Р Е Ш Е Н И Е
№ 238/10.4.2020г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети февруари, две и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ВАСКО НАНЕВ 2. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
при
секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 1362 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на Б.К.В., ЕГН *********,***, подадена чрез адв. М.Г. против
Решение № 143 от 31.10.2019 г., постановено по НАХД № 264/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 33-00000068 от 11.06.2019 г. на Началника на
ОО „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна инспекция“ гр. Пазарджик, с
което на касатора на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 19,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на
Министъра на транспорта и съобщенията.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно уведомен, не се явява, за него се явява адв. Г., редовно
упълномощен. Поддържа се жалбата. Счита се, че постановеното от Районен съд -
Велинград решение е неправилно и необосновано, като се излагат подробни
съображения в тази насока.
За ответника – ОО „ Автомобилна администрация“ -
Пазарджик, редовно уведомени, не се явява представител. Не се изпраща отговор.
Страна – представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
– редовно призована, явява се прокурор Димитрова. Счита се, че решението на
Районен съд – Велинград е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Счита се, че не са налице касационните основания, изтъкнати в касационната
жалба. Не се намират основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в тази
насока се споделят мотивите на районния съд.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението на
Районен съд гр. Велинград е потвърдено наказателно постановление № 33-00000068 от 11.06.2019 г. на
Началника на ОО „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна инспекция“ гр.
Пазарджик, с което на касатора на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по
чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на
Министъра на транспорта и съобщенията.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по
делото, а именно, че на 04.06.2019г. служители при Областен отдел „Автомобилна
администрация“ в ГД „Автомобилна инспекция“– Пазарджик – актосъставителят ст. инспектор Т. Г. и инспектор Н. Р., в гр. Велинград, в
посока за с. Юндола, срещу хотел „Зора“ спрели за проверка на ППС влекач „****, с рег. № ****** от
категория N 3 и прикачено към него полуремарке ****
с рег. № СТ 1413ЕН от категория О4, управлявано от Б.К.В.. При извършената
проверка, контролните органи установили, че водачът е без валидно
"Удостоверение за психологическа годност за превоз на товар". При
проверката водачът представил удостоверение със срок на валидност до м.
февруари 2019 г. След направена справка в база данни на Регистър за
психологически изследвания на водачите се установило, че към датата на проверката
водачът Б.В. няма валидно "Удостоверение за психологическа годност за
превоз на товар”.
На водача бил
съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 255127/04.06.2019 г. за
констатирано административно нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба №
11/31.10.2002 г на МТС, за това, че същият на 04.06.2019 г., около 13,05 часа,
в гр. Велинград, по посока с. Юндола, управлява ППС влекач „****“, от категория №3, с рег. номер **** и прикачено към
него полуремарке, марка "Кроне СД” от категория О4, с рег. номер СТ 1413ЕН,
с които извършва международен автомобилен превоз на товари с маршрут
Пазарджик – товарен пункт /Република България/ до GEFIRA MEGANITI /Република
Гърция/, със Заверено копие на лиценз № **********/14.03.2018 г. и международна
товарителница СМR №
*********/04.06.2019 г., без валидно Удостоверение за психологическа годност. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 04.06.2019 г., без отразяване на
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило възражение в Районен съд
– Велинград от управителя на фирмата-превозвач, към което е приложено Удостоверение
за психологическа годност от дата 07.06.2019 г. Във възражението се поддържа
тезата, че поради служебната ангажираност на водача и продължителния му престой
извън пределите на страната, явяването му на изпит за психологическа годност е
било невъзможно, поради което не е могъл да се снабди с удостоверение по обективни причини.
Въз основа на АУАН № 255127/04.06.2019
г., на 11.06.2019 г. от Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация” в ГД
„Автомобилна инспекция“ е издадено Наказателно постановление № 33-0000068/11.06.20109 г., с което на
основание чл. 53
от ЗАНН, във вр. с чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на Б.К.В. е
наложено административно наказание ''глоба'' в размер на 2000 лева, за
вмененото му нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на
МТС. Наказателното постановление му е връчено лично на 20.06.2019 г. Същото е обжавано в
законоустановения срок пред Амнистративен съд – Пазарджик.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от
жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение
съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление.
Правилно е заключението на съда, че по
безспорен начин е установено по делото, че АУАН И НП са издадени от компетентни
органи, в рамките на делегираните им правомощия, което е видно от приложената
по делото Заповед РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения, при спазване на установената от закона императивна
процедура, както и че притежават изискуемите от ЗАНН реквизити. Подробно, ясно
и конкретно е описано вмененото нарушение, както и доказателствата, с които е
установено. НП и АУАН са надлежно връчени на касатора.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници и товари при извършване
на международен превоз на товари са длъжни в моторното превозно средство да
обезпечат наличието на валидно удостоверение за психологическа годност на
водача. Правилно съдът е приел, че касаторът, на посочената в НП дата и място,
при проверка от компетентните контролни органи не е изпълнил това си задължение
и не е представил валидно Удостоверение за психологическа годност. Няма налични
по делото доказателства, такъв валиден документ към момента на проверката Б.В.
да е притежавал и съответно представил на проверяващите, което формира извода,
че именно чрез това си бездействие е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение. Неоснователно е възражението, че не следва да бъде
ангажирана отговорността му, поради съществуващи за него обективни
обстоятелства, препятстващи възможността да се сдобие с Удостоверение за
психологическа годност към датата на проверката. Видно от приложената по делото справка от Регистъра за психологическите изследвания на
водачите, издаденото към момента на проверката Удостоверение на касатора е със
срок на валидност до 26.02.2019 г. Касаторът е знаел за периода на валидност на удостоверението и с оглед професията, която упражнява е могъл и бил длъжен
да предвиди, че с изтичането му ще осъществи състава на нарушението и е могъл да
съобрази поведението си с това обстоятелство, като не предприема пътуване зад
граница.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП осъществяването на
превоз на пътници и товари при липсата на Удостоверение за психологическа
годност, изискващ се по силата на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ, обуславя
неизпълнение на законоустановени задължения от страна на водача и обуславя
ангажиране на административната му отговорност.
Законодателят е предвидил
при неизпълнение на това си задължение виновните лица да бъдат санкционирани за
допуснато административно нарушение с наказание "глоба'' в размер на 2000
лева при първо нарушение.
С оглед посоченото
по-горе, съдът счита, че районният съд правилно е приел, че административнонаказващият
орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и правилно е приложил санкционната норма на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, като е наложил законоустановеното по вид наказание в размер от 2000 лева за първо нарушение.
Правилно съдът е счел, че
е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят не може да бъде квалифициран като маловажен. Извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК. Нарушението, осъществено от касатора,
е формално на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не
се изисква да бъдат настъпили вредни последици, а е достатъчно да е осъществено
изпълнителното деяние под формата на бездействие – непритежаване на валидно Удостоверение
за психологическа годност. Не се установяват изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград ще следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 143
от 31.10.2019 г., постановено по НАХД № 264/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Велинград.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |
/п/ |
|
ЧЛЕНОВЕ : |
1./п/
|