ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 366
Хасково,
13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен съд, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева
Красимир Димитров
при секретаря.........................................................................................................................
и в присъствието на прокурора...........................................................................................
като разгледа докладваното от съдия Бончева ВЧНД № 621 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по чл. 243, ал. 6 НПК.
Образувано е по жалба на адвокат З.Т., повереник на Д.Д.Г., против определение № 352/25.09.2018 г., постановено по ЧНД № 485/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е потвърдено като правилно постановление от 23.08.2018 година на прокурор при Районна прокуратура - Свиленград за прекратяване на наказателно производство, образувано против С. С. С. от гр. Хасково за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. В мотивите на обжалвания съдебен акт съдът преповтарял съображенията на прокуратурата, без да анализира и обори съображенията, с които бил сезирай. Не били посочени фактически обстоятелства, относими към случая, не било посочено от кои доказателства се приема, че установяват фактическата обстановка. От жалбата на обвиняемата С., приложена към делото, ставало ясно, че тя била системно заплашвана от Д.Г. и майка му, като тяхната агресия граничела с лудост и съобщавала факти за някаква семейна трагедия. Не се съобщавало с какво точно е заплашвана от Д.Г., но майка му И.Г. й казала, че съпругът й имал пистолет и щял да дойде в Атина да я застреля, без да уточнява къде и кога е казано. Поради тези причини С. молела да бъде предупреден (без да посочва кой), че ако се случи нещо с нея или нейното семейство, тя нямало да отговаря за последиците. Жалбоподателят твърди, че при това положение С. нямала намерение да търси съдействие от прокуратурата да престанат евентуалните закани, а имала намерение да си отмъщава лично. Освен това С. твърдяла, че Г. се обадил лично на нейна приятелка в Гърция - Н.П., за да й каже, че щял да застреля С. и да я съди. Следвали допълнителни твърдения, че Г. се интересувал от дъщеря й и затова била принудена да напише жалба до началника му, Г. се добрал до личните данни на С. и тези на дъщеря й, продал на свидетелката Н.П. фалшива диплома и др. От всички тези твърдения по
никакъв начин не можел да се направи извод, че С. е категорична в съобщаваните от нея факти. По повод на тази и други такива жалби била извършена проверка, без да е установена някаква вина на Д.Г.. Не ставало ясно как районният съд е преценил, че С. била твърдо убедена, че е написала истината. Установявали се вътрешни противоречия в мотивите на обжалваното определение. Анализирането на всички доказателства по делото - гласни и писмени, можело да доведе съда до други изводи относно умисъла на С.. Отправя се искане за отмяна на определението и връщане делото на разследващите органи.
Районна прокуратура - Свиленград не взема отношение по жалбата.
Съдът, като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 12/2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Хасково, поддържаните в жалбата доводи и изложените съображения в атакуваното определение, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление от 30.10.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура - Свиленград за престъпление по чл. 286, ал. I НК, извършено през 2015 г. от С. С. от гр. Хасково. С постановление от 08.08.2016 г. С. е била привлечена в качеството на обвиняема, като срещу нея е повдигнато обвинение за това, че на 20.03.2015 г. в гр. Свиленград пред надлежен орган на властта - прокурор от Районна прокуратура - Свиленград, набедила Д.Д.Г. в престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК и престъпление по чл. 144, ал. З вр. ал. I НК, като знаела, че е невинен. След извършване на действията по разследването делото е било изпратено от разследващия орган на наблюдаващия прокурор с мнение за неговото прекратяване. С постановление от 23.05.2017 г. прокурорът, след като установил несъставомерност на извършеното от С., приел липсата на основания за продължаване на наказателния процес и затова прекратил същия, позовавайки се на визираната в чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК разпоредба. Срещу този прокурорски акт е била депозирана жалба, като с Определение № 501/09.10.2017год. по ЧНД № 538/2017год. РС - Свиленград е потвърдил прекратяването. С определение № 403 /02.11.2017год. по ВЧНД № 690/2017год. ХОС е отменил определението на РС-Свиленград и Постановлението на РП- Свиленград за прекратяване на наказателното производство за изпълнение на дадени от съда указания.
В обжалваното определение районният съд е приел, че не е налице един от елементите от състава на деянието по чл. 286 НК - съзнанието у дееца, че набеденият не бил извършил престъпление. Констатирано е, че били извършени всички възможни и допустими процесуално-следствени действия по досъдебното производство, включително дадените от ОС в отменителното определение указания, както и че не били допуснати процесуални нарушения.
