гр.
Плевен,25.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 1853
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по
искова молба от С.М.С. *** против „Т.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***. Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „***“
когато със заповед №041/19.03.2020г. на управителя на ответното дружеството му
било наложено наказание Дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188
т.3 вр. чл.190 ал.1 т.3 и т.4 предл.1
КТ и чл.187 ал.1 т.3 предл.1 и т.8 предл.1 КТ затова, че на 12.03.2020г не отчел получени от
клиенти парични средства в размер на 2484,14 лева. Твърди, че със заповедта
работодателят е приел, че ищецът извършил нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187 ал.1 т.3 предл.1 – неизпълнение на възложената
работа и по чл.187 ал.1 т.8 предл.1 КТ, а именно
злоупотреба с доверието на работодателя. Твърди, че наложеното наказание е
незаконосъобразно. Твърди, че
действително на посочената дата не отчел получени от клиенти парични средства в размер на 2484,14 лева, но
в случая не е имал виновно поведение, тъй като получената сума била открадната
от управляваното от него превозно средство. Твърди, че на тази дата доставял
стоки в с***, като от автомобила била
открадната събраната от обектите сума. Твърди, че под заплаха от управителя, на
20.03.2020г. подписал пред нотариус договор за заем с работодателя в размер на
2400 лева, която сума не бил получил. Твърди, че с договора се съгласил да
върне сумата от 2400 лева в срок до 25.12.2020г., тъй като ако не подпише
договора, ще му бъде потърсена наказателна отговорност за кражба. Твърди, че
останалата сума от 84,14 лева му била удържана от получени от него бонуси. След
подписване на договора, на 23.03.2020г му били връчени двете заповед – за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото
правоотношение. Ищецът твърди, че за месеците февруари и март 2020г. не е
получил ежемесечно полагащите му се ваучери за храна на стойност 60 лева. Твърди,
че не е получил застраховка, която получавал ежемесечно в размер на 52,95 лева.
Твърди, че ежемесечно получавал бонуси за извънреден труд в размер на 320 – 400
лева, като тази сума следвало да му бъде изплатена на 25.03.2020г., но вместо
това му издали квитанция за 240 лева
първа вноска по договор за заем от 20.03.2020г. През месец април отново не му
била преведена сумата. Не му било изплатено и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени
като незаконосъобразна заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание
и му е прекратено трудовото правоотношение; да осъди ответника да му заплати
сумата от 611,15 лева обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен
отпуск; да осъди ответника да му заплати сумата 600 лева бонуси за два месеца
февруари и март 2020г., застраховка и ваучери за храна, ведно със законната
лихва. Претендира разноски. С допълнително подадена молба, ищецът е направил
уточнение в размера на предявените искове, като е уточнил, че претендира
дължимо възнаграждение като бонуси за февруари и март 2020г в размер на 470
лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 611,15 лева,
застраховка в размер на 35,28 лева и ваучери за храна в размер на 100 лева. В
съдебно заседание поддържа исковата молба и направените изменение и уточнение
на претенциите. Представя писмени бележки, в които навежда доводи, че за
нарушението на ищеца не е доказан умисъл и виновно поведение.
В срок ответникът представя писмен отговор,
в който оспорва исковете. Твърди, че наложеното наказание е правилно и
законосъобразно определено. Твърди, че непредаването на получените парични
средства по седем броя касови бонове е установено въз основа на докладна
записка от 13.03.2020г. от служител на дружеството, заемащ длъжността „***“.
Твърди, че преди налагане на наказанието на ищеца са поискани обяснения за
неизпълнение на задължения, които са му възложени в длъжностната
характеристика. Твърди, че наказанието е съобразено с тежестта на нарушението.
