Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия:
Калин Т.
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 447 по описа за
Производството е по предявени субективно
кумулативно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение с
правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
В исковата молба ищците П.Ц.И.,
ЕГН: **********, К.Х.И., ЕГН: **********, П.П.Ц., ЕГН: ********** и Ц.П.Ц.,
ЕГН: **********, всички
с адрес: ***, твърдят, че на 26.08.2020 г., около 15 часа
в гр. В., на кръстовището на бул. „****“ и ул. „****“ е настъпило ПТП между
л.а. марка „Форд“, с рег. № ** **** **, управляван от Т. И. Й. и л.а. марка
„Фолксваген“, с рег. № ** **** **, управляван от П.Ц.И., в който са пътували К.И.,
П.Ц. и Ц.Ц.. Поддържат, че пътният инцидент е настъпил при следния механизъм:
л.а. „Форд“ с рег. № ** **** **, управляван от Т. И. Й.,*** с посока на
движение към бул. „****“ и на кръстовището със същия булевард не спира на знак
«СТОП», не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство по бул. „****“
л.а. „Фолксваген“ с рег. № ** **** **, управляван от П.Ц.И.. Описаното пътно
произшествие е посетено на място от органите на МВР, като за инцидента е
съставен Протокол за ПТП № 1763842/26.08.2020 г. Посочват, че виновен за
настъпване на ПТП е водачът на л.а. „Форд“ с рег. № ** **** **, Т. И. Й., който
е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДП, за което нарушение е издаден АУАН №
295413/26.08.2020 г. На място е пристигнал екип на ЦСМП, но тъй като никой от
водачите и пътниците не е получил фрактури, същите са освободени за домашно
лечение. Изтъкват, че вследствие на пътно-транспортното произшествие са
претърпели неимуществени вреди. Водачът П.И. е изпитвал силни болки в областта
на главата и по цялото тяло, но най-интензивни в областта на поясния отдел на
гръбначния стълб и в левия крак, който е изтръпвал. Извършени са му
рентгенографии на гръбначния стълб и е насочен към невролог, предписани са му
лекарства Алфамил и Милгама, приемал е обезболяващи и е провеждал лечение в
домашни условия. Настъпилото произшествие е дало отражение и на психиката на П.И.
- чувствал се е тревожен и изнервен, изолирал се вкъщи, отказвал да ходи на
работа, като първите дни е отказвал да разговаря с когото и да било, както и да
приема храна, не спял спокойно, страхувал се да шофира, връщал се многократно
към инцидента и опасността, която е съществувала за неговия живот и здраве и за
тези на неговите деца и съпруга. Потърсил е медицинска помощ и са му изписани
лекарства. Твърдят, че пътникът К.И. е изпитвала силни болки в областта на
главата и по цялото тяло, за което приемала обезболяващи и се лекувала в
домашни условия. Настъпилото произшествие е дало отражение и на нейната психика
- чувствала се потисната и напрегната, определени ситуации реактивирали спомен
за произшествието и са предизвиквали пристъпи на тревожност, изолирала се в
вкъщи, редуцирала храненето си и не е можела да спи от изпитваното безпокойство.
Потърсила е медицинска помощ и са й изписани лекарства. Поддържат, че пътникът Ц.Ц.
е изпитвал силни болки в областта на главата и по цялото тяло, но
най-интензивни в областта на дясно рамо, на което е извършена рентгенография,
приемал е обезболяващи и се е лекувал в домашни условия. Настъпилото
произшествие е дало отражение и на неговата психика - чувствал се тревожен,
изнервен и неспокоен, не спял спокойно, започнал да се изпуска по малка нужда,
загубил интерес към всичко, отказвал всякакви семейни събирания, престанал да
излиза с приятели и се страхувал да пътува в превозни средства. И той е
потърсил медицинска помощ. Посочват, че пътникът П.Ц. е изпитвала силни болки в
областта на главата и по цялото тяло, но най-интензивни в областта на лява
раменна става и във врата, извършена и е рентгенография на лява раменна става,
приемала е обезболяващи и е била в режим на покой в домашни условия.
Настъпилото произшествие е дало отражение и на нейната психика - била
неспокойна, напрегната, изпитвала е страх и се е будила нощем, чувствала се
безинициативна, често плачела и постоянно говорела за настъпилото произшествие,
отказвала да разговаря с приятели и не е имала желание да пътува с превозно
средство, изолирала се вкъщи, като е редуцирала храненето си и не е можела да
спи от изпитваното безпокойство, което предизвиквало кошмари в съня й. Изписани
са й лекарства. Изтъкват, че към датата на произшествието отговорността на
водача на л.а. „Форд“ с рег. № ** **** ** е била застрахована със застраховка
„Гражданска отговорност” в ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, със
застрахователна полица № BG/02/120002380154, поради което, на основание чл. 380
от КЗ, са предявили пред него писмена претенция с вх. № ОК - 628656/15.10.2020
г. за изплащане на обезщетение за причинените им от процесното ПТП
неимуществени вреди. Въпреки това, ответникът и към настоящият момент не е
определил и/или изплатил обезщетение. Молят съда, да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, да им заплати следните суми: 20 000
лв. обезщетение
за неимуществени вреди на П.Ц.И., 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за К.Х.И.,
15 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди за П.П.Ц. и 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за Ц.П.Ц., ведно със законната лихва за
забава върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и направените от тях разноски в настоящото дело.
Ответникът
ЗД „Бул Инс” АД, гр.София, в отговора на исковата молба и в допълнителни молби
по делото оспорва исковете по
основание и размер. Отрича наличието на деликт и пряка връзка между
уврежданията и процесното ПТП и счита, че се касае за случайно деяние (чл. 15 НК) от страна на водача на л.а. „Форд”, с рег. № ** **** ** - Т.Й.. Оспорва и механизма на
ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП, а съставения по случая
Констативен протокол за ПТП с приложена към него схема не се ползва с
материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”.
Оспорва исковете и по размер с твърдение, че претенциите са прекомерно високи и
не отговарят на принципа за справедливост. Поддържа, че телесните увреждания,
причинени вследствие на инцидента на всички пострадали, са установени от психиатър и диагнозата,
която им е поставена е „остра стресова реакция“, както и че пострадалите нямат повърхностни наранявания. Счита, че претенциите на ищците за обезщетение са завишени и че
по-адекватните суми са: на П.Ц.И. - около 5 000 лв., а на К.Х.И., П.П.Ц. и Ц.П.Ц. - около 3 000 лева, ако исковете се докажат по основание и без да се
отчита съпричиняване. Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на вредата от ищците като твърди,
че като пътници в лек автомобил те са били без поставени предпазни колани, а
поставянето на такива би могло да ограничи или да ги предпази напълно от
получените травми. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по
изготвените съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и съдебно-автотехническа
експертизи, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от
доказателствата по делото се установи, че на 26.08.2020 г., около 15 часа в гр.
В., на регулирано с пътни знаци кръстовище
на бул. „***“ и ул. „****“ е настъпило ПТП между т.а. „Форд Транзит Конектор” с рег. № ** ****
**, управляван от Т. И.Й. и л.а. марка „Фолксваген“, с рег. № ** **** **,
управляван от П.Ц.И., в който са пътували К.И., П.Ц. и Ц.Ц.. За произшествието
в 15:20 часа е съставен Протокол за ПТП № 1763842/26.08.2020 г. от мл.
автоконтрольор П. В. Г. от ПП при ОД на МВР-Враца, след посещение на мястото на
ПТП. В протокола е описан следния механизъм на ПТП: т.а. „Форд Транзит Конектор” с рег. № ** ****
**, управляван от Т. И. Й.,*** с посока на движение към бул. „****“ и на
кръстовището със същия булевард не спира на знак «СТОП», не пропуска и
реализира ПТП с движещия се по път с предимство, по бул. „***“ л.а.
„Фолксваген“ с рег. № ** **** **, управляван от П.Ц.И.. В протокола е начертана
скица на ПТП и са посочени времето, мястото, обстоятелствата и причините, при
които е възникнало ПТП и конкретният резултат от него. В протокола е посочено,
че виновен за настъпване на ПТП е водачът на т.а. „Форд Транзит Конектор” с рег. № ** ****
**, Т. И. Й., който е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДП, за което нарушение е издаден
АУАН № 295413/26.08.2020 г. Същият е приложен по делото на л.128 и в него също
е описан механизма на ПТП: на 26.08.2020 год. около 15.00 часа в град В.а по ул. ,,***" Т.
И. Й. управлява
т.а. „Форд Транзит Конектор” с регистрационен номер ** **** ** и на
кръстовището с бул. „****” при наличието на пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство) не пропуска и отнема предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген
Пасат” с регистрационен номер ** **** **, собственост и управляван от П.Ц.И.
ЕГН:********** и реализира ПТП с материални щети като го блъска, с което
виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП – не пропуска ППС, движещи се по път с
предимство на кръстовище. Актът е връчен на водача и същият го е подписал без
възражения. Въз основа на издадения акт, за извършеното нарушение на виновния
водач Т. И. Й. е издадено Наказателно постановление №
20-0967-001921 от 09.09.2020 г. на ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“, с
което му е наложено административно наказание.
За
установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-следствена
връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е назначена
съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В.Т.П.. На база на съставеният
Протокол за ПТП № 1763842/26.08.2020 г., направената в него скица и приложените
по делото доказателства, вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка ПТП е настъпило при
следния механизъм: На 26.08.2020 година около 15,00 часа в град В. по платното
за движение на ул. „****“ се е движил товарен автомобил „Форд Транзит Конектор“
с peг.
№ ** **** **, управляван от Т.
И. Й. ***. На кръстовището с бул. „*****“ при наличие на пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ не е спрял и блъснал движещият се
по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** **** **,
собственост и управляван от П.Ц.И. от с. К.. Под действието на инерционните
сили лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ** **** ** се отклонил на дясно по посоката си на
движение и се блъснал в тротоара. Според заключението непосредствените причини
за настъпване на произшествието са действията на водача на товарния автомобил
„Форд Транзит Конектор“ с peг. № ** **** **А, който в района на кръстовище при
наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ не
е спрял и блъснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ** **** **. От заключението се установява също, че лекият
автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ** **** ** е бил оборудван с предпазни колани за
пътника и пътниците. В приложените в делото документи няма конкретни данни дали
по време на ПТП водачът на „Фолксваген Пасат“ с peг. № ** **** ** и пътниците в него са били с поставени предпазни колани, поради което вещото лице не е могло да даде
отговор на този въпрос. Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е оспорено от страните и
съдът го приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към
предмета на делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирано в застрахователна полица № BG/02/120002380154, по която застрахователят-ответник
покрива отговорността на водача на т.а. „Форд Транзит Конектор“, с рег. №
** **** ** - Т. Й. и настъпването на
процесното ПТП на 26.08.2020г. в гр.В.а, поради което, на основание чл.146,
ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
тези обстоятелства.
Установи се също, че с молба вх. № ОК -
628656/15.10.2020 г., на основание чл. 380 от КЗ, П.Ц.И., К.И., П.Ц. и Ц.Ц. ***
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените им от
процесното ПТП неимуществени вреди. С писма от 22.10.2020г. застрахователят е
уведомил всеки от ищците, че ЗД „Бул Инс” АД не е в риск „Гражданска
отговорност“ и няма основание да изплати претендираното от тях застрахователно
обезщетение.
За установяване
на причинените на ищците травматични и психически увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение
по делото са представени писмени доказателства, назначени са и изпълнени
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи и са събрани гласни
доказателства.
След извършени
медицински прегледи на П.Ц.И. са издадени следните документи: 1. Амбулаторен лист № 2953/27.08.2020г.,
издаден от д-р К. - ортопед, с основна диагноза: контузия в областта на
тазобедрената става; придружаващи заболявания: други мононевралгии на долен
крайник; при прегледа е имал болка при пипане в
поясния отдел на гръбначния стълб с ограничени и болезнени движения в същата
област и изтръпване на ляв долен крайник; 2. амбулаторен лист № 001005/27.08.2020г., издаден от д-р К. - невролог,
с основна диагноза: други мононевралгии на долен крайник; отразено е, че се е оплаквал от болки в левия крак усилващи се при
движение след ПТП; в обективното състояние: вертебрален и радикулярен вляво
коренчов синдром по 5-ти поясен и 1-ви кръсцов прешлен; разтежни синдроми
положителни вляво, отслабен ахилов рефлекс вляво, хипестезия вляво по 5- ти
поясен прешлен; 3. Резултат от
образно изследване (рентгенография) от 27.08.2020г. от ДКЦ-1 ЕООД - Враца) - при лицева и профилна графия на поясни прешлени: двустранна
сакрализация на напречните израстъци на 5-ти поясен прешлен; високо степенни
спондилоартрозни изменения с масивни предни костни мостове; 4. Електромиографско изследване (ЕМГ) от 27.08.2020г.
от Неврологичен кабинет „Д-р К.“ – В.а - данни за увреждане на предните
гръбначно-мозъчни нервни коренчета в поясната област, дадена е терапия от
невролог; 5. Амбулаторен лист № 001027/28.08.2020г., издаден от психиатър, с диагноза:
остра стресова реакция; назначена терапия и 6. Амбулаторен лист № 001178/08.10.2020г.,
издаден от психиатър, с диагноза: остра стресова реакция; терапията е продължена.
След извършени
медицински прегледи на К.Х.И. са издадени следните
документи: 1.
Амбулаторен лист № 001026/28.08.2020г., издаден от психиатър, с диагноза: остра
стресова реакция; назначена терапия и 2. Амбулаторен лист №
001179/08.10.2020г., издаден от психиатър, с диагноза: остра стресова реакция;
терапията е продължена.
След извършени
медицински прегледи на П.П.Ц. са издадени следните документи: 1. Амбулаторен
лист № 3629/28.08.2020г., издаден от личен лекар, с диагноза: пътник, пострадал
при сблъскване с друго или неуточнено превозно средство при непътна злополука; пострадало при ПТП; оплаквания от болка във врата; нормален
соматичен статус; не са описани видими травматични увреждания; няма назначени изследвания или лечение; 2. Амбулаторен
лист № 002025/28.08.2020г. издаден от д-р Ч.
- ортопед, с основна диагноза: контузия
в раменния пояс и мишницата; оплаквания от болка при
движения в лявото
рамо; направена рентгенография на лява
лопатка — без данни
за травматични увреждания; няма назначена терапия; 3. Амбулаторен лист № 3859/14.09.2020г.,
издаден от личен лекар, с основна диагноза: главоболие; придружаващи
заболявания: тревожно разстройство, неуточнено; насочена е към психиатър; 4. Амбулаторен
лист № 001074/15.09.2020г., издаден от специалист психиатър с диагноза: остра
стресова реакция; назначена терапия и 5. Амбулаторен лист № 001181/08.10.2020г.,
издадени от психиатър, с диагноза: остра стресова реакция; терапията е
продължена.
След извършени
медицински прегледи на Ц.П.Ц. са издадени следните документи: 1. Амбулаторен
лист № 3628/28.08.2020г., издаден от личен лекар, с основна диагноза: пътник,
пострадал при сблъскване с друго или неуточнено превозно средство при непътна
злополука; пострадал при ПТП с оплаквания от болка в дясното рамо; нормален соматичен статус; не са описани видими травматични увреждания и няма назначени изследвания или лечение; 2. Амбулаторен
лист № 002026/28.08.2020г., издаден от д-р Ч.
- ортопед, с основна диагноза: контузия
в раменния пояс и мишницата; оплаквания от болка в областта на дясна ключица; лека
палпаторна болезненост при натиск; направена рентгенография - няма данни за травматични увреждания; няма дадена терапия; 3. Амбулаторен лист № 3860/14.09.2020г., издаден
от личен лекар, с основна диагноза: главоболие; придружаващи заболявания: тревожно разстройство, неуточнено; насочен е
към психиатър; 4. Амбулаторен лист № 001073/15.09.2020г., издаден от психиатър,
с диагноза: остра стресова реакция; назначена терапия и 5. Амбулаторен лист № 001180/08.10.2020г.,
издаден от психиатър, с диагноза: остра стресова реакция; терапията е
продължена.
С исковата молба е представено и ксерокопие от фиш от ПСМП-Враца без име на пациент и дата на
извършване на прегледа с работна диагноза: контузия на дясна раменна става в
лека степен. Отразено е, че е бил с нормален неврологичен статус; ЕКС 15 точки;
добро общо състояние, без видими охлузвания и натъртвания, с пълен обем на
движения, без болков синдром, соматичен статус-б.о.
От
заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-медицинска
експертиза, което съдът приема като професионално и компетентно изготвено,
неоспорено от страните, изготвено след изследване на материалите по делото, се
установи, че в приложената медицинска документация
на четиримата ищци не са описани видими травматични увреждания, както и не са
установени травматични увреждания при направените рентгенографии на ищците П.И.,
П.Ц. и Ц.Ц., които могат да бъдат квалифицирани като телесна повреда и въз
основа на които може да се даде обоснован и категоричен отговор на поставените
въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба. Според заключението са
налице медицински данни, че ищеца П.И. страда от дегенеративно ставно
заболяване в областта на прешлените на поясно кръсцовия отдел на гръбначния
стълб с данни за предно коренчева увреда и засягане на ляв долен крайник, което
не е в причинна връзка с претърпяното ПТП. От заключението се установява също,
че при процесното ПТП вследствие на внезапното спиране на лекия автомобил и
инерционните сили, действащи върху телата на участниците в същото, при
съприкосновение с интериорните части на превозното средство същите са
претърпели болка.
В съдебното заседание вещото лице поясни, че заболяванията на П.И., отразени в
амбулаторен лист № 001005 от 27.08.2020 г. нямат връзка с ПТП-то и са били
налични преди инцидента, но е възможно при инцидента да се прояви по-силна
болка. Според вещото лице описаната контузия в амбулаторен лист № 2953 от
27.08.2020 г. е възможно да бъде получена при този механизъм на ПТП, травма в
купето на лек автомобил. Така описаните увреждания отговарят като симптом на
наличното заболяване, описано в предходния амбулаторен лист, така че вещото
лице не може да приеме, че има контузия в поясния отдел на гръбначния стълб.
При страничен удар е възможно да има контузия в поясния отдел на гръбнака.
Вещото лице счита също, че е възможно Ц.Ц. да е получил контузията на дясното
рамо, описана в амбулаторен лист № 3628/28.08.2020г.,
вследствие на ПТП, както и че е възможно болките във врата на П.Ц., описани в амбулаторен
лист № 3629/28.08.2020г.,
и контузията на раменния пояс и мишниците на същата, описани в амбулаторен лист
№ 002025/28.08.2020г., да
са причинени от ПТП.
От заключението на вещото
лице по назначената и извършена съдебно-психиатрична
експертиза, което съдът приема като професионално и компетентно
изготвено, неоспорено от страните, изготвено след изследване на материалите по
делото и личен преглед на четиримата ищци, се установи, че ПТП, което е станало на 26.08.2020 год. в гр. Враца,
е довело до промени в психическото състояние на освидетелстваните, което се
изразява в остра стресова реакция, която е била протрахирана и не е отзвучала
за 2-3 дни. Според заключението протрахираната остра стресова реакция има
причинно следствена връзка с процесното ПТП, в началото острата стресова
реакция е била интензивна, но с отдалечаване от психотравмата /26.08.2020/
интензитета е намалял. Острата стресова реакция е невротично разстройство.
Развивала се е след психотравмата и е отзвучала за около два месеца при
освидетелстваните. Към настоящият момент освидетелстваните са здрави и нямат
психично заболяване, което да има причинно-следствена връзка с ПТП.
В съдебното заседание вещото лице поясни, че и четиримата ищци са потърсили
психиатрична
помощ от специалист психиатър на 28.08.2020 г. - два дни след ПТП, че острата
стресова реакция е състояние, което отзвучава обикновено за 2-3 дни, но при тях
не е отзвучало в този срок и те са потърсили психиатрична помощ и че въпреки назначената
терапия, острата психогенна реакция е била още налична и през месец октомври
По делото са разпитани като
свидетели М. Х. К. и Б. Ц. С. – съответно сестра и майка на ищцата К.Х.И., чиито
показания съдът кредитира като непосредствени, обективни, логични и
непротиворечиви.
Свидетелката М. К.
твърди, че се е видяла с ищците няколко часа след ПТП. Същата установи с
показанията си, че общото състояние на всички тях видимо не било добро. П. имал
болки в крака, в главата и в гръбнака, изглеждал странно, бил уплашен и
притеснен. Сестра й К. имала главоболие и постоянно плакала, защото и децата са
били по време на катастрофата и това за тях било стрес. Ц. си бил ударил
дясното рамо и го боляло, бил много уплашен и в продължение на месеци се
изпускал нощем. П. я болял целият гръбнак /поне така казвала тя/ и едната ръка.
Всички имали болки в тялото. Според свидетелката дълго след ПТП-то децата не
искали да се возят в колата, защото ги било страх, като гледали по телевизията
репортажи за ПТП се разстройвали, стояли в къщи затворени, постоянно плачели и
спрели да излизат да играят с приятелите си. Било им необходимо доста повече
време, за да се успокоят. Зет й не ходел на работа, не излизал и не се качвал в
колата. Катастрофата оказала силна уплаха и на сестра й, която се безпокояла за
децата си. От показанията на свидетелката се установи също, че К. и П. били подтиснати,
не излизали след катастрофата, не контактували и вече не се събирали със
семейството на свидетелката, както преди. Това състояние продължило около 2-3
месеца, но все още имат психически травми.
Свидетелката Б. С. също
твърди, че се е видяла с ищците няколко часа след ПТП. Всички били уплашени и
стресирани. П. казал, че го болят главата и гръбначния стълб; К. я боляла
главата и цялото тяло и била уплашена; П. плакала, боляла я главата, тялото,
врата и лявата ръка, за която казала, че е ударила; Ц. също бил уплашен, болели
го главата и тялото и впоследствие започнал да се напикава нощем. Според
свидетелката след ПТП живота на всички се променил – били много изнервени и
уплашени, децата си стояли в къщи и не излизали никъде, не се събирали с
приятели. От разпита на свидетелката се установи също, че това състояние на
ищците продължило около месец, а към днешна дата същите рядко се сещат да
говорят за катастрофата и са върнали нормалния си начин на живот.
Въз основа на така възприетите
фактически констатации, от правна страна, съдът намира за обосновани следните
изводи:
Предявените субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и
чл. 52 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено заявление от
ищците вх. № ОК - 628656/15.10.2020 г. и отказ на застрахователя да плати
обезщетение, обективиран в писма от 22.10.2020г. Не е оспорена и материално –
правната легитимация на ответника.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал.
1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк
иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция
се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
От Протокола за ПТП №
1763842/26.08.2020 г., съставеният АУАН № 295413/26.08.2020 г. и издаденото
Наказателно постановление № 20-0967-001921 от 09.09.2020 г. на ОД на МВР-Враца,
Сектор „Пътна полиция“, по делото безспорно се установи настъпването на
пътнотранспортно произшествие на 26.08.2020 г., около 15 часа в гр. Враца, на регулирано с пътни знаци кръстовище на бул.
„****“ и ул. „****“, причинено виновно от водача на т.а. марка „Форд Транзит Конектор“,
с рег. № ** **** **,
Т. И.в Й., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил
имуществени и неимуществени вреди на ищците, които са били в л.а. марка
„Фолксваген“, с рег. № ** ****
**, управляван от П.Ц.И.. От посочените писмени доказателства се
установява и механизма на ПТП: т.а. „Форд Транзит Конектор“ с рег. № ** **** **, управляван от Т. И. Й.,***
с посока на движение към бул. „****“ и на кръстовището със същия булевард при наличието на
пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство) не
спира, не пропуска и отнема предимството на движещия
се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. номер ** **** **, собственост и
управляван от П.Ц.И. ЕГН:********** и реализира ПТП.
Протоколът за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната
доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното
лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски
служител след посещение на мястото на инцидента, т. е. служителят лично е
установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на
ситуацията. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.
1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия /извод, относим към протоколи за ПТП,
съставени от органите на полицията при задължително посещение на мястото на
ПТП, очертани в чл. 125 от ЗДвП – т. нар. "констативен протокол за
ПТП" и "протокол за ПТП при материални щети" – чл. 6 и чл. 7 от
Наредба № I-167 от 24.10.2012 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС/. В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти
при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на
МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировка на мястото на произшествието и др. И в този случай обаче, протоколът
за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за наличието или липсата на вина на водач на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата
на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт. В обобщение следва да се посочи, че протоколът за ПТП, съставен при
посещение на място от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява изявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
документа. Ищецът пострадал по прекия иск носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специалния знания, които съдът не
притежава.
В случая представеният протокол за ПТП №
1763842/26.08.2020 г. е съставен от длъжностно лице – мл. автоконтрольор,
служител на ОДМВР гр. Враца, след посещение на място и съдържа преки възприятия
на длъжностното лице, в т. ч. мястото и времето на ПТП, местоположението на
двата автомобила след катастрофата и видимите щети по тях. В случая не е
оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност
на неговия съставител или реда, по който е съставен протокола. Ответникът е
оспорил единствено описания в протокола механизъм на ПТП.
Настоящият съдебен състав приема,
че верността на констатациите в протокола за ПТП е потвърдена от заключението
на вещото лице по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза, в която е
установен механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-следствена връзка
между произшествието и настъпилите щети.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка
на събраните доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното
ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От протокола за ПТП, съставеният
АУАН и издаденото Наказателно постановление с обвързваща съда доказателствена
сила се установява и виновното и противоправно деяние на водача на т.а. „Форд Транзит Конектор“
с рег. № ** **** ** -
Т. И. Й., с което
виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП – не е пропуснал ППС, движещи се по път с
предимство на кръстовище. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответника бе да проведе обратно доказване, като ангажира съответни
доказателства за липсата й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че
гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е застрахована при
ответника и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната
полица.
Събраните в настоящото производство
доказателства (медицински документи, заключения по съдебно медицинската и
психиатричната експертизи и гласни доказателства) дават основание за извод, че при
процесното ПТП ищците са претърпели болки, страдания и неудобства, окачествени
от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна
връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищците са
пострадали именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме,
че по делото е доказано по безспорен начин основанието за възникване на прякото
право на ищците по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия на чл.
52 от ЗЗД.
Спорен на следващо място по делото е въпросът
за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя,
произхода, вида, характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само
съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи
се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно
които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано
"с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът
П.Ц.И. не е получил видими
травматични увреждания и не са установени такива увреждания при направените му
рентгенографии, които могат да бъдат квалифицирани като телесна повреда, която
да е в причинна връзка с претърпяното ПТП. Вследствие на удара същият е изпитал
болка в крака, в главата и в гръбнака.
Преди инцидента ищецът е имал заболявания на ляв долен крайник и в
поясния отдел на гръбначния стълб, като е възможно при инцидента
да се е проявила по-силна болка в тези области. Не се установи по категоричен
начин уврежданията на ищеца на
долен крайник и в поясния отдел на
гръбначния стълб да са причинени от процесното ПТП. Инцидента е довел до промени в психическото
състояние на ищеца, което се изразява в остра стресова реакция, която е била
протрахирана и е отзвучала за около два месеца. Непосредствено след
катастрофата ищецът бил уплашен, притеснен, стресиран и
подтиснат, не ходел на работа, не излизал и не се качвал в колата, не
контактувал с други хора. Това състояние
продължило около 2-3 месеца. Към настоящия момент ищецът се е върнал към
нормалния си начин на живот.
Като взе тези доказани от ищеца П.Ц.И.
вреди, обстоятелството, че състоянието му не е налагало
специално лечение, че не са налице данни за травматични
увреждания или невъзстановени увреди, възрастта му - 41 години към
момента на настъпване на ПТП, както и стандартът на живот в страната, съдът
намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на 5000 лева. Този
размер на обезщетението би репарирало в пълна степен причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
Ищцата К.Х.И. също не е получила видими травматични увреждания, които могат да бъдат
квалифицирани като телесна повреда, която да е в причинна връзка с претърпяното
ПТП. Вследствие на удара същата е изпитала болка в тялото и имала
главоболие. Инцидента е довел
до промени в психическото състояние на ищцата, което се изразява в остра
стресова реакция, която е била протрахирана и е отзвучала за около два месеца.
Непосредствено след катастрофата ищцата била силно уплашена и
стресирана и постоянно плакала, притеснявайки се за децата си, била подтисната,
не излизала и не контактувала с други хора.
Това състояние продължило около 2-3 месеца. Към настоящия момент ищцата
се е върнала към нормалния си начин на живот.
Като взе тези доказани от ищцата К.Х.И. вреди,
обстоятелството, че състоянието й не е налагало специално лечение, че не са
налице данни за травматични увреждания или
невъзстановени увреди, възрастта й - 39 години към момента на настъпване на
ПТП, както и стандартът на живот в страната, съдът намира, че справедливото в
случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер на 3000 лева. Този размер на обезщетението
би репарирало в пълна степен причинените на ищцата неимуществени вреди
вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя.
Ищцата П.П.Ц. не е получила
видими травматични увреждания и не са установени такива
увреждания при направените й рентгенографии, които могат да бъдат квалифицирани
като телесна повреда, която да е в причинна връзка с претърпяното ПТП.
Вследствие на удара същата е изпитала болка във врата, в лявото рамо и едната ръка, в целият гръбнак и е имала главоболие. Не се установи по категоричен начин болките
във врата и контузията в раменния пояс
и мишницата на ищцата
да са причинени от процесното ПТП.
Инцидента е довел до промени в
психическото състояние на ищцата, което се изразява в остра стресова реакция,
която е била протрахирана и е отзвучала за около два месеца. След катастрофата
ищцата често плакала, дълго време след това не искала да се вози
в колата, защото я било страх, като гледала по телевизията репортажи за ПТП се
разстройвала, стояла в къщи затворена и спряла да излиза и да играе с приятелите
си, било й необходимо много време, за да се успокои. Това състояние продължило
около 2-3 месеца. Към настоящия момент ищцата се е върнала към нормалния си
начин на живот.
Като взе тези доказани от ищцата П.П.Ц.
вреди, обстоятелството, че състоянието й не е налагало
специално лечение, че не са налице данни за травматични
увреждания или невъзстановени увреди, възрастта й - 16 години към
момента на настъпване на ПТП, както и стандартът на живот в страната, съдът
намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на 3000 лева. Този
размер на обезщетението би репарирало в пълна степен причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
Ищецът Ц.П.Ц. не е получил
видими травматични увреждания и не са установени такива
увреждания при направените му рентгенографии, които могат да бъдат
квалифицирани като телесна повреда, която да е в причинна връзка с претърпяното
ПТП. Вследствие на удара същият е изпитал болка в тялото, в дясното рамо и
главата. Не се установи по категоричен начин контузията в раменния пояс и
мишницата на ищеца
да са причинени от процесното ПТП.
Инцидента е довел до промени в
психическото състояние на ищеца, което се изразява в остра стресова реакция,
която е била протрахирана и е отзвучала за около два месеца. След катастрофата
ищеца бил много уплашен и стресиран, в продължение на месеци се
изпускал нощем, дълго
време след това не искал да се вози в колата, защото го било страх, като гледал
по телевизията репортажи за ПТП се разстройвал, стоял в къщи затворен и спрял
да излиза и да играе с приятелите си, постоянно плакал, било му необходимо много
време, за да се успокои. Това състояние продължило около 2-3 месеца. Към
настоящия момент ищеца се е върнал към нормалния си начин на живот.
Като взе тези доказани от ищеца Ц.П.Ц.
вреди, обстоятелството, че състоянието му не е налагало
специално лечение, че не са налице данни за травматични
увреждания или невъзстановени увреди, възрастта му - 10 години
към момента на настъпване на ПТП, както и стандартът на живот в страната, съдът
намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на 3000 лева. Този
размер на обезщетението би репарирало в пълна степен причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване
за сметка на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато
с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата
молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалите пътници
в лекия автомобил с твърдения, че същите са били без поставени предпазни
колани, а поставянето на такива би могло да ограничи или да ги предпази напълно
от получените травми. Съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като по делото не се ангажираха никакви доказателства от
ответната страна, от които да се установи, че К.Х.И., П.П.Ц.
и Ц.П.Ц., като пътници в лекия автомобил, управляван от
П.Ц.И., са били без поставени предпазни
колани.
При горните мотиви съдът приема, че предявените
искове за неимуществени вреди са частично основателни и следва да се уважат,
като се осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД да заплати на ищците обезщетение за неимуществени
вреди в следните размери: 5 000
лв. на П.Ц.И., 3 000 лв. на К.Х.И., 3 000 лв. на П.П.Ц. и 3 000 лв. на Ц.П.Ц.. За горницата над посочените
размери до предявените размери на обезщетение
за неимуществени вреди от 20
000 лв. на П.Ц.И., 15 000 лв. на К.Х.И., 15 000 лв. на П.П.Ц. и 15 000 лв. на Ц.П.Ц., исковете не са доказани и следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върху посочените суми следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от завеждане
на исковата молба в съда – 29.01.2021г., до окончателното им изплащане, както е
поискано с исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има
право на разноски.
Ищците са направили разноски за държавна такса
от 866, 67 лв. и за възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни
експертизи в общ размер 260, 00 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът дължи на ищците направените по делото разноски по съразмерност в размер
242, 67 лева.
От пълномощника на ищците своевременно е
поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая, съразмерно на уважената част от исковите претенции,
възнаграждението следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 950,00 лв. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищците адв. Поля Бенкова
Демирева от САК.
Ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение от 3 000, 00 лв. и за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 360, 00 лв. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото разноски по
съразмерност в размер 2636, 31 лв.
Когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски
по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с
уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о.). Следователно, доколкото ищците частично са освободени
от внасяне на държавна такса и заплащане на разноски по производството, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Враца по
съразмерност държавна такса в размер на 560,00 лв. и разноски за възнаграждение
на вещите лица, изготвили съдебните експертизи в размер 520,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучър”, № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.И.,
ЕГН: **********, К.Х.И., ЕГН: **********, П.П.Ц., ЕГН: ********** и Ц.П.Ц.,
ЕГН: **********, всички
с адрес: ***, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени им в резултат на ПТП, настъпило на 26.08.2020 г. в гр. Враца на кръстовище на бул. „****“
и ул. „****“ между т.а. „Форд Транзит Конектор“ с рег. № ** **** **, управляван от Т.И. Й. и
л.а. марка „Фолксваген“, с рег. № **
**** **, управляван от П.Ц.И., в който са пътували К.И., П.Ц. и Ц.Ц.,
дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със застрахователна
полица № BG/02/120002380154, сключена със ЗД “БУЛ ИНС” АД, както
следва: на П.Ц.И. - 5 000 лв., на К.Х.И. - 3
000 лв., на П.П.Ц. - 3 000 лв. и на Ц.П.Ц. - 3 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано
от завеждане на исковата молба в съда – 29.01.2021г., до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр.
чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над уважените
размери до предявените размери от 20 000 лв. на П.Ц.И., 15 000 лв. на К.Х.И., 15 000 лв. на П.П.Ц. и 15 000 лв. на Ц.П.Ц., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД
“БУЛ ИНС” АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучър”, № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на П.Ц.И., ЕГН: **********, К.Х.И., ЕГН: **********, П.П.Ц.,
ЕГН: ********** и Ц.П.Ц., ЕГН: **********, всички с адрес: ***, по съразмерност
сумата 242, 67 лева, представляваща разноски за държавна такса и за
възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни експертизи.
ОСЪЖДА П.Ц.И., ЕГН: **********, К.Х.И.,
ЕГН: **********, П.П.Ц., ЕГН: ********** и Ц.П.Ц., ЕГН: **********, всички с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучър”, № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К., по
съразмерност сумата 2636, 31 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни
експертизи.
ОСЪЖДА ЗД
“БУЛ ИНС” АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучър”, № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. Б. Д. от САК с адрес на кантората гр.София, ул. „Веслец”
№ 6, ет.2, ап.8, сумата 950,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на П.Ц.И.,
ЕГН: **********, К.Х.И., ЕГН: **********, П.П.Ц., ЕГН: ********** и Ц.П.Ц.,
ЕГН: ********** - ищци по гр.д. № 447/2021г. на Районен съд -
Враца, съразмерно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА ЗД
“БУЛ ИНС” АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучър”, № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.
Враца държавна такса в размер на 560,00 лв. и разноски за възнаграждение на
вещите лица, изготвили съдебните експертизи в размер 520,00 лв., съразмерно на
уважената част от исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: