№ 1454
гр. Плевен, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430102233 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявена искова
молба от „***“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.***,
представляван от *** и *** срещу А. М. А. ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Плевен, ж.к. *** с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца на основание чл.558, ал.7 КЗ сума от 970,86 лв., представляваща
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***г., ведно със законната лихва,
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът на основание чл.
557, ал.1 ,т.2, б. "а", от КЗ е изплатил по щета №*** г., обезщетение за
имуществени вреди в размер на 970,86 лв., за увреден при ПТП, настъпило на
*** г. в гр. София, лек автомобил *** с *** ***, собственост на ***. Твърди
се, че виновен за ПТП-то е ответникът, който управлявайки л.а *** с ***, при
движение в гр. София, по бул. *** по посока бул. „***“ при *** поради
превишена скорост губи контрол над управлението на МПС-то, навлиза в
насрещното платно и се удря в две МПС-та, а впоследствие и в увредения л.а
***. Навеждат се доводи, че ответникът е управлявал МПС-то без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то.
Сочи се, че ответникът бил поканен да възстанови на ищеца платеното
обезщетение, което обаче не било платено. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Навежда
1
доводи, че от представените доказателства се установява, че ответника дължи
прозесната сума.
В дадения от съда срок ответникът не е депозирал отговор на ИМ.
В проведеното по делото моли съда да отхвърли предявения иск.
Навежда доводи, че първите два автомобила от ПТП-то нямат претенции по
отношение на него, а има само третата кола. Твърди, че управляваното от него
МПС е имало валидно сключена застраховка ГО.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за
настъпило ПТП № *** от *** г., че на *** г. между л.а *** с ***, управляван
от А. М. А. и л*** с *** ***, управляван на *** е настъпило ПТП, при което
на в гр. София при движение в гр. София, по бул. *** по посока бул. „***“
при *** поради превишена скорост губи контрол над управлението на МПС-
то, навлиза в насрещното платно и се удря в две МПС-та, а впоследствие и в
увредения л.а ***.
Видно е от представеното по делото Удостоверение с изх. № *** г.,
издадено от МВР ***, Отдел „***“, че във връзка с процесното ПТП на
виновния водач А. М. А. е съставено НП №*** г. и същото е влязло в сила на
*** г.
От приобщената по делото Справка от базата данни на ***, се
установява че към датата на процесното ПТП л.а. *** с ***, с рама № *** от
*** г. не е имал валидно сключена застраховка „ГО“, поради което и МПС-то
е служебно прекратено.
От представеното по делото Уведомление за имуществени вреди се
установява, че собственикът на увреденото МПС Е. *** е уведомил ищеца за
станалото ПТП, при което е претърпяла имуществени вреди.
Представени като доказателства по делото са и доклад по щета за
имуществени вреди, техническа експертиза и заключителни технически
експертизи по повод на образуваната щета, въз основа на които е взето
решение на пострадалия от ПТП-то да се изплати обезщетение в размер на
970,86 лева.
Установява се от приложеното по делото преводно нареждане, че на
пострадалия от ПТП-то е преведена сума в общ размер на 970,86 лева.
Видно е от приложената по делото покана с изх. № ***/*** г., връчена
на ответника, че същият е уведомен, че следва да заплати сумата от 970,86
лева, представляващи обезщетение за виновно пречинени имуществени
вреди с л.а., управляван от него без валидно сключена застраховка ГО.
Представено по делото е и Опис – заключение по щета №*** г. на ***,
от която се установява, че е: „огледано виновно МПС, като по време на огледа
е бил сверен номера на рамата с издадения рег. талон, като щампованата рама
2
била с № *** и отговаря на рег. талон.
От приобщената по делото Справка от базата данни на ***, се
установява че л.а. с *** ***, към датата на процесното ПТП е имал валидно
сключена застраховка ГО.
Установява се от представената по делото Справка от ***, че: лек
автомобил „***“ с рег. № *** с рама №*** има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към *** г., докато лек
автомобил *** с ***, с рама № *** няма сключена застраховка „ГО“ на
автомобилистите в застрахователното дружество
Видно е от постъпилата информация от ОД на МВР, Сектор „***“
Плевен, че: лек автомобил *** с ***, с рама № *** е с първоначална
регистрация на *** г и към датата на процесното ПТП е бил с прекратена
регистрация по реда на чл.143,ал.10 ЗДВП, поради липса на Застраховка ГО;
лек автомобил „***“ с рег. № *** с рама №*** е с първоначална регистрация
от *** г. и с прекратена регистрация и съхраняване на автомобила в частен
имот от *** г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорно по делото е дали към датата на причиняване на процесното
ПТП ответникът е имал валидно сключена застраховка “Гражданска
отговорност”. От представените по делото доказателства, а и както от
служебно изисканите от съда справки безспорно се доказа, че към датата на
процесното ПТП, управлявания от ответника лек автомобил *** с ***, с рама
№ *** е бил без задължителна застраховка „гражданска отговорност“. За
недоказани съдът намира твърденията на ответника, че управлявания от него
автомобил е бил с валидно действаща застраховка, тъй като процесното МПС
е бил със стар регистрационен номер ***, а новия бил ***, поради което и
застрахователя с анекс е следвало да прехвърли валидно действащата
застраховката за МПС-то със стария номер на новия такъв. Видно е обаче от
служебно изисканата информация от ОД на МВР, Сектор „***“ Плевен, че се
касае за два различни автомобила, макар същите да са една и съща марка и
модел, поради което и твърденията на ответника като неоснователни и
недоказани следва да бъдат оставени без уважение. С оглед на изложеното и
доколкото при ПТП, при което виновния водач е управлявал без валидно
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение се изплаща на
увреденото лице от Гаранционния фонд, което е сторено видно от
приложеното по делото преводно нареждане. Представените доказателства в
тази насока не са оспорени по надлежния ред, поради което съдът ги приема
като годно доказателство. По делото не е спорно и, че виновен за
настъпването на ПТП-то е ответникът по делото.
Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си, тъй като е заплатил
на пострадалото лице процесната сума, представляваща обезщетение за
имуществени вреди. В резултат на това, след изплащане на обезщетението
3
фондът е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на
вредата до размера на платеното. Поради изложеното съдът намира, че
ищецът има право да претендира обратно от виновния ответник цялата
изплатена сума.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.588, ал.7 от Кодекса за застраховането, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена
застраховка “Гражданска отговорност“ и Гаранционния фонд има регресен
иск срещу лицето, причинило вредата. В този смисъл предявеният регресен
осъдителен иск за сумата от 970,86 лева, представляваща изплатено
обезщетение за вреди се явява основателен и следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 150,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. А. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен,
ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.***, представляван от *** и *** - изпълнителни директори,
сумата от 970,86 лв., представляваща изплатеното от *** обезщетение по
щета № ***г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.558, ал.7 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. М. А. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен,
ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.***, представляван от *** и *** - изпълнителни директори,
направените деловодни разноски в размер на 150,00 лева за държавна такса
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4