Р Е
Ш Е Н
И Е
№31
Гр.Н.П.,15.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Н.П. в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №384 по описа за 2019 година,за да
се произнесе,взе предвид:
Образувано е административно-наказателно
производство с правно основание чл.59и сл.от ЗАНН,по жалба,предявена от А.И.Т. ***
против Наказателно постановление №***.,издадено от Началника при РУ гр.Н.П.,при
ОД –МВР гр.Ш..
Жалбоподателят твърди,че с горецитираното наказателно постановление му били вменени
две нарушения по ЗОБВВПИ,както следва: 1/за нарушение по чл.212 във вр.с чл.6 ,ал.3,т.1 и 2/ за нарушение по чл.195,ал.1 във вр.чл.87,ал-.1 от същия закон.За всяко от отделните
нарушения му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500.00лв.
При издаване на наказателното
постановление,административно-наказващият орган приел,че наказанията са
съобразени с тежестта на нарушенията и останалите обстоятелства по чл.27,ал.2
от ЗАНН,с който извод жалбоподателят не бил съгласен и оспорва изцяло като
неправилно и незаконосъобразно наказателното постановление.
Не оспорва фактическата обстановка ,описана
в НП ,като сочи,че 20 броя патрони,които са посочени в т.1 от наказващия
орган и които надвишават законовите
разпоредби за съхранение на боеприпаси за граждански цели/самоотбрана/,били
неизползваеми и негодни по своето предназначение,закупени от него свободно
преди повече от ** години/***когато не се изисквал специален режим на
притежание и съхранение.
Заявява,че не е променял постоянния си и
настоящ адрес,***,където били констатирани вменените му административни
нарушения,му бил наследствен и се наложило той да пребивава там за близо месец
по здравословни причини.Ето защо смята,че не се налагало да подава заявление да
му бъде издадено друго разрешение за ползване и съхранение на огнестрелно
оръжие и боеприпаси.
Твърди,че е с ***състояние,за което
представя писмени доказателства.
Счита,че вменените му нарушения са малозначителни и нямат характера на престъпни ,дори
формално да осъществяват признаците на предвидените в закона случаи и обществената опасност била явно
незначителна,не са настъпили тежки последици.
Предвид гореизложеното,моли съдът да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв.К.Д.–*АК,която изцяло поддържа
депозираната жалба.
За административно-наказващия орган не се
явява представител.В съпроводително
писмо сочи,че жалбата е допустима,но неоснователна по същество.Моли
същата да бъде оставена без уважение,а процесното
наказателно постановление потвърдено като законосъобразно.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените към
административно-наказателната преписка материали е видно,че на основание
издадено разрешение от НПРС с определение по ЧНД №***/2019г.,по ДП №***/2019г.по
описа на РУ гр.Н.П.,на 23.07.2019г. е било извършено от разследващия полицай,в
присъствието на поемни лица и лицето И.А.Т. ,претърсване
в жилище,дворно място и постройки,находящи се в гр.Н.П.,ул.“***“№*.При
извършеното процесуално-следствено действие са намерени и иззети оръжие и
боеприпаси,както следва:***.Присъствалият на претърсването и изземването И. Т.
е дал обяснение,че намерените оръжие и боеприпаси са собственост на баща му и
няма никакво отношение към тях.Изготвен е фотоалбум.
От заключението на назначената по ДП
балистична експертиза се установява,че представените за изследване 70бр.предмети
с вид на боеприпаси *** и 21бр.предмети/***/,представляват: *** и представляват
боеприпаси.
По делото е представена справка с изх.№***.,издадена
от РУ –Ш.,която удостоверява,че жалбоподателят А.Т. има издавани разрешения за
дейности с ООБ с №***,изд.на ***.,с годност до 08.01.2020г.,за *** „***“ с №***,придобито
за самоотбрана,бивш служител на МО.
Разпитан като свидетел по воденото ДП,И. Т.
е заявил,че имотът е на баща му,но тъй като същият бил с ***състояние и
,лекувал се в болница,в дома им в гр.Ш.,то за дома в гр.Н.П.,където имало
животни,се налагало да се грижи И. .****Обадил се по телефона на майка си и тя
му казала.След като намерил ключа,той го предал на полицаите и с него те
отключили касата.
Като свидетел по ДП е бил разпитан А.Х.,който
под страх от наказателна отговорност е заявил,че преди години виждал
жалбоподателят да стреля във въздуха с пистолет,но не бил сигурен,дали е
неговия личен.
Жалбоподателят също е бил разпитан като
свидетел по воденото ДП и пред разследващите органи е заявил,че от
пенсионирането си,повечето време прекарвал в къщата си в гр.Н.П..Притежавал
законно придобит пистолет „***“ с №***,с два
пълнителя.Този пистолет по принцип го съхранявал в дома си в гр.Ш.,но когато
бил в гр.Н.П.,го носел със себе си.В Н.П., пистолетът и боеприпасите ,които
притежавал,съхранявал в метална каса,с размери 40см.на 30см.В края на месец
април 2019г-.,в къщата си в гр.Н.П. получил ***.Тогава го закарали със спешна
помощ в болницата в гр.Ш.,където бил лекуван.Поради този здравословен проблем и
внезапното му постъпване в болница,оръжието и боеприпасите останали в къщата му
в гр.Н.П..Оттогава и до настоящия момент живеел повече в дома си в гр.Ш..Дава
подробни показания кога и откъде се е снабдил с
намерените в касата му ***.Твърди,че *** закупил през 2000 година
свободно,,когато се продавали в големите магазини за оръжие и за тях не се
изисквал разрешителен режим.
Видно от представената от него медицинска документация е ,че същият е с ***състояние.На
26.04.2019г. е постъпил в *** –Ш. АД,в Отделение по ***,откъдето е изписан на
30.04.2019г.с диагноза „***“.На 28.06.2019г. е постъпил в *** –Ш. АД за „***“,откъдето
е изписан на ***.На 11.10.2019г.е постъпил в същото лечебно заведение ,откъдето е изписан на 23.10.2019г.с диагноза
„***“.
От показанията на неговата съпруга –св.Т.
,се установява,че по време на извънболничното му
лечение,той прекарва по-голяма част от времето си в дома им в гр.Ш..
Тоест,налага се извода,че от момента на
изписването му от болница след първото лечение,той се е установил в дома си в
гр.Ш. и не се събраха доказателства относно това имал ли е или не възможност да
се придвижи до жилището в гр.Н.П.,където
,му е било известно,че в каса държи разрешения му за ползване пистолет,както и
закупени от него боеприпаси-бойни и стоп патрони..
С протокол от ***. е утвърден обект за
съхраняване на *** като физическо лице ,намиращ се в гр.Ш.,ул.“*** „№* вх.*
ет.* ап.** и е дадено съгласие да се
издаде разрешение на жалбоподателя А.Т. за съхранение на ***.-*** „*** „с фабр.№***.Издадено му е разрешение за съхранение ,носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях №***.,с валидност до ***.
Доколкото визираното по-горе ДП е
образувано за евентуално извършено престъпление по чл.354в,ал.1 от НК и от
доказателствата е прието,че са налице признаците на състава на същото,с
постановление от 29.10.2019г.на наблюдаващия прокурор при НПРП е прекратено
същото,като е разпоредено иззетите като веществени докадателства :*** ,да се върнат на А.Т. ,а *** да се
предадат на служба „***“ към съответното поделение на МВР.
Прокурорът е постановил още,материалите да
се изпратят на РУ-Н.П. с оглед образуване на административно-наказателно
производство за извършено от А.И.Т. административно нарушение по чл.212 във вр.с чл.6 ,ал.3,т.1 във вр.чл.56,ал.1
от ЗОБВВПИ.
С
наказателно постановление №***.,издадено от главен инспектор В.К.Р.-Началник на
РУ –Н.П.,в качеството си на административно-наказващ орган е приел,че на ***.около
***,в гр.Н.П.,в дом,находящ се на ул.“*** „№**, А.Т.
съхранява общо *** „***“,което надвишава с 20 броя разрешените за съхранение
боеприпаси за граждански цели „самоотбрана““-„до 50бр.боеприпаси за всяко
огнестрелно оръжие.“Приел е,че с това си деяние, Т. е осъществил състав на
административно нарушение по чл.212 във вр.с
чл.6,ал.3 т.1 от Закона за оръжията ,боеприпасите,взривните вещества и
пиротехническите изделия.
Административно-наказващият орган е приел
още,че на ***.,около *** часа, А.Т. ***,в дом,находящ
се на ул.“***“№** ,законно притежаваното от него *** „***“,***,което място на
съхранение е различно от неговия постоянен и настоящ адрес:***,посочен в
разрешението с № *** от ***.,издадено от
Началника на РУ-Ш..С това бил нарушен чл.193,ал.1 във вр.с
чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Наказващият орган е приел,че деянията не са
маловажен случай по смисъла на чл.28“а“ от ЗАНН,тъй като засягат отношения с
голяма обществена значимост .Обстойно е изложил съображения в тази насока.
Приемайки,че от обективна и субективна
страна ,А.Т. е осъществил състава на горепосочените административни
нарушения,на основание чл.212 във вр.с чл.6 ,ал.3 т.1
от ЗОБВВПИ ,за първото от тях му е наложил административно наказание –„глоба“в
размер на 500.00лв. ,а за второто-на основание чл.193,ал.1 във вр.чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложил административно
наказание –„глоба“в размер на 500.00лв.
Наказателното постановление е връчено на
посочения в него нарушител на 12.11.2019г. и в законоустановения
срок,той го е обжалвал пред съда.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок,от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество-основателна,поради следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от
надлежен орган,в рамките на неговата материална,териториална и функционална
компетентност,в хипотезиса на чл.36 ал.2 от ЗАНН,без
да е съставен акт за установяване на административно нарушение,а НП е съставено
въз основа на постановление за прекратяване на досъдебното производство.Не са
допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя,преди издаване на атакуваното наказателно
постановление,с уточнението,че разпитът на жалбоподателят като свидетел по ДП е
бил проведен на 31.07.2019г.,т.е. 22 дни след изписването му от болничното
заведение с диагноза : „***“. Свидетелката /негова съпруга/ заяви,че тя го е
придружавала да се яви в полицията,за да даде показания във връзка с проведения
обиск,тъй като ***.Не наведе доводи в насока,че съпругът й не е разбирал какво
административно нарушение му се вменява във връзка с проведения в наследствения
им имот обиск.
Ангажираните от страна на жалбоподателя
показания на свидетелката Р.Б. Т.,отчитайки
тяхната вероятна пристрастност с оглед крайния изход на делото, не разколебаха
приложените по ДП писмени доказателства,представляващи официални писмени
доказателства,въз основа на които съдът приема за безспорно установена
фактическата обстановка,приета от административно-наказващия орган.,а именно,че
на посочената в НП дата и място,органите на полицията са открили неправилно
съхранени оръжие и боеприпаси,собственост на жалбоподателя ,в противоречие с
установения от страната разрешителен режим.
Нормата на чл.6 ал.3 т.1 от Закона за
оръжията,боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия,актуална
към деня на извършване на нарушение и налагане на адм.наказание,предвижда,че
„За граждански цели- самоотбрана,лов,спортни дейности и т.н.могат да се
придобиват и съхраняват огнестрелни оръжия за самоотбрана –късоцевни
огнестрелни оръжия –пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и
до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие.В конкретния
случай,жалбоподателят е съхранявал в жилището си в гр.Н.П. ***,годни за
използване по предназначение и представляват боеприпаси, ***технически
изправни,годни за използване по предназначение и представляват боеприпаси.Разпоредбата
на чл.212 във вр.чл.6 ,ал..3,т.1 от ЗОБВВПИ не прави
разлика между „бойни“ и „стоп –патрони“,доколкото законодателят е използвал
родовото понятие „боеприпаси“,в което се включват и двата вида
патрони.Безспорно се установява,че жалбоподателят Т. е съхранявал в посочения
имот в гр.Н.П. боеприпаси от калибър ***за притежавания от него пистолет „***“
,чийто брой е надвишавал с 20 броя
разрешените за съхранение боеприпаси за граждански цели „самоотбрана“-„до 50
броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие“.
От доказателствата по делото,съдът прие за
установено по несъмнен начин,че от обективна и субективна страна,жалбоподателят
Т. на посочените в НП дата ,място и време е съхранявал разрешеното му за ползване
огнестрелно оръжие пистолет „***“ и 70
броя боеприпаси /бойни и стоп-патрони/,по начин и място,извън разрешените му с разрешението
с № *** от ***.,издадено от Началника на
РУ-Ш..Според чл.98 ал.1 от закона, „Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални
каси,неподвижно закрепени,снабдени със секретно заключващи се устройства –за
физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес,за който е издадено
удостоверение от съответната община.Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите
за тях се съхраняват по настоящ адрес,физическите лица подават заявление за
уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и настоящ адрес.
Както се установи от доказателствата по
делото, разрешението за съхранение на пистолета и боеприпасите са дадени за
адрес: гр.Ш.,ул.“***“№** вх.* ет.* ап.**,а жалбоподателят ги е съхранявал на
адрес: гр.Н.П.,ул.“***“№**.Касата,в която ги е държал се е отключила с
обикновен ключ,а самата тя била незакрепена.
Съдът категорично споделя доводите на
административно-наказващият орган относно неприложимостта на чл.28 „а“от ЗАНН
,а именно,че въпросните две административни нарушения,за които жалбоподателят е
подведен под административно-наказателна отговорност,не са маловажни.
Обществените отношения,които регулира ЗООБВВПИ са с голяма обществена
значимост.Придобиването на боеприпаси за огнестрелно оръжие за самоотбрана е на
разрешителен решим,с оглед извършването на контролна дейност по броя и
произхода им.Съхраняването на законно притежавано огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него на място,различно от законоустановеното
и разрешеното ,доколкото дейностите по ЗОБВВПИ са регламентирани на
териториален принцип и всяко отклонение би затруднило контролната дейност,както
е в случая.
Дори обстоятелството,че жалбоподателят не е
осъждан, същият е **** и не са налице данни за настъпили общественовредни
последици,не променя извода на съда за липсата на „малозначителност“
на двете административни нарушения.
И тук следва да се отбележи,че при издаване
на атакуваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално
нарушение,като в обстоятелствената му част, наказващият орган е смесил
материалните и съответстващите им санкционни правни норми,а в диспозитива не е посочил коя точна санкционна норма е
приложил,за да определи конкретното наказание за конкретното административно
нарушение.
Нарушената материално-правна норма за
първото административно нарушение е чл. чл.6 ал.3 т.1 от Закона за
оръжията,боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия и на нея
съответства санкционната норма на чл.212 от Закона за
оръжията,боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия,като
първата от тях следва да бъде правната рамка,под която е подведено
нарушението,а втората –основанието,на което административно-наказващият орган следва
да се позове,за да наложи конкретното наказание.
Идентичен е случая и с второто ,вменено на
жалбоподателя адм.нарушение,което неправилно е квалифицирано като такова по чл.193,ал.1 във вр.чл.98,ал.1 от на чл.212 от Закона за
оръжията,боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия.В
случая,административното нарушение е следвало да бъде квалифицирано като такова
по чл.98,ал.1 от Закона за оръжията,боеприпасите,взривните вещества и
пиротехническите изделия,а административното наказание е следвало да бъде наложено на основание чл.212 от Закона
за оръжията,боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия.
И ако разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН допуска да се издаде
наказателно постановление при нередовност на акта за установяване на
административното нарушение,то констатирания порок в издаденото наказателно
постановление няма как да бъде саниран.Същият
обуславя незаконосъобразност на цялото наказателно постановление ,поради което
същото следва да бъде отменено изцяло от съда.
Водим от гореизложеното,на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№***.,издадено от главен инспектор В.К.Р.-Началник на РУ –Н.П.,с което на А.И.Т.
с ЕГН:**********,*** за извършено
административно нарушение на 23.07.2019г.в гр.Н.П.,по чл.212 във вр.чл. чл.6,ал.3 т.1 от Закона за оръжията
,боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите изделия,на основание чл.215 ,ал.2 от ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 500.00лв./петстотин лева/ и за извършено от него адм.нарушение
на 23.07.2019г.в гр.Н.П.,по чл.193,ал.1 във вр.чл.98,ал.1
от Закона за оръжията ,боеприпасите,взривните вещества и пиротехническите
изделия, на основание чл.215 ,ал.2
от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
500.00лв./петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд –Ш. в 14 дневен срок от съобщаването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: