О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. Велико
Търново, 20.01.2023 год.
Административен съд – гр. Велико Търново, първи
касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
разгледа
докладваното от съдия Буюклиев частно касационно АХД № 10014/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. във
връзка с чл. 213а, ал. 7 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Г.В.
*** срещу определение №546 от 15.12.2022 година по административно дело № 414/2022
г. на Административен съд – Велико Търново, с което е върната частната му жалба
против определение №453/07.10.2022 година.
С частната жалба е съединена и молба
за предоставяне на правна помощ, към която е приложена декларация по чл.23,
ал.3 от ЗПП.
В частната жалба се правят
оплаквания, че съставът на съда многократно е оставял без движение молбите и
жалбите на жалбоподателя с указание за внасяне на ДТ, която според В. не се
дължи. Всъщност в ЗИНЗС не било предвидено събиране на такси и разноски.
Развиват се и други съображения досежно недължимостта на исканата от съда
такса, вкл. И с аргументи за недоказване на произхода на средствата и оттам за
незаконността на доходите на лишения от свобода. Искането е за отмяната на
определението.
Административен съд Велико Търново
намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока
по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване разпореждане съгласно чл. 229, ал.
1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал.
7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваното с нея определение е
валидно, допустимо и правилно.
Административен съд Велико Търново,
ІХ състав е приел в обжалваното определение, че с частната жалба на настоящият
жалбоподател, подадена против определение №453 от 7.10.2022 година на същият
състав, следва да се върне на жалбоподателя, доколкото констатираната и
нередовност не е отстранена в указания о ссътава на съда срок.
Така постановеното определение е
процесуално законосъобразно.
С определение №484/01.11.2022 година
състав на АСВТ оставя без уважение исканията на настоящият жалбоподател да бъде
освободен от заплащане на държавна такса за обжалването на определение
№453/07.10.2022 година и за предоставяне на правна помощ при обжалването на
това определение пред тричленен състав на съда.
Това определение е било обжалвано
пред тричленен състав на АСВТ, като с определение №34/28.11.2022 година,
постановено по ЧКАХД №10225/2022 година, частната жалба е отхвърлена.
След това частната жалба на
жалбоподателя против определение №453 от
7.10.2022 година на състава на съда е повторно оставена без движение с указание
да се внесе държавна такса от 30 лв. за разглеждането и от тричленния състав на
съда. В указания срок настоящият жалбоподател не внася таксата, а подава
поредна молба за освобождаването му от държавна такса.
Според разпоредбата на чл.231 от АПК, приложима в производството по частната жалба „По отношение на частната
жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл.
212, 213 и 213а.“.
Съответно, резпоредбата на чл.213а, ал.1 от АПК предвижда следното: “ Съдията-докладчик в
първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба
или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл.
212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща
съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от
получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният
съд връща жалбата или протеста.“.
След като частният жалбоподател не е
отстранил нередовността на частната си жалба, правилно едночленният състав на
АСВТ е приложил предвидената в разпоредбата на чл.213а, ал., изречение последно
от АПК ппроцесуално – правна последица, връщайки частната жалба. Развитите
понастоящем оплаквания досежно недължимостта на изискваната от съда държавна
такса са неотносими към процесуалния предмет на спора, доколкото на тези
оплаквания вече е даден отговор в определение №34/28.11.2022 година,
постановено по ЧКАХД №10225/2022 година от тричленен състав на АСВТ.
Неоснователна е и молбата
на В., приложена към частната му жалба, с която се претендира да му бъде
предоставена правна помощ за процесуално представителство пред ВТАдмС поради
липсата на достатъчно средства. Редът за предоставяне на
правна помощ е регламентиран в разпоредбите на Закона за правна помощ, като
неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез
осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Тя се предоставя при
наличието на определени законови предпоставки. С разпоредбата на чл. 21 от ЗПП
са определени конкретните видове правна помощ, а в разпоредбата на чл. 22 от ЗПП – лицата, на които тя се предоставя.
От текста на разпоредбата
е видно, че предоставянето на правна помощ винаги е обусловено от
съществуването на правен проблем, във връзка с който молителят възнамерява да
защити правата си по конкретно дело. В настоящия случай се касае за частно
производство, при което се осъществява съдебен контрол за правилността на
постановеното от първата инстанция определение въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
Настоящият състав счита,
че на частния жалбоподател следва да бъде отказано предоставянето на правна помощ
на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП. Съгласно цитираната разпоредба, правна помощ
по чл. 21, т. 1, 2, и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ
не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ. В производството, образувано по частната жалба
на Г.В., тричленният състав на ВТАдмС следва да провери валидността и
правилността на обжалваното определение в закрито заседание, като прецени
доколко процесуалните действия и изводите на административния съд съответстват
на данните по делото и са съобразени с приложимите процесуални и
материалноправни норми. С оглед на това, назначаването на процесуален
представен на този етап от съдебното производство не е оправдано, предвид
ползата, която тя би донесла на лицето.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 546 от 15.12.2022
г. по административно дело № 414/2022 г. на Административен съд – Велико
Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата към частната жалба от Г.В.В.,
понастоящем в затвора в гр. Ловеч, за предоставяне на правна помощ –
процесуално представителство по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.