19 406.70 лв разноски по изпълнението.
С
Решение от 15.06.17 г. по т. д. № 542/14г. на ОС Пловдив са отхвърлени
установителните искове на „Банка ДСК” АД против „ГОГО ПЛАСТ” ЕООД и Е.Р. с
изключение на иска за установяване вземането в размер на 10 745.92 лв,
представляваща договорна лихва и 439.08 лв такси. Предвид това ответниците
твърдят, че не дължат сумата 93 300 лв, представляваща част от дължима
главница от 113 771.83 лв.
Прави
се възражение за погасяване по давност на дължимите лихви за 2013г., 2014г.,
2015г. и 2016г. Твърди се, че към датата на падежа дължимата главница е
221 200 лв, като събраната сума в изпълнителното производство № 1554/13г. на ЧСИ Обретенова от 230 500
лв следва да погаси задължението за главница. Това е така, тъй като Съдът е
постановил, че не съществува вземането на Банката, за което е издадена заповед
за изпълнение.
Прави
се възражение и за прихващане със сумата 19 197.11 лв, представляваща събрани в
изпълнителното производство такси, тъй като с отхвърлянето на установителния
иск ответниците не дължат разноски в изпълнителното производство, а тези
разноски са за сметка на взискателя „Банка ДСК” АД и по този начин взискателят
се е обогатил за сметка на ответниците.
Направено
е и възражение за прихващане от ответника Е.Р. със сумата 50 000 лв,
представляваща неимуществени вреди в периода 22.10.2013г. – 06.02.2018г.,
изразяващи се в силен емоционален стрес, притеснения и тревоги за бъдещето в
резултат на проведеното изпълнително производство. Претендират разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
С
Договор 65/28.12.2009 г. „БАНКА ДСК“ АД предоставя на „ГОГО ПЛАСТ“ ЕООД, И.Р. и
Е.Р. кредит в размер на 292 000 лв /т.1/
с краен срок за погасяване 28.12.2016 г. /т.4/ по следния начин: дванадесет вноски по 400 лв, дванадесет
вноски по 1000 лв, дванадесет вноски по 2000 лв, дванадесет вноски по 2500 лв,
дванадесет вноски по 5000 лв, дванадесет вноски по 6000 лв, единадесет вноски
по 7400 лв и изравнителна вноска от 7800 лв /т.5/.
За
предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва от 10.501%,
формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка от 7.30%; към
момента на сключването на договора едномесечният СОФИБОР е 3.201%, като
промяната на едномесечният СОФИБОР се отразява на договорения лихвен процент /т.9.1/.
При
неплащане на вноска или част от главницата в уговорените срокове
кредитополучателят заплаща наказателна лихва върху размера на просрочената
главница, включваща договорената лихва по т.9.1 и наказателна надбавка в размер
на 10%; при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените
срокове /т.21а/ дължи наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща
договорната лихва по т.9.1 и наказателна надбавка в размер на 3% /т.21б/. При
изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно се дължи наказателна
лихва върху размера на цялата главница, включваща договорната лихва по т.9.1 и
наказателна надбавка от 10% /т.21в/.
Със
Заповед за изпълнение на основание документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.
1419/2013 г. по описа на Районен съд – Карлово, е разпоредено „ГОГО ПЛАСТ“ ЕООД
и Е.Р. да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД солидарно:
-256
323.66 лв – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
16.10.2013 г. до окончателното изплащане;
-10
745.92 лв – възнаградителна лихва за периода .25.10.2012 г. - 16.10.2013 г.
-439.08
лв заемни такси за периода 25.10.2012 г. - 16.10.2013 г.
-5350.17
лв държавна такса и 3125 лв юрисконсултско възнаграждение.
С
Решение, постановено по т.д. 542/2014 г. по описа за Окръжен съд – Пловдив,
влязло в сила на 06.02.2018 г., е признато за установено към 16.10.2013 г., че
вземането на „БАНКА ДСК“ АД по отношение на „ГОГО ПЛАСТ“ ЕООД и Е.Р.,
произтичащо от Договор за кредит 65/28.12.2009 г. и за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 1419/2013 г. по описа на Районен съд – Карлово, е в
размер на 10 745.92 лв, представляващо възнаградителна лихва за периода
25.10.2012 г. - 16.10.2013 г. и заемни такси в размер на 439.08 лв за периода
25.10.2012 г. - 16.10.2013 г. , като искът за установяване на вземането в
размер на 256 323 лв, представляващо главница по Договор за кредит
65/28.12.2009 г., е отхвърлен.
От
приложеното изп.д. 1554/213 г. на ЧСИ Обретенова се установява, че в резултат
на извършени публични продажби на взискателя „БАНКА ДСК“ АД са преведени
следните суми:
-183
622.18 лв – на 29.02.2016 г.;
-7614.16
лв – на 29.02.2016 г. - авансово заплатени от взискателя такси;
-27
471.12 лв – на 28.12.2016 г.
-1489.20
лв – на 28.12.2016 г. авансово
заплатени от взискателя такси.
Направени
са удръжки в размер на 8661.55 лв – по сметка на ЧСИ – такса по т.26 ТТРЗЧСИ и
1432.20 лв – по сметка на ЧСИ – такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
От
заключението на ССЕ, което Съдът кредитира като неоспорено от страните, се
установява, че:
-ответниците
са направили плащания по кредита в размер на 152 414.78 лв, от които
35 676.34 лв – главница, 101 264.53 лв – договорна лихва,
6 553.12 лв – такса закъснение и 8 920.97 лв такса управление;
-с
постъпилите от ЧСИ Обретенова суми на 29.02.2016 г. и 28.12.2016 г. общо в
размер на 220 196.66 лв са погасени следните задължения: 142 551.83
лв – главница, 46 222.30 лв – договорна лихва и 31 422.53 лв –
санкционна лихва;
-след
направените от ответниците плащания по главницата от 35 676.34 лв
остатъкът от главницата е в размер на 256 323.66 лв и след погасяването на
главницата със постъпления от изпълнителното производство в размер на 142 551.83
лв дължимият остатък е в размер на 113 771.83 лв.
При
така събраните доказателства Съдът прави следните изводи:
Доколкото
с Решение по т.д. 542/2014 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив е признато за установено към 16.10.2013 г. по
отношение на „Гого Пласт“ ЕООД и Е.Р., че вземането на „Банка ДСК“ АД ,
произтичащо от Договор за кредит 65/28.12.2009 г. , е в размер на 10 745.92 лв,
представляващо възнаградителна лихва за периода 25.10.2012 г. - 16.10.2013 г. и
439.08 лв, представляващи заемни такси за периода 25.10.2012 г. - 16.10.2013
г., от събраните в хода на изпълнителното производство 220 196.66 лв следва да
се погасят 10 745.92 лв и 439.08 лв. От друга страна следва да се вземе
предвид, че към 28.12.2016 г. настъпва падежът на задължението и с остатъкът от
събраните в хода на изпълнителното производство средства от 209 011.66 лв
следва да се погаси остатъкът от задължението по договора за кредит към
28.12.2016 г. за главница, лихви и други разноски по кредита. В тази връзка
Съдът отбелязва, че не възприема изразеното от ответниците становище, че
размерът на задължението следва да се определя след 16.10.2013 г. /след
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, доколкото с
влязлото в сила решение по т.д. 542/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив размерът
на вземането е определен. Това е така, тъй като предмет на спора по т.д.
542/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив е установяване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение; отхвърлянето на иска за установяване на
вземането поради ненастъпила предсрочна изискуемост означава, че не съществува
вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, а не означава, че не съществува вземането, предмет на договора за
кредит.
С
оглед заключението на ССЕ Съдът приема, че ищецът, като кредитор в
изпълнителното производство, със
събраната в хода на изпълнителното производство сума от 220 196.66 лв е погасил
вземането по пера както следва: 142 551.83 лв – главница, 46 222.30 лв -
договорна лихва и 31 422.53 лв - санкционна лихва. След направеното плащане
дължимата главница по договора за кредит остава в размер от 113 772.83 лв,
от които се претендира главница в размер от 93 000 лв.
Преди
да прецени какъв е размерът на дължимата
главница, Съдът следва да разгледа направените от ответниците възражения:
По
възражението за прихващане на дължимата главница със сумата от 19 197.11 лв,
представляващи събрани в хода на изп.д. 1554/2013 г. на ЧСИ Обретенова
разноски:
Във
връзка с направеното възражение се твърди, че събраните в изпълнителното
производство разноски не се дължат от ответниците, тъй като искът за
установяване на вземането на кредитора е отхвърлен и чрез тяхното начисляване и
удържане от ответниците „Банка ДСК“ АД се е обогатило за сметка на ответниците.
От
заключението на ССЕ се установява, че на ищеца, като кредитор, са преведени
сумите 7614.16 лв и 1489.20 лв, представляващи авансово заплатени такси, както
са преведени по сметка на ЧСИ сумите 8661.55 лв и 1432.20 лв, представляващи
такси по т.26 ТТРЗЧСИ.
Основанието
за превеждането на авансово заплатените такси на взискателя е това, че тези
такси са заплатени от него предварително и при извършването на принудителното
изпълнение направените от взискателя разноски се погасяват от събраната сума,
т.е. налице е еквивалентност между заплатените от взискателя разноски и
връщането им от събраната при принудителното изпълнение сума, което означава,
че не е налице елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а
именно обогатяване на взискателя за сметка на длъжниците.
Удържаните
от ЧСИ Обретенови суми по т.26 ТТРЗЧСИ са такива, които се дължат за събраното
вземане и те се удържат от събраната при изпълнението сума и са в полза на ЧСИ,
т.е. взискателят не се възползва от това възнаграждение на ЧСИ, доколкото те не
постъпват в неговия патримониум.
Ето
защо възражението е неоснователно и следва да се отхвърли.
По
възражението за прихващане със сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от Е.Р. , изразяващи се в силен емоционален
стрес, притеснения от образуването на изпълнителното производство по искане на
ищеца:
Изп.д.
1554/2013 г. на ЧСИ Обретенова е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД въз
основа на издадена заповед за изпълнение на основание документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 1419/2013 г. по описа на Районен съд – Карлово,
т.е. ищецът, като взискател по изпълнителното производство, е разполагал с
изпълнителен титул и в рамките на изпълнителното производство е предприел действия
за събиране на вземането си. Не е налице противоправно поведение, което да
обосновава ангажирането на отговорността на ищеца, като взискател по
изпълнителното дело, за заплащане на вреди. Обстоятелството, че не се
установява в производството по чл.422 ГПК съществуването на вземането, за което
е издадена заповедта за изпълнение, след като е образувано изпълнителното
производство и са извършени изпълнителни действия за събиране на вземането, не
обосновава противоправно действие на кредитора, тъй като Законът изрично
предвижда възможност за образуването на изпълнително производство и преди да е
решен спорът за съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Предвид
изложеното Съдът намира, че възражението е неоснователно и следва да се
отхвърли.
По възражението
за погасяване по давност на дължимите лихви за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.:
Настоящото
вземане произтича от договор за кредит, а за вземания, произтичащи от такъв вид
договор, се прилага общата петгодишна давност
съгласно чл.110
и чл.111 ЗЗД. Предвид наложилата се съдебна практика /Решение № 540 от 20.12.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК/ при договор за заем е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
съобразно погасителния план не превръща договора в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по договора. За разлика от периодичните
плащания, при които отделните задължения имат характер на самостоятелни
задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски
отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на
части. Съгласно чл.
114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече
от момента, в който вземането е изискуемо. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл.
430, ал.1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като, ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок, т.е. с настъпване
на падежа на последната вноска съгласно договора и погасителния план. В случая
цялото вземане по договора е изискуемо от 28.12.2016 г. /датата на падежа на
последната вноска по договора/. Към момента на погасяването на задължението по
договор за кредит за главница и лихви /възнаградителни и санкционни/ от страна
на ищеца като взискател в изпълнителното производство /към 29.02.2016 г. и
28.12.2016 г./ не е изтекла погасителната давност
на вземането, защото лихвата представлява цената на ползваната парична сума и
се включва в дължимата вноска и поради това се прилага общата петгодишна давност.
Предвид
изложеното Съдът намира възражението за неоснователно и като такова следва да
се отхвърли.
При
така установеното и направените правни изводи Съдът намира, че от задължението
по Договор за кредит 65/28.12.2009 г. е
останала непогасена главница в размер на 113 772.83 лв, от който размер се
претендира сумата от 93 000 лв, поради което искът е основателен и следва
да се уважи в заявения размер, ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба – 17.04.2019 г. до окончателното изплащане.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца
направените в производството разноски в размер на 3920 лв и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25,
ал.1 НЗПП в размер на 360 лв.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
И.Д.Р.,ЕГН ********** и Е.П.Р., ЕГН ********** ***, *****, ***** да заплатят
солидарно на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Московска“ 19:
-сумата
93 000 лв /деветдесет и три хиляди лева/, представляваща част от
неизплатен остатък от главницата от 113 771.83 лв, дължима по Договор за кредит
65/28.12.2009 г. поради настъпилия краен падеж на задължението, ведно с
обезщетение за забава от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане;
-сумата
4280 лв /четири хиляди двеста и осемдесет лева/ разноски по делото
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: /П./