Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 353
гр.Г.Оряховица, 12.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав;
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова
и в присъствието на прокурора . . . . ., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№997/2020г. по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.52 ввр.
чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Д.Г.Д.(чрез
адв.Ал.Ч. от ВТАК) твърди в молбата си,
че през м.септември.2019г. получил обаждане от съдията по
вписванията към ГОРС, като той го уведомил да се явя в АВ гр.Г.Оряховица. Било
му обяснено, че Председателят на ПК„Съгласие - К..“ Е.И. и Н.И.К. са посетили
съдията по вписванията и са му заявили, че кметът с.К..(Д.Г.Д.) е издавал
документи с невярно съдържание. При направената справка съдията по вписванията
констатирал, че направеното вписване е законно и същото може да бъде оспорено
само в съда. Съдията по вписванията
информирал ОС”З” гр.Стражица чрез нарочно писмо, за това, че вписаният договор за наем на
земеделска земя е валиден до неговата отмяна при спазване на съответните
законови процедури по анулирането му. След описаното, познати на ищеца
започнали да говорят, че като Д. като кмет издавал „фалшиви документи“.
Ответникът К. подал жалба срещу ищеца в
ГОРП. Вследствие на подадената жалба, по време на изборите за кметове през
м.октомври.2019г., когато бил в отпуск и провеждал своята предизборна кампания за кмет, при
ищеца в дома му дошъл разследващ полицай и поискал да даде писмени обяснения, в
които да опиша действията си като кмет при издаването на удостоверение за
наследници. След като дал писмени обяснения станал много изнервен и
раздразнителен. Започнал да получавам силни болки в стомаха(опериран бил от
язва), да се буди нощем и да си мисли дали наистина бил допуснал грешка и издал такова удостоверение за наследници.
Децата го питали дали наистина бил издавал фалшиви документи. Вследствие на
това загубил авторитета си, както пред
съпругата, така и пред децата си. Това много го разтревожило, вдигнал кръвно,
наложило се да взима медиК..ти. Хората в селото започнали да го гледат с
недоверие, съседите започнали да го разпитват вярно ли е, че „бил даден на
прокурор”. Това се отразило на неговото самочувствие, почувствал се унизен,
омърсен и пренебрегнат. В житейския си и
трудов път заемал отговорни длъжности и никога не бил постъпвал небрежно. Нямал
наказания, не бил осъждан, порицаван, наказван или мъмрен. Ответникът К. избрал
момента, за да разколебае неговите привърженици, защото синът му И.Н.К. бил
кандидат за кмет(разликата в гласовете била само 7 избиратели в негова полза).
Това било компрометираща кампания. Понастоящем ищецът се чувствал омерзен и
наклеветен, защото до момента срещу него нямало повдигнато обвинение за
издаване на документи с „невярно съдържание“. С Постановление от 21.11.2019г.
за отказ да се образува досъдебно производство
по пр.преписка№1865/2019г. на
ГОРП прокурор при ГОРП отказал да образува досъдебно производство, поради липса
на извършено престъпление. Прокурорът констатирал, че действително било
издадено удостоверение№KM-KH-149-1/05.03.2019г. за наследници, в което не били
отразени всички наследници на наследодателя. Това се дължало на непълните
данни, които били налични в регистрите на с.К.. към момента на издаването на
документа. След представяне на доказателства и за други наследници на Панчева,
било издадено и второ удостоверение, съдържащо данни за всички известни
наследници на наследодателя. Причината за непълнотата в регистрите на с К..
била показателна, че съответните длъжностни лица не са знаели за наличието,
респективно не е бил налице умисъл да се издаде документ, който е непълен.
Прокурорът стигнал до извод, че „не са налице обективни и субективни признаци
от състава на престъплението по чл.311 от НК“ и че „първото издадено
удостоверение за наследници не е документ с невярно съдържание, защото
посочените в него данни са верни…“. По подадена от Д.Г.Д. жалба до ГОРП била
образувана пр.преписка№894/2020г. на
ГОРП, като прокурор при ГОРП приема, че е осъществен състава на чл.147 от НК.
Вследствие на всичко гореизложено(твърденията на ответника пред съдията по
вписванията в Г.Оряховица и подадената
жалба в ГОРП, целенасочено пуснатите слухове в с.К.. по време на предизборната
кметска кампания на селото), претърпените срам, изострени нерви, безсъние,
болки в стомаха, вдигнато кръвно, накърненото ми достойнство, претърпяното
унижение и омерзение, както пред собствените ми деца, така и пред моите
приятели, познати и съселяни, се чувствам много потиснат и неправилно обвинен.
Предявени са обективно съединени искове по чл.52 ввр. чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за: сумата 5000.00лв. за неимуществени вреди,
представляваща претърпени от Д.Г.Д. болки и страдания във връзка с твърдения на Н.И.К. в Службата по вписвания
гр.Г.Оряховица за издаване от страна на Д.Г.Д. на документи с невярно
съдържание и депозирана жалба от страна на Н.И.К. в
ГОРП(прок.преписка№1985/2019г. на ГОРП), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.07.2020г. до окончателното и изплащане. Претендират се
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Ответникът
Н.И.К.(чрез адв.Л.Б. от ВТАК) оспорва предявените искове. Не спори, че подал
жалба до ГОРП, по която била образувана пр.преписка№1865/2019г. на ГОРП, като
в нея изложил, че бившият кмет и ищец Д.Д. издал документ с невярно
съдържание - удостоверение за наследници №КМ-КН-149-1/05.03.2019 г., в което не
фигурират всички наследници на Д.П., което нарушава неговите и други интереси.
Посочил, че в предишно издадено удостоверение наследниците на Д.П.били посочени
изчерпателно, т.е., още тогава са били известни, и щом е могло това да бъде
установено преди 27 години, то
изключително съмнително и може би тенденциозно
било, те да не бъдат отразени в цитираното удостоверение за наследници. Било
издадено второ удостоверение№КМ-КН-467-1/16.08.2019г. В първото цитирано
удостоверение за наследници като такива на Д.П.били посочени само И..К.И. и И.Н.И.,
в качеството те пък на низходящи на Е.И.К.. Във второто удостоверение били добавени и низходящите на М.П.К.и
Й.П.Г.(двете бивши жители на с.Лом Черковна Обл.Русе). И в двете преписки
ГОРП употребила термина „непълни данни“.
В наказателното право такова понятие не съществува - щом един официален документ не отразява
обективно съществуващи данни и факти - той просто е с невярно съдържание. Съвсем отделен бил въпросът за причините,
довели до вписването или не на тези факти, и ако това действително е липсата на
информация в съответните регистри(или друго някакво обстоятелство), което да е
попречило на изготвилото и подписалото документа длъжностно лице да ги отрази.
Ответникът заявява, че не знаел причината за това и след като установил
издаденото удостоверение с невярно съдържание подал сигнал до съответната
институция, оторизирана да разгледа случая – ГОРП. Това, че прокуратурата е преценила, че
предвид всички обстоятелства не следвало да се дири наказателна отговорност по
отношение на Д.Д., поради липсата на престъпен умисъл за извършване на деяние,
било въпрос, който няма пряко отношение към неговото право да подаде сигнал или
жалба. Нямал намерение „да разгласява“ позорни обстоятелства или да приписвам
престъпление на когото и да било с оглед формата и адресата на неговата жалба.
Целял бил единствено установяване на истината. Издаването на документа в
„първата му редакция“, без отразяване на всички наследници, респ. правоимащи,
би могло да доведе до сериозни имуществени вреди за тях, така че мотивацията му
да сезира прокуратурата била напълно легална и в съответствие със закона. Ако
има лице, което да разгласило факти и
обстоятелства, предмет на установяване по преписката, то това не можело да се вмени в негова вина. Много вероятно било сам ищецът да се е оплакал
на някого, че са му снемани обяснения от полицейски служител, търсейки
благоприятен изход за него от създалата се ситуация(действията по отношение на
него били сведени единствено до снемането на обяснения, а обвинение не му е
било повдигано). Ако за Д. били произтекли някакви вреди, то те се дължали на неговото субективно
възприемане на случващото се, от една страна, а от друга, със сигурност такива
вреди не били настъпили като напр. непреизбирането му за кмет, загуба на
авторитет пред съпругата и пред децата му и т.н. Не били приведени и съответни
доказателства в подкрепа на тези твърдения. Счита, че каквито и отрицателни
преживявания, то те не се дължали на негово противоправно поведение. Съобразно
чл.45 от ЗЗД, се предполагала до доказване на противното само вината, а всички
останали елементи от претендирания деликт трябва да бъдат доказани от ищеца.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбата на ГПК, приема за установено следното:
И..К.И.(баща
на Н. Ив.К.) и И.Н.И. са двама братя и наследници на Д.М.П.и в качеството си на
такива притежавали наследствени земеделски земи в землището на с.К.. Общ.Стражица.
В началото на м.март.2019г. Илиян И. упълномощил Донка Димова - управител на „Д...-2001“ООД,
да се снабди с удостоверение за наследници и да сключи договор от негово име с
дружеството за обработване на наследствените му земеделски земи. Донка Димова
подала заявление до кметството в с.К.. Общ. Стражица за издаване на
удостоверение за наследници. Издадено било първоначално удостоверение за
наследници№КМ-КН-149-1/05.03.2019г., в което не фигурират всички наследници на Д.П.(като
наследници на Д.П.били посочени само И..К.И. и И.Н.И. - двамата в
качеството на низходящи на Е.И.К.). Впоследствие
Н. Ив.К. се снабдил с удостоверения за наследници на други низходящи на Д.П.и
ги представил в кметството в с.К.. Общ.Стражица. Било издадено второ удостоверение№КМ-КН-467-1/16.08.2019г.,
в което удостоверение като наследници на
Д.П.били посочени освен И..К.И. и
И.Н.И. и низходящите на М.П.К.и Й.П.Г.(двете бивши жители на с.Лом Черковна
Обл.Русе).
През
м.септември.2019г. ищецът Д. получил обаждане от съдията по вписванията към ГОРС, като
той го уведомил да се явя в АВ гр.Г.Оряховица. Било му обяснено, че
Председателят на ПК„Съгласие - К..“ Е.И. и Н.И.К. са посетили съдията по
вписванията и са му заявили, че кметът с.К..(Д.Г.Д.) е издавал документи с
невярно съдържание.
Н. Ив.К.
подал жалба с вх.№1865/10.09.2019г. до ГОРП, в която посочил, че издаденото на
05.03.2019г. удостоверение за наследници е с невярно съдържание. В жалбата
ответникът К. излага съображения, че е пълномощник съм на баща си И..К.И.(наследник
на Д. Маркова Панчева/Д. Илиева Панчева). На 16.08.2019г. му било издадено
удостоверение за наследници от Кмета Д.Д. от което било видно, че наследници на
имуществото на Д.П.са М.П.К., Й.П.Г. и Е.И.К.. Този документ му бил необходим,
за да бъдат усвоени оставените наследствени земеделски земи в землището на с.К...
При проверката ответникът К. установил, че Донка Димова(съпруга на кмета Д.Д.)
била сключила договор за обработка на въпросните земеделски земи само с единия
от наследниците - И.Н.И.(чичо на Н. Ив.К.). В издаденото удостоверение за
наследници№КМ-КН-149-1/05.03.2019г. не фигурирали останалите наследници в
лицето на Й.Г.и М.К.. На практика били
елиминирани 2/3 от законните наследници,
като такива били посочени единствено И.Н.И.(чичо на Н. Ив.К.) и И..К.И.(баща на
Н. Ив.К.). При това положение, И.Н.И. съобразно това неистинско удостоверение за
наследници се е представил като наследник на 50% от наследствените земеделски
земи, игнорирайки както баща ми И..К.И.(баща на Н. Ив.К.), така и останалите
наследници. Жалбоподателят се сдобил с удостоверение за наследници издадено
пред 1992 год., от което е видно, че още тогава наследниците на Д.П.Д. са били
известни а именно, че са трима и те са М.П.К.(с наследник Димо Д.), Й.П.и Е.К..
Според Н. Ив.К. „изложеното налага извод, че кметът Д.Д. съвсем съзнателно и в
негов интерес, е изготвил един документ с невярно съдържание, който е използван
изцяло в негов и на съпругата му интерес”. Отправена е молба към прокуратурата
„да извърши проверка по случая и като се увери в истинността на изложеното от Н.
Ив.К., да се разпореди образуването на досъдебно
производство срещу виновното длъжностно лице”.
Във връзка
с жалба от Н.И.К., подадена до ГОРП била извършена проверка по пр.преписка№1865/2019г.
по описа на ГОРП. В жалбата се твърдяло, че Д.Д., в качеството си на кмет, бил
изготвил документ с невярно съдържание - удостоверение за
наследници№КМ-КН-149-1/05.03.2019г. В документа не фигурирали всички наследници
на Д.П., което нарушавало интересите на жалбоподателя. Жалбоподателят
аргументирал твърдението си с това, че лично извършил проверка в земеделската
кооперация в с.К.., откъдето се сдобил с удостоверение за наследници издадено
през 1992г., от което било видно, че още през тази година наследниците на
наследодателя Д.П.са били известни, а същите не били отразени от кмета при
издаване ма удостоверението за наследници№КМ-КН-149-1/05.03.2019г.
По повод
жалбата е била образувана пр.преписка№1865/2019г. по описа на ГОРП. В хода на
проверката били снети обяснения от Н. Ив.К., И.Н.И., Д.Д.(***),Н.С.(старши
специалист кметство с.К..). С
Постановление от 21.11.2019г. Прокурор от ГОРП е отказал да образува досъдебно
производство по пр.преписка№1865/2019г. по описа на ГОРП и е прекратил преписката.
По
подадена от Д.Г.Д. жалба до ГОРП била образувана пр.преписка№894/2020г. на ГОРП. С Постановление от 21.11.2019г. за
отказ да се образува досъдебно производство
по пр.преписка№1865/2019г. на
ГОРП прокурор при ГОРП отказал да образува досъдебно производство, поради липса
на извършено престъпление. Прокурорът констатирал, че действително било
издадено удостоверение№KM-KH-149-1/05.03.2019г. за наследници, в което не били
отразени всички наследници на наследодателя. Това се дължало на непълните
данни, които били налични в регистрите на с.К.. към момента на издаването на
документа. След представяне на доказателства и за други наследници на Панчева,
било издадено и второ удостоверение, съдържащо данни за всички известни наследници
на наследодателя. Причината за непълнотата в регистрите на с.К.. била
показателна, че съответните длъжностни лица не са знаели за наличието,
респективно не е бил налице умисъл да се издаде документ, който е непълен.
Прокурорът стигнал до извод, че „не са налице обективни и субективни признаци
от състава на престъплението по чл.311 от НК“ и че „първото издадено
удостоверение за наследници не е документ с невярно съдържание, защото
посочените в него данни са верни…“.
По делото
са били ангажирани гласни доказателства. Св.А.П.П.се познавал отдавна с ищеца Д.
и редовно сутрин пиели кафе. През м.октомври 2019г. една сутрин му оплакал, че
е „даден за нещо на прокурор” и „вдигнал кръвно”, „не можел да спи и да се
храни”, видимо бил отслабнал. Д. му казал,
че не е направил нищо нередно пък го обвиняват. Тогава Д. бил кандидат
за кмет на с.К.. Общ.Стражица. В селото се приказвало, че Д.Д. издава документи
с „фалшиво”/”невярно” съдържание, като може би затова загубил доверието на
съгражданите си. Свидетелят научил от Петър Г., „че Д.Д.” няма да стане кмет,
защото е даден на прокурора. Гласоподавателите в с.К.. според свидетеля били
1400-1500 човека и Д. загубил кметските избори със седем гласа. Св.Д.Д„..(съпруга
на ищеца Д.Д.) твърди, че през 2019г. имало жалба срещу Д.Д., като
полицаите/следователите идвали в дома им. Toва много изнервило Д.(дразнел се от
всичко). Много го болял стомахът(бил с операция от язва), „вдигал кръвно”, не
можел да спи, бил подтиснат. Наложило се „да мине на лекарства”. Казвал, че „го изкарват лъжец” и се съмнявал в
себе си дали не е допуснал грешка. За 15-20 дни смъкнал 15кг. През този период Д.
бил кандидат за кмет на с.К... Говорило се из селото, че „Д. нямало да е повече
кмет, тъй като е даден на прокурор и лице с име Петър е разпространявал тези неща”. Св.И.Д.И.(председател
съм на ПК„Съгласие” с.К..) заявява, че до края на м.юли. декларира договори с
член-кооператорите до ОС”З” гр.Стражица. В случая кооперацията имала договор с И..К.И.(баща
на Н.К.). Установило се, че има дублиране с имоти заявени от „Д...-2001”ЕООД. Съществувал
и вписан договор с И.Н.И.(чичо на Н.К.). Свидетелката обяснила на Н.К. за
ситуацията, че рентно плащане нямало да получат, а да се уточнят с „Д...-2001”ЕООД.
Свидетелката установила по архивите си, че според тогавашно(през 1992г.)
удостоверение за наследници И.Н.И. не притежавал 25% необходими за вписан в
съда договор. Поискала с жалба до ОС”З” гр.Стражица да се направи проверка относно обстоятелствата
на вписването на договора. Св.И.Д.И. заявява, че не знаела да има някакво разследване срещу Д.Д.. Твърди,
че била и секретар на предизборната комисия. Не знаела да е имало сигнали за
нарушение при избиране на новия кмет. Съдът, съобразявайки разпоредбата на
чл.172 от ГПК(по отношение на показаният на св.Д.Д„..), кредитира свидетелските
показания и им дава вяра, които са плод на непосредствени впечатления.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основно
задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от
закона - чл.45 от ЗЗД, като при неговото неизпълнение за увреждащия възниква
задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, включващ в състава си: деяние, вреда,
причинена от деянието, противоправност на деянието, причинна връзка - обединяващ елемент на всички останали, за да
е налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Причинната връзка не
се предполага, както вината, а следва да бъде доказана от увредения в процеса. Подлежат
на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането - чл.51 ал.1 изр.I от ЗЗД.
Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на увреждания
пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за
обезвреда на неимуществени вреди.
За да бъде
уважен предявения иск по чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи
наличието на противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са
настъпили вредни последици в патримониума на другиго, както и причинно
следствена връзка деликта и резултата. Фактическият състав за ангажиране
деликтната отговорност на ответника Н.И.К. включва установяването на
противоправно поведение, причинило вреда и вина на дееца. Съобразно
разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД - във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Налице е една оборима законова
презумпция за виновност, която връща доказателствената тежест и ответникът е
този който следвало да осъществи доказването в обратния смисъл. Ако се установи
наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността за
непозволено увреждане(деянието, причинната връзка между него и наличността на
вреди), съдът следва да приеме да се предостави търсената по реда на чл.45 от ЗЗД правна защита за ищеца. Обезщетението при деликтна отговорност е парично,
размерът при причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. По
справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди, но и естеството и характерът на страданията, които
подлежат на обезщетяване. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични
преживявания и морални ценности(неимуществена ценност - здравето, засегната
психическа сфера, душевен мир, намалена трудоспособност и т.н.). Правната
квалификация очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и
разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. В
тежест на ищцовата страна е да установи
валидно възникналия фактически състав, описан по-горе. Отрицателни факти
не се доказват в правната доктрина. Ответникът би могъл да ангажира
правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона
доказателствени средства.
Наказателният и гражданският процес преследват различни цели и не се
конкурират. Първият има за задача разкриване на престъпленията и реализиране на
наказателната отговорност, а с това и осъществяване на превенция – чл.1 от НПК, докато вторият, що се касае до
исковия процес, цели защита на лични и имуществени граждански права, вкл.
реализация на гражданската отговорност – чл.2 от ГПК. С оглед различното
приложно поле и за процесуална икономия е възможно адхезиране в наказателния
процес на граждански иск, но задължение за това не съществува и е възможно
паралелно образуване на двете производства – чл.84 ал.2 от НПК, чл.88 ал.3 от НПК. В настоящия случай ищецът е сезирал съда не с искане за налагане на
наказание(при все, че във връзка с негова жалба ГОРП е отказал образуване на
досъдебно производство), а за обезщетяване на причинени неимуществени вреди,
мястото на която претенция е именно в процес по реда на ГПК.
В жалбата с
вх.№1865/10.09.2019г. до ГОРП Н. Ив.К. е посочил, че издаденото на 05.03.2019г.
удостоверение за наследници е с невярно съдържание. В издаденото удостоверение
за наследници№КМ-КН-149-1/05.03.2019г. не фигурирали останалите наследници в
лицето на Й.Г.и М.К.. Според Н. Ив.К. „изложеното налага извод, че кметът Д.Д.
съвсем съзнателно и в негов интерес, е изготвил един документ с невярно
съдържание, който е използван изцяло в негов и на съпругата му интерес”.
Отправена е молба към прокуратурата „да извърши проверка по случая и като се
увери в истинността на изложеното от Н. Ив.К.,
да се разпореди образуването на досъдебно производство срещу виновното
длъжностно лице”. Не е задължително авторът на жалбата да е употребил термина
„неистински” в точния смисъл на това понятие по ГПК или НК(който е и различен) и поради това смисълът
му се извлича и от съдържанието и целта на документа.
Съдът
счита, че подаването на жалба пред ГОРП с неверни негативни твърдения за ищеца
представлява противоправно деяние, което е от естество да предизвика неимуществени
вреди. Както се посочи, ответникът недвусмислено е заявил, че „кметът Д.Д.
съвсем съзнателно и в негов интерес, е изготвил един документ с невярно
съдържание, който е използван изцяло в негов и на съпругата му интерес”.
Излагането пред прокуратурата на твърдения за изготвяне и използване официални
удостверителни документи всъщност представлява излагане на данни за извършено
престъпление(по чл.212 от НК, чл.308 и
сл. от НК, чл.311 от НК или др.). Дали противоправното деяние на ответника
представлява същевременно и престъпление(набедяване – чл.286 от НК, клевата –
чл.147 от НК или др.) или осъществява единствено гражданскоправен деликт, е без
значение за последиците по чл.45 от ЗЗД.
Подаването на жалба до компетентните правозащитни органи/в случая до
прокуратурата/ с цел сигнализирането им за извършено престъпно деяние само по
себе си не е противоправно и по правило представлява форма за упражняване и
защита на законни интереси и права на гражданите. Същото, обаче може да
придобие противоправна характеристика, ако се използва като средство за
злоупотреба с права, а именно за умишлено набедяване или наклеветяване в извършване на престъпление на
определено лице при знание на подаващия жалбата, че лицето, срещу което тя е
насочена, е невинно или че твърденията по негов адрес не отговарят на истината,
с цел създаване на негативни преживявания и неудобства на същото или постигане
на лични облаги за сезиращия органите. Следователно преценката за
противоправност зависи от подбудите на лицето, подало жалбата, от неговите
мотивировка и крайна цел. В този случай формата на вината е винаги умисъл.
Набедяване или наклеветяване по
непредпазливост е невъзможно с оглед характеристиките на двете противоправни
деяния.
Общественото
задължение на гражданите да сигнализират за извършени престъпления(чл.205 от НПК) не оправдава излагането на произволни и неверни данни, които неоснователно
увреждат конституционно закрепеното право на другите на чест, достойнство и
добро име – чл.32 от Конституцията на Р.България. Тъкмо по тези причини е
предвиден и углавният запрет на чл.286
от НПК. Същото касае и упражняването на процесуалните права, което по общо
правило и под страх от отговорност за вреди следва да става добросъвестно и в
съответствие с добрите нрави – чл.3 от ГПК, респ. чл.57 ал.2 от Конституцията
на Р.България. Ответникът не е провел обратно доказване, с което да обори
презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД. Доводите му за липса на вина са свързани с
изпълнение на граждански дълг, съобщаване за констатирани нередности и липса на
намерение за причиняване на вреди. Както се посочи, гражданите нямат право, а
още по-малко задължение да излагат неверни твърдения, уронващи авторитета на
другиго. Ответникът не се е ограничил и до посочване на съществуващите според него
несъответствия на документа, нито само
до оспорването им пред административния орган, а неоснователно ги е обвързал с
поведението на ищеца и ги е отнесъл до правозащитните органи. Както се посочи, в издаденото
удостоверение№KM-KH-149-1/05.03.2019г. за наследници не били отразени всички
наследници на наследодателя, което се дължало на непълните данни, които били
налични в регистрите на с.К.. към момента на издаването на документа. След
представяне на доказателства и за други наследници на Панчева, било издадено и
второ удостоверение, съдържащо данни за всички известни наследници на
наследодателя(в т.ч. и данни от друго кметство с.Лом Общ.Бяла). Ответникът е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че това ще доведе до тревоги у ищеца.
Ответницата не доказва и че у него въз основа на обективни фактори е била
изградена несъмнена субективна убеденост относно именно авторството на
цитираното деяние или относно вписването в регистрите на различни от
удостоверените в първото удостоверение обстоятелства, нито че това евентуално
впечатление не би било разсеяно при полагане на дължимата грижа. В случая, ответникът не само е извършил действия,
накърняващи честта и доброто име на ищеца, но и го е сторил по начин, налагащ
осъществяването от ищеца на активни действия по защита, както и ангажиращ
времето му с явяване пред органите на държавния апарат.
Посоченото
накърняване на правно защитени блага е годно да причини негативни емоционални
преживявания, безпокойство, стрес и страдание на всяко човешко същество, вкл.
когато то е наясно относно неоснователността на приписаното. Всъщност, не са
необходими специални знания и чисто житейски би могло да се прецени наличие на
психологически момент на притеснение у ищеца, страх за бъдещото развитие на
живота му в професионален и личен/семеен план, с оглед резултата от прокурорската
проверка. Съдът не би могъл да приеме, че деянието на ответника е било посрещнато без вълнение и не е оказало
никакво въздействие върху психиката на ищеца.
Ищецът Д.
е ангажирал доказателства за причинените във връзка с деянието неимуществени
вреди. Същите се установяват и от показанията на св.А.П.П.и св.Д.Д„.., според
които ищецът бил изключително притеснен,
че е уличен в престъпление, бил психически сринат, не можел да спи и да се
храни, видимо бил отслабнал и се наложило медиК..тозно лечение. В периода на
наказателното производство ищецът е бил уважаван от своите съселяни, като кмет
и човек. Освен това в процеса се установило, че притесненията на ищеца били
изцяло, заради инициираната прокурорска преписка във връзка с постъпилата жалба
срещу него, което повлияло и на загубата на кметските избори със седем гласа,
спечелени от сина на ответника.
Обезщетението
в полза на ищеца касае обезвреда на морални вреди - обезщетение за причинения му
стрес, накърняване на честта и достойнството - предмет на настоящо разглеждане.
Ето защо искът се явява доказан по основание. По иск за репариране на морални
вреди конкретния размер на обезщетението, съобразно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по
справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице морални вреди/болки и страдания/. В настоящия
правен казус, както вече се посочи, съдът приема за наличен преживения стрес у
ищеца, вследствие образуваната срещу него прокурорска преписка, както и
временното влошаване на здравословното му състояние до приключването и. Може да
се приеме също и наличие на накърняване на достойнството и честта му, доколкото
тези категории са свързани с личната, вътрешна самооценка на човек и доколкото
се установи, че ищецът се чувствал обиден и унижен от деянието на ответника. Тези
вреди са утежнени допълнително от обстоятелството, че позорящите го изявления
са станали достояние на неграничен кръг лица
в селото, предвид известността му в обществото като публична фигура кмет,
но също че съвпадат по време с предизборна кампания за кметски избори и са от
естество сериозно да увредят неговия рейтинг. При тези данни съдът намира, че
справедлив еквивалент на причинените болки и страдания на ищеца, а именно
стрес, влошено общо здравословно състояние и накърняване на чест и достойнство
е парична сума в размер на 1000.00лв. Така предявения иск за репариране на
причинени на ищцата неимуществени вреди се явява частично основателен до
размера на 1000.00лв., като над тази сума до пълния предявен размер от 5000.00лв.,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Лихвите
върху обезщетенията за непозволено увреждане са компенсаторни - те се дължат от
деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. В
рамките на заявената претенция и основание чл.86 от ЗЗД ответникът Н.И.К. следва
да бъде осъден да заплати на Д.Г.Д. и законна лихва върху присъдената сума – 1000.00лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба – 23.07.2020г. до окончателното и
изплащане.
При този
изход на делото, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на
направените разноски, съобразно чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК. В процесния случай и
двете страни са упълномощили редовно адвокати от ВТАК да ги представляват по
настоящото дело и същите са реализирали надлежно процесуалното представителство
в съдебното производство. В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС
е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер,
като вземе предвид действителната фактическа е правна сложност на делото, но в
размер но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно
към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите
на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да определят
размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Осъществената от
пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство в едно съдебно заседание. Осъществената от
пълномощника на ответника защита се изразява в изготвяне на отговор на искова
молба и процесуално представителство в едно съдебно заседание. За иска за
обезщетение, възнаграждението е съобразено с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения(съгласно чл.7 ал.2 т.2 от
наредбата(в редакцията към момента на уговарянето на възнаграждението) при
интерес от 1000.00лв. до 5000.00лв. – 300.00лв. + 7% за горницата над
1000.00лв.), при уговорено и изплатено възнаграждение – 650.00лв. Съдът намира,
че поисканото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е около 1.12пъти
от минимално регламентирания в наредбата размер(580.00лв.) и не е прекомерно, с
оглед регламентираните в наредбата размери при съответните хипотези. С оглед направеното и от ищцовата страна
възражение за прекомерност, съдът счита, че поисканото възнаграждение на
процесуалния представител на ответника(960.00лв.) е 1.65пъти от минимално
регламентирания в наредбата размер, като
следва да бъде намалено по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК към размер 700.00лв.
При този
изход на делото, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна сумата 170.00лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№997/2020г. на ГОРС
разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК; адвокатско възнаграждение/,
съразмерно на уважените искове. Съответно, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответната страна сумата 560.00лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№997/2020г. на ГОРС
разноски/адвокатско възнаграждение/, съразмерно на отхвърлените искове.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.И.К. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д. с ЕГН**********,***: сумата 1000.00лв./хиляда лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от Д.Г.Д. неимуществени
вреди(болки и страдания във връзка с
твърдения на Н.И.К. в Службата по вписвания гр.Г.Оряховица за издаване
от страна на Д.Г.Д. на документи с невярно съдържание и депозирана жалба от
страна на Н.И.К. в ГОРП - прок.преписка№1985/2019г. на ГОРП), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2020г. до окончателното
и изплащане; сумата 170.00лв./сто и седемдесет лева/, представляваща направените разноски по
гр.дело№997/2020г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на Д.Г.Д. с ЕГН**********,***,
против Н.И.К. с ЕГН**********,***,
за обезщетение за претърпени от Д.Г.Д. неимуществени
вреди(болки и страдания във връзка с
твърдения на Н.И.К. в Службата по вписвания гр.Г.Оряховица за издаване
от страна на Д.Г.Д. на документи с невярно съдържание и депозирана жалба от
страна на Н.И.К. в ГОРП - прок.преписка№1985/2019г. на ГОРП), в останалата част
от 1000.00лв. до пълния предявен размер от 5000.00лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.К. с ЕГН**********,***,
сумата 560.00лв./петстотин и шестдесет лева/, представляваща направените разноски по
гр.дело№997/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис
от решението на страните.
Районен съдия: