Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 24.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в. гр. дело № 709 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго - Про Продажби " АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, ЕИК *********, представлявано от П. С. С., Я.М. Д. и Г.
К. срещу Решение № 5424/04.12.2019 г., постановено по гр. дело № 4854/2019 г.
по описа на Районен съд -гр. Варна, с което са отхвърлени предявените от „Енерго - Про Продажби“ АД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав
Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 срещу М.К.И., с ЕГН **********, М.К.И., с ЕГН ********** и И.К.И.,
с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 200, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане всеки от ответниците да заплати на
ищцовото дружество сумата от 818.76 лв., представляваща 1/3 от сума в размер на
2456.30 лева, начислена по фактура № **********/08.02.2018 г., издадена въз
основа на становище за начисление на електрическа енергия по констативен
протокол № 1201977/18.09.2017 г. за периода от 19.09.2016 г. до 18.09.2017 г.
за потребено, но неотчетено количество ел. енергия за обект на потребление
находящ се в гр.Варна, ул. „Царевец“ № 55, вх. Б, ет. 7, ап. 136, с абонатен
номер ********** и клиентски номер **********, както и сумата от 89.39 лв.,
представляваща 1/3 от сумата в размер на 268.17 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата от 2456.30 лева за периода от 01.03.2018 г. до
28.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковете до окончателно изплащане на задължението.
Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд – Варна е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с
процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса
доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за
извършване на корекция на сметката на ответниците чрез предвидената корекционна
процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемите
количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия
състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен констативен
протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява действителното
фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 2
ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като
собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ - чрез
измерване от средството за търговско измерване и преминаването ѝ през
точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този
смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на
ищците електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил
чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното
дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на
ответното дружество, установено в чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия. В случай, че съдът счита, че разпоредбата на чл. 50
от ПИКЕЕ е неприложима към конкретната хипотеза, моли искът да бъде уважен на
основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането
му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 2
от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че
е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия
като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да
извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените
съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло като бъде
осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции.
Чрез депозираните писмени отговори, въззиваемите оспорват основателността на въззивната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърдят,
че жалбата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, като бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да
и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
По предмета на така предявения иск с правно
основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се излагат следните
твърдения от страните:
Ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД излага в
исковата молба, че е доставчик на ел. енергия
в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Царевец“ № 55, вх. 5, ап. 136, с абонатен
№ ********** и клиентски № **********. Сочи, че на 18.09.2017 г. е извършена
техническа проверка на измервателната система на абоната, при която било
установено, че в регистър 1.8.3. има
показания в размер на 15619 квтч. На основание чл. 50 от ПИКЕЕ била осъществена
корекционна процедура за периода от 19.09.2016 г. до 18.09.2017 г. и била
издадена фактура № **********/08.02.2018 г. на стойност 2456,30 лв. Сочи, че
ответниците са наследници на починалия титуляр на партидата, които през
процесния период са използвали посоченото количество ел. енергия. Претендира се
осъждане на всеки един от тримата ответници да заплати сума в размер на 818,77
лева, представляваща 1/3 от сумата по фактурата, както и 89,39 лева, мораторна
лихва за периода от 01.03.2018 г. до 28.03.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците не са
депозирали отговор на исковата молба. В становището си по съществото на спора
оспорват исковата претенция, като сочат, че И.К.И. и М.К.И. не са живели в
имота и нямат договорни отношения с ищцовото дружество. Ответницата М.К.И.
сочи, че не е имала достъп до електромера и не е осъществявала действия по
неговото манипулиране. Трите ответници излагат съображения за
незаконосъобразност на извършената корекционна процедура. Оспорват
претендираното количество ел. енергия да е било доставено от ищеца. Молят искът
да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените доказателства се установява, че ответниците са потребители
на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиенти
на дружеството ищец за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Царевец“ № 55, вх. 5, ап. 136,
с абонатен № ********** и клиентски № **********.
Видно от приложения по делото Констативен
протокол № 1201977/18.09.2017 г. се установява, че при контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление с
абонатен № ********** и клиентски № ********** са свалени показанията на СТИ.
Проверката е извършена в присъствието на свидетеля Добринка Димитрова Петрова.
СТИ е подменено с ново и предоставено за експертиза на БИМ, като преди това е поставен
в индивидуална опаковка и запечатано с пломба № 482136.
От
Констативен протокол № 216/02.02.2018 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – Варна се
установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния
блок на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера. Установено е наличие на 15619,7 квтч. по тарифа 3, която не е
визуализирана на дисплея. Като крайното заключение е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
От
становище от 06.02.2018 г. за начисление на електрическа енергия, относно
Констативен протокол № 216/02.02.2012 г., за абонатен № ********** и клиентски
№ **********, е видно, че за периода от 19.09.2016 г. до 18.09.2017 г. е
начислена електрическа енергия в размер на 15619 квтч. Начислението е извършено
след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Издадена е
фактура № ********** от дата 08.02.2018 г. на стойност 2 456,30 лева,
представляваща левовата равностойност на начислена за електромер № 1115031500792329
електрическа енергия за периода от 19.09.2016 г. до 18.09.2017 г.
От
заключението на СТЕ на вещото лице инж. Н. В. В. се установява следното:
Електромер тип М 02 - CARAT, с
фабричен № 1115031500792329 е произведен през 2016 г. Срокът на метрологичната
му годност е 6 години и изтича през 2021 г. Към датата на проверката 18.09.2017
г. същият е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия.
Електрическата енергия, натрупана в регистър в регистър 1.8.3 в размер на 1561
квтч. е отченета от СТИ, но това количество не е визуализирано на дисплея на
измервателния уред. Отчитането на консумираната ел. енергия в битовия обект е
извършвано двутарифно. При нормална работа на измервателния уред, преминалата
електроенергия през измервателната му система се визуализира на дисплея през
различните часови зони и се записва в енергийните регистри, съответно в
регистър 1.8.2, ел.енергията преминала през СТИ в часовата зона определена за
дневна тарифа и в регистър 1.8.1, ел.енергията преминала през СТИ в часовата
зона определена за нощна тарифа. В настоящия случай е визуализирано само
количеството ел. енергия, отчетено в часовите зони за дневна и нощна, енергия.
Показанието, записано в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, което
означава, че след като има налични показания в регистър 1.8.3, и тези показания
не са визуализирани на дисплея, е налице нарушение на нормалната работа на
измервателния уред, което е в резултат на човешка намеса чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри. В настоящия случай, посредством двамата
видими регистъра и скрития такъв е измерена цялата потребена от абоната
електроенергия в обекта на потребление.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между
страните е налице договорно правоотношене за покупко-продажба и доставка на ел.
енергия. Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като
корекция в цената, дължима от ответниците за реално доставена и консумирана за
минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от енергоснабдителното
предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на
17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013 г. ПИКЕЕ, частично
отменени от 14.02.2017 г. На посочената дата е обнародвано в ДВ, бр. 15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е
обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят
чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част,
обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се
отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ АД, с ЕИК *********
и „Мартилекс 2“ ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ АД, и
„Мартилекс 2“ ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване
на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото
е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.
48, 49, 50 и 51 от този акт.
На
практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл. 48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да
бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за
извършване на корекция, както и процедурата – компетентен орган да извърши
метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките, и
т.н. не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ.
Респективно отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните
разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията,
определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Изложеното
мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към
настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл. 83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал.
1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правила за измерване на количествата електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.
83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013
г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество
представляват подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От анализа
на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да
са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ.
Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната
ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в
нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на
чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.,
според които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т.
5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид
това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да
съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да
уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на
корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не
изпълняват функциите, които нормата на чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ им възлага. Същите
не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури.
Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и
правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки
за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е
приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на ел.енергия се регулират от
специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства - свидетелски показания напр. да бъде установяван
факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в
общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини,
съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието
обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите
закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и
в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява
смесено- както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички
изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ
изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за
извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите
норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества
енергия. Съответно и може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата
в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на
сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, то
липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел.
енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл. 50 ПИКЕЕ, на която се позовава
ищеца.
Не беше
установено по безспорен начин, че ищецът за посочения период е доставил
количество ел. енергия на претендираната стойност, което да е потребено от
ответниците.
По
изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК и предвид направеното искане въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените пред настоящата
инстанция разноски. Съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК, М.К.И., И.К.И.
и М.К.И. са претендирали присъждане на разноски в размер на 300 лева –
адвокатски хонорар за всяка една от тях. Извършването на разноски в
претендираните размери е удостоверено посредством представени договори за правна
защита и съдействие от 19.12.2019 г. и 28.01.2020 г., в който са инкорпорирани
разписки за платени в брой адвокатски възнаграждения в размер на по 300 лева. Направеното възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Заплащането от страна на въззивника на
адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ определения в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
се възприема като признание за наличието на фактическа и правна сложност.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5424/04.12.2019 г., постановено по гр. дело
№ 4854/2019 г. на ВРС, ХLI-ви с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, да заплати на М.К.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сума в размер на 300 /триста/
лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, да заплати на И.К.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сума в размер на 300 /триста/
лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, да заплати на М.К.И., ЕГН **********, с адрес
***, сума в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.