След отменителното определение на ОС- Хасково действително е бил извършен разпит на свидетелите М.Ч.- дъщеря на обвиняемата, В.Я., и Г.П.-близки на обв. С., като последните двама съобщават обстоятелства, касаещи датата 01.12.2015год., която е извън предмета на делото. Събрани са били писмени доказателства, касаещи задграничните пътувания на обвиняемата, съдебното й минало и др., изключая справки за телефонни обаждания от страна на Г.. Извършени са били очни ставки между св. Н.П. и обвиняемата С., и между жалбоподателя и обвиняемата С., както и между жалбоподателя и св. Н.П.. В тях нито са уточнени дати , нито конкретика в
извършеното от Г. спрямо С., в което е набеден. Ясно е посочено в жалбата на последната от 20.03.2015год. , адресирана до РП- Свиленград-л,19 том 3-ти от ДП№12 / /2017год., че на 15.02.2015год. Д.Г. се е обадил на нейна приятелка - Н.П. да каже, че ще я застреля и че щял да я съди.В тази насока не са положени усилия за установяване именно на това обстоятелство, за което жалбоподателят се чувства набеден. Още повече, че в самата жалба на обвиняемата се установява ,че тъй като жалбоподателят и майка му се интересували от дъщеря й, тя „била принудена от обстоятелствата да напише жалба до началника му". Според показанията св. Ч., обв. С., притеснена, че „ непознати хора търсят дъщеря й , подала жалба срещу Г. пред началника му.
От извършените очни ставки се установява, че С. и Г. не се познават лично и не са се виждали, както и че св. Н.П. е станала свидетел на разговори между двамата по телефона, без обаче тези разговори да касаят жалбата на обвиняемата от 20.03.2015год. - предмет на обвинението по чл. 286 ал.1 НК.
Ваз основа на допълнителните процесуално- следствени действия както прокурорът, така и съдът е заключил, че липсва субективният елемент от състава на престъплението по чл. 286 ал.1 НК, тъй като обвиняемата е действала добросъвестно, търсела е съдействие и помощ, което се установявало от множеството жалби, адресирани и до различни органи, както и че обвиняемата е упражнила правата си по чл. 205, ал. .
Въззивният съд не споделя тези доводи, като намира, че обжалваното определение на съда- предмет на проверка в настоящото производство е необосновано, а
оттам - и постановлението на прокурора за прекратяване.
Това е така, тъй като не са били изпълнени изцяло указанията на въззивната инстанция за събиране на всички съотносими доказателства, изясняващи обективната и субективна страна на деянието по чл. 286 ал.1 НК, а е направен директен извод за липса на последната. Отново както в постановлението за прекратяване, така и в подлежащия на проверка акт, единствено е коментирано набедяването по чл. 286 НК в извършване на престъплението „закана за убийство" и причините, поради които С. имала повод да бъде сигурна във верността на твърдението си пред надлежния орган на властта. Събраните гласни доказателства чрез извършване на очни ставки между свидетелката П., жалбоподателя и обвиняемата С. по никакъв начин не конкретизират посочената дата 15.02.2015год от последната в жалбата от 20.03.2015год., за която твърди ,че е била заплашвана пред св. Н. П. от Г. с „убийство или съд", и за която е привлечена като обвиняема за престъпление п очл. 286 ал.1 НК. В тази насока дори не са коментирани показанията на свидетелката Н.П., които касаят изцяло друг период от време и други телефонни разговори, далеч след цитираната дата. Отново не е отчетено наличието на противоречиви моменти между тях и показанията на С. от гледна точка на смисъла и съдържанието на изложеното в жалбата на С.. В разпит от 05.10.2016 г. П. сочи, че чула как Д.Г. заплашвал С. по телефона, че щял да я убие, като посочва ,че са били в Гърция на кафе и Г. се е обадил лично на С., а П. разбрала, че е той, защото слушала разговора на високоговорител, въпреки ,че позвъняването било от скрит номер. Никъде в очните ставки П. споменава времето и мястото, точните му думи,
с които се заканва на С. и които именно касаят настоящото производство. Тази неяснота се наблюдава изначално в доказателствената съвкупност, като се сравнят показанията на П. и С. и текста на подадения от последната сигнал (л. 35, том I от ДП), в който е посочено, че С. всъщност лично не е възприела обаждането на Г. с отправената от него заплаха, а той се е обадил по телефона на П.. Още повече, че в първата проведената очна ставка (том II от ДП) С. твърди, че е имало първо обаждане от декември 2014 г. и следващо от началото на 2015 г., като твърди, че по време и на двете обаждания Г. я е заплашвал. В тази връзка не са положени усилия за преодоляване на цитираните противоречия и неясноти в проведените нови очни ставки.
На следващо място, посоченият от С. мотив за подаване на жалба до РП-Свиленград и отговорите в очните ставки след отменителното определение на окръжния съд, се разминават. При това положение резонно се поставя въпросът откъде С. е можела да бъде толкова убедена във верността на изложените от нея твърдения, както се твърди в атакуваното постановление. Освен голословното твърдение на С. и показанията на П., че била убедена в написаното от нея в сигналите срещу Г., не са събрани други доказателства относно субективната страна на деянието. В тази насока разследващите органи не са установили дали изобщо са провеждани такива телефонни разговори между Г. и С., което е можело да допринесе за изясняване на деянието по чл. 286 НК, тъй като по този начин би се проверила достоверността на твърдения, изложени от самата С. и тяхното отражение върху нейното разбиране за тях, респ. за убедеността й.
По отношение на второто престъпление, за което С. е твърдяла, че е извършено от Г. и което спада към категорията на документните престъпления, липсва коментар от страна на наблюдаващия прокурор, като наблюдаващият прокурор се е задоволил да посочи, че е образувано досъдебно производство, което не е пиключило.
След като е изложил в хронологична последователност извършените по досъдебното производство процесуално-следствени действия, в обжалваното постановление наблюдаващият прокурор не е обсъдил установените до този момент факти, а се е задоволил обобщаващо да заключи, че от събраните по досъдебното производство доказателства (без да посочва кои и без да ги анализира) се установявало, че липсвал субективния момент в деянието на С.. Отново не са взети предвид показанията на свидетелка И.Г. (разпит от 30.11.2015 г.), проведената очна ставка и писмените доказателства, съдържащи се в текста на подаваните от С. сигнали срещу Г., като се наблюдава преповтаряне на мотивите на прокурора и от РС.
Набедяването е престъпление, което съществено засяга интересите на правосъдието, но и лични интереси на неоснователно набеденото лице. По същество то се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. От субективна страна престъплението по чл.286 НК може да бъде осъществено само умишлено. Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл.286 НК като тежко посегателство срещу правосъдието. При прекия умисъл субектът на престъплението трябва да съзнава, че
престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки през надлежния орган точно обратното. Следователно, ще липсва умисъл за набедяване /а оттам ще е налице и несъставомерност на деянието по чл.286 НК, когато деецът е добросъвестен, ако действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна информация за определени факти. Израз на добросъвестността на дееца може да бъде демонстрираното от него възможно съмнение, несигурност, която чувства, но и я заявява пред компетентния орган на власт, както вярно е посочил и РС. Винаги, когато се установи, че деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване. В противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства се окажат неистински. Това не може да бъде цел на нормите на НК, както и ще е в разрез със задължението на гражданите да сигнализират компетентните органи в случаите, в които станат свидетели на престъпление./ решение по н.д. № 175 /2015 на 3-то н.о. на ВКС/. В тази посока е абсолютно правилен теоретичния анализ на първоинстанционня съд, но той е следвало да го изведе само и единствено от доказателствената съвкупност. При отсъствие на категорични доказателства, подкрепящи липса на субективна страна на деянието по чл. 286 ал.1 НК, обжалваното първоинстанционно определение и потвърденото с него постановление следва да бъдат отменени. След връщане делото на Районна прокуратура - Свиленград следва да се положат усилия за изясняване именно на тези обстоятелства, касаещи жалбата на С. от 20.03.2015год. , в която твърди ,че „била принудена от обстоятелствата ,да подаде сигнал, след като Г. и майка му търсили дъщеря й на работното място", като напише сигнал. При събиране на доказателства в тази насока е необходимо да се положат максимални усилия за установяване на субективното възприятие на С. спрямо изнесените от нея факти, с оглед установяване субективния момент на деянието по чл. 286, ал. 1 НК и да се проведе детайлен анализ за съставомерността на извършеното от С., като се посочат конкретните факти и обстоятелства, от кои доказателства се подкрепят и по какъв начин същите кореспондират с изводите на наблюдаващия прокурор, респективно на съда.
С оглед на тези съображения подадената жалба се явява основателна, обжалваното постановление следва да се отмени, а делото да се върне на Районна прокуратура - Свиленград за изпълнение на дадените указания.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 352/25.09.2018 г., постановено по ЧНД № 485/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОТМЕНЯ постановление от 23.08.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура -Свиленград за прекратяване на производството по ДП № 12/2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Хасково.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Свиленград за изпълнение на дадените указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
|
|
|
|
|
|