Наказанието е наложено с мотивирана заповед. Ответникът навежда доводи, че при
изпълнение на трудовите си функции
ищецът проявява системна недобросъвестност, което налага извод за липса
на самокритичност и отговорност за добросъвестно изпълнение на задълженията по
трудовия договор и обуславя поведението
като свързано със системни нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва
претенциите за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ тъй като същото е погасено
поради извършено прихващане. По отношение на претенцията за дължими бонуси,
ответникът навежда доводи, че съгласно трудовия договор няма задължения за
заплащане на бонуси. По отношение на претенцията за авансови плащания на
застрахователна сума, която се изплаща пряко на ползващите се лица, твърди, че
за месец февруари такава му е изплатена по банкова сметка. ***, твърди, че
срещу тази сума е извършено прихващане
от ответника съгласно уведомление до ищеца от 19.06.2020г. Поради това
не дължи тези суми. В отговора
ответникът твърди, че не дължи и заплащане на ваучери за храна, като ищецът не
се е явил до прекратяване на трудовия му договор, а след прекратяването му не е
допустимо тяхното получаване. Поради това твърди, че претенциите са
неоснователни, както за сумата от 611,15 лева, така и аз сумата от 600 лева.
Оспорва направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза. В съдебно заседание поддържа становището си в отговора на исковата
молба.
От фактическа страна, съдът
приема следното :
От представения по делото на лист
5 договор се установява, че страните са били в трудови правоотношения, по
силата на сключен между тях трудов договор. Установява се, че ищецът е работил при ответника на длъжност
„***“. Установява се от представената по делото длъжностна характеристика, че
ищецът носи отговорност за констатирани липси на стоки и пари, амбалаж и
стоково материални ценности. Установява се и не се спори между страните, че със
Заповед №1-041/19.03.3030г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и със Заповед № 400082/20.03.2020г. трудовото му правоотношение
било прекратено. Видно от заповедта, като основание за прекратяването е
посочено, че на 12.03.2020г. ищецът не е отчел получени от клиенти парични
средства в размер на 2484,14 лева, като предаването на посочената сума е
установено с издадени от него седем броя касови бонове, съобразно отчет на
касов апарат ZK143614.
Спорно по делото е дали издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна. За изясняване
на това, съдът прие по делото представени от страните писмени доказателства.
Безспорно между страните е, че на
12.03.2020г. ищецът е получил от клиенти на дружеството сумата от 2484,14 лева,
за което издал седем броя касови бонове. Безспорно по делото е, че получената
сума ищецът не е отчел в дружеството. Това обстоятелство се установява и от
представената по делото докладна записка от ***, *** в дружеството, в която е
отразено, че получената сума не е отчетена в касата на дружеството. Установява
се от представената на лист 30 от делото покана, че работодателят е поканил
ищеца в тридневен срок да даде обяснения за допуснатото нарушение. Установява
се, че поканата е връчена на ищеца на 13.03.2020г, което е удостоверено с
подпис от негова страна. На същата дата, ищецът е дал обяснения до
работодателя, в които отразил, че процесната сума
била в служебния автомобил, откъдето била открадната от неизвестни лица.
Установява се от представените от ответника писмени доказателства, че ищецът е
допускал и други нарушения на трудовата дисциплина, за които има наложени
наказания. Със Заповед № 2-131/22.04.2020г. му било наложено наказание
„забележка“, затова, че на 13.04.2019г. при изпълнение на служебните си
задължения не доставил поръчана стока до клиент, върнал я в склада и се
наложило друг служител да я достави. Установява се, че на 06.09.2019г. при
изпълнение на служебните си задължения не доставил поръчана стока до клиенти я
върнал в склада без да уведоми затова специалист с контролни функции и Началник
склад, за което със Заповед №2-209/27.09.2019г. му било наложено наказание
„предупреждение за уволнение“.
Следва
да се установи в производството по иска за отмяна на дисциплинарното
уволнение, дали извършеното от ищеца съставлява дисциплинарно нарушение и дали
с действията си ищецът не е изпълнил възложена му от работодателя задача, дали е
злоупотребил с доверието на работодателя, грубо нарушавайки трудовите си
задължения, както и дали са спазени изискванията на КТ при налагане на
дисциплинарното наказание.
Издадената
заповед е в предвидената от закона форма, издадена е от компетентния орган и е
спазена процедурата по чл.193
КТ, като на ищеца са поискани обяснения, и такива са дадени в указания срок.
Издадената заповед е мотивирана, като мотивите се съдържат в заповедта да
налагане на дисциплинарно наказание. В мотивите е отразено, че съгласно чл.126
т.9 КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен
да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.
Отразено е, че неотчитането на паричните средства в касата на работодателя на
12.03.2020г., приети от ищеца в изпълнение на възложените му трудови дейности,
сочи на неизпълнение на посоченото задължение. Отразено е, че съгласно чл.27
ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, същият е
предоставил на работника достъп до сумите по вземания от клиенти, а работникът
се е задължил да ги пази грижливо. В заповедта се сочи, че непредаването на
паричните средства представлява поведение, което не съответства на лоялност към
работодателя. Сочи се, че това неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя , изразяващо се чрез
системна недобросъвестност при изпълнение на трудовите функции води до извод за
злоупотреба с доверието на работодателя, което представлява нарушение по чл.187
т.8 предл.1 КТ. При налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, работодателят е преценил и предходни наложени
дисциплинарни наказания за извършени от ищеца други нарушения, по които
заповедите са влезли в сила и е приел, че тези нарушения и наложени за тях
дисциплинарни наказания водят до извод за липса на самокритичност и отговорност
на служителя за добросъвестно изпълнение на задълженията му по трудовия
договор. В мотивите на заповедта е отразено, че ищецът е нарушил разпоредбата
на чл.187 ал.1 т.3 КТ съгласно която не е изпълнил възложената му работа.
Отчитането на получените от клиентите суми са задължение на работника съгласно
длъжностната му характеристика. С неизпълнението на това задължение, съдът
счита, че не е изпълнил възложената му задача, и посоченото основание е
правилно.
Така
издадената заповед, съдът счита, че е законосъобразна и при издаването и са
спазени изискванията на КТ. Установи се, че ищецът е допуснал двете нарушения,
визирани в заповедта – не е отчел получената сума, която е получил от клиентите
и за която е издал касови бонове, което представлява неизпълнение на възложена
работа; не е отчел паричната сума, за което работодателят му е гласувал
доверие, с което е злоупотребил с доверието на работодателя. Процедурата, по
която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение, съдържа норми
от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган
преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за
спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на
уволнението в неговата съдебна фаза. Съгласно чл.195 ал.1 КТ дисциплинарно
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат
нарушителят, нарушението - кога е извършено и в какво се изразява, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага, а за наличието на изискуемите
от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно. Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на
данни за еднократност на наказанието, спазване на
сроковете по чл.194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя
да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не
буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.
По същество, за да се установи законосъобразно ли е
оспорената от ищеца заповед за налагане на дисциплинарното наказание и с оглед
твърденията за липса на вина от страна на ищеца, съдът съобрази трайната
практика (Опр. № 167/6.03.2019г. на ВКС по
гр.д. № 4388/2018г., III г.о., Решение на ВКС по гр.д. № 41/2012г. IVг.о.,
Решение на ВКС №86/25.05.2011г. по гр.дело 1734/2009г. IV г.о, Решение на ВКС №55/05.04.2012г. по гр.дело IV г.о.), съгласно която, „за да се квалифицира дадено поведение
като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо деянието да е
умишлено, да цели извличане на облага или от него за работодателя да са
настъпили имуществени вреди. От характеристиката на трудовоправната
връзка следва, че по нея се предполага отношение на лоялност между страните.
Когато това отношение бъде накърнено, т. е. при неизпълнение на задължението за
лоялност към работодателя, работникът злоупотребява с неговото доверие.
Преднамерените действия с цел извличане на имотна облага са такава злоупотреба,
но злоупотреба е налице и когато, без да е извлечена имотна облага, с
поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие. Това
е възможно и при неумишлено поведение на работника, когато в резултат на неполагане
на дължимата грижа последният засегне съществено интересите на работодателя.
Нарушенията на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 КТ може да причинят
имуществена вреда на работодателя. Ако те са причинили такава вреда, работникът
освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл.203
– чл.212 КТ. Липсата на имуществена вреда има значение за тежестта на
конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва
дисциплинарната отговорност.“
Съдът
прецени и тежестта на нарушението и като взе предвид и обстоятелството, че
ищецът е допускал и други нарушения, за които са му налагани наказания, счита,
че наложеното наказание е адекватно на извършеното нарушение.
При тези доводи от правна страна, съдът приема, че заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна, а
предявеният иск за нейната отмяна се
явява неоснователен и недоказан.
По
отношение на предявения иск за обезщетение за неизползван пратен годишен отпуск
с правно основание чл.224 КТ с цена 611,15 лева, съдът приема следното :
Съгласно тази разпоредба, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 КТ, правото за който не е
погасено по давност. Трудовото правоотношение между страните е прекратено с
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. По делото е
представено писмо, изходящо от ответника, с което признава, че дължи на ищеца
такова за 2019г. в размер на 472,09 лева и за 2020г. в размер на 139,06 лева.
При така представеното писмено доказателство и приетото заключение на вещото
лице, което кореспондира с него, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.224 с цена 611,15 е доказан по основание и размер. Относно дължимостта на сумата, следва да се разгледа и обсъди
представеното уведомление за прихващане.
В същото
писмо, ответникът е признал и
задължението за заплащане на сумата от 35,28 лева, която се дължи на основание
сключен договор със застраховател в полза на трето лице. С оглед на
представеното писмо и заключението на вещото лице, съдът приема, че и тази претенция
е основателна и доказана по размер, като отново по отношение на дължимостта следва да бъде разгледано и обсъдено
направеното възражение за прихващане.
Относно
претенцията за заплащане на бонуси за месец февруари и март 2020г., като част
от трудовото възнаграждение в размер на 470 лева, съдът приема, че искът е
неоснователен. Видно е, че в трудовия договор на ищеца страните не са уговорили
заплащане на бонуси като част от трудовото възнаграждение. В случай, че такива
суми са заплащани за предходни месеци, то това е ставало със заповед на
управителя на дружеството, но работодателят няма задължение да заплаща
допълнителни суми над уговореното в трудовия договор възнаграждение. Поради
това съдът приема, че претенцията за трудово възнаграждение в размер на 470
лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение
на претенциите за заплащане на сумата от 100 лева за ваучери за храна за
месеците февруари и март 2020г, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на §1,
т.36 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане, ваучерите за храна са вид книжа за замяна, предоставени
чрез работодателя на работниците и служителите, които се използват като
разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за
търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор. В такъв
смисъл е и разпоредбата на чл.2,
ал.2 на Наредба № 7/09.07.2003г.
за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на
дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като
оператор. Съгласно чл.2, ал.1 от същата Наредба, чрез ваучерите за храна
работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по
договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им. В
практиката си ВКС (Решение №23/16.02.2016г. по гр.дело
№1407/2015г., III г.о.) приема, че ваучерите за безплатна
храна представляват специфична добавка към трудовото възнаграждение и се дължат
по силата на чл.269, ал.2 КТ. Съгласно тази
разпоредба, допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се
изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в трудовия договор. Доказателства в тази насока
не са представени. Законодателят изчерпателно е изброил три възможности. В
настоящия случай такова не е уговорено по нито един от трите възможни начина,
посочени в закона – не са представени доказателства в тази насока и не са
наведени твърдения.
Ваучерите за
храна по своето естество представляват вид социални придобивки, предоставени в
натура на работниците и служителите и в този смисъл биха могли да се определят
по реда на чл.294 КТ - предоставянето им да бъде извършено от средствата за
социално-битово и културно обслужване (СБКО) в предприятието. Такива доказателства също не са представени и не се
установи да е взето решение по реда на чл.293 КТ от общото събрание на работници
и служители.
Отделно от
това, довод в подкрепа на извода за неоснователност на претенцията е
разпоредбата на чл.24 ал.2 б.“е“ ЗДДФЛ и чл.2 ал.3 от Наредбата за елементите
на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски,
съгласно която върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна
на работници и служители при условията на чл.209 ЗКПО, не се изчисляват и
внасят осигурителни вноски, а съгласно посочената разпоредба на ЗКПО, при
определени условия не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60 лева
месечно, предоставени под формата на ваучери за храна. В случая, изплащането на
паричната равностойност на ваучерите за храна би променило осигурителните и
данъчни отношения.
Съдът споделя
довода на ответника и с оглед разпоредбата на чл.14 ал.4 от Наредба
№7/09.07.2003г., съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът, който е получил ваучери, дължи да върне на работодателя
неизползваните ваучери за храна. Съдът приема, че логиката на закона е, че след
като работникът губи дори правото си да ползва вече предоставените му ваучери,
макар и същите да са му се полагали с оглед отработеното време при
работодателя, то по аргумент за по-силното основание той не би могъл да
претендира изплащането на равностойността на ваучери, които не е получил. При
така изложените мотиви, съдът приема, че претенцията за заплащане на сумата от
100 лева, равностойна на ваучери за храна за два месеца е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По отношение
на твърденията на ищеца, че бил принуден да сключи с работодателя договор за
заем, съдът приема, че тези твърдения останаха недоказани и не следва да бъдат
обсъждани.
Що се отнася
до възражението на ответника, че дължимите на ищеца суми са прихванати с
дължимо обезщетение по чл.221 ал.2 КТ, съдът счита, че е основателно и се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Обезщетението, страните са
уговорили в размер на две брутни трудови възнаграждения – 1234,64 лева. Както в
трудовия договор, така и в допълнителното споразумение, ищецът е дал съгласие
работодателят да извършва удръжки от
трудовото му възнаграждение, от допълнителните възнаграждения с постоянен
характер и от дължимите му обезщетения, като може да бъде извършвано прихващане
за всички вземания на работодателя. С писмо работодателят е уведомил работника
за прихващането, с оглед на което съдът приема, че предявените искове се явяват
неоснователни като погасени чрез прихващане.
С оглед
изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Ищецът
следва да заплати и разноските за вещо лице в размер на 120 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.С. с ЕГН ********** *** против „Т.“ ООД ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за
отмяна на Заповед № 1-041/19.03.2019г., с която на С.М.С. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.187 ал.1 т.3 предл.1 и т.8 предл.1 КТ затова,
че не е изпълнил възложена работа и е злоупотребил с доверието на работодателя
като на 12.03.2020г. не е отчел получени от клиенти парични средства, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.С. с ЕГН ********** *** против „Т.“ ООД ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***с правно основание чл.224 КТ за заплащане
на сумата от 611,15 лева ведно със законната лихва от подаване на молбата
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 и
2020г. като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.С. с ЕГН ********** *** против „Т.“ ООД ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***за заплащане на сумата от 35,28 лева ведно
със законната лихва от подаване на молбата представляваща дължима сума по
договор за застраховка в полза на трето лице като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.С. с ЕГН ********** *** против „Т.“ ООД ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***с правно основание чл.294 КТ за заплащане
на сумата от 100 лева ведно със законната лихва от подаване на молбата
представляваща дължима сума за ваучери за храна като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.С. с ЕГН ********** *** против „Т.“ ООД ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***с правно основание чл.128 КТ за заплащане
на сумата от 470 лева ведно със законната лихва от подаване на молбата
представляваща трудово възнаграждение, дължимо като бонуси за месец февруари и
месец март 2020, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ГПК С.М.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ООД ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Тодор Стефанов Дамянов разноски по делото в размер на 600
лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
С.М.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен разноски за вещо
лице в размер на 120 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: