Р Е Ш
Е Н И Е
№ 344/03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и първа година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А. Лазарова
разгледа
Адм.дело
№243/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 във вр. с чл.193, ал.4 от Закон за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Т* 2“ ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Я., с която се оспорва
мълчалив отказ на Кмета на Община Вършещ да се произнесе по заявление вх.№70
00-36/18.01.2021г., с което оспорващия е поискал учредяване на право на
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ. В жалбата се излагат доводи, че
оспорения административен акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна и
връщане на административната преписка на административния орган за ново
произнасяне, с което да се учреди исканото право. В съдебно заседание
оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Я., поддържа жалбата си, моли да бъде
уважена и се присъдят разноски по делото в полза на оспорващия, като доводи
излага в писмени бележки представени по делото.
Ответника,
чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата, като поддържа, че е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а алтернативно, че е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като доводи излага в писмена защита
и претендира присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният
срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Неоснователно е
поддържаното от ответника становище, че в случая има произнасяне от
административния орган в изричен отказ, което е пречка за разглеждане на
жалбата му срещу мълчалив отказ по заявление вх.№70 00-36/18.01.2021г. Това е
така, тъй като в случая произнасянето на административния орган е с писмо
изх.№7000-626/03.11.2020г., което е във връзка с друго заявление, което е
подавано от оспорващия. В случая се оспорва мълчалив отказ на Кмета на Община
Вършец да се произнесе по заявление вх.№70 00-36/18.01.2021г., с което с което
оспорващия е поискал учредяване на право на прокарване на отклонения от общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ. Липсват данни за произнасяне по това заявление на оспорващия, което не е
относимо към предходното заявление по което Кмета на Община Вършец е уведомил
оспорващия с писмо, което има характер на административен акт, тоест формиран е
мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по това нов искане,
което е дало основание на 23.02.2021г. (в срока по чл.149, ал.2 от АПК във вр.
с чл.215, ал.4 от ЗУТ), оспорващия да го оспори като подаде жалба пред
Административен съд София-град, който с определение е прекратил образуваното
дело и е го изпратил по подсъдност на Административен съд Монтана.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на мълчалив отказ на Кмета на Община Вършещ да се произнесе
по заявление вх.№70 00-36/18.01.2021г., с което оспорващия е поискал учредяване
на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
С придружително писмо вх.№70
00-627/11.09.2020г. (л.63 по делото), е внесъл за съгласуване в Община Вършец
проектна документация с искане за стартиране на процедура по учредяване на
сервитутно право на преминаване на водопровод съгласно трасе описано в проекта.
С писмо изх.№70 00-627/03.11.2020г. (л.64 по делото), Кмета на Община Вършец е
отговорил на писмо вх.№70 00-627/11.09.2020г., като е уведомил оспорващия, че
Община Вършец не може да учреди право на прокарване на инженерната
инфраструктура по реда на чл.193 от ЗУТ за изграждане на минерален водопровод
за захранване с минерална вода на ПИ с идент. 12961.423.173 и 12961.423.199 по
КК на гр.Вършец, които са собственост на „Т* 2“ ЕООД. По делото липсват данни
за връчването на писмо изх.№70 00-627/03.11.2020г., но от писмо вх.№70
00-776/19.11.2020г. (л.60-62 по делото) може да се обоснове извод, че към
16.11.2020г. е било получено от оспорващия.
С придружително писмо вх.№70
00-36/18.01.2021г. (л.15 по делото), оспорващия е внесъл заявление до Кмета на
Община Вършец с искане за учредяване на право на прокарване на отклонение от
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл.193, ал.4 от ЗУТ,
като е представил и проекти по части „ВиК“, „Пътна“ и „Геодезия“ (л.16-59 по
делото). По това заявление няма произнасяне на Кмета на Община Вършец в
законоустановения срок, като с жалба входирана в Административен съд София-град
с вх.№6277/23.02.2021г. е оспорен мълчаливия отказ на административния орган да
се произнесе по заявление внесено с придружително писмо вх.№70
00-36/18.01.2021г.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства и приетата
съдебно-техническа експертиза, съдът, извежда следните правни изводи по
същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.193,
ал.4 от ЗУТ, правото да се
прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо
решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния
управител, съответно със заповед на кмета на общината, тоест в случая оспорващия е
серизар компетентния административен орган с искане за издаване на
административен акт, който следва да бъде издаден от Кмета на Община Вършец,
респективно оспорвания мълчалив отказ е формиран от компетентен административен
орган, който не се е произнесъл с административен акт в рамките на
законоустановения срок по заявление внесено с придружително писмо вх.№70
00-36/18.01.2021г. от оспорващия.
По разбиране на настоящия съдебен
състав жалбата е неоснователна, тъй като в случая не се установява фактическия
състав, който да даде основание на Кмета на Община Вършец да издаде
административен акт с правно основание чл.193, ал.4 от ЗУТ. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.193, ал.8 от ЗУТ, цената на
учреденото право по ал.3 и 4 се определя по реда на чл.210 и се заплаща преди издаване
на заповедите по ал.3 и 4.
В настоящия случай не се установява това изрично условие за издаване на искания
от оспорващия административен акт с правно основание чл.193, ал.4 от ЗУТ да е
изпълнено, тоест не е изпълнен фактическия състав, който да дава основание за
издаване на целения от оспорващия административен акт, респективно не може да
се приеме, че оспорения мълчалив отказ е материално незаконосъобразен.
С оглед изчерпателност
следва да се посочи, че съгласно чл.193, ал.1 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между
собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.193, ал.3 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените
имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото
на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Съгласно чл.193, ал.8 от ЗУТ, цената на учреденото право по ал.3 и 4 се определя по реда на чл.210
и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 3 и 4. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно чл.201, ал.3 от ЗУТ, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, като
подлежи на оспорване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗУТ предвижда, че по реда, предвиден в ал.1, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл.210, ал. 3, като по делото се призовават общината
и заинтересуваните страни. Предвид посочените норми на ЗУТ, производството по чл.210 от ЗУТ
се явява преюдициално по отношение на производството по чл.193, ал.3 от ЗУТ, като определената в рамките на производството по чл.210 от ЗУТ
оценка е задължителен елемент от фактическия състав, предпоставящ правомощието
на кмета на общината за издаване на заповед по чл.193, ал.4 от ЗУТ – в тази насока
константна практика на ВАС, като например Решение №5565/13.05.2020г. по адм.
дело №2777/2019г. и др. все в тази насока.
Пълния разбор на доказателствата по делото
изисква да се отбележи, че настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
безпристрастна съдебно-техническата експертиза изготвена от вещото лице Т.,
която изяснява, че в случая предложеното от оспорващия проектно трасе не е
икономически нецелесъобразно спрямо възможните две други трасета за отклонение
от водопровода (изрично изясняване от вещото лице с ОСЗ на 22.07.2021г.), но
това обстоятелство следва да се има предвид едва при произнасянето на
административния орган след изпълнение на изискванията на чл.193, ал.8 от ЗУТ,
тоест към момента е неотносимо към оспорването на формирания мълчалив отказ. В
тази връзка следва да се отбележат констатациите на вещото лице, че липсва
каквото и да е ограничение свързано с гаранционни срокове, което да е пречка за
прокопаване на ул.“Христо Ботев“, тъй като такива няма по договора за финансирането
на ремонта на уличния водопровод, но този въпрос не влияе на описаните по-горе
изводи за наличието на основания за формиране на мълчалив отказ от Кмета на
Община Вършец предвид не изпълнен фактически състав за произнасяне по реда на
чл.193, ал.4 от ЗУТ. Пак с оглед пълен разбор на доказателствата по делото,
настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира
свидетелските показания на свидетелите Ния Кацарова и Филип Малешевски, като
безпротиворечиви и дадени под страх от наказателна отговорност. Свидетелите
изясняват фактически обстоятелства свързани с изготвянето и внасянето на
искането за издаване на административен акт по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ, но
техните показания не дават основания да се приеме, че оспорващия е изпълнил изискванията
на чл.193, ал.8 от ЗУТ, респективно не установяват, че формирания мълчалив
отказ е материално незаконосъобразен с оглед обстоятелството, че фактическия
състав за издаване на административен акт с правно основание чл.193, ал.4 от ЗУТ не е изпълнен.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорения мълчалив отказ на Кмета
на Община Вършещ да се произнесе по заявление вх.№70 00-36/18.01.2021г., с
което оспорващия е поискал учредяване на право на прокарване на отклонения от
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по реда на чл.193, ал.4
от ЗУТ, е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т* 2“ ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Я., с която се оспорва
мълчалив отказ на Кмета на Община Вършещ да се произнесе по заявление вх.№70
00-36/18.01.2021г., с което оспорващия е поискал учредяване на право на
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура по реда на чл.193, ал.4 от ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: