Решение по дело №691/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

 

Жалбоподателят Д. М. М. от село Лозен, община Стражица, чрез ***М. Н. от ВТАК е обжалвал като незаконосъобразна заповед №263 от 20.02.2023 година на Кмета на Община Стражица, с която е разпоредено да се премахне като незаконен строеж „Стълбищна клетка към жилищна сграда“, изграден в УПИ II-193, [жк], община Стражица.

Жалбоподателят прави оплаквания, които са в смисъл, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като не е установено служебно и кога е времето на построяването на процесния строеж. Всъщност според жалбоподателят става въпрос за текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж. Освен това се поддържа, че заповедта е формално незаконосъобразна като безпредметна с оглед липсата на индивидуализация и конкретизация на строежа. Най – сетне се изтъква, че премахването на строежа според жалбоподателя е непропорционална мярка, която не е в синхрон със законовата цел. В представената по делото писмена защита въпросните оплаквания се доразвиват и конкретизират. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на община Стражица чрез представителя си отрича основателността на жалбата. В представеното по делото становище се поддържа, че заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила и напълно съответства на материалния закон, като е налице съставът на чл.225а от ЗУТ.

Жалбата е допустима по отношение на жалбоподателят като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на заповедта.

В това отношение следва да се отбележи, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 6.11.2023 година, което се установява от представеното известие за доставяне, като жалбата е подадена директно в съда на 10.11.2023 година, т.е. в 14 дневния преклузивен срок.

По същество жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

С оспорената заповед (л. 20 от делото) е разпоредено да се премахне незаконен строеж, описан, както следва: „стълбищна клетка към жилищна сграда“, изграден в УПИ II –193, в кв.88 по плана на село Лозен.

Видно е мотивите в заповедта, прието е от ответника, че при проверка на място, завършила с констативен акт №2 от 20.12.2021 година е било установено, че във въпросното УПИ е извършено строителство на масивна стълбищна клетка с тухлени стени на варо-циментов разтвор, междинни плочи, пояси и стоманобетонови колони, с приблизителни размери 2,80хан 3,90 метра, като са извършени следните строителни работи:зидария на стълбищна клетка от тухли 25/25/12 см на варо-циментов разтвор, кофражни работи, армировка и бетонови работи. Посочено е, че строежът е изпълнен от жалбоподателя и е извършен без разрешение за строеж или одобрени инвестиционни проекти. Посочено е, че срещу констатациите в акта е постъпило възражение, което е в насока, че всъщност строежът представлява допълващо застрояване, а и в община Стражица е депозиран инвестиционен проект с части геодезия, архитектура, конструктивен проект и комплексен доклад по чл.142 от ЗУТ. Изразено е мнение, че е налице противоречие между твърденията на жалбоподателя и предприетите стъпки по издаването на разрешение за строеж за въпросното строителство. Посочено е, че с възражението не са представени документи, доказващи законността на строежа, който е извършен в периода октомври –декември 2021 година. Прието е, че същият нарушава изискванията на чл.137, ал.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Съдът, като съобрази и обсъди представените по делото, съответно по преписката доказателства поотделно и в съвкупността им, приема за установено следното:

Видно от представеният по делото нотариален акт, жалбоподателят е придобил от И. Д. Д. недвижим имот, находящ се в село Лозен, представляващ УПИ II –193, в кв.88 по плана на селото, с площ от 945 кв.м. в едно с построените в това УПИ жилищна сграда /къща/, второстепенна сграда и навес.

Видно от представеният констативен акт 2/2021, на 20.12.2021 година работна група от общинската администрация на Община Стражицае извършила проверка на обект/строеж, описан като допълващо застрояване – стълбищна клетка, намиращ се във въпросният недвижим имот, като е констатирано, че този строеж е собственост на жалбоподателя, изпълнене е от него, няма строителен надзор, не са представени строителни книжа като одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка, нито протокол за определяне на строителна линия и ниво, няма и заповедна книга. Според даденото описание в акта строежът е масивна стълбищна клетка с тухлени стени на варо-циментов разтвор, междинни плочи, пояси и стоманобетонови колони, като клетката е с приблизителни размери 2,8 на 3,9 метра. Няма покривна конструкции, като етапът е в строеж, няма изпълнени инсталации. Посочено е, че въпросният строеж е изпълнен в периода октомври – декември 2021 година. В акта е налице и окомерна скица на строежа в разрез.

Посочено е, че в седемдневен срок от съобщаването, могат да се правят възражения по този констативен акт.

Няма данни как е връчен въпросният констативен акт на лицето, но на 23.02.2022 година в Община Стражица е постъпило възражение срещу констативния акт. В него е изтъкнато, че става въпрос за според чл.147, ал.1 от ЗУТ не се изисква одобрение на инвестиционни проекти за постройките на допълващото застрояване, като освен това са депозирани по надлежния ред инвестиционен проект с части геодезия, архитектура, конструктивен проект, комплексен доклад, които са изготвени от правоспособни лица.

На 17.03.2022 година работна група на служители от общината са изготвили констативен протокол, като са констатирали, че в констативният акт е изписано „допълващо застрояване - стъблищна клетка“ вместо „стълбищна клетка към жилищна сграда“, като допуснатото несъответствие представлява техническа грешка. Посочено е и, че този протокол е неразделна част от констативния акт. Въпросният констативен протокол е връчен по електронен път, като на 30.05.2022 година е подадено възражение и срещу него, в което е изтъкнато, че е незаконосъобразен, доколкото има разминаване с издадената на жалбоподателя виза за допълващо застрояване на стълбищна клетка.

Производството е завършило с издаването на процесната заповед.

По инициатива на жалбоподателя съдът допусна съдебно-техническа експертиза, като ВЛ в заключението си сочи, че при огледа на въпросната сграда се установява наличие на външна стълба по югозападната и фасада, като тя е несъвместима със съвременните експлоатационни изисквания, като по североизточната фасада е имало и друга стълба, на мястото на която е изградена и процесната постройка. ВЛ сочи и, че към момента вторият етаж на сградата е достъпен по външна стълба по югозападната и фасада, която не отговаря на съвременните функционални изисквания, а подходът към къщата е непосредствено от прилежащия терен защото първият етаж е практически на същото ниво. ВЛ сочи и, че е може би се има предвид всъщност подходът до трите етажа на къщата, при което новоизградената стълбищна клетка е функционално правилното решение в случая.

При така констатираните обстоятелства се налагат следните изводи:

Процесната заповед е издадена от компетентен орган. Предвид съдържанието на констативния акт /представляващ официален удостоверителен документ/, поправен с констативния протокол от 17.03.2023 година, единственият обоснован извод е, че става въпрос за строително монтажни работи по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, с които е реализиран строеж по смисъла на т.38 от тази допълнителна разпоредба. Посоченото строителство представлява строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ и „г“ от ЗУТ, тъй като според констативния акт и обстоятелствената част от заповедта става въпрос за преустройство на съществуваща тераса на жилищна сграда, както и за пристройка, предназначена за склад.

Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.“. След като строежът се вписва в изискванията на разпоредбите на чл.137, ал.1, т.5, буква „г“, то същият е пета категория и премахването му е в правомощията на кмета на общината, на територията на която е извършено строителството.

Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, според която „Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.“. В случая става въпрос за известен нарушител, като общинските служители са констатирали на място незаконното строителство, съставили са констативен акт, срещу констатациите на който жалбоподателят е подал и съответното възражение, което е било разгледано от ответника и съобразено в мотивите на заповедта. Съответно, не е налице такова нарушение, допускането на което да дискредитира правата на засегнатото лице от една страна, респ. нарушение, което да е в състояние да обуслови различен правен резултат от друга страна.

В процесният случай заповедта е и формално законосъобразна. Същата е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, като са изложени подробни фактически и правни аргументи, които органът е съобразил при издаването и. Обсъдена е и неприложимостта на института на търпимостта по §127 , ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, брой 82/2012/ година, като е изтъкната годината на строежа.

Настоящият състав намира, че заповедта е съответна на материалния закон. Според сочената от ответника като основание за издаването на заповедта разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ „Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.“. Изключенията от изискванията за издаване на инвестиционен проект се съдържат в разпоредбите на чл.147 от ЗУТ, а изключенията от изискванията за разрешение за строеж се съдържат в разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, като те всички те са посочени изчерпателно, като от друга страна нормата, като въвеждаща изключение, не може да се тълкува разширително.

Обратно на наведеното в жалбата и в представената писмена защита от представителя на жалбоподателя, настоящата инстанция намира, че нито една от тези хипотези не е налице. Не може да се поддържа, че характера на процесните СМР представлява текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 от ЗУТ, тъй наличието на всяка от посочените там хипотези дисквалифицира строежа като такъв ремонт. Видно от приложението към констативния акт, конструкцията на сградата е засегната, като въпросната стълбищна клетка е плътно прилепена до жилищната сграда с цел връзка между етажите и. Впрочем снимковият материал в констативно съобразителната част от заключението на експерта потвърждава горното, като там е посочено, че стълбищната пристройка обхваща и трите нива и осигурява вертикална комуникация.

Не е налице и допълващо застрояване по смисъла на чл.20, ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.41-46 от ЗУТ, доколкото въпросната стълбищна клетка във функционален смисъл не представлява отделна сграда с относително самостоятелно предназначение, което да допълва или да има спомагателно значение за основната жилищна сграда.

Но дори и да се приеме съвсем условно и в противоречие с доказателствата по делото, че е налице допълващо застрояване, следва да се констатира, че такова застрояване също се изисква разрешение за строеж по аргумент за обратното от разпоредбите на чл.151 от ЗУТ.

Посоченото е достатъчно, за да се констатира – както съдът вече отбеляза, че извършените СМР представляват по своите параметри строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

За посочените строителни работи, които представляват въпросният строеж, липсва разрешение за строеж, като това обстоятелство се вписва в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като това разрешение е абсолютна предпоставка за законността им – чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Въпросното строителство не представлява и търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ, тъй като предвид годината на построяването си, то не се вписва в нито една от посочените в тези разпоредби хипотези.

Най – сетне следва да се отбележи и, че в този случай е неприложимо правилото на §127, ал.1 от ДР на ЗИДЗУТ предвид констатираният момент на извършването на въпросните строителни работи.

 

По изложените съображения следва жалбата да се отхвърли като неоснователна.

 

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М. М. от село Лозен, [ЕГН], против заповед №263 от 20.02.2023 година на Кмета на Община Стражица.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.