Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр. Севлиево, 15.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА

в присъствието на прокурора ................................,

като разгледа докладваното от съдията Н. АНД № 221 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от К.Н.П. *** против наказателно постановление (НП) № ********** от 30.05.2019 г. на Зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно и по същество неправилно, както и че са допуснати нарушения на процесуалните правила, като не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Твърди, че е неясна волята на наказващия орган за подвеждане на деянието под посочените правни норми, във връзка с което излага конкретни съображения. Намира, че липсват безспорни доказателства кога са прокарани извозни пътища в процесния имот, поради което не може да се установи датата и периода на извършване на вмененото му нарушението.

В хода по съществото на делото процесуалният представител на жалбоподателя изтъква допълнително съображение против издаденото НП, като счита, че е допуснато процесуално нарушение, защото при съставяне на акта на наказаното лице не е указана възможността да представи писмено възражение в 3-дневен срок.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаканосъобразно.  

Административно-наказващият орган /АНО/, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка:

Не се спори, а това се установява и от публичния регистър на МЗХ - ИАГ, че жалбоподателят К.Н.П. е вписан за лице, упражняващо частна лесовъдна практика. В това му качество и като представител на „Глобъл лес - 83“ ЕООД на 23.02.2018 г. му било издадено Позволително за сеч № 0421069, по силата на което било разрешено провеждането на сеч в отдел № 86, подотдел Ж, имот с кад. № 416010 в землището на с. Стоките, общ. Севлиево. Срокът за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил от 26.02.2018 г. до 31.12.2018 г.

На 27.11.2018 г. свидетелите П.П.П. и И.Ц.Н. – двамата горски инспектор в РДГ – Велико Търново, извършили проверка в посочение горски имот в присъствието на жалбоподателят П.. Резултатите от проверката са описани в съставения Констативен протокол серия В, № 005867 от 27.11.2018 г. Проверяващите установили, че в посока север-юг има направени два извозни пътя – единият с дължина 68 м. и средна ширина 3.5 м., а другият с дължина 100 м. и средна ширина 5 м., които не са отразени в технологичния план за добив на дървесина.

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение от 05.12.2018 г., в който актосъставителят – свидетелят П.П., в присъствието на свидетеля И.Н., посочил, че за периода 26.02.2018 г. до 27.11.2018 г., в РДГ – Велико Търново, общ. Севлиево, землище на с. Стоките, м. Кладев рът, отдел 86, подотдел „ж”, имот с № 416010 – частна горска територия, К.Н.П. – лесовъд на частна практика, не следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина, като в имота има направени два извозни пътя – единият с дължина 68 м. и средна ширина 3.5 м., а другият с дължина 100 м. и средна ширина 5 м., неотразени в технологичния план. Актосъставителят е вписал, че е налице нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. АУАН е съставен в присъствие на наказаното лице. При предявяване на АУАН жалбоподателят не е направил възражения. Такива не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № ********** от 30.05.2019 г. на Зам. директора на РДГ – Велико Търново. АНО напълно се е съгласил с фактическите канстатации, описани в акта, като приема, че с деянието си К.Н.П. е нарушил чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което и при приложение на санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ му е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв.

 

 

 

 

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите П.П. и И.Н., съпоставени с писмените доказателства - констативен протокол серия В, № 005867 от 27.11.2018 г.; позволително за сеч № 0421069 от 23.02.2018 г.; технологичен план; АУАН и НП, както и представените в съдебно заседание позволително за сеч № 0387876 от 11.09.2017 г. и протокол за освидетелестване на сечище № 0399451 от 19.01.2018 г.

 

 

 

 

При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното НП е получен от К.П. на 03.06.2019 г. Жалбата е депозирана и заведена в деловодството на РДГ – В. Търново в установения 7-дневен срок - на 07.06.2019 г., поради което същата като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен АНО, във вързак с което са представени заверени преписи от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № 1/02.01.2018 г. на Директора на РДГ – Велико Търново. АУАН е съставен от лице, което черпи компетентността си по силата на чл. 274 ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество. Материалната компетентност не се оспорва по делото.

Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП, се съдържа пълно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, по който начин в пълнота е гарантирано правото на защита на наказаното лице.

Процедурата по административно наказване не е опорочена поради обстоятелството, че в АУАН не е вписана възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за писмено възражение, и съдът не споделя виждането на защитника на жалбоподотеля в тази насока. Право на наказаното лице е да прави възражения и искания в течение на цялото производство, включително в съдебната фаза. Жалбоподателят не е бил ограничен в това си право по начин, водещ до извод за допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение. Формално погледнато, законът не въвежда задължение за вписване в съдържанието на АУАН на възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, и такъв реквизит не е сред посочените в чл. 42 от същия закон.

Съдът не открива нарушение по чл. 34 от ЗАНН така, както формално това се твърди в жалбата. Нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя е установено от контролните органи при извършена от тях проверка на 27.11.2018 г., а АУАН е съставен на 05.12.2018 г., от което следва, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено на 30.05.2019 г., с което е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съдът не се съгласява с твърдението от жалбата, че не е установена датата и периода на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото НП времето на извършване на нарушението е периода от 26.02.2018 г. до 27.11.2018 г., тоест от началната дата на извършване на сечта, посочена в позволителното за сеч, до датата на проверката от контролните органи. В случая се касае за нарушение, което се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, имащо задължение да следи за спазването на одобрения технологичен план. На следващо място, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо, с посочване на обстоятелствата, при които е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всичко онова, което обуславя съставомерността на деянието.

Несъмнено е, че жалбоподателят е наказан за това, че в качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч, не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина и е допуснал да бъдат направени два извозни пътя, неотразени в технологичния план. Отговорността е ангажирана по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съгласно който: „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“. В случая за нарушени са посочени разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. гласи: „Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина“. Съгласно правилото на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г., в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.

Съдът намира, че по делото се установи виновно бездействие на жалбоподателя П., който е следвало да следи за стриктното спазване параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, включително и за това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища. Именно по отношение на това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, доколкото самото изграждане на два извозни пътя говори за недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план. Само и единствено жалобподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е бил длъжен да следи за спазване на одобрените правила за извършване на сечта. Несъмнено това му задължение не е било осъществено, след като са създадени два извозни пътя. Ирелевантно е кога и кой е направил двата пътя и тези въпроси стоят извън предмета на доказване по делото. Несъмнено е, обаче, че двата пътя не са съществували до датата на започване на сечта, а и самият жалбоподател в каческтвото си на лесовъд не е документирал подобно обстоятелство. Защитата се опита да въведе твърдението, че в същия имот е извършвана сеч и преди това. Представените по делото доказателства опровергават това твърдение. Видно е, че действително на 11.09.2017 г. е издадено позволително за сеч № 0387976 за същия имот. Сечта обаче не е реализирана, което се установява от представения протокол за освидетелстване на сечище № 0399451 от 19.01.2018 г. И двете позволителни са сеч в обсъждания горски имот са издадени при одобрен един и същ технологичен план и са вписани в самия технологичен план.

По подобен случай е постановено  

 

 

 

решение № 146 от 27.07.2017 г. по КАНД № 126/2017 г. на Административен съд – Габрово.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание глоба е в минимален размер от 300 лв. и е недопустимо намаляването му. 

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № ********** от 30.05.2019 г. на Зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което на К.Н.П., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                   

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: