Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Гаджева и в присъствието на прокурора Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 3540 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 27.01.2017г. по НОХД 8162/2016г. Софийски Районен съд –Наказателно отделение, 94 състав е признал подсъдимия Р.Г.В. за невиновен в извършване на повдигнатото му с обвинителен акт обвинение за престъпление по чл.213а, ал.1, пр.1,алт.2, вр. с чл.26,ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, както и писмено допълнение, в които се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подс. Р.Г.В. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.213а, ал.1, пр.1,алт.2, вр. с чл.26,ал.1 от НК, тъй като в хода на досъдебното производство, както и в съдебното следствие пред първата инстанция били събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към инкриминираната деятелност. Моли се, въззивният съд да отмени оправдателната присъдата и да признае подсъдимия Р.Г.В. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.1, пр.1,алт.2, вр. с чл.26,ал.1 от НК.
В разпоредително заседание на 17.08.2017г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста на СРП, но не го оттегля.
Защитникът на подс. Р.Г.В. -адв. С. пледира въззивния съд да остави без уважение като неоснователен протеста на СРП срещу оправдателната присъда. Посочва, че от показанията на свидетелката П.се установявало, че последната е била принуждавана да лъжесвидетелства от съпруга й. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият Р.Г.В. в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозирания протест, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Р.Г.В. към 2006г. се познавал със свидетелите Ц.П., Д.Х.и А.П.. Свидетелката П.към този период била омъжена за св. А.П. / починал през 2011г./, като подържала и близки отношения с подс. В.. През 2006г. последният често се срещал със св. П., като между двамата възниквали спорове за дребни неща, но същите не били сериозни. При един от споровете с подс. В., свидетелката П.останала афектирана от казани й от подсъдимият обидни думи. За този спор св. П.казала на съпруг си А.П.. Последният, която я ревнувал от подс. В., я поощрил да пусне жалба срещу него.
Свидетелката П., на 27.07.2006г. посетила сградата на 06 РУ-СДВР, където депозирала жалба срещу подсъдимия Р.Г.В., в която били отразени неверни обстоятелства.
При проведеният й от разследващ орган в хода на досъдебното производство разпит, свидетелката П.все още афектирана от спора с подс. В. и поощрявана от съпруга си А.П., заявила, че подсъдимият й искал пари и я изнудвал, което не било вярно.
Тези фактически констатации, въззивният съд направи след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, включващ: показанията на свидетелите Ц.П.и Д.Х., събрани посредством проведен в хода на първоинстанционното съдебно следствие разпит.
Свидетелката Ц.П., която според обвинението е пострадала от инкриминираното деяние, описано в обвинителния акт, за което подсъдимият е предаден на съд, в показанията си дадени в съдебно заседание проведено на 27.01.2017г. по НОХД 8162/2016г. по описа на СРС,НО, 94 с-в, заявява, че към 2006г. е имала близки отношения с подс. В., често се е виждала с него и е имала спорове със същия. От процесните гласни доказателствени средства се установява, че при един от тези спорове подсъдимият казал на свидетелката обидни думи, от които последната се афектирала, като за този спор казала на съпруга й, който я „поощрил“ да се оплаче в полицията, което свидетелката и направила. Изясняват се от показанията на свидетелката и обстоятелствата, свързани с предмета на делото, имащи оправдателен характер, че подс. В. не я е изнудвал за пари, както и че е заявила такива твърдения при разпита й в хода на досъдебното производство, тъй като е била афектирана и подканвана за това от А.П..
Във връзка с тези показания на св. Ц.П., първостепенният съд, използвайки предоставените му от процесуалния закон правомощия, е прочел на осн. чл.281,ал.4, вр. с ал.1,т. 1 и т.2 от НПК показанията на св. П., дадени от същата пред орган на ДП.
След като тези показания се прочетени на свидетелката, последната изрично е заявила пред първостепенният съд, че подс. В. не й е искал пари, не я е изнудвал, нито я е заплашвал, което на практика означава, че свидетелката не подържа прочетените й показания.
С оглед констатираното съществено противоречие между показанията на св. Ц.П., събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие и показанията, дадените от същата пред орган на ДП, въззивният съдебен състав намира за доказателствено издържано да кредитира като достоверни тези от първоинстанционното съдебно следствие, тъй като показанията на свидетелката от ДП не намират подкрепа в останалата събрана по делото доказателствена маса.
В тази връзка, въззивният съд не констатира в показанията на св. Д.Х., дадени от същата при разпита й, проведен в хода на първоинстанционното съдебно следствие, да се съдържат доказателствени факти, изясняващи обстоятелствата, че подсъдимият е искал пари на Ц.П., като за това я е заплашвал с разгласяване на позорящи обстоятелства.
На св. Д.Х., на осн. чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.2 ,пр.2 от НПК са прочетени от първоинстанционният съд показанията й, дадени от същата пред орган на ДП, като след прочитането им свидетелката е заявила пред съдебният състав, че възпроизведените в процесните гласни доказателствени средства твърдения за отправени заплахи от подсъдимия към св. П., ги е разбрала от последната.
Тези твърдения на св. Х.противоречат на казаното от същата при разпита й пред орган на ДП, че лично по телефона е чула, как подсъдимият е отправил заплахи по отношение на свидетелката П., което съществено разколебава тяхната достоверност, още повече и с оглед на заявеното от св. П.в показанията й, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, че е категорична, че св. Х.не е била свидетел на „караниците“ между нея и подс. В..
Не на последно място, въззивният съд е длъжен да посочи, че показанията на свидетелките Ц.П.и Д.Х., дадени от последните пред орган на досъдебното производство, са прочетени на осн. чл.281,ал.4 от НПК, като с оглед ал.8 от същата разпоредба, осъдителна присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4.
От прочетените на осн. чл.281,ал.1,т.4,пр.2 от НПК показания на свидетеля А.П., дадени пред друг съдебен състав, също в процеса не се възпроизвеждат факти с доказателствено значение, установяващи обстоятелствата, че подсъдимият, с цел да принуди Ц.П.да му даде пари, я е заплашвал да разгласи позорящи за нея или за нейни близки обстоятелства.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия Р.Г.В. в извършване на престъплението, за което е предадена на съд.
Събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса, не позволява на въззивният съд да направи несъмнения извод, че през инкриминияният времеви период, както и място, подсъдимият по мобилен телефон, с цел да принуди Ц.П.да се разпореди с вещ /да му предостави сумата от хиляда лева/, я заплашил с разгласяване на позорящи обстоятелства - заявил, че ще разпространи слуха, че тя и съпругът й са наркомани, съпругът й бил наркодилър и крадец.
Налице е и доказателствен дефицит по отношение на установяване на фактическите твърдения, посочени от държавното обвинение в обвинителния акт, инкриминиращи поведение на подс. Р.Г.В., изразяващо се в изнудване на пострадалата Ц.П..
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд.
Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Р.Г.В. за невиновен, в това да е извършил престъпление по чл.213а, ал.1, пр.1,алт.2, вр. с чл.26,ал.1 от НК.
При служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.01.2017г., постановена по НОХД №8162/2016г. по описа на Софийски Районен съд – НО, 94 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.