Решение по дело №50/2019 на Районен съд - Разград

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 179                                        18.04.2019 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На десети април                                            две хиляди и деветнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар    Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. №50/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.  79 от ЗЗД и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.

            Депозирана е искова молба от „“А1 България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу    „Юли транс“ЕООД за установяване            , че ответникът дължи на ищеца сумата 834,29 лв. цена на месечни абонаментни такси и услуги за периода 11.07.2017 г. – 11.12.2017 г. и сумата 1077,70 лв. неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва от датата на  подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на двете суми.  Сочи, че между ищеца и ответника е сключен договор М 5542497 от 06.02.2017 г. за използване на мобилна услуга „Мтел Ауто контрол“ за срок от 2 години за 5 мобилни номера с месечна абонаментна цена от 16,58 лв. за всеки със срок до 06.02.2019 г., че ответникът е активирал и мобилен интернет в роуминг GPS пакет с месечна абонаментна такса 11,90 лв. без ДДС за същия срок, че ищецът е изпълнил своите задължения по договора, но от м.юли 2017 г. ответникът е спрял да плаща мобилните услуги, че договорът е прекратен по вина на ответника поради неплащане на използваните мобилни услуги, за което му е начислена неустойка в размер на 1077,70 лв. за 5-те мобилни услуги  Сочи, че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2351/2018 г. и на основание чл.415, ал.1 т.1 от ГПК  съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.  Иска присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът  не е депозирал отговор на исковата молба. Във възражението, приложено по ч.гр.д.№2351/2018 г. е посочил, че ищецът не е изпълнил задължението си да монтира доставените GPS устройства, но не го е направил.

            Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2351/2018 г. на РРС.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  Между ищеца с предишно наименование „Мобилтел“ЕАД и ответника е сключен договор №М555011943 на 6.02.2017 г. за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги   със срок за две години. Към договора са подписани и приложения за тарифния план, за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, както и приемо-предавателни протоколи за закупени крайни устройства – 5 бр.

            В т.6.1. от договора е записано, че монтажът на Устройството на скрито място в дадено моторно превозно средство и на постоянно захранване следва да бъде извършен в оторизиран сервиз на „Джи Пи Ес България“АД срещу заплащане на определената в това приложение цена за монтаж.

            По делото са представени следните фактури за предоставени от ищеца на ответника услуги: фактура от 11.07.2017 г. за периода 07.06.2017 г. – 06.07.2017 г. за 170,88 лв. с приложение за сумите по всяко от петте устройства,  Фактура №**********/10.08-2017 г. за периода 07.07.2017 г. – 06.08.2017 г. за сумата 170,88 лв. отново с приложение, фактура №********** за период 07.08.2017 г. – 06.09.2017 г. за сумата 170,88 лв. с приложение, фактура №**********/10.10.2017 г. за период 07.09.2017 г. – 06.10.2017 г. за сумата 132,29 лв.  с приложенията за услугите за всяко от петте устройства, фактура №********** за периода 07.10.2017 г. – 06.11.2017 г. за сумата 99,48 лв. с приложения, фактура №**********/11.12.2017 г. за периода 07.11.2017 г. – 06.12.2017 г. за сумата 99,48 лв. Общата сума по така описаните фактури е 834,29 лв.

            За фактурираните услуги са представени приложения към фактурите.

            Не са представени доказателства за заплащане на тези фактури.

            На 06.01.2018 г. са издадени пет броя фактури за неустойка, всяка от тях  в размер на 215,54 лв. с номера съответно **********, **********, **********, ********** и **********.

            В чл.9.3.1 в приложение №1 е посочено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими до изтичане на срока на ползване за съответната услуга

            Съответно в т.54.12  от Общите условия, за които ответникът е подписал декларация, че е запознат с тяхното съдържание, е посочено, че договорът на потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на „Мобилтел“ в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена.

            Според свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Цоню Дочев СБА Разград са отказали да монтират устройствата, тъй като имали много работа.

            Заповедта за изпълнение е издадена на 14.11.2018 г.за заплащане на 834,29   лв. за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 11.07.2017 г. – 11.12.2017 г. , сумата 1077,70 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва от 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 38,24  лв. разноски по делото и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявеният иск  установяване на задължението за заплащане на сумата 834,29 лв. е  основателен и доказан. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника услуги, които последният е следвало да заплати. По делото бе установен обема на фактурираните услуги. Не бе установено плащане на същите от ответника. Ето защо и към настоящия момент в негова тежест съществува задължение за заплащане на тази сума.

            Възражението на ответника, че не следва да заплаща сумите, тъй като не са били монтирани устройствата, е неоснователно. По делото не бяха представени доказателства за задължение на ищеца да осигури монтажа на устройствата. Видно от договора това е следвало да стане в оторизиран сервиз, но след като те са били предадени на ответника, очевидно, че той е имал грижата за това. Обстоятелството, че поради немонтиране на устройствата не са били ползвани предоставените услуги, не е основание за неплащане на същите.

            Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 1077,70 лв.  неустойка за предсрочно прекратяване на договора е основателен и доказан. По делото е установена забава на ответника, продължила повече от 124 дни, поради което договорът следва да се счита прекратен поради виновното поведение на абоната на осн. чл.54.12 от Общите условия.  Съдът не изследва дали клаузата за размера на неустойката е равноправна, тъй като ответникът е юридическо лице и сключената сделка е с оглед занятието му, поради което по отношение на договора не се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

            На ищеца следва да бъдат присъдени и направените в двете производства разноски, съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78 от ГПК, а именно 61,76  лв. разноски по настоящото производство, както и 38,24  лв. разноски и 300 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№2351/2018 г.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  „Юли-Транс“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Бабуна“, №22, законен представител Юлиан Белчев Десков, че същият дължи на “А 1 България”ЕАД със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ЕИК ********* сумата  834,29 лв.  /  осемстотин тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/  в качеството си на абонат, представляващи  договорено задължение за заплащане на ползвани услуги за периода 11.07.2017 г. – 11.12.2017 г. г. по договор №М5542497/07.02.2017  г., както и сумата 1077,70 лв. /хиляда седемдесет и седем  лева и седемдесет стотинки/ неустойки за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2018 г. до окончателното изплащане, за което задължение е издадена заповед за изпълнение №4817/14.11.2018 г. по ч.гр.д.№2351/2018 г. по описа на РС Разград.

          ОСЪЖДА „Юли-Транс“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Бабуна“, №22, законен представител Юлиан Белчев Десков ДА ЗАПЛАТИ на “А 1 България”ЕАД със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, ЕИК ********* сумата 61,76 лв. /шестдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ по настоящото гр.д.№50/2019 г.,  както и  сумите 38,24 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ разноски по делото и 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№2351/2018 г. по описа на РС Разград на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

          След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №2351/2018 г. на РРС.